Category Archives: интелектуалстване

Какво видях

Всяко идване в България за мен е приключение. Oткривам нови нейни страни. Наслаждавам се на местата, които са запазили поне малко своя атмосфера – и не говоря за препарирани места като Копривщица.  Говоря за мястото, където успях да намеря кифла с мармалад като преди 20 години и детска люлка от дървени пръчки и въжета. Където се прави лютеница и се гледат овце просто така.  Натъжават ме местата, където се продават същите еднотипни марки на глобализацията.

И понеже снимките не са достатъчно описание, откривам есенния сезон на блога със списък на тези черти, които забелязах това лято. Има още

13 коментара

Filed under България, интелектуалстване, минало, свят, традиция

Душата на нещата

Заден двор, СофияЗапочнах да се интересувам от нещата, когато се заинтересувах от вълшебните такива. Знаете, пръстенчета, покривки, килимчета… Често вълшбните неща в приказките носят вълшебната сила в независимост от този, който е подарил нещото и от когото идва тя. Веднъж попаднало в ръцете на лошия герой силата си е сила, независимо че старата баба/магьосникът/кръстницата не са го подарили на него. Така идеята, че определени хора ни помагат да разрешаваме проблемите си преминава в идеята, че нещата всъщност са тези, които ни помагат да го правим. Това е скритата сила на нещата и коренът на консуматорството 🙂 Има още

3 коментара

Filed under интелектуалстване, култура, традиция

Да имат ли професорите блогове?

Преди няколко седмици Лидия ми изпрати статия, обсъждащи pro & contra блоговете нa университетските преподаватели. В действителност, доста професори имат блогове, но някои са пострадали заради това свое „хоби“. Един например не е получил хабилитация заради блога си, защото бил белег за несериозност, по съображението, че e пилеене на време, което би трябвало да посвети на изследванията си. Други не получили работа заради блоговете си, защото в тях разкривали личности съвсем различни от тези, които са се представяли на интервюто или пък някои нелицеприятни детайли от работата cи. Да се отбележи, че тези блогове не са били анонимни, а са списвани от авторите с име и презиме, като в случая с работата са били и лично предлагани на вниманието на комисията, с цел да утвърдят имиджа на кандидата.

Разбира се, това не е нещо ново – уволнявани хора заради мнения в блог има откак съществуват блоговете. Любопитното в случая е че става дума за хора, чиято роля се предполага е да разпръскват знания сред публиката, тоест блоговете съвсем биха били полезни, дори необходими, за ролята, за която им плащат. Друг любопитен елемент е фактът, че в тази работна характеристика, преподавателската, свободата на мнение е сакрална, ролята им не е да преставляват някаква търговска марка и блогстването не би трябвало да е наказуемо от университетската машина вземаща такива съдбоносни решения. Има още

8 коментара

Filed under САЩ, интелектуалстване, образование

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 коментара

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Апология на мъжа

menПодзаглавието би трябвало да бъде „Аз обичам мъжете или Поразиите от традиционната мъжественост“

Сигурно знаете, че мъжете живеят по-къс живот от жените. Преди няколко дни ми попадна статия, показваща със статистики данни, които всеки е наблюдавал анекдотично: мъжете ходят на лекар по-рядко от жените. Но има един нов интересен детайл. Мъжете, които следват традиционния модел мъжественост и които си представят идеала за мъж като силен, независим, твърд, неподдаващ се на емоции и покровителстващ жените, именно тези мъже посещават лекар най-рядко от всички. Има още

35 коментара

Filed under интелектуалстване, социално, традиция, феминизъм, хора

Среща с класа

portavt3Когато бях в училище бъдещето ми изглеждаше по-скоро любопитно, отколкото трудно или дори триумфално блестящо. Бях любопитна как ще се развие моето собствено бъдеще. И също толкова какво би станало със съучениците ми. Не от съперничество, а само от изследователски интерес. Дали целенасочеността на мълчаливите ще се бъде по-плодоносна от самонадеяността на празнословните? Или пък увереността на тези, които дават да се разбере, че знаят как върви светът, ще се окаже самозаблуда? Исках да разбера как техните характери, намерения и предходни събития ще предопределят събитията по-нататък. И най-вече по какъв начин това би съвпаднало с моите предвиждания. Играех си на писател, боравещ с човешки съдби – мисловно.  И очаквах срещите с класа след време като един вид прочитане на такава книга. Има още

1 коментар

Filed under интелектуалстване, литература, минало, хора

Седем начина за празнуване на 24 Май

sedmochisleniciМиналата година празнуването на 24 май предизвика оживена дискусия по повод мажоретките в него. Заради късите им полички и високи бели ботушки, които водеха парада. Едни защитаваха идеята като чудесна или поне безобидна – те били за празнично настроение и красота… Други протестираха срещу това доброто настроение на един празник да се подсигурява с къси полички, обидно за момичетата.

Но по-важното е нещо друго. Като сладки кукли в квази парадно-военни униформи, мажоретките като че ли бяха най-забелязващото се нещо в празника. А това вече има значение за самия празник.

Има значение как ще е организиран един празник, защото той задава символите, които определят стремежите, стереотипите и ценностите на делника. Има още

31 коментара

Filed under България, български, език, интелектуалстване, култура, традиция

Креативните движения

Обичам да вървя пеша и най-интересните идеи идват когато вървя. Ако имаше начин да си ги записвам, тогава моят креативен flow щеше да бъде перфектен. Дори за творческия резултат няма значение къде минавам. Може да са невдъхновяващи места като блата и сиви тротоари. Самото движение отключва движение на мисълта. Има още

16 коментара

Filed under изкуство, интелектуалстване, поезия

Картичка за 8 март

prettyaround98Днес е осми март и както винаги, получих картички, писма и телефонни обаждания с пожелания. А много хора са потърсили подходящи пожелания за осми март и са попаднали на мой пост от миналата година. В онзи пост писах, че прoблемът с неравнопоставеността на жените все още съществува, а тези, които не го виждат, не искат да надникнат извън мъничкия свят на своя приятелски кръг, своите социални контакти и своето семейство.  Aко търсите някакви хубави пожелания за осми март, с които да надпишете картичката, ето какви са най-хубавите: Има още

9 коментара

Filed under България, интелектуалстване, социално, традиция, феминизъм, хора

Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми. Има още

12 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

Горди, че сме българи

portavecchiaНе мисля, че в момента някой се гордее с настоящето българско правителство, дори и да е гласувал за него. Но гордеете ли се с:

  • Тракийските съкровища по българските земи
  • Изобретяването на ваксината против полиомиелит
  • Българската азбука
  • Ботаническата градина в Балчик и двореца (на румънската кралица)
  • Уникалният български фолклор
  • Френската революция
  • Фактът, че за пръв път самолет е използван за военни цели от българската армия
  • Спасяването на българските евреи Има още

79 коментара

Filed under България, идеология, интелектуалстване, минало, традиция

Стратегия за живота

fall12Когато казвам, че всяка прочетена, изгледана или чута история е инструкции за постигане за успех, това наистина е вярно. Mоже да не е успех в смисъла на Пепеляшка. Да кажем, че е прoсто blueprint как да се живее живота, как може, трябва и е хубаво да се действа в него. Има още

12 коментара

Filed under България, интелектуалстване, социално

Непознат град

stata2

Едно любимо хоби е да живея в непознат град. Често ми се е случвало. Обичам да разучавам нови градове. То е периодична имунизация от страха пред неизвестното. Да се ориентирам в нови порядки и комбинации от хора и отношения. В такива периоди, докато опитомя града, вечер съм капнала от умора, само от внимаване. Също като в Сървайвър. Защото дори и само съобразяването дали да завиеш наляво или надясно за да отидеш до магазина, умножено по сто пъти дневно, изисква цялата ти налична енергия. Има още

8 коментара

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, кино, култура, свят

The Changeling (Смененото дете) и лудите майки

madonnadelsasso5Ето холивудски филм, който трябва да бъде видян. Филмът е с Анджелина Джоли в главната роля и тя за първи път е толкова интегрална с образа, който представя. За първи път й вярвам.

Един пролетен неделен ден преди години, не знам кога, но трябва да е било през 1989, вървях по пустите сутрешни улици на София. Бяхме се разбрали, нашата група приятели, да отидем някъде извън града и аз бързах към мястото на срещата. Пресякох площада пред Народното Събрание, абсолютно празен по това време, а стъпалата отпред бяха пусти като всяко друго време. Просто там никога нищо не се случваше.

Всъщност освен мен имаше и една жена. Тя се приближи до парадните стъпала, разгърна вестник на земята и започна да се съблича гола, а когато остана съвсем без дрехи в студената слънчева сутрин, коленичи пред вестника в някакъв свой ритуал-жертвоприношение. С крайчеца на окото видях дежурен милиционер да се приближава и да я вдига за рамото. С ужас отминах, без да се заглеждам.

Моите приятели не знаеха как да тълкуват случката. Един предположи, че е майка на някое от децата, загинали скоро преди това в самолетна катастрофа, която (естествено) не бе разследвана, но за която се носеха слухове, че била предизвикана от немарлива некомпетентност и свързана с Тодор Живков. Загубила си е ума, естествено, казваха, и това е единственият начин да привлече внимание. Казваха с нотка на обреченост и съжаление едновременно. Има още

13 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, кино, традиция, феминизъм

Балкони

Балконите са специално нещо. Една къща може да съществува и без балкон, докато същото не може да се каже за вратата, например. Доказателство са безбалконните американски къщи, в които никой не намира екзистенциален проблем. Но балконът я причислява към друга категория – категорията на къщите с балкони. Не случайно първото, което прави новият собственик ирански полковник емигрант от House of Sand and Fog на къщата, която си е купил на търг е да й сложи балкон. Без значение, че такъв въобще не й върви според aрхитектурен замисъл. Има още

25 коментара

Filed under интелектуалстване, свят, традиция