Category Archives: Латинска Америка

Акордеон на сърцето

Акордеонът е един от любимите ми инструменти (макар че не мога да свиря на него), заради въображението си – изключителната си многостранност и адаптивност. Изобретен в началото на XIX век, с патент и класически претенции, на практика много бързо и лесно става фолклорен инструмент в най-различни култури. А това вече е за учудване, защото адаптирането на един клавишен към толкова различни традиции, до пълното му поглъщане до степен днес да се счита за душата на съвсем разнородни стилове – от танго до зайдеко до полка – е рядкост.

А това са любимите ми мелодии:

Има още

Advertisements

14 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, култура, музика, традиция

Били ли сте някога малцинство?

boulders

Пиша това, защото обещах да отговоря на Никодил по повдигнатия от него въпрос за дискриминацията, толерантността, политическата коректност и по-скоро изискването за уважително отношение към маргинализираните малцинства. В него и в коментарите той споделя мнението, че налагането на толерантност е погрешно, а предразсъдъците може да се премахнат лесно ако човек просто опознае Другия на чаша бира.

Друг повод е наскоро приетия от Конгреса на САЩ закон за специално преследване на престъпления, извършени на базата на малцинствена омраза. Поводът за закона е едно престъпление с десетгодишна давност, при което студентът Матю Шепард бе примамен и убит от двама гей-хеътъри заради своята хомосексуалност. Но в действителност престъпления на основата на омраза се случват постоянно в САЩ. Преди няколко месеца група „нормални“ ученици от средната класа в щата Ню Йорк, излизат на вечерна разходка с цел да „понатупат някой мексиканец“ и убиват емигрант от Еквадор. А преди това двама братя също от Еквадор биват нападнати и единият убит, защото са се разходжали прегърнати по улицата. Има още

28 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, идеология, култура, национално, религия, свят, социално, феминизъм

Приключенията на един банан

bananasИмало едно време, далече далече в тропиците, една бананова горичка, където растял бананът на един грозд заедно с петимата си братя. Един ден една ръка го откъснала и поставила в кашон, а върху него други банани. Кашонът бил поставен на кораб и отпътувал неизвестно накъде. А един ден пристигнал, кашонът изваден, сложен на камион, разтоварен и отворен на една тясна уличка на име Графа. Има още

25 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, свят, социално

Непознат град

stata2

Едно любимо хоби е да живея в непознат град. Често ми се е случвало. Обичам да разучавам нови градове. То е периодична имунизация от страха пред неизвестното. Да се ориентирам в нови порядки и комбинации от хора и отношения. В такива периоди, докато опитомя града, вечер съм капнала от умора, само от внимаване. Също като в Сървайвър. Защото дори и само съобразяването дали да завиеш наляво или надясно за да отидеш до магазина, умножено по сто пъти дневно, изисква цялата ти налична енергия. Има още

8 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, кино, култура, свят

Денят на мъртвите в картинки


Денят на мъртвите е мексиканска и гватемалска традиция за 1 и 2 ноември. Близките на почитаните мъртви правят малък „олтар“, който е символичен микрокосмос на личността им. Нещо като арт инсталация, включвающа снимка, любими вещи, храни и напитки и други важни за тях символи. Има изрезки със сатирични стихове за смъртта. Също и украса – традиционните захаросани сладки във формата на черепи, декоративно рязана оризова хартия, цветя. На приятелските сбирки се разказват весели истории за починалите, танцува се и се весели. Защото така било много по-вероятно починалите да навестят близките си. Ето тук няколко такива олтара. Има още

19 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, култура, минало, религия, свят, традиция

Антропология на боклука

Според Вико, цивилизацията е възникнала, когато хората са започнали да идентифицират определени неща като боклук, да го отделят и да го изхвърлят. Да го избутват далеч от жизненото си и представително пространство и същевременно и от погледа си. И сега си мисля, че по начина, по който една култура се отнася към боклука си може да се правят някои любопитни изводи за самата нея. Нали културата е и организиране на пространството, йерархия на ценностите, пропаганда чрез образи… всичко това се изразява толкова ярко и синтетично в боклука.

Боклукът е това, което вече не трябва, което е загубило смисъл. Огризка от храна, опаковка от нова покупка или стара дреха. А това са културни понятия, защото биха били различни в различна среда и ситуация. Аз може да изхвърля нещо, което за баба ми е ценна употребима вещ, а за един американец е ценност за музея, или поне за антикварните магазини (или казано по американски, за антики). Боклукът е това, което сме отхвърлили, това, което е загубило стойност и ни пречи. Ако не отговаря на тези критерии, то не е боклук. Има още

21 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, интелектуалстване, култура, традиция

Поглед в метатето на ближния

Били ли сте някога бедни?
Как се се определя, че някой е беден? Ако не може да си купи учебници, да отиде на бала или че се храни веднъж на ден със сандвич от кофата за боклук?

Въобще хоризонтална граница ли определя като бедни тези, които са под чертата на някакви доходи? Или границата е като сечение от няколко условия: доход, здраве, възраст, характер, произход, страна?

Разбирането за бедност (и богатство) зависи от много фактори. Например от гледната точка на кандидат-президента МакКейн, доход 4 милиона долара на година е средна класа. От гледната точка на Алехандра, аз съм богата. Според едно изследване, разбирането за бедност винаги е в резултат от сравнение. Има още

17 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, социално