Category Archives: история

Вълната Фрида Кало

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo by Ahn Jooyoun for Sera Park

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Има още

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Латинска Америка, изкуство, интелектуалстване, история, класика, традиция, феминизъм

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 Коментари

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Необходимата дрога хепиенд

Получавам оплаквания от студенти, че това, което им давам да четат в повечето случаи е твърде мрачно и завършва зле. Искат неща с щастлив край. И аз искам… И се страхувам, че такова стремление ме кара да цензурирам за себе си неприятното.

Доскоро гледах с насмешка тези, които търсят само истории с хепиенд. Мислех си, че ако ще четат само това, което завършва добре, на първо място витаят лековато в земята на нереалното. Или пък наивно търсят утеха за собствения си живот, като очакват и техните проблеми да получат добър край. Има още

8 Коментари

Filed under идеология, изкуство, интелектуалстване, история, религия, свят

Празник по магическа формула

Снимка: Верислав Станчев / Дневник

Създаването на нови празници е показателно, защото демонстрира изникването на нов приоритет. Има празници национални и официални, празник на просветата, празници уж религиозни. Има и празници на виното, които, разбирам, се празнуват отскоро всяко лято за по месец в Поморие. Какво ще кажете за празнуването му:

Шествие, а в центъра – беловлас древногръцки Дионисий, Пан или може би просто тракийски винолюбец с амфора в ръка приветства всички. От двете му страни е антуражът – млади момичета в редица. Облечени са в къси бели роклчки със закачливи неравни краища и тънки презрамчици. Обути са във високи бели ботушки. Носят балони в различни цветове и венци от лозови листа на главите. Момичетата са подредени по височина – в близост до стария Дионисий са каките, а по фланговете са малките.  Всички махат и се усмихват на публиката. Зад тях следва шествието от по-малки момиченца, но в същата празнична униформа. Има още

4 Коментари

Filed under България, интелектуалстване, история, социално, традиция, феминизъм

ABSOLUT утопия

Божо, вероятно като намигване за нашия разговор за утопията, ми е метнал поискване за размишляване на тема Моят ABSOLUT-ен свят. Виждам, че това е игра, водеща началото си от кампания на водка ABSOLUT. Разбира се, най-естественото нещо за една водка е да катализира и провокира въобразяването на абсолютни светове. А както знаем, алкохолът и около него се създават истории, които никога не се знае дали са истински или не и които сами могат да доведат до съществуването им наистина. Нещо като разказа на Борхес „Тлон, Укбар, Орбис Тертиус,“ в който се разказва за някаква измислена страна, фалшиво описана в Енциклопедия Британика като истинска, като авторитетът на енциклопедията довежда до действителното й съществуване. Има още

3 Коментари

Filed under идеология, интелектуалстване, история, култура, религия, социално, Uncategorized

Идеалният учебник по история

oldcitypark.jpgКакто вече писах, в момента почти по неволя разглеждам български учебници по история. И без да ги търся, ми идват разни нелицеприятни мисли на ум. Не съм срещала наскоро публикации на бисери от кандидатстудентски изпити по история, но не бих се изненадала от такива. Те биха били логическо следствие от клишираните учебници, които предполагат наизустяване и възпроизвеждане, тоест – с извинение – смилане и повръщане. А кой 18-годишен би могъл да наизусти без логически катастрофи едно гъсто писание от 200 страници? Дори и Омир го е правил върху по-кратък материал, а отгоре на това паметта му е била много по-добре тренирана. Пък и го е правил в стихотворна форма, а това доста е улеснявало нещата. Така че предлагам или учебниците да се пренапишат в стихотворна форма, или да се изхвърлят и да се напишат други, които да не разчитат на смилането и повръщането.

Ето какви проблеми намирам:

Има още

39 Коментари

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, история, образование, Uncategorized

Папата за утопията (и марксизма)

desert.jpgМиналата есен Папа Бенедикт XVI издаде втората си енциклика, Spe Salvi , която беше доста интересна: каква надежда имат хората за добър живот, възможно ли е той да бъде постигнат и какво да правим със страданието. Поради близостта с идеята за утопията, говорихме за енцикликата. В същото време едно бързо търсене в интернет ми дава нулев резултат за каквато и да е дискусия на български около нея, освен тук-таме някаква официална информация и превод. Това е още по-странно, след като в нея се засяга и марксизма (който си е историческа маша за премахване на хорските страдания и въздаване на земна справедливост), а от друга страна нали уж сега преминаваме през процес на историческо страдание. Та тук реших да напиша две думи за енцикликата и какво смятам аз за нея, как се връзва с утопията и има ли тя почва в земния свят.

Има още

9 Коментари

Filed under идеология, интелектуалстване, история, религия, социално