Category Archives: музика

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

Има още

Advertisements

18 Коментари

Filed under България, класика, минало, музика, свят

Акордеон на сърцето

Акордеонът е един от любимите ми инструменти (макар че не мога да свиря на него), заради въображението си – изключителната си многостранност и адаптивност. Изобретен в началото на XIX век, с патент и класически претенции, на практика много бързо и лесно става фолклорен инструмент в най-различни култури. А това вече е за учудване, защото адаптирането на един клавишен към толкова различни традиции, до пълното му поглъщане до степен днес да се счита за душата на съвсем разнородни стилове – от танго до зайдеко до полка – е рядкост.

А това са любимите ми мелодии:

Има още

14 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, култура, музика, традиция

Целта на образованието

Кайл е на 17, учи пиано от 2-3 клас и миналата година е спечелил младежкия конкурс за съвместен концерт с градския симфоничен оркестър. Изпълни Тотентанц за пиано и оркестър G 126 от Лист и беше блестящ. Не му беше за първи път – спечелил е 15 първи награди от разни (и международни) конкурси и е свирил с различни оркестри.

Явно е, че Кайл е талантливо момче, което е имало шанса да развие таланта си. Обаче има и много деца, които посещават танцови школи, учат цигулка и играят спорт без да имат кой знае колко талант. Някои познати хора смятат, че това е излишно пръскане на средства, губене на време на всички – самите деца, учителите им, останалите по-талантливи съученици и родителите. Според тях става дума за болни родителски амбиции, водещо до разводняване на обучението, за да бъде на нивото на посредствените. Има още

35 Коментари

Filed under България, САЩ, идеология, изкуство, интелектуалстване, музика, образование, религия, социално, Uncategorized

Дай боже да вали кафе

Juan Luis Guerra Има още

15 Коментари

Filed under Латинска Америка, музика, поезия, Uncategorized

Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

Познавам един генерален мениджър на банка – познавам го случайно, чрез жена му. От „аристократичен“ род в бивша колония, където живее и където това има значение. Той веднъж ми каза: виждаш ли тази парцалива вратовръзка, която нося? Много е евтина и стара, но понеже я нося аз, всички си мислят, че е някаква скъпа и антикварна. А касиерът в салона трябва да си купува връзка, която е очевидно скъпа и маркова, за да бъде уважавана. Има още

15 Коментари

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, музика, традиция, Uncategorized

Музика за самотен остров

Я, марсиан ме е закачила за Робинзоновата верига… Определено не ми харесват такива вериги, но изведнъж ми се стори, че малко реклама на любимите ми албуми би било хубаво нещо. Освен че са любими са и такива, които бих слушала в продължение на десет години. Разбира се, пестеливо, може би по една песен на ден, за по-дълбоко вникване.
mana.jpg Maná, Sueños Liquidos. Те са мексиканска рок група около която е изграден направо култ в западното полукълбо. И всеки испаноразбиращ, който ги е чувал, моментално се присъединява към този култ. Защо трябва да е испаноразбиращ – ами защото макар музиката им да е помитаща като внезапно влюбване, при което не можеш да правиш нищо друго освен да лежиш свит на кълбо и да слушаш онемощял, текстовете им са чиста неподправена поезия. С образи като русалки, ацтекски шамани, ангели които гледат замислено от камбанарията и един часовник с кукувичка за две изоставени деца. Няма да издавам как се появява заглавието „Течни сънища“ в схемата от метафори, само ще кажа, че любимите им теми са любов, политика, религия, социалност, всичко омесено във всяка песен, която с удоволствие бих слушала и само като стихотворение. Има още

11 Коментари

Filed under музика, традиция