Category Archives: България

Митологията на Дядо Мраз и Дядо Коледа

Father Frost

Дядо Мраз. Миниатюра върху папие-маше от село Федоскино

Кой носи подаръците на децата около вас – Дядо Мраз или Дядо Коледа? Ако има въобще подаръци, разбира се.

От статистиката на гугъл Дядо Мраз получава 175 хиляди резултата, а Дядо Коледа печели с милион и двеста. Но и без да питам гугъл ми е ясно, че‌ Дядо Мраз е в немилост само като хвърля поглед на фейсбук таймлайна. Един куп бивши деца очакват празниците мърморейки колко било гадно да им налагат Дядо Мраз едно време, а сега колко е прекрасно, че децата имат право да получават подаръци от истинския дядо, Дядо Коледа.

Всъщност, бивши деца, и двамата дядовци са еднакво фалшиви. Или еднавко истински, според гледната точка.

Не, Дядо Мраз не е съветска комунистическа креатура. Той е влиятелна фигура от славянския фолклор, атестирата много преди Октомврийската революция. В началото на социализма в СССР е бил даже забраняван, но впоследствие разрешен и даже промотиран. Дотук нищо ново и интересно, особено ако си припомните, че традиции от фолклора се култивират и официално промотират до днес навсякъде. Има още

9 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, религия, традиция

Какво се вижда с третото око: Изложба в Червената Къща

This slideshow requires JavaScript.

Ако искате да узнаете какво видяха ромските деца това лято с третото си око – онова, фотографското – вече можете да го направите. Изложбата с работите им от работилниците се открива във вторник, 11 септември от 18:30 часа в Червената къща (зала Пеша Николова на втория етаж).

Струва си да отидете, защото снимките ще ви изненадат. Със сигурност не са това, което повечето хора си представят стереотипно какви са преживяванията и мечтите на едно ромско дете. Често дори добронамерените хора имат стереотипи,  само дето са положителни. Тези работилници и фотографиите им дават възможност те да се представят сами, вместо други да определят какви са. И те с много желание го направиха. Те искаха вие да видите техните снимки и тях самите. Има още

Вашият коментар

Filed under България, изкуство, социално

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

Има още

18 коментара

Filed under България, класика, минало, музика, свят

Работилници Трето Око, това лято

 Снимката вляво е една от любимите ми от последните две години. Сочни цветове, ловяща окото графика и едно смътно усещане от детството, когато домат с хляб беше лятната следобедна закуска. Направена е от участничка в работилницата по фотография Трето Око през 2010, от Кюстендил. Ето тук е портфолиото със снимките направени от работилниците.

Това лято отново ще правим работилници по фотография за деца от ромски общности. Защото вярваме, че фотографията променя както този, който гледа през обектива, така и този, който гледа снимките. Кара ни да забелязваме красотата в уж невзрачното, да видим неща, които не познаваме и дава шанс на маргинализираните перспективи.

Ще се радваме ако ни помогнете и това лято – с фотоапарати, които не ви трябват вече, с разпространение на информацията, с идеи за изложбени пространства и с усмивки. Ще ви се отблагодарим с нови, интересни снимки.

За контакт, моля пишете на ellie.j.ivanova@gmail.com. Може да се запишете и в нашата фейсбук група.

Благодаря 🙂

9 коментара

Filed under България, изкуство, социално

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

15 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Истинските голи жени


Определено страдаме от липса на голи жени около нас. Вярно е, че всички публични пространства преливат от реклами на каквото и да е, c (полу)голи девойки като стръв. Но колко истински жени сте виждали голи и дали това има някакво влияние върху вас?

Преди те бяха повече. Да, нямаше реклами, но без да са ме водили на нудистки плажове като малка аз съм виждала повече истински жени без дрехи, отколкото децата в днешно време и смятам това за положително влияние. Смятам, че асоциирането на голотата стриктно с консумирането на продукти, с някакъв статус в обществото или с точно определена норма за красота е също толкова голяма пречка пред вътрешната хармония, колкото и анатемосването й. Има още

45 коментара

Filed under България, минало, свят, социално, феминизъм