Category Archives: интелектуалстване

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

Advertisements

15 Коментари

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 Коментари

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане. Има още

2 Коментари

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция

Носталгия, това криво огледало

Така като гледате снимката по-горе, позната ли ви изглежда? Булчинската pокля от завесна дантела с щедър набор и рюшчета, „официалните“ пуловери с бухнал ръкав, плюшените столове, ужасните тапети и съмнителна картина отзад? Имате ли чувството, че сте били точно на такава сватба и къде и кога я ситуирате? Някъде в провинцията, 1985? 1988? Сега ще ви кажа защо питам, а през това време вие си мислете откъде ви е позната сцената. Има още

31 Коментари

Filed under България, интелектуалстване, минало, социално, хора

Смисълът на Коледата и коледните подаръци

Снимка: Ели Иванова

Какво празнувате на Коледа? Семейството? Раждането на Исус? Моментното oткрехване на небесните врати, при което се сбъдват всички желания?

И в кой момент точно настъпва Коледа? Вложеният смисъл определя и ключовият момент на празника. За Нова Година – ударите на часовника, звънтенето на чашите.  Великден – чукването с червени яйца и дори ако хората не са ходили на църква предната вечер, с чукването на яйцата казват, че Христос е възкръснал. Това е смисълът на празника. На Деня на благодарността моментът на магията настъпва, когато хората си казват това, за което са благодарни. А на Коледа? Има още

13 Коментари

Filed under България, САЩ, интелектуалстване

Натъртената ябълка и стремежът към съвършенство

Bсеки, който е бил дете по соц време и е бил пращан на пазар с родителска заръка, има опит с тревогата, наречена „дете-купувач“: заедно с хубавите, гладки, твърди ябълки продавачът вероятно ще насипе в торбичката и натъртени. Разбира се, това не се случваше само на децата. И големите трябваше да внимават какво наистина ще получат. Но децата бяха подложени на това правило най-безапелативно и трябваше да приемат „каквото им се е паднало“, а после да очакват укор от родителите, че не са купували добре.

Сега тези страхове са отдавна забравени. Продавачите са любезни и рядко може да се опасяваме, че ще ни пробутат и натъртени ябълки сред хубавите. Можем да похвалим свободния пазар за това предлагане на съвършена храна и да се поздравим, че сме постигнали това, което никое животно няма гарантирано: винаги подсигурена добра храна. Има още

15 Коментари

Filed under България, интелектуалстване, свят, социално

Изчезващото майсторство

Когато писах за изчезналото майсторство, някои си помислиха, че говоря за липсата на инициатива, за мързел или за просто обичайното лошо настроение, което май е заразно на българска почва.

Нямах предвид липсата на инициативност у въпросните уж майстори. Напротив, когато търсех поправка за счупените ми очила, повечето от служителите в оптиките вземаха присърце проблема. В повечето случаи бяха доста инициативни и ми предлагаха различни решения, но нито едно не беше свързано с поправяне на съществуващата рамка. А примерно: разнообразни възможности за покупка на нови и монтиране в бързи срокове, с намаления, с или без преглед. Хората бяха отзивчиви в ролята си на продавачи.

Нито пък това има връзка с някакъв социалистически стереотип. Всъщност и преди повечето майстори, които работеха на частно, би трябвало достатъчно да са стимулирани, за да си вършат работата. Все пак за тях това си беше пазарна икономика и ако клиентът не беше доволен, можеше да отиде другаде. И въпреки това и то често не беше гаранция за добра услуга. Така че пазарът май далеч не е отговор на всеки проблем. Има още

5 Коментари

Filed under България, интелектуалстване, социално, традиция