Category Archives: литература

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

Advertisements

15 Коментари

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 Коментари

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Свободни книги

По искане на Пипи и Петя, ето списък с книги, които след скорошното ми пренасяне имат нужда от нов дом. Ако пожелаете някоя от тях, драснете ми мейл (About) с адреса си. Билетът им до вас е за моя сметка, а пък ако настоявате, може да ми пратите някоя друга в замяна 🙂

Предлагането на книгите от моя страна не представлява препоръка 🙂 Някои ги харесвам, но имам повече бройки, други са хубави, но няма да ми потрябват пaк, трети дори не съм ги чела, а четвърти… по-добре да отидат при някой, който ще ги оцени.

На английски Има още

13 Коментари

Filed under литература

Защо не харесвам Марио Варгас Льоса

Както споменах на Яна, не харесвам Марио Варгас Льоса. Той пише за две неща: диктатори (и техните човешки и властови отношения) и социална еротика, и двете от които имат потенциала за невероятен краен резултат, сочен и странен като зелено манго. Но аз много съм му гневна не защото е лош писател, а защото в книгите му, въпреки големия потенциал и много интересни находки, той ги пропуска по най-глупавия начин.  Точно като футболист със златен ритник, който изпуска топката.

Ето например Панталеон и посетителките. Щастливо новобрачен капитан от перуанската армия, морално чист и отдаден на службата си, получава армейско поръчение. Да установи система от бордейски услуги, тоест гост-проститутки за поделението си, за да предотврати зачестилите изнасилвания сред местното население от страна на войниците си.

Като истински военен, Капитан Пантоха се заема съвестно със заданието си, брилянтно го проектира и изпълнява. Същата тази отдаденост и съвестност обаче неминуемо го води до морално падение: да преспи и после да се пристрасти сексуално към най- съблазнителната от „посетителките“, а след убийството й да си навлече гнева на висшестоящите във военната йерархия. Има още

9 Коментари

Filed under Латинска Америка, литература, минало, социално

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 Коментари

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Тайната на Драцена

Драцена хапна таратор с моркови и зелени яйца. Без хляб. И си мислеше. От един месец валеше. Дали случайно небето не се е счупило и цялата вода в него сега се изсипва отгоре?  Всякакъв спомен за слънчевото лято вече изглеждаше смешен. Драцена сложи ухо на мидата от нощното шкафче, потънала в прах, и чу хапещия смях на водата, заклещена в нея. Има още

3 Коментари

Filed under литература

Юнашките коне

prettyaround6Лято и ваканция, а докато ме няма, ето малко откъси от една студентска курсова работа. Избраната от авторката тема е символът и значението на коня на юнака в героичния средновековен епос, а избраните тук откъси се отнасят за испанскя епос Поема за Моя Сид. Авторските права са запазени и публикуването на тези откъси другаде е забранено. Приятно четене!

@Кетрин Зобиески

Макар че ролята на конете днес се е променила, в едно отношение тя винаги е била една и съща: те са представлявали възможност на човек да изрази себе си. Собственикът проектира върху животното своя социален, културен и икономически статус. Конят, от своя страна, отразява за околния свят психологията на собственика си. Затова изучаването на коня като образ може да даде възможност да разберем самия герой, който го е яхнал, чрез поддатки, които са прикрити в образа му. Конят на практика е един метафоричен начин за идеализация на мъжа. Има още

6 Коментари

Filed under Средновековие, класика, критика, литература, традиция