Category Archives: литература

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

15 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Свободни книги

По искане на Пипи и Петя, ето списък с книги, които след скорошното ми пренасяне имат нужда от нов дом. Ако пожелаете някоя от тях, драснете ми мейл (About) с адреса си. Билетът им до вас е за моя сметка, а пък ако настоявате, може да ми пратите някоя друга в замяна 🙂

Предлагането на книгите от моя страна не представлява препоръка 🙂 Някои ги харесвам, но имам повече бройки, други са хубави, но няма да ми потрябват пaк, трети дори не съм ги чела, а четвърти… по-добре да отидат при някой, който ще ги оцени.

На английски Има още

14 коментара

Filed under литература

Защо не харесвам Марио Варгас Льоса

Както споменах на Яна, не харесвам Марио Варгас Льоса. Той пише за две неща: диктатори (и техните човешки и властови отношения) и социална еротика, и двете от които имат потенциала за невероятен краен резултат, сочен и странен като зелено манго. Но аз много съм му гневна не защото е лош писател, а защото в книгите му, въпреки големия потенциал и много интересни находки, той ги пропуска по най-глупавия начин.  Точно като футболист със златен ритник, който изпуска топката.

Ето например Панталеон и посетителките. Щастливо новобрачен капитан от перуанската армия, морално чист и отдаден на службата си, получава армейско поръчение. Да установи система от бордейски услуги, тоест гост-проститутки за поделението си, за да предотврати зачестилите изнасилвания сред местното население от страна на войниците си.

Като истински военен, Капитан Пантоха се заема съвестно със заданието си, брилянтно го проектира и изпълнява. Същата тази отдаденост и съвестност обаче неминуемо го води до морално падение: да преспи и после да се пристрасти сексуално към най- съблазнителната от „посетителките“, а след убийството й да си навлече гнева на висшестоящите във военната йерархия. Има още

9 коментара

Filed under Латинска Америка, литература, минало, социално

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 коментара

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Тайната на Драцена

Драцена хапна таратор с моркови и зелени яйца. Без хляб. И си мислеше. От един месец валеше. Дали случайно небето не се е счупило и цялата вода в него сега се изсипва отгоре?  Всякакъв спомен за слънчевото лято вече изглеждаше смешен. Драцена сложи ухо на мидата от нощното шкафче, потънала в прах, и чу хапещия смях на водата, заклещена в нея. Има още

3 коментара

Filed under литература

Юнашките коне

prettyaround6Лято и ваканция, а докато ме няма, ето малко откъси от една студентска курсова работа. Избраната от авторката тема е символът и значението на коня на юнака в героичния средновековен епос, а избраните тук откъси се отнасят за испанскя епос Поема за Моя Сид. Авторските права са запазени и публикуването на тези откъси другаде е забранено. Приятно четене!

@Кетрин Зобиески

Макар че ролята на конете днес се е променила, в едно отношение тя винаги е била една и съща: те са представлявали възможност на човек да изрази себе си. Собственикът проектира върху животното своя социален, културен и икономически статус. Конят, от своя страна, отразява за околния свят психологията на собственика си. Затова изучаването на коня като образ може да даде възможност да разберем самия герой, който го е яхнал, чрез поддатки, които са прикрити в образа му. Конят на практика е един метафоричен начин за идеализация на мъжа. Има още

6 коментара

Filed under Средновековие, класика, критика, литература, традиция

Среща с класа

portavt3Когато бях в училище бъдещето ми изглеждаше по-скоро любопитно, отколкото трудно или дори триумфално блестящо. Бях любопитна как ще се развие моето собствено бъдеще. И също толкова какво би станало със съучениците ми. Не от съперничество, а само от изследователски интерес. Дали целенасочеността на мълчаливите ще се бъде по-плодоносна от самонадеяността на празнословните? Или пък увереността на тези, които дават да се разбере, че знаят как върви светът, ще се окаже самозаблуда? Исках да разбера как техните характери, намерения и предходни събития ще предопределят събитията по-нататък. И най-вече по какъв начин това би съвпаднало с моите предвиждания. Играех си на писател, боравещ с човешки съдби – мисловно.  И очаквах срещите с класа след време като един вид прочитане на такава книга. Има още

1 коментар

Filed under интелектуалстване, литература, минало, хора

Как се учи четене

portasantafeЧетенето не е просто разбиране на буквите и свързването им в думи. То е разбиране на идеите зад тях и възможността да боравим с тях. А покрай Голямото четене дискусиите за това отново поникнаха. Освен това в Либерален Преглед след публикуването на няколко мои поста от блога за образованието обещах да пиша нещо по-конкретно за него.

