Category Archives: кино

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

Advertisements

3 Коментари

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Непознат град

stata2

Едно любимо хоби е да живея в непознат град. Често ми се е случвало. Обичам да разучавам нови градове. То е периодична имунизация от страха пред неизвестното. Да се ориентирам в нови порядки и комбинации от хора и отношения. В такива периоди, докато опитомя града, вечер съм капнала от умора, само от внимаване. Също като в Сървайвър. Защото дори и само съобразяването дали да завиеш наляво или надясно за да отидеш до магазина, умножено по сто пъти дневно, изисква цялата ти налична енергия. Има още

8 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, кино, култура, свят

The Changeling (Смененото дете) и лудите майки

madonnadelsasso5Ето холивудски филм, който трябва да бъде видян. Филмът е с Анджелина Джоли в главната роля и тя за първи път е толкова интегрална с образа, който представя. За първи път й вярвам.

Един пролетен неделен ден преди години, не знам кога, но трябва да е било през 1989, вървях по пустите сутрешни улици на София. Бяхме се разбрали, нашата група приятели, да отидем някъде извън града и аз бързах към мястото на срещата. Пресякох площада пред Народното Събрание, абсолютно празен по това време, а стъпалата отпред бяха пусти като всяко друго време. Просто там никога нищо не се случваше.

Всъщност освен мен имаше и една жена. Тя се приближи до парадните стъпала, разгърна вестник на земята и започна да се съблича гола, а когато остана съвсем без дрехи в студената слънчева сутрин, коленичи пред вестника в някакъв свой ритуал-жертвоприношение. С крайчеца на окото видях дежурен милиционер да се приближава и да я вдига за рамото. С ужас отминах, без да се заглеждам.

Моите приятели не знаеха как да тълкуват случката. Един предположи, че е майка на някое от децата, загинали скоро преди това в самолетна катастрофа, която (естествено) не бе разследвана, но за която се носеха слухове, че била предизвикана от немарлива некомпетентност и свързана с Тодор Живков. Загубила си е ума, естествено, казваха, и това е единственият начин да привлече внимание. Казваха с нотка на обреченост и съжаление едновременно. Има още

13 Коментари

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, кино, традиция, феминизъм

Професор Джоунс по следите на изчезналото знание

Този блог не е за филми, но се прави изключение за класика или когато става дума за интересни/любопитни идеи във визуална дрешка. И ето, такива мисли ме сполетяха като видях Индиана Джоунс и царството на кристалния череп. Щях да го пропусна и да изпусна споменатите идеи, но тъй като Господин Х познава Харисън Форд по повод хеликоптерните му интереси, го гледах. Идеята, която ме впечатли е въпросът за (по)знанието и неговата потенциална политическа съблазнителност. Стар въпрос в нова интерпретация. Има още

24 Коментари

Filed under Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, кино

Зоро (1975) със сини очи


Този филм е моето (пре)откритие на месеца. А може би откритие, защото когато го гледах за пръв път явно нищо не съм разбрала. Нищо не си спомнях, освен една черна маска и наметало, преследване с коне, въобще масов екшън от който е ясен винаги само изхода – Зоро побеждава, отмъщава онеправданите и изчезва. А той бил и доста хубав филм, както се оказва. Бих препоръчала, ако имате деца, да го изгледате заедно, няма да им изглежда овехтял. (Ако не искате да знаете съдържанието на филма прочетете само параграфите в синьо.) Има още

10 Коментари

Filed under кино, минало, социално, Uncategorized

Некласически Сандокан

Ако сте били деца през 80-те години и сте ходили на пионерски лагер, сигурно имате спомени от пътуващото кино, което беше лагерна константа. Една история обединяваше разнородната тълпа хлапета, събрани отвсякъде без да се познават. Прожектираха се филми, които си бяха стари дори тогава и бяха вече виждани от част от публиката, която обаче нямаше никакво намерение да пропусне възможността да ги гледа отново. Дори обратното, повторните и потретните зрители се радваха на шанса да бъдат сведущи експерти по това какво се случва с разни герои и обичаха да разискват помежду си детайли от сюжета. Те принадлежаха към една по-висша каста, а аутсайдерите осъзнаваха образно какво са изпуснали в живота и се опитваха да наваксат. Филмът се превръщаше в обединяващ мит, неподлежащ на съмнение и като във всяко едно общество подреждаше представите ни за добро, справедливо и красиво. Има още

10 Коментари

Filed under идеология, кино, класика

Българска класика във френски филм

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

Вашият коментар

Filed under български, кино, класика, литература