Category Archives: класика

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

Advertisements

51 Коментари

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция

Играта на ангела, Карлос Луис Сафон

portavt2Общо взето, голяма част от писаните истории са детективски истории или поне сходни с тях. Още Едип Цар е историята на търсене на неизвестен престъпник. Но не става дума за класическата детективска история, в която един образован, рацонален герой разнищва кой, как и защо го е сторил (престъплението). Всяка фабула съдържа търсене, ако не от името на един изведен като субект герой, то поне търсене, вмененo на читателя. А‌ въпросното престъпление може да не е престъпление, а просто всичко, което се случва на човек, в което, знаем, винаги има прегрешения, престъпване на норми, въобще ненормални случки, защото ако имаше само нормални нямаше да бъдат интересни. Има още

8 Коментари

Filed under класика, литература

Непослушните деца

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? За някои е хубаво, за други – не толкова. Би се очаквало българската култура, заради патриархалния си опит, да насърчава послушанието. Но ако детските книжки са показател, това не е точно така. Идвало ли ви е наум някога, че една от най-постоянните ценности в българската класика е противопоставянето на деца срещу възрастни? Има още

30 Коментари

Filed under България, идеология, класика, литература, национално, традиция

Човекът, който искаше да оздравее

Дино Будзати

Около голямата лечебница за прокажени на хълма, на един-два километра от града, обикаляше голяма крепостна стена, а по стената ходеха часови. Измежду тези стражи имаше надменни и недостъпни, но пък други бяха милостиви. Затова към здрачаване прокажениците се събираха в подножието на стената и разпитваха по-близките войници. „Гаспар“, казваха примерно, „какво виждаш тази вечер? Има ло някой по пътя? Колесница ли, казваш? Каква е тази колесница? Осветен ли е палатът? Запалиха ли факлите на кулата? Да не се e върнал принцът?“ Така караха неуморно с часове и макар че правилникът го забраняваше, добросърдечните стражи отговаряха, като често измисляха несъществуващи неща: минувачи, светлини, пожари, дори изригвания на вулкана Ермак, тъй като знаеха, че всяка новост бе приятно развлечение за тези хора, осъдени да не излязат никога оттам. Дори тежко болните, умиращите, участваха в сбирката, докарани на носилка от тези, които бяха на крака. Има още

10 Коментари

Filed under идеология, класика, литература, Uncategorized

Похитеният Хитър Петър

Миналата седмица чета тревожно заглавие в български вестник: „Присвоиха Хитър Петър“. Бързо търсене и се оказва, че почти всички вестници и информационни сайтове са алармирали за нов скандален случай за присвояване на чужда история от Македония. Става дума за решение на площада в град Прилеп да бъде издигнат паметник на Хитър Пейо (нашенския Хитър Петър). За едни това е още едно доказателство за историческо похищение от страна на Македония, а за други… други се почесват по темето и се питат дали Хитър Петър е в същата категория като Крали Марко, която, ако се приложи същия стандарт, е историческа фигура „похитена“ от българския фолклор. Въобще, може ли да се говори за похищение, когато става дума за фолклор и за Балканите? И какво следва от такова посегателство върху Хитър Петър? Има още

10 Коментари

Filed under България, български, идеология, интелектуалстване, класика, култура, литература, минало, национално, свят, традиция, Uncategorized

Алтернативно за матурите

Наближават матури, този път наистина. Трябва ли да ги има? Да, щом сега образованието е толкова плачевно на много места, трябва да има стандарт, който да гарантира минимум мисловни умения, връчени заедно с дипломата. Но както в случая с мислоучението, дали е добра една идея зависи от толкова много подробности, включително и изпълнението. Светла е анализирала изпита по философия, а аз хвърлих око на този по български език и литература, cпоред примерния тест от сайта на МОН. Ако матурата ще предполага наизустяване на някакво конкретно съдържание, преподавано в училище, а не на умения за мислене, няма смисъл от нея в този й вид. Ето какво видях в пробните въпроси и какви полезни алтернативи в тази връзка може да се намери в американското образование. Има още

10 Коментари

Filed under България, САЩ, език, класика, литература, образование, Uncategorized

Лотарията

Тази неделя Православната църква празнува Великден. За някои той е празник на весело настроение и събиране на роднини, за други е момент на преосмисляне на уж познатите, ежедневните неща в духовен план. Ако сте от вторите, този разказ ще ви хареса със своя различен поглед към нещо уж нормално и общоприето, към силата на множеството. При публикуването си в списание Ню Йоркър през 1948 година е предизвикал фурор и смъртни заплахи към авторката, а днес е признат за класика. Oбщото с Великден e темата за изкупителната жертва. Предупреждавам обаче, че е мрачен… Има още

15 Коментари

Filed under САЩ, идеология, класика, литература, религия, традиция