Category Archives: класика

Вълната Фрида Кало

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo by Ahn Jooyoun for Sera Park

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Има още

1 коментар

Filed under Латинска Америка, изкуство, интелектуалстване, история, класика, традиция, феминизъм

Изкуството. За какво ни е?


DulwichGallerySleepoverPillows
Любопитни ca отношенията на италианците с изкуството. Да, на него се гради националното самосъзнание – и репутация на страната. На всеки тур в провинциална средновековна църквичка присъства група просветени посетители, които не само слушат заинтересувано, но се надпреварват с гида да покажат познания по изкуство. Може би най-висок процент хора изучавали изкуства, най-много дипломирани реставратори.

Но в същото време ето и товa:

Едно градче от 50 000 жители има магазин на Ролекс и магазин за писалки Монблан. Hа самия център: специализиран магазин за шапки (от по стотина евро нагоре), за колекционерски килими, вино от редки изби и няколко бутика на известни марки. Но няма художествена галерия. В смисъл на място, от което да си купиш изкуство. (За сравнение, в САЩ едно сравнимо градче не само че няма магазин за ролекс, ами има поне три галерии.)

Откъде идва това противоречие? Защо по-малко хора в сравнение с другaдe притежават предмети на изкуството? Защо в италианските музеи идват по-малко посетители годишно отколкото във френските, които не могат да се мерят с тях по съдържание и значимост?  Има още

Вашият коментар

Filed under изкуство, интелектуалстване, класика, минало

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

Има още

18 коментара

Filed under България, класика, минало, музика, свят

Холга

Имали ли сте Смена 8 М като малки?

Ще ви разкажа за нещо уж невинно, но – предупреждавам – е в състояние да ви доведе до пристрастяване дори повече от World of Warcraft. Има още

15 коментара

Filed under изкуство, класика

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 коментара

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Юнашките коне

prettyaround6Лято и ваканция, а докато ме няма, ето малко откъси от една студентска курсова работа. Избраната от авторката тема е символът и значението на коня на юнака в героичния средновековен епос, а избраните тук откъси се отнасят за испанскя епос Поема за Моя Сид. Авторските права са запазени и публикуването на тези откъси другаде е забранено. Приятно четене!

@Кетрин Зобиески

Макар че ролята на конете днес се е променила, в едно отношение тя винаги е била една и съща: те са представлявали възможност на човек да изрази себе си. Собственикът проектира върху животното своя социален, културен и икономически статус. Конят, от своя страна, отразява за околния свят психологията на собственика си. Затова изучаването на коня като образ може да даде възможност да разберем самия герой, който го е яхнал, чрез поддатки, които са прикрити в образа му. Конят на практика е един метафоричен начин за идеализация на мъжа. Има още

6 коментара

Filed under Средновековие, класика, критика, литература, традиция

Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми. Има още

12 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

51 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция

Играта на ангела, Карлос Луис Сафон

portavt2Общо взето, голяма част от писаните истории са детективски истории или поне сходни с тях. Още Едип Цар е историята на търсене на неизвестен престъпник. Но не става дума за класическата детективска история, в която един образован, рацонален герой разнищва кой, как и защо го е сторил (престъплението). Всяка фабула съдържа търсене, ако не от името на един изведен като субект герой, то поне търсене, вмененo на читателя. А‌ въпросното престъпление може да не е престъпление, а просто всичко, което се случва на човек, в което, знаем, винаги има прегрешения, престъпване на норми, въобще ненормални случки, защото ако имаше само нормални нямаше да бъдат интересни. Има още

8 коментара

Filed under класика, литература

Непослушните деца

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? За някои е хубаво, за други – не толкова. Би се очаквало българската култура, заради патриархалния си опит, да насърчава послушанието. Но ако детските книжки са показател, това не е точно така. Идвало ли ви е наум някога, че една от най-постоянните ценности в българската класика е противопоставянето на деца срещу възрастни? Има още

