Category Archives: образование

Конспирацията на затъпяването на Джон Гато

За издаването на български на Затъпяване. Скритата цел на държавното образование на Джон Тейлър Гато разбрах от блога на Точица. Това е книга с речи, в които Гато (учител на годината за Ню Йорк) обяснява теориите си за отмяна на държавното образование. Kнига с рехави аргументи, много страст и без интелектуален или практически смисъл. С една дума, според Гато американската държава е въвела задължителното образование през 19 век с тайна цел да си подсигури послушни, тъпи работници и като резултат от него грамотността на американското население е спаднала; тази тайна образователна конспирация на държавата, продължаваща и досега, е причина за бума на разводите, отслабването на ролята на родителите в живота на децата и ги закрепостява в социалната класа, от която произхождат.

В представянето на издателството идеите на Гато изглеждат прогресивни – той е против разделянето на уроците на предмети и изваждането им от контекст, против училищния звънец и подобни. Но всъщност неговото е повече теория на конспирацията отколкото реформа на образованието. Главният проблем не е проблемът за формализирането на уроците, звънецa и т. н., а убеждението, че всичко това го е измислила държавата с цел да направи бъдещите свои граждани удобно  тъпи. Тоест същото което вирее в България от доста време: САЩ и ЕС искат да ни направят тъпи и затова са ни унищожили хубавото образование. Има още

Advertisements

34 Коментари

Filed under България, САЩ, критика, образование, социално

Да имат ли професорите блогове?

Преди няколко седмици Лидия ми изпрати статия, обсъждащи pro & contra блоговете нa университетските преподаватели. В действителност, доста професори имат блогове, но някои са пострадали заради това свое „хоби“. Един например не е получил хабилитация заради блога си, защото бил белег за несериозност, по съображението, че e пилеене на време, което би трябвало да посвети на изследванията си. Други не получили работа заради блоговете си, защото в тях разкривали личности съвсем различни от тези, които са се представяли на интервюто или пък някои нелицеприятни детайли от работата cи. Да се отбележи, че тези блогове не са били анонимни, а са списвани от авторите с име и презиме, като в случая с работата са били и лично предлагани на вниманието на комисията, с цел да утвърдят имиджа на кандидата.

Разбира се, това не е нещо ново – уволнявани хора заради мнения в блог има откак съществуват блоговете. Любопитното в случая е че става дума за хора, чиято роля се предполага е да разпръскват знания сред публиката, тоест блоговете съвсем биха били полезни, дори необходими, за ролята, за която им плащат. Друг любопитен елемент е фактът, че в тази работна характеристика, преподавателската, свободата на мнение е сакрална, ролята им не е да преставляват някаква търговска марка и блогстването не би трябвало да е наказуемо от университетската машина вземаща такива съдбоносни решения. Има още

8 Коментари

Filed under САЩ, интелектуалстване, образование

Как се учи четене

portasantafeЧетенето не е просто разбиране на буквите и свързването им в думи. То е разбиране на идеите зад тях и възможността да боравим с тях. А покрай Голямото четене дискусиите за това отново поникнаха. Освен това в Либерален Преглед след публикуването на няколко мои поста от блога за образованието обещах да пиша нещо по-конкретно за него.

Затова реших да преведа набързо този материал. В него група учители споделят как учат учениците (особено тези по-неопитните от 9 и 10 клас) на добро четене, което да бъде доживотно умение в ръцете им и което да продължи с жар и след завършването на училище. Публикуван бе в списането на училището на детето ми и отразява практиките в него. Следват други обещани постове: примерни въпроси за домашни, някоя и друга реална писмена работа, анализ на един изпит… Ето първата част. Има още

8 Коментари

Filed under САЩ, литература, образование

Насилието, между личен морал и норма

abandoned4Има един разказ, „The Phone Call,“ често включван в американски учебникарски антологии, който търсех да преведа за блога. Авторът е Бъртън Руше, медицински журналист (Медицински детектив). Както и друг христоматиен фаворит, „Лотарията„, този разказ вижда бял свят в списание Ню Йоркър, 1965 година. Историята е следната. Има още

21 Коментари

Filed under България, идеология, образование, социално, хора

Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми. Има още

12 Коментари

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

51 Коментари

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция

Фабула за успеха

prettyaroundPазказваме истории, за да ги опитомим и да станем техни господари: защото са показателни за това какво представлява света, заслужават да се следват като пример, вдъхновяващи или успокояващи. И докато ги разказваме, приемаме нещо от тях. Приемаме философията им или след обмислянето й решаваме да я отхвърлим. Разбираме как стават нещата. Въобще на хората много повече им въздействат историите, отколкото други начини за опознаване на света, като категоризирането, класифицирането, описанието, изобразяването. За децата се пишат възпитателни книжки, които разказват историийки за други деца, минаващи през същия опит и проблеми като тях. Чрез книжките те натрупват предварителен виртуален опит.

Преди време Лид, в един пост който сега не мога да намеря, ме помоли да напиша разказ за успеха за блога й, който поддържа за учениците си. След дълго отлагане, ето: Има още

9 Коментари

Filed under България, САЩ, образование, социално, традиция