Category Archives: национално

С едно око назад, с две очи напред

На 10 юни ще съм в България. На 31 май отлетях от САЩ. През тези десет дни съм по средата, въоръжена с търпение и десетина билета, пресичам няколко символични държавни граници по различни маршрути с влак или самолет (само отиване), нa които гранични служители уморено хвърлят едно око на паспорта ми и го подават обратно. С всеки изминал етап билетите ми намаляват, а аз се приближавам в пространството. Има още

3 коментара

Filed under България, национално, свят, социално

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 коментара

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Моята любов с пътеводителите

praneОбичам да чета пътеводители. Човек лесно може да си представи, докато чете, реалната обиколка по улиците и посещението на тази или онази забележителност, дворец, музей и църква. Обаче не непременно чета пътеводителите за новите места, които реално посещавам. А просто за удоволствие обичам да чета пътеводители за тези, които са ми познати много добре или за такива, за които нямам никакви конкретни планове.

Пътеводителите не са прозрачно представяне на едно непознато място. Те са просто още един вариант на представянето на такова място, като картите и пътеписите например. Но докато картите са един практически географски ориентир, пътеводителите са представителната картина за мястото: такава, която ориентира представително, която насочва човек какво трябва да го впечатлява и да му вдъхва възхищение. Затова аз ги чета като един вид пътеписи и като един вид постмодерна фикция. Има още

7 коментара

Filed under България, национално, свят, традиция

Били ли сте някога малцинство?

boulders

Пиша това, защото обещах да отговоря на Никодил по повдигнатия от него въпрос за дискриминацията, толерантността, политическата коректност и по-скоро изискването за уважително отношение към маргинализираните малцинства. В него и в коментарите той споделя мнението, че налагането на толерантност е погрешно, а предразсъдъците може да се премахнат лесно ако човек просто опознае Другия на чаша бира.

Друг повод е наскоро приетия от Конгреса на САЩ закон за специално преследване на престъпления, извършени на базата на малцинствена омраза. Поводът за закона е едно престъпление с десетгодишна давност, при което студентът Матю Шепард бе примамен и убит от двама гей-хеътъри заради своята хомосексуалност. Но в действителност престъпления на основата на омраза се случват постоянно в САЩ. Преди няколко месеца група „нормални“ ученици от средната класа в щата Ню Йорк, излизат на вечерна разходка с цел да „понатупат някой мексиканец“ и убиват емигрант от Еквадор. А преди това двама братя също от Еквадор биват нападнати и единият убит, защото са се разходжали прегърнати по улицата. Има още

28 коментара

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, идеология, култура, национално, религия, свят, социално, феминизъм

Гръкщината на гръцките ресторанти

greekrestaurant(Гръкщина, какво странно, лошо формулирано и изкуствено понятие, нали? 😉

Ако човек пребивава в САЩ дори за кратко, няма начин да не е забелязал гръцките ресторанти. Не само съществуването им, защото те са навсякъде, а феноменът. Те са колоритни, отрупани със снимки и картинки от Гърция, йонийски колони, грънци, цветя и всякакви маркери, които крещят „Гърция!“. Тяхната печеливша формула е да привлекат вниманието на минувача чрез национално-културно пакетиране на една ресторантьорска идея.

Гърците са една от най-многобройните общности в‌ САЩ. Също и една от тези, които са запазили най-дълго езика си и идентичността си най-константна. Това е станало възможно, защото емиграцията не е била едократна, а на периодични вълни, всяка от която е подсилвала идентичносттa на предишните. А ресторантчетата са възникнали като малки центрове на тези общности, с главна цел – кратък пристан и социализация на хора от групата. Те са били гръцки в този общностен смисъл. Има още

11 коментара

Filed under САЩ, култура, национално, традиция

Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми. Има още

12 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

51 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция

Непослушните деца

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? За някои е хубаво, за други – не толкова. Би се очаквало българската култура, заради патриархалния си опит, да насърчава послушанието. Но ако детските книжки са показател, това не е точно така. Идвало ли ви е наум някога, че една от най-постоянните ценности в българската класика е противопоставянето на деца срещу възрастни? Има още

30 коментара

Filed under България, идеология, класика, литература, национално, традиция

Похитеният Хитър Петър

Миналата седмица чета тревожно заглавие в български вестник: „Присвоиха Хитър Петър“. Бързо търсене и се оказва, че почти всички вестници и информационни сайтове са алармирали за нов скандален случай за присвояване на чужда история от Македония. Става дума за решение на площада в град Прилеп да бъде издигнат паметник на Хитър Пейо (нашенския Хитър Петър). За едни това е още едно доказателство за историческо похищение от страна на Македония, а за други… други се почесват по темето и се питат дали Хитър Петър е в същата категория като Крали Марко, която, ако се приложи същия стандарт, е историческа фигура „похитена“ от българския фолклор. Въобще, може ли да се говори за похищение, когато става дума за фолклор и за Балканите? И какво следва от такова посегателство върху Хитър Петър? Има още

10 коментара

Filed under България, български, идеология, интелектуалстване, класика, култура, литература, минало, национално, свят, традиция, Uncategorized

