Category Archives: идеология

Кой го има в Средновековието?

За презентацията е нужен JavaScript.

Със сигурност напоследък сте попадали на исторически филми, романи, театрални и всякакви художествени интерпретации на минали исторически периоди, в които нестандартни за очакванията ни персонажи са предизвиквали възмущения и дори скандали с присъствието си. Примерно участие на черни актьори в шекспирова драма която не е Отело, или пък нови сюжети, примерно за Средновековието, в която хомосексуални персонажи съществуват необезпокоявано.

 
Такива драми предизвикват скандали с обвинения, изтъкващи „политическа коректност“, преправяне на историята, или пък обичайното носталгично оплакване „ужас, докъде стигнахме, едно време си беше друго“. И дори да не сме от тази агитка, сме смутени, тъй като обикновено си представяме Средновековието като еднородно, етнически хомогенно, бяло, религиозно и морално консервативно, джендър стандартно. Но това е твърде далеч от истината. А вгледжането в тези стереотипи би ни разкрило доста за самите нас като съвременно въображение.

Има още

1 коментар

Filed under Средновековие, идеология, изкуство, история

Президентът-бизнесмен

kawsОще от предишните президентски избори в САЩ – на които се яви вече един бизнесмен, Ромни – обсъждахме как нежелателните му качества като арогантност и други се дължат на детайли от биографията му, включително и бизнес опита. Днес онзи персонаж, в днешния контекст, вече ми изглежда искрен, балансиран, разумен и толерантен. Дали след 4 години Тръмп няма да ми изглежда разумен? На фона на какво ли е ще е? Има още

3 коментара

Filed under САЩ, идеология, интелектуалстване, социално

Учебник по испански за студенти отпреди век

spanishtextbookЕдин прекрасен ден получавам непоръчван пакет от амазон. Отварям го и се оказва, че не е пратка с грешен адрес, а рециклирана кутия от стара поръчка, в която една приятелка ми изпраща учебник по испански,
случайно намерен от антикварен магазин. Публикация: 1917 година. И ако съдя по другите две книжлета, с които пристигна, принадлежал на Андрю Ториели, студент от Харвард клас ’33.

Мда, дори и да владеете един език, силно препоръчвам да полюбопитствате из страниците на който и да е попаднал ви учебник по него.

Разбира се, учебникът e предимно основан на граматика. Четива като такива няма, само списък с лексика и някои изречения, в които тя (и граматикаата) се срещат в действие. Споменати хора и места, които днес ги няма или нямат значение. Но какво свежо напомняне, че един учебник не учи просто на език. Той отразява начин на мислене, ценности и възприемане на света на една определена култура, a нe e някаква универсална мъдрост или знание.

Ето едно твърдение от увода: Има още

2 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, идеология, интелектуалстване, минало

Митологията на Дядо Мраз и Дядо Коледа

Father Frost

Дядо Мраз. Миниатюра върху папие-маше от село Федоскино

Кой носи подаръците на децата около вас – Дядо Мраз или Дядо Коледа? Ако има въобще подаръци, разбира се.

От статистиката на гугъл Дядо Мраз получава 175 хиляди резултата, а Дядо Коледа печели с милион и двеста. Но и без да питам гугъл ми е ясно, че‌ Дядо Мраз е в немилост само като хвърля поглед на фейсбук таймлайна. Един куп бивши деца очакват празниците мърморейки колко било гадно да им налагат Дядо Мраз едно време, а сега колко е прекрасно, че децата имат право да получават подаръци от истинския дядо, Дядо Коледа.

Всъщност, бивши деца, и двамата дядовци са еднакво фалшиви. Или еднавко истински, според гледната точка.

Не, Дядо Мраз не е съветска комунистическа креатура. Той е влиятелна фигура от славянския фолклор, атестирата много преди Октомврийската революция. В началото на социализма в СССР е бил даже забраняван, но впоследствие разрешен и даже промотиран. Дотук нищо ново и интересно, особено ако си припомните, че традиции от фолклора се култивират и официално промотират до днес навсякъде. Има още

9 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, религия, традиция

Рекламите остаряват красиво

На едно пазарче в малък италиански град наскоро попаднах на колекция реклами от стари списания, обрамчени в паспарту. Зарових се в тях и ме засипаха талк за тяло Палиери, писалки Дилети, застраховки Ради и други удоволствия, които днес никой не разбира. Имаше и други, малко по-разбираеми, под формата на метални кутии Нивеа с вълшебна субстанция вътре или глутинирана и рафинирана паста Барила в ръцете на дяволити ангелчета. Цял един свят, от плът и кръв, който днес не познаваме осезателно, но който претендираме, че сме преодолели. Има още

2 коментара

Filed under идеология, изкуство, култура, минало, свят, традиция

Смешни страшки за герои с корпоративни опашки

Съществува поверието, че между държавата и частната фирма може да има много организационни прилики, но има една огромна разлика. Държавата е тромава, мудна, алчно прахосва чужди пари (на данъкоплатците) и е по природа склонна към корупция. Частните фирми са финансово ефективни, управленски умни и при тях просто няма място за корупция. И просто всичко което върши държавата трябва да се вземе от нея, да се даде на частната инициатива и проблемите са решени.

Дори когато става дума за обичайно държавни занимания като воденето на война или образованието.

Но точно тук имаме breakthrough. Има още

26 коментара

Filed under България, САЩ, идеология

Хаити и християнското разбиране за катастрофите

Онзи ден влиятелният проповедник Пат Робертсън се изказа, че земетресението в Хаити е логично следствие от пакта с дявола, който хаитиянските роби сключили преди двеста години, за да се освободят. Може би е имал предвид, че Господ иначе не би им позволил да са свободни и те доста неблагоразумно са се обърнали към конкуренцията. Има хора, включително последователите на Робертсън, които смятат природните бедствия за божие наказание, вследствие на неморалността на сполетените.

Всъщност тази представа за същността на бедствията до едно време е било доминиращата във философията и социалната доктрина: че те се случват като божие наказание за неморалните. Но всичко това се променя с Голямото Лисабонско земетресение, на 1 ноември 1775, денят на Вси Светии. То е толкова разрушително, че сваля Португалия от позицията й на световна сила и променя европейското разбиране за Божията намеса в света. Има още

73 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, идеология, религия, свят, социално

Били ли сте някога малцинство?

boulders

Пиша това, защото обещах да отговоря на Никодил по повдигнатия от него въпрос за дискриминацията, толерантността, политическата коректност и по-скоро изискването за уважително отношение към маргинализираните малцинства. В него и в коментарите той споделя мнението, че налагането на толерантност е погрешно, а предразсъдъците може да се премахнат лесно ако човек просто опознае Другия на чаша бира.

Друг повод е наскоро приетия от Конгреса на САЩ закон за специално преследване на престъпления, извършени на базата на малцинствена омраза. Поводът за закона е едно престъпление с десетгодишна давност, при което студентът Матю Шепард бе примамен и убит от двама гей-хеътъри заради своята хомосексуалност. Но в действителност престъпления на основата на омраза се случват постоянно в САЩ. Преди няколко месеца група „нормални“ ученици от средната класа в щата Ню Йорк, излизат на вечерна разходка с цел да „понатупат някой мексиканец“ и убиват емигрант от Еквадор. А преди това двама братя също от Еквадор биват нападнати и единият убит, защото са се разходжали прегърнати по улицата. Има още

28 коментара

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, идеология, култура, национално, религия, свят, социално, феминизъм

Насилието, между личен морал и норма

abandoned4Има един разказ, „The Phone Call,“ често включван в американски учебникарски антологии, който търсех да преведа за блога. Авторът е Бъртън Руше, медицински журналист (Медицински детектив). Както и друг христоматиен фаворит, „Лотарията„, този разказ вижда бял свят в списание Ню Йоркър, 1965 година. Историята е следната. Има още

21 коментара

Filed under България, идеология, образование, социално, хора

Училищно четиво – САЩ

booksНаскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции. Има още

51 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, класика, литература, национално, образование, традиция

Горди, че сме българи

portavecchiaНе мисля, че в момента някой се гордее с настоящето българско правителство, дори и да е гласувал за него. Но гордеете ли се с:

  • Тракийските съкровища по българските земи
  • Изобретяването на ваксината против полиомиелит
  • Българската азбука
  • Ботаническата градина в Балчик и двореца (на румънската кралица)
  • Уникалният български фолклор
  • Френската революция
  • Фактът, че за пръв път самолет е използван за военни цели от българската армия
  • Спасяването на българските евреи Има още

79 коментара

Filed under България, идеология, интелектуалстване, минало, традиция

Необходимата дрога хепиенд

Получавам оплаквания от студенти, че това, което им давам да четат в повечето случаи е твърде мрачно и завършва зле. Искат неща с щастлив край. И аз искам… И се страхувам, че такова стремление ме кара да цензурирам за себе си неприятното.

Доскоро гледах с насмешка тези, които търсят само истории с хепиенд. Мислех си, че ако ще четат само това, което завършва добре, на първо място витаят лековато в земята на нереалното. Или пък наивно търсят утеха за собствения си живот, като очакват и техните проблеми да получат добър край. Има още

8 коментара

Filed under идеология, изкуство, интелектуалстване, история, религия, свят

Да бъдеш Сара Пейлин

Феминистка ли е Сара Пейлин и какво да прави феминизма с нея?

Феминизмът не е политическа позиция, а съпротива на стереотип какво е женствено. Така че една феминистка може да е политически консервативна, както има и Log Cabin Republicans (гей организация).

Сара е вървяла против доста от стереотипите: винаги е работила, дори и когато децата й са били бебета, не се занимава само със семейството си в къщи, участвала е на равна нога в управлението, дори в конфронтация с недосегаеми политици, както и в много „мъжки“ занятия. В това отношение е интересна подкрепата, която получава от консерваторите – може би традиционните изисквания към жената не са най-важното за тях, следователно и те не се ръководят от стереотипи. А може би когато хората са съгласни с дадена личност политически, приемат на драго сърце и феминизма или по-различната й идентичност. Интересни са ми политически консервативните феминистки. Но това, че съм против нейните политически позиции няма значение. Факт е, че тя поставя важни въпроси и те са причината за жуженето в американския политически кошер. Има още

23 коментара

Filed under САЩ, идеология, интелектуалстване, социално, феминизъм, хора

Непослушните деца

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? За някои е хубаво, за други – не толкова. Би се очаквало българската култура, заради патриархалния си опит, да насърчава послушанието. Но ако детските книжки са показател, това не е точно така. Идвало ли ви е наум някога, че една от най-постоянните ценности в българската класика е противопоставянето на деца срещу възрастни? Има още

30 коментара

Filed under България, идеология, класика, литература, национално, традиция

Олимпийски национализъм

В САЩ спортът е уважаван. Не само стадионите за популярните спортове са пълни. Аз никога не съм знаела какви постижения има отборът на (примерно) НГДЕК, но тук средните училища са познати и чрез отборите си. На състезанията на гимназиите идват родители, както и хора от квартала, които по никакъв начин не са свързани с училището. Родителите от средната класа смятат за свое задължения да осигурят на детето си възможност да се развива в някакъв спорт, така както му осигуряват допир до изкуство, отделно от добрите оценки в училище.

В началото това опиянение от спорта ме дразнеше много. Защо добрите спортисти в една гимназия ще имат толкова уважение, колкото и отличниците? Откъде накъде университетите ще дават специални стипендии за спортисти и ще поддържат почти професионални отбори? В края на краищата спортът не заслужава толкова уважение, нали? Не става дума за спорта за удоволствие, а за състезателния. От него смисъл и полза няма. Една академична институция трябва да поддържа академичните дисциплини, а спортът е неакадемичен. Има още

19 коментара

Filed under идеология, интелектуалстване, минало, свят, Uncategorized