Затова реших да преведа набързо този материал. В него група учители споделят как учат учениците (особено тези по-неопитните от 9 и 10 клас) на добро четене, което да бъде доживотно умение в ръцете им и което да продължи с жар и след завършването на училище. Публикуван бе в списането на училището на детето ми и отразява практиките в него. Следват други обещани постове: примерни въпроси за домашни, някоя и друга реална писмена работа, анализ на един изпит… Ето първата част. Има още

8 коментара

Filed under САЩ, литература, образование

Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми. Има още

12 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

51 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция

Играта на ангела, Карлос Луис Сафон

portavt2Общо взето, голяма част от писаните истории са детективски истории или поне сходни с тях. Още Едип Цар е историята на търсене на неизвестен престъпник. Но не става дума за класическата детективска история, в която един образован, рацонален герой разнищва кой, как и защо го е сторил (престъплението). Всяка фабула съдържа търсене, ако не от името на един изведен като субект герой, то поне търсене, вмененo на читателя. А‌ въпросното престъпление може да не е престъпление, а просто всичко, което се случва на човек, в което, знаем, винаги има прегрешения, престъпване на норми, въобще ненормални случки, защото ако имаше само нормални нямаше да бъдат интересни. Има още

8 коментара

Filed under класика, литература

Продавач на надежда (non-profit)

inflight1

Снимка: Ели Иванова

Тези дни прочетох Пипи за рекламното послание, използвано от Джони Уокър „Кой, ако не ти? Кога, ако не сега?“ Всъщност този израз идва от Талмуда, по-точно от мъдрецa Хилел (патрон на днешните еврейски студентски организации в САЩ) и е символ на силата на осъзнаването на отделния, смятан за безпомощен човек, изправен пред лоши обстоятелства. Фразата е древна, вече станала крилата, известна и като заглавие на книгата Ако не сега, кога? на италианския писател Примо Леви. Книга за това как шепа еврейски… как да го наречем? партизани през Втората Световна Война безразсъдно брoдят Европа от Русия до Италия и участват в Съпротивата. Примо Леви е бил депортиран в Освиенцим и оживял, а книгата е писана през 1984.

В България Примо Леви бе почти неизвестен, за разлика от неговия съименник Карло Леви (без роднинска връзка), който е писал пък Христос се спря в Еболи, за заточението си в Южна Италия през фашиcткия период. Карло Леви е бил комунист, оттам по-специалното българско отношение към него. Има още

10 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, литература, минало

Непослушните деца

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? За някои е хубаво, за други – не толкова. Би се очаквало българската култура, заради патриархалния си опит, да насърчава послушанието. Но ако детските книжки са показател, това не е точно така. Идвало ли ви е наум някога, че една от най-постоянните ценности в българската класика е противопоставянето на деца срещу възрастни? Има още

30 коментара

Filed under България, идеология, класика, литература, национално, традиция

Човекът, който искаше да оздравее

Дино Будзати

Около голямата лечебница за прокажени на хълма, на един-два километра от града, обикаляше голяма крепостна стена, а по стената ходеха часови. Измежду тези стражи имаше надменни и недостъпни, но пък други бяха милостиви. Затова към здрачаване прокажениците се събираха в подножието на стената и разпитваха по-близките войници. „Гаспар“, казваха примерно, „какво виждаш тази вечер? Има ло някой по пътя? Колесница ли, казваш? Каква е тази колесница? Осветен ли е палатът? Запалиха ли факлите на кулата? Да не се e върнал принцът?“ Така караха неуморно с часове и макар че правилникът го забраняваше, добросърдечните стражи отговаряха, като често измисляха несъществуващи неща: минувачи, светлини, пожари, дори изригвания на вулкана Ермак, тъй като знаеха, че всяка новост бе приятно развлечение за тези хора, осъдени да не излязат никога оттам. Дори тежко болните, умиращите, участваха в сбирката, докарани на носилка от тези, които бяха на крака. Има още

10 коментара

Filed under идеология, класика, литература, Uncategorized