Азбуката не е свещена

Отбелязвам празника на буквите с една моя традиция. На 24 май имам обичай да уча някого на българската азбука – някой, който не знае български. Понякога успявам да преподам цялата азбука, друг път – само някои букви, най-интересните. Тази година, в чест на Госпожа Ю наблегнах на буквата ю, понеже тя ме убеди в уникалността й. Новопоявилите се мои ученици се радват да пишат името си със странни букви, а някои слагат на вратите си изработените картички с името на кирилица, наред с другите всевъзможни картинки. Има още

27 коментара

Filed under България, български, език, идеология, интелектуалстване, култура, национално, образование, традиция

Развален български

Ако запишете детето си в частно училище и имате възможност да избирате учителите, бихте ли предпочели класна по български на име Зейнеб Хюсеинова? Защо?

А ако заведете детето си на алианс, ще го запишете ли в групата на Раиса Сидорова, която е завършила английска филология и говори български с руски акцент? Защо?

Моля ви, отговорете ми на тези въпроси, ако пишете коментар. Има още

44 коментара

Filed under България, САЩ, български, език, идеология, интелектуалстване, култура, литература, национално, образование, Uncategorized

Аз пък харесвам Бай Ганьо

Ето един пример на стереотип, създаден от любимия ми Алеко. Бих казала, че от всички класически български автори Алеко ми е най-близо до сърцето. (Добре, на едно място е с Йовков, Светослав Минков и някои други. ) Идеалист, градски човек с разбиране на природата, пътешественик и мислещ космополитно. А пък отгоре на това ми се падна на кандидатстудентския изпит. Как да не го харесвам? 🙂 Сигурно ако беше жив днес щеше да бъде политолог. Има още

29 коментара

Filed under български, интелектуалстване, култура, литература, национално, традиция

Борба срещу ксенофобията чрез кулинария

zuppadimoscardini.jpg Супа от полипчета. Може ли някой да сложи в устата си такова нещо? Може и още как.

Наскоро Лешничка писа за училищен кулинарен конкурс, част от проект за борба с расизма и ксенофобията. И наистина, кулинарията си е много ефикасно средство за приемане на Другия. Нали има и поговорки: „Изял съм една торба сол с него“, тоест опознал съм някого много добре именно чрез сътрапезничество. Да седнеш на нечия трапеза си е висша форма на доверие – не случайно траките са имали ритуални съдове за закрепване на приятелство, при които няколко души пият от обща съдина. Така няма съмнение за различност на гостбите и отровителска вероломност. А в много култури да откажеш сътрапезност, ако си гост, или да откажеш покана към гост е израз на отхвърляне, недопустим дори и между врагове. Нали и днес много важни въпроси се решават и скрепяват чрез гощавка. Сключване на сделка, сватба, интервю за работа. Когато човек приеме гощавката, приема и гостоприемството, съответно приема и ангажимент за сътрудничество и лоялност. Има още

13 коментара

Filed under култура, национално, традиция, Uncategorized

Психоанализа на националния празник

downthestreet.jpgПреди време, в една дискусионна група на българисти (американци и българи) се зароди дебат за националния празник. Поводът беше публикувана статия на българска историчка, която обясняваше защо 3 март не е „правилна и точна“ дата за национален празник. Общо взето аргументите й бяха, че тя бележи подписването на договор, в която България дори не е страна, който бива впоследствие отхвърлен и други подобни, които вече познаваме. В разговора на хубав английски се намеси случайно попаднал български татарин, Амир, който се оплака от продължаващата пропаганда във връзка с този празник. Последва кратка бурна нападателна дискусия, след което Амир поясни позицията си: Има още

21 коментара

Filed under България, идеология, интелектуалстване, история, минало, национално, свят, традиция, Uncategorized

Искам да колекционирам…

crucifix.jpgВ разказа „Завзета къща“ от Хулио Кортасар се разказва за застаряващи брат и сестра от видно потекло, живеещи сами в старата семейна къща, която стая по стая бива превзета от невидими същества. Къщата настрана, но едно от заниманията на брата докато убиват времето и чакат да видят докъде ще стигне нахалството на съществата е да преглежда бащината си сбирка от марки. Този малък детайл ми се струва просто поразителен в точността си. Двамата са се вкопчили в семейното наследство, име, традиции, опитват се да задържат изплъзващия се статус и какво по-знаменателно от това да разглеждат марките. Те са ценност събирана от предишни поколения, която може да се предава на следващо, но не е продуктивна, не се използва наистина, а само служи за съзерцаване, възхищение и запазване, както и за престиж. Също като целта в живота на тези двамата, тоест да се държат здраво за семейното име, без да създават нещо ново те самите. Дава им една лъжлива представа за връзка с широкия свят (все пак са марки и може да се се слагат върху пътуващи писма), без наистина да представляват такава връзка, защото са „препарирани“ и неизползвани за комуникация. Направо можем да разберем много за човека по това какво колекционира. Има още

21 коментара

Filed under български, култура, литература, минало, национално, традиция, Uncategorized