Category Archives: Латинска Америка

Вълната Фрида Кало

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo by Ahn Jooyoun for Sera Park

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Има още

има 1 коментар

Filed under Латинска Америка, изкуство, интелектуалстване, история, класика, традиция, феминизъм

Учебник по испански за студенти отпреди век

spanishtextbookЕдин прекрасен ден получавам непоръчван пакет от амазон. Отварям го и се оказва, че не е пратка с грешен адрес, а рециклирана кутия от стара поръчка, в която една приятелка ми изпраща учебник по испански,
случайно намерен от антикварен магазин. Публикация: 1917 година. И ако съдя по другите две книжлета, с които пристигна, принадлежал на Андрю Ториели, студент от Харвард клас ’33.

Мда, дори и да владеете един език, силно препоръчвам да полюбопитствате из страниците на който и да е попаднал ви учебник по него.

Разбира се, учебникът e предимно основан на граматика. Четива като такива няма, само списък с лексика и някои изречения, в които тя (и граматикаата) се срещат в действие. Споменати хора и места, които днес ги няма или нямат значение. Но какво свежо напомняне, че един учебник не учи просто на език. Той отразява начин на мислене, ценности и възприемане на света на една определена култура, a нe e някаква универсална мъдрост или знание.

Ето едно твърдение от увода: Има още

2 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, идеология, интелектуалстване, минало

Дилма Русеф е новият президент на Бразилия

Но причината да се интересуваме от това не е обичайната – че личността или събитието в центъра на вниманието има българска жилка. Защото ако беше така, това е същото като да се интересуваме от себе си. За съжаление, малко хора се интересуват от нещо различно от самите себе си.

Дилма е една от най-доверените личности на Лула да Силва, сегашният президент на Бразилия, който с помощта на далновидна фискална политика и социални програми успява да превърне страната си в един от най-обещаващите икономически фактори в света, наред с другите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). И понеже в България сегашните юпита не могат да си представят, че едно ляво управление може да бъде икономически така успешно, за тях Бразилия би представлявала възможност да попълнят дупките в икономическите си познания и особено икономическото си въображение. Има още

10 коментара

Filed under България, Латинска Америка, социално, феминизъм

Защо не харесвам Марио Варгас Льоса

Както споменах на Яна, не харесвам Марио Варгас Льоса. Той пише за две неща: диктатори (и техните човешки и властови отношения) и социална еротика, и двете от които имат потенциала за невероятен краен резултат, сочен и странен като зелено манго. Но аз много съм му гневна не защото е лош писател, а защото в книгите му, въпреки големия потенциал и много интересни находки, той ги пропуска по най-глупавия начин.  Точно като футболист със златен ритник, който изпуска топката.

Ето например Панталеон и посетителките. Щастливо новобрачен капитан от перуанската армия, морално чист и отдаден на службата си, получава армейско поръчение. Да установи система от бордейски услуги, тоест гост-проститутки за поделението си, за да предотврати зачестилите изнасилвания сред местното население от страна на войниците си.

Като истински военен, Капитан Пантоха се заема съвестно със заданието си, брилянтно го проектира и изпълнява. Същата тази отдаденост и съвестност обаче неминуемо го води до морално падение: да преспи и после да се пристрасти сексуално към най- съблазнителната от „посетителките“, а след убийството й да си навлече гнева на висшестоящите във военната йерархия. Има още

9 коментара

Filed under Латинска Америка, литература, минало, социално

Хаити и християнското разбиране за катастрофите

Онзи ден влиятелният проповедник Пат Робертсън се изказа, че земетресението в Хаити е логично следствие от пакта с дявола, който хаитиянските роби сключили преди двеста години, за да се освободят. Може би е имал предвид, че Господ иначе не би им позволил да са свободни и те доста неблагоразумно са се обърнали към конкуренцията. Има хора, включително последователите на Робертсън, които смятат природните бедствия за божие наказание, вследствие на неморалността на сполетените.

Всъщност тази представа за същността на бедствията до едно време е било доминиращата във философията и социалната доктрина: че те се случват като божие наказание за неморалните. Но всичко това се променя с Голямото Лисабонско земетресение, на 1 ноември 1775, денят на Вси Светии. То е толкова разрушително, че сваля Португалия от позицията й на световна сила и променя европейското разбиране за Божията намеса в света. Има още

73 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, идеология, религия, свят, социално

Госпожица-принцеса на 15

Коя е възрастта, в която децата може да се считат пораснали? И с какво събитие? Получаване на лична карта за самостоятелна идентичност, право да гласуват, право да пушат или право да се подписват? Тези права автоматично ли се случват или се отбелязват по някакъв начин, както по-рано церемонията по червените връзки?

Или да го кажем другояче: Коя е възрастта, в която на децата е позволено да излизат сами? На която момичетата може да се гримират? Когато е ОК да имат гадже? И дали първото такова позволение е някакво специално събитие, може би придружено от ритуал или само от примиренческа караница от родители? Или от безразличие?

Представете си това: на 15-годишния й рожден ден и облечена в бална рокля фантазе като принцеса, в украсена зала пред погледите на събрани роднини и приятели, бащата отвежда дъщеря си до декоративна люлка. Седнала на люлката, тя поема последната си кукла (също облечена като принцеса), а майка й слага коронка-диадема на главата. Бащата коленичи, сваля обувките-балеринки от краката й и й слага сребристи обувчици с висок тънък ток. После я отвежда до центъра на залата и тя танцува първия си танц като госпожица. След това всички я смятат за госпожица – може да се гримира, да присъства на партита на възрастни, да излиза с одобрен приятел, въобще да прави (и да бъде подозирана, че прави) всичко онова, коeто се предполага от всяка госпожица. Има още

20 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, свят, социално, традиция, феминизъм

Акордеон на сърцето

Акордеонът е един от любимите ми инструменти (макар че не мога да свиря на него), заради въображението си – изключителната си многостранност и адаптивност. Изобретен в началото на XIX век, с патент и класически претенции, на практика много бързо и лесно става фолклорен инструмент в най-различни култури. А това вече е за учудване, защото адаптирането на един клавишен към толкова различни традиции, до пълното му поглъщане до степен днес да се счита за душата на съвсем разнородни стилове – от танго до зайдеко до полка – е рядкост.

А това са любимите ми мелодии:

Има още

14 коментара

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, култура, музика, традиция