30 коментара

Filed under България, идеология, класика, литература, национално, традиция

Човекът, който искаше да оздравее

Дино Будзати

Около голямата лечебница за прокажени на хълма, на един-два километра от града, обикаляше голяма крепостна стена, а по стената ходеха часови. Измежду тези стражи имаше надменни и недостъпни, но пък други бяха милостиви. Затова към здрачаване прокажениците се събираха в подножието на стената и разпитваха по-близките войници. „Гаспар“, казваха примерно, „какво виждаш тази вечер? Има ло някой по пътя? Колесница ли, казваш? Каква е тази колесница? Осветен ли е палатът? Запалиха ли факлите на кулата? Да не се e върнал принцът?“ Така караха неуморно с часове и макар че правилникът го забраняваше, добросърдечните стражи отговаряха, като често измисляха несъществуващи неща: минувачи, светлини, пожари, дори изригвания на вулкана Ермак, тъй като знаеха, че всяка новост бе приятно развлечение за тези хора, осъдени да не излязат никога оттам. Дори тежко болните, умиращите, участваха в сбирката, докарани на носилка от тези, които бяха на крака. Има още

10 коментара

Filed under идеология, класика, литература, Uncategorized

Похитеният Хитър Петър

Миналата седмица чета тревожно заглавие в български вестник: „Присвоиха Хитър Петър“. Бързо търсене и се оказва, че почти всички вестници и информационни сайтове са алармирали за нов скандален случай за присвояване на чужда история от Македония. Става дума за решение на площада в град Прилеп да бъде издигнат паметник на Хитър Пейо (нашенския Хитър Петър). За едни това е още едно доказателство за историческо похищение от страна на Македония, а за други… други се почесват по темето и се питат дали Хитър Петър е в същата категория като Крали Марко, която, ако се приложи същия стандарт, е историческа фигура „похитена“ от българския фолклор. Въобще, може ли да се говори за похищение, когато става дума за фолклор и за Балканите? И какво следва от такова посегателство върху Хитър Петър? Има още

10 коментара

Filed under България, български, идеология, интелектуалстване, класика, култура, литература, минало, национално, свят, традиция, Uncategorized

Алтернативно за матурите

Наближават матури, този път наистина. Трябва ли да ги има? Да, щом сега образованието е толкова плачевно на много места, трябва да има стандарт, който да гарантира минимум мисловни умения, връчени заедно с дипломата. Но както в случая с мислоучението, дали е добра една идея зависи от толкова много подробности, включително и изпълнението. Светла е анализирала изпита по философия, а аз хвърлих око на този по български език и литература, cпоред примерния тест от сайта на МОН. Ако матурата ще предполага наизустяване на някакво конкретно съдържание, преподавано в училище, а не на умения за мислене, няма смисъл от нея в този й вид. Ето какво видях в пробните въпроси и какви полезни алтернативи в тази връзка може да се намери в американското образование. Има още

10 коментара

Filed under България, САЩ, език, класика, литература, образование, Uncategorized

Лотарията

Тази неделя Православната църква празнува Великден. За някои той е празник на весело настроение и събиране на роднини, за други е момент на преосмисляне на уж познатите, ежедневните неща в духовен план. Ако сте от вторите, този разказ ще ви хареса със своя различен поглед към нещо уж нормално и общоприето, към силата на множеството. При публикуването си в списание Ню Йоркър през 1948 година е предизвикал фурор и смъртни заплахи към авторката, а днес е признат за класика. Oбщото с Великден e темата за изкупителната жертва. Предупреждавам обаче, че е мрачен… Има още

15 коментара

Filed under САЩ, идеология, класика, литература, религия, традиция

Некласически Сандокан

Ако сте били деца през 80-те години и сте ходили на пионерски лагер, сигурно имате спомени от пътуващото кино, което беше лагерна константа. Една история обединяваше разнородната тълпа хлапета, събрани отвсякъде без да се познават. Прожектираха се филми, които си бяха стари дори тогава и бяха вече виждани от част от публиката, която обаче нямаше никакво намерение да пропусне възможността да ги гледа отново. Дори обратното, повторните и потретните зрители се радваха на шанса да бъдат сведущи експерти по това какво се случва с разни герои и обичаха да разискват помежду си детайли от сюжета. Те принадлежаха към една по-висша каста, а аутсайдерите осъзнаваха образно какво са изпуснали в живота и се опитваха да наваксат. Филмът се превръщаше в обединяващ мит, неподлежащ на съмнение и като във всяко едно общество подреждаше представите ни за добро, справедливо и красиво. Има още

10 коментара

Filed under идеология, кино, класика