Category Archives: национално

С едно око назад, с две очи напред

На 10 юни ще съм в България. На 31 май отлетях от САЩ. През тези десет дни съм по средата, въоръжена с търпение и десетина билета, пресичам няколко символични държавни граници по различни маршрути с влак или самолет (само отиване), нa които гранични служители уморено хвърлят едно око на паспорта ми и го подават обратно. С всеки изминал етап билетите ми намаляват, а аз се приближавам в пространството. Има още

Advertisements

3 Коментари

Filed under България, национално, свят, социално

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 Коментари

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Моята любов с пътеводителите

praneОбичам да чета пътеводители. Човек лесно може да си представи, докато чете, реалната обиколка по улиците и посещението на тази или онази забележителност, дворец, музей и църква. Обаче не непременно чета пътеводителите за новите места, които реално посещавам. А просто за удоволствие обичам да чета пътеводители за тези, които са ми познати много добре или за такива, за които нямам никакви конкретни планове.

Пътеводителите не са прозрачно представяне на едно непознато място. Те са просто още един вариант на представянето на такова място, като картите и пътеписите например. Но докато картите са един практически географски ориентир, пътеводителите са представителната картина за мястото: такава, която ориентира представително, която насочва човек какво трябва да го впечатлява и да му вдъхва възхищение. Затова аз ги чета като един вид пътеписи и като един вид постмодерна фикция. Има още

7 Коментари

Filed under България, национално, свят, традиция

Били ли сте някога малцинство?

boulders

Пиша това, защото обещах да отговоря на Никодил по повдигнатия от него въпрос за дискриминацията, толерантността, политическата коректност и по-скоро изискването за уважително отношение към маргинализираните малцинства. В него и в коментарите той споделя мнението, че налагането на толерантност е погрешно, а предразсъдъците може да се премахнат лесно ако човек просто опознае Другия на чаша бира.

Друг повод е наскоро приетия от Конгреса на САЩ закон за специално преследване на престъпления, извършени на базата на малцинствена омраза. Поводът за закона е едно престъпление с десетгодишна давност, при което студентът Матю Шепард бе примамен и убит от двама гей-хеътъри заради своята хомосексуалност. Но в действителност престъпления на основата на омраза се случват постоянно в САЩ. Преди няколко месеца група „нормални“ ученици от средната класа в щата Ню Йорк, излизат на вечерна разходка с цел да „понатупат някой мексиканец“ и убиват емигрант от Еквадор. А преди това двама братя също от Еквадор биват нападнати и единият убит, защото са се разходжали прегърнати по улицата. Има още

28 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, идеология, култура, национално, религия, свят, социално, феминизъм

Гръкщината на гръцките ресторанти

greekrestaurant(Гръкщина, какво странно, лошо формулирано и изкуствено понятие, нали? 😉

Ако човек пребивава в САЩ дори за кратко, няма начин да не е забелязал гръцките ресторанти. Не само съществуването им, защото те са навсякъде, а феноменът. Те са колоритни, отрупани със снимки и картинки от Гърция, йонийски колони, грънци, цветя и всякакви маркери, които крещят „Гърция!“. Тяхната печеливша формула е да привлекат вниманието на минувача чрез национално-културно пакетиране на една ресторантьорска идея.

Гърците са една от най-многобройните общности в‌ САЩ. Също и една от тези, които са запазили най-дълго езика си и идентичността си най-константна. Това е станало възможно, защото емиграцията не е била едократна, а на периодични вълни, всяка от която е подсилвала идентичносттa на предишните. А ресторантчетата са възникнали като малки центрове на тези общности, с главна цел – кратък пристан и социализация на хора от групата. Те са били гръцки в този общностен смисъл. Има още

11 Коментари

Filed under САЩ, култура, национално, традиция

Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми. Има още

12 Коментари

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

51 Коментари

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция