Category Archives: български

В като пропуснат шанс

Светла Баева и Рая Раева. „В като вагина.“ 2020

[Обновена – вж. бележка]

Радвам се, че книгата „В като вагина“ се появи. Въпреки, че в България са издадени много такива публикации: едно бързо търсене в гугъл с ключови думи „сексуално образование книга“ ще ви покаже най-различни изобилни резултати. Но е важно да има такова четиво, адаптирано към българските условия и реалност. Най-малкото, много полезни са отпратки към български институции, закони, контакти и очаквания.

За съжаление, смятам че книгата, макар и добра, е една пропусната възможност за създаване на нещо наистина ефективно и от помощ. От друга страна, нападението към нея от страна на ВМРО и всякакви консерватори и войнствени популисти направи невъзможно тя да бъде критикувана, заото всяка критика – дори доброжелателна – бива възприета като предателство и дори отричане на правото й на съшествуване.  Е, приемете тази рецензия като квалифицирано одобрение и надежда, че следвашият такъв проект би бил по-добър.

Какво е несполучливо, до степен да я прави неефективна или да разочарова? Има още

2 коментара

Filed under България, български, език, интелектуалстване, образование, религия, свят, социално, феминизъм

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 коментара

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Седем начина за празнуване на 24 Май

sedmochisleniciМиналата година празнуването на 24 май предизвика оживена дискусия по повод мажоретките в него. Заради късите им полички и високи бели ботушки, които водеха парада. Едни защитаваха идеята като чудесна или поне безобидна – те били за празнично настроение и красота… Други протестираха срещу това доброто настроение на един празник да се подсигурява с къси полички, обидно за момичетата.

Но по-важното е нещо друго. Като сладки кукли в квази парадно-военни униформи, мажоретките като че ли бяха най-забелязващото се нещо в празника. А това вече има значение за самия празник.

Има значение как ще е организиран един празник, защото той задава символите, които определят стремежите, стереотипите и ценностите на делника. Има още

31 коментара

Filed under България, български, език, интелектуалстване, култура, традиция

Глосар за Мисли+Думи

calzerosse

Снимка: Ели Иванова

Петя живее в Германия и е толкова смела с езика си, обградена от море от чужди думи, че бих чела стиховете й просто за да си припомням определени думи, от неистова необходимост да си ги казвам. Искам да имам повод за думи като джудже, несресан, гугутка, набъбвам, брикети, смачкан, пихтия. При нея те оживяват и се пълнят със смисъл като сос. А той идва от необикновените метафори, при които прашец от едната дума полепва по другата. Кажеш ли „Господ е перачка“ просто всичко около Господ изглежда различно. Получаваш просветление. 🙂

Макар и да са вече в хартиена форма, след като са били в електронна, а преди това в зрителна и мисловна, тези мисли+думи имат нужда от речник на непознатите такива. Просто така, както всеки има собствена дефиниция за всеки термин, който някога е чул, прочел и разбрал, така и тази хартиена вселена има свой глосар, който аз нахвърлям тук: Има още

12 коментара

Filed under български, език, критика, поезия

Двуезична поезия

Госпожа Ю писа за поезията, превода и постижимата креативност на един чужд за теб език. Тя каза, че можеш да превеждаш поезия, макар и да не владееш езика идеално. Можеш да бъдеш много креативен с eдин много чужд език (макар че обществото ще те гледа скептично за това).

За съботно забавление, ето един пример на стихотворение, написано от човек владеещ български език на степен нула. (Впоследствие се разкри, че е използвал кратък английско-български разговорник от американски сайт за родители c осиновени деца от България). Enjoy 😉

Има още

11 коментара

Filed under България, САЩ, български, език, поезия, хора

Похитеният Хитър Петър

Миналата седмица чета тревожно заглавие в български вестник: „Присвоиха Хитър Петър“. Бързо търсене и се оказва, че почти всички вестници и информационни сайтове са алармирали за нов скандален случай за присвояване на чужда история от Македония. Става дума за решение на площада в град Прилеп да бъде издигнат паметник на Хитър Пейо (нашенския Хитър Петър). За едни това е още едно доказателство за историческо похищение от страна на Македония, а за други… други се почесват по темето и се питат дали Хитър Петър е в същата категория като Крали Марко, която, ако се приложи същия стандарт, е историческа фигура „похитена“ от българския фолклор. Въобще, може ли да се говори за похищение, когато става дума за фолклор и за Балканите? И какво следва от такова посегателство върху Хитър Петър? Има още

10 коментара

Filed under България, български, идеология, интелектуалстване, класика, култура, литература, минало, национално, свят, традиция, Uncategorized

Азбуката не е свещена

Отбелязвам празника на буквите с една моя традиция. На 24 май имам обичай да уча някого на българската азбука – някой, който не знае български. Понякога успявам да преподам цялата азбука, друг път – само някои букви, най-интересните. Тази година, в чест на Госпожа Ю наблегнах на буквата ю, понеже тя ме убеди в уникалността й. Новопоявилите се мои ученици се радват да пишат името си със странни букви, а някои слагат на вратите си изработените картички с името на кирилица, наред с другите всевъзможни картинки. Има още

27 коментара

Filed under България, български, език, идеология, интелектуалстване, култура, национално, образование, традиция

Развален български

Ако запишете детето си в частно училище и имате възможност да избирате учителите, бихте ли предпочели класна по български на име Зейнеб Хюсеинова? Защо?

А ако заведете детето си на алианс, ще го запишете ли в групата на Раиса Сидорова, която е завършила английска филология и говори български с руски акцент? Защо?

Моля ви, отговорете ми на тези въпроси, ако пишете коментар. Има още

44 коментара

Filed under България, САЩ, български, език, идеология, интелектуалстване, култура, литература, национално, образование, Uncategorized

Интелектуалстване по български

Българското интелектуалстване е нещо като извънземните: знае се, че съществува, приема се, че е спасило човешкия (респективно българския) род, никой не го взема под внимание в ежедневния си живот. И това е по две причини: принадлежността към интелектуалстващата каста в България се придобива чрез специален таен код използван при писане. Колкото по-неразбираемо е писането, толкова по-просветено е интелектуалстването, според както казва и Lyd. Разбира се, има изключения, но те не променят правилото. Доказателство за това е вестник Култура, който си е все същата езотерична книга за заклинания както и преди години, която разбират само хората от интелектуалната каста. Дори не кастата по принцип, а отделните подкасти – изкуствоведска, философска, литературоведска – които си разбират своите си статии. Втората причина е следствие от първата, а именно, надменността на гореспоменатата интелектуална каста към простосмъртните. Има още

21 коментара

Filed under България, български, език, интелектуалстване, критика, литература, образование, Uncategorized

Аз пък харесвам Бай Ганьо

Ето един пример на стереотип, създаден от любимия ми Алеко. Бих казала, че от всички класически български автори Алеко ми е най-близо до сърцето. (Добре, на едно място е с Йовков, Светослав Минков и някои други. ) Идеалист, градски човек с разбиране на природата, пътешественик и мислещ космополитно. А пък отгоре на това ми се падна на кандидатстудентския изпит. Как да не го харесвам? 🙂 Сигурно ако беше жив днес щеше да бъде политолог. Има още

29 коментара

Filed under български, интелектуалстване, култура, литература, национално, традиция

Порок ли е всъщност бедността?

waa-ecr.jpg ©1984, William Albert Allard

Въпросът не е реторичен, защото в зависимост от това как една култура гледа на бедността, такива са и съответните механизми за премахването и. Така че зависи дали на нея се гледа като проклятие, Божие наказане, логично следствие от реални постъпки или чиста случайност, сполетяла те по независещи обстоятелства. В Средновековието например тя е била добродетел, а също и възможност на избраните да покажат своите христолюбиви качества чрез нахранване на гладния и обличане на голия. Свързаното с нея страдание не е било проблем, а само път към духовното спасение на страдащия. Съответно богатството не е било за да води до комфорт както е днес, а до изява на статус чрез символи на престиж. Например червеният цвят на дрехите, толкова скъп за добиване, е бил резервиран за благороднически нужди и е символизирал власт. Едва през Просвещението материалното добруване на простолюдието става цел, достойна за грижата на просветения владетел. А пък според г-н Вебер протестанството, пораждайки капитализма, е допринесло за сравнителното замогване на масите. Оттогава Божието благоволение е не възможността да помогнеш някому, а възможността самият ти да се замогнеш чисто и просто чрез труд, спестяване и инициативност. Има още

21 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, Средновековие, български, интелектуалстване, социално

Искам да колекционирам…

crucifix.jpgВ разказа „Завзета къща“ от Хулио Кортасар се разказва за застаряващи брат и сестра от видно потекло, живеещи сами в старата семейна къща, която стая по стая бива превзета от невидими същества. Къщата настрана, но едно от заниманията на брата докато убиват времето и чакат да видят докъде ще стигне нахалството на съществата е да преглежда бащината си сбирка от марки. Този малък детайл ми се струва просто поразителен в точността си. Двамата са се вкопчили в семейното наследство, име, традиции, опитват се да задържат изплъзващия се статус и какво по-знаменателно от това да разглеждат марките. Те са ценност събирана от предишни поколения, която може да се предава на следващо, но не е продуктивна, не се използва наистина, а само служи за съзерцаване, възхищение и запазване, както и за престиж. Също като целта в живота на тези двамата, тоест да се държат здраво за семейното име, без да създават нещо ново те самите. Дава им една лъжлива представа за връзка с широкия свят (все пак са марки и може да се се слагат върху пътуващи писма), без наистина да представляват такава връзка, защото са „препарирани“ и неизползвани за комуникация. Направо можем да разберем много за човека по това какво колекционира. Има още

21 коментара

Filed under български, култура, литература, минало, национално, традиция, Uncategorized

Частни vs. държавни училища в САЩ и България, 2

stuyvesant.jpgИ така, след частните училища в САЩ продължавам с държавните. Те също не могат да се обобщят с един етикет и са изключително разнообразни. Варират от престижни, в които се влиза с изпит, до такива с допотопна учебна база, от които по-голямата част от учениците отпадат преди завършването. Най-важният принцип определящ едно училище е къде се намира то, тъй като те се финансират от общината, което ще рече от данъците на хората живеещи в даден град или квартал, което ще рече, че само децата в него имат право да го посещават, което ще рече, че училищата до голяма степен са разделени по социален признак. В богатите райони имат по-добра материална база, но също така и родителите са от съответната социална класа, имат не само повече средства да влагат в образованието на децата си, но и държат повече на него, издигнали са го в култ в живота и всячески подкрепят образователните им усилия. В края на краищата това си казва думата. Както се изрази една моя приятелка, едно училище е толкова добро, колкото добри са родителите на посещаващите го ученици. Има още

24 коментара

Filed under САЩ, български, национално, образование

Частни vs. държавни училища в САЩ и България, 1

_igp0093.jpg

Tемата  за образованието в САЩ и сравнението му с българското  е толкова обширна и емоционална, пълна с клишета, най-голямото от които е самият „Запад“.  Затова обикновено отношението на човек към „Запада“ определя и личните му мнения и информационен филтър за образователната система. А „частните училища на Запад“ са най-честа жертва на погрешна информация. Така че, мисля си, не е лошо първата такава тема да е за сравнението между частната и държавната система на образование; може за някой тази информация да се окаже полезна. Ще говоря преди всичко за гимназиите (средното образование).

На първо място искам да отбележа, че за „образование на Запад“ не може да се говори, просто защото няма такъв събирателен образ. Всяка страна си има своя система с различна специфика, а аз ще говоря за САЩ и ще сравнявам с България, доколкото имам информацията. Всъщност, дори и за образование в САЩ е трудно да се говори обобщително, заради огромното разнообразие от подходи, структури и правила. Да, има държавни и частни училища, но всички те са толкова различни и съвсем не може да се каже, че „частните са по-добри от държавните,“ а само „зависи“.

Има още

16 коментара

Filed under САЩ, български, национално, образование

Литературно удоволствие в класически графски стил

quarry4.jpg Колко хубаво би било ако някой, четейки днешни вестници, се заеме да претвори разни отразени там събития в малки разкази класически стил. Примерно по Елин Пелин или Йовков. Най-малкото е чудесно упражнение по стил за студенти и други. А може и нещо по-голямо да се получи. Нали едно време писателите са откривали сюжети за своите разкази във вестникарските хроники. Онзи ден открих един сюжет направо класически в блога на Графа. По негови думи историята е измислена и нали тази краста няма спиране и къде на шега, къде наистина ме засърбяха ръцете да и търся значението. Има още

5 коментара

Filed under български, класика, критика, литература, минало