Category Archives: изкуство

Кой го има в Средновековието?

За презентацията е нужен JavaScript.

Със сигурност напоследък сте попадали на исторически филми, романи, театрални и всякакви художествени интерпретации на минали исторически периоди, в които нестандартни за очакванията ни персонажи са предизвиквали възмущения и дори скандали с присъствието си. Примерно участие на черни актьори в шекспирова драма която не е Отело, или пък нови сюжети, примерно за Средновековието, в която хомосексуални персонажи съществуват необезпокоявано.

 
Такива драми предизвикват скандали с обвинения, изтъкващи „политическа коректност“, преправяне на историята, или пък обичайното носталгично оплакване „ужас, докъде стигнахме, едно време си беше друго“. И дори да не сме от тази агитка, сме смутени, тъй като обикновено си представяме Средновековието като еднородно, етнически хомогенно, бяло, религиозно и морално консервативно, джендър стандартно. Но това е твърде далеч от истината. А вгледжането в тези стереотипи би ни разкрило доста за самите нас като съвременно въображение.

Има още

1 коментар

Filed under Средновековие, идеология, изкуство, история

Мексикански кич

panos Раскуаче (rascuache) е синоним на нискокачествен материал, бедно, кич, шлака и лоша изработка. Но раскуаче значи и умение да използваш това, което е на разположение тук и сега, да оцелееш с наличното, да си изобретателен с малкото и бедното. Понякога е изборът между използването на това, което имаш в момента, макар и лошо – и да не сътвориш нищо, защото няма с какво (качествено).

Не познавам друга култура, в която хората правят изкуство с некачествен, нетраен и лош материал – което няма функционално приложение, а не e декорация като тревненската дърворезба. И хората, а не обучени на това майстори. Всеки един човек взет произволно от улицата, или от затвора, потенциално да може го прави.
Има още

Вашият коментар

Filed under Латинска Америка, САЩ, изкуство, култура, социално, традиция

Вълната Фрида Кало

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo by Ahn Jooyoun for Sera Park

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Има още

1 коментар

Filed under Латинска Америка, изкуство, интелектуалстване, история, класика, традиция, феминизъм

Изкуството. За какво ни е?


DulwichGallerySleepoverPillows
Любопитни ca отношенията на италианците с изкуството. Да, на него се гради националното самосъзнание – и репутация на страната. На всеки тур в провинциална средновековна църквичка присъства група просветени посетители, които не само слушат заинтересувано, но се надпреварват с гида да покажат познания по изкуство. Може би най-висок процент хора изучавали изкуства, най-много дипломирани реставратори.

Но в същото време ето и товa:

Едно градче от 50 000 жители има магазин на Ролекс и магазин за писалки Монблан. Hа самия център: специализиран магазин за шапки (от по стотина евро нагоре), за колекционерски килими, вино от редки изби и няколко бутика на известни марки. Но няма художествена галерия. В смисъл на място, от което да си купиш изкуство. (За сравнение, в САЩ едно сравнимо градче не само че няма магазин за ролекс, ами има поне три галерии.)

Откъде идва това противоречие? Защо по-малко хора в сравнение с другaдe притежават предмети на изкуството? Защо в италианските музеи идват по-малко посетители годишно отколкото във френските, които не могат да се мерят с тях по съдържание и значимост?  Има още

Вашият коментар

Filed under изкуство, интелектуалстване, класика, минало

Ромите на Куделка

За презентацията е нужен JavaScript.

Всеки, който се интересува поне малко от фотография знае зa Куделка. По образование инженер, по озарение фотограф, той започва да снима пътуващи театрални трупи в Чехословакия през 60те. Но придобива известност като анонимният чешки фотограф, заснел знаменитите кадри от Пражките събития през 1968. Публикувани в западноевропейските вестници, тези снимки на практика формират западното възприемане на окупацията. След това емигрира, става член на Магнум и днес е жива легенда.

Но  Куделка днес е известен, всъщност прославен, най-вече c „ромските си снимки“, които е правил в ромски общности от Чехословакия и Румъния oтпреди да емигрира. Неговото име е синоним с ромската тематика, както и обратното. Ако днес към тази тема има културен интерес, специално място в масовото въображение, романтичен екзотизъм и обаяние, не бих сбъркала много ако кажа, че се дължи на него. Неслучайно, макар че от 70те години не снима това, днес е познат именно с него.

И не напразно. Снимките са наистина приковаващи. Всеки кадър всмуква с драма, тъмен неизказан трагизъм, даже там, където се предполага да изобразява радост и игра. Може би песимизъм, но по-скоро някакво надвиснало предчувствие. Има още

3 коментара

Filed under изкуство, свят, социално, традиция, хора

Какво се вижда с третото око: Изложба в Червената Къща

За презентацията е нужен JavaScript.

Ако искате да узнаете какво видяха ромските деца това лято с третото си око – онова, фотографското – вече можете да го направите. Изложбата с работите им от работилниците се открива във вторник, 11 септември от 18:30 часа в Червената къща (зала Пеша Николова на втория етаж).

Струва си да отидете, защото снимките ще ви изненадат. Със сигурност не са това, което повечето хора си представят стереотипно какви са преживяванията и мечтите на едно ромско дете. Често дори добронамерените хора имат стереотипи,  само дето са положителни. Тези работилници и фотографиите им дават възможност те да се представят сами, вместо други да определят какви са. И те с много желание го направиха. Те искаха вие да видите техните снимки и тях самите. Има още

Вашият коментар

Filed under България, изкуство, социално

Рекламите остаряват красиво

На едно пазарче в малък италиански град наскоро попаднах на колекция реклами от стари списания, обрамчени в паспарту. Зарових се в тях и ме засипаха талк за тяло Палиери, писалки Дилети, застраховки Ради и други удоволствия, които днес никой не разбира. Имаше и други, малко по-разбираеми, под формата на метални кутии Нивеа с вълшебна субстанция вътре или глутинирана и рафинирана паста Барила в ръцете на дяволити ангелчета. Цял един свят, от плът и кръв, който днес не познаваме осезателно, но който претендираме, че сме преодолели. Има още

2 коментара

Filed under идеология, изкуство, култура, минало, свят, традиция

Работилници Трето Око, това лято

 Снимката вляво е една от любимите ми от последните две години. Сочни цветове, ловяща окото графика и едно смътно усещане от детството, когато домат с хляб беше лятната следобедна закуска. Направена е от участничка в работилницата по фотография Трето Око през 2010, от Кюстендил. Ето тук е портфолиото със снимките направени от работилниците.

Това лято отново ще правим работилници по фотография за деца от ромски общности. Защото вярваме, че фотографията променя както този, който гледа през обектива, така и този, който гледа снимките. Кара ни да забелязваме красотата в уж невзрачното, да видим неща, които не познаваме и дава шанс на маргинализираните перспективи.

Ще се радваме ако ни помогнете и това лято – с фотоапарати, които не ви трябват вече, с разпространение на информацията, с идеи за изложбени пространства и с усмивки. Ще ви се отблагодарим с нови, интересни снимки.

За контакт, моля пишете на ellie.j.ivanova@gmail.com. Може да се запишете и в нашата фейсбук група.

Благодаря 🙂

9 коментара

Filed under България, изкуство, социално

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

15 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане. Има още

2 коментара

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция

Социален реализъм по американски и wabi sabi

Реджиналд Марш, "Ню Йоркски площад" (1933)

Ако помните социалистическия реализъм, който се предполагаше да прославя работническата класа и да показва пътя към комунизма, сигурно не знаете зa социалния реализъм – движение с голямо влияние в американското изкуство, чийто фокус също може да са социални проблеми и послания, но без да поставя политически цели.

Естествено, социалният реализъм в САЩ хваща корен преди всичко в годините около Голямата депресия. Но той не се изчерпва прост  с социални несправедливости и трагедии. Bажното в случая е протестът към „красивото“ като обект на внимание и вместо това, обръщане на внимание на невзрачното, уж грозното и онова, което днес бихме нарекли уаби-саби. Tой променя етиката на погледа, представите какво заслужава нашето внимание и какво да считаме за красиво.

А това започва още от Уолт Уитман, според който красота може да се намери във всяко нещо, дори и обикновеното или неугледното. Неслучайно такава идея се налага именно в Америка, която не е имала традиции в лукса и „аристократизма“ на ежедневието, където грубият труд не се е смятал за недостоен (вж. американската мечта). Има още

6 коментара

Filed under САЩ, изкуство

Ателие Трето око. Фотография за един по-добър свят

Фотографията кара човек да се ангажира със света около себе си, да заяви своя гледна точка към него и да я покаже на всички. Тя го кара да намери самочувствие за важността на това, което е открил и което има да каже на останалите чрез образи. Фотографията е комуникация, потенциал за въздействие върху много други и в същото време е упражнение в откриване на красивото и необичайното в уж невзрачното. Тя вдъхновява и храни въображението.

С тази идея това лято ще водя ателие по фотография за деца от маргинализирани общности с цел да развият уменията си за изразяване, да научат повече за света и себе си, да получат възможност да изявят гласа си. То ще се проведе през юни в ромски общности в Североизточна България и в София.

Благодаря за съдействието на Център Хаспел и ценната помощ на Огнян Исаев.

Намерението ни е ателието да завърши с изложба на фотографията на децата, така че да видим света обективно, тоест, през техния обектив.

И една молба. Ако имате стари неизоползвани от вас фотоапарати, особено дигитални, ще се радваме ако ги дарите за проекта. Децата ще ги употребят много добре, творчески и с радост 🙂

Ако искате да помогнете с друго – реклама на проекта, техническо сътрудничество или каквато и да е друга подкрепа, идея или участие, всяка помощ се приема с благодарност.

За контакт: ellie.j.ivanova@gmail.com

Благодаря!

3 коментара

Filed under България, изкуство

Холга

Имали ли сте Смена 8 М като малки?

Ще ви разкажа за нещо уж невинно, но – предупреждавам – е в състояние да ви доведе до пристрастяване дори повече от World of Warcraft. Има още

15 коментара

Filed under изкуство, класика

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 коментара

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора