Category Archives: България

В като пропуснат шанс

Светла Баева и Рая Раева. „В като вагина.“ 2020

[Обновена – вж. бележка]

Радвам се, че книгата „В като вагина“ се появи. Въпреки, че в България са издадени много такива публикации: едно бързо търсене в гугъл с ключови думи „сексуално образование книга“ ще ви покаже най-различни изобилни резултати. Но е важно да има такова четиво, адаптирано към българските условия и реалност. Най-малкото, много полезни са отпратки към български институции, закони, контакти и очаквания.

За съжаление, смятам че книгата, макар и добра, е една пропусната възможност за създаване на нещо наистина ефективно и от помощ. От друга страна, нападението към нея от страна на ВМРО и всякакви консерватори и войнствени популисти направи невъзможно тя да бъде критикувана, заото всяка критика – дори доброжелателна – бива възприета като предателство и дори отричане на правото й на съшествуване.  Е, приемете тази рецензия като квалифицирано одобрение и надежда, че следвашият такъв проект би бил по-добър.

Какво е несполучливо, до степен да я прави неефективна или да разочарова? Има още

2 коментара

Filed under България, български, език, интелектуалстване, образование, религия, свят, социално, феминизъм

Митологията на Дядо Мраз и Дядо Коледа

Father Frost

Дядо Мраз. Миниатюра върху папие-маше от село Федоскино

Кой носи подаръците на децата около вас – Дядо Мраз или Дядо Коледа? Ако има въобще подаръци, разбира се.

От статистиката на гугъл Дядо Мраз получава 175 хиляди резултата, а Дядо Коледа печели с милион и двеста. Но и без да питам гугъл ми е ясно, че‌ Дядо Мраз е в немилост само като хвърля поглед на фейсбук таймлайна. Един куп бивши деца очакват празниците мърморейки колко било гадно да им налагат Дядо Мраз едно време, а сега колко е прекрасно, че децата имат право да получават подаръци от истинския дядо, Дядо Коледа.

Всъщност, бивши деца, и двамата дядовци са еднакво фалшиви. Или еднавко истински, според гледната точка.

Не, Дядо Мраз не е съветска комунистическа креатура. Той е влиятелна фигура от славянския фолклор, атестирата много преди Октомврийската революция. В началото на социализма в СССР е бил даже забраняван, но впоследствие разрешен и даже промотиран. Дотук нищо ново и интересно, особено ако си припомните, че традиции от фолклора се култивират и официално промотират до днес навсякъде. Има още

9 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, религия, традиция

Какво се вижда с третото око: Изложба в Червената Къща

За презентацията е нужен JavaScript.

Ако искате да узнаете какво видяха ромските деца това лято с третото си око – онова, фотографското – вече можете да го направите. Изложбата с работите им от работилниците се открива във вторник, 11 септември от 18:30 часа в Червената къща (зала Пеша Николова на втория етаж).

Струва си да отидете, защото снимките ще ви изненадат. Със сигурност не са това, което повечето хора си представят стереотипно какви са преживяванията и мечтите на едно ромско дете. Често дори добронамерените хора имат стереотипи,  само дето са положителни. Тези работилници и фотографиите им дават възможност те да се представят сами, вместо други да определят какви са. И те с много желание го направиха. Те искаха вие да видите техните снимки и тях самите. Има още

Вашият коментар

Filed under България, изкуство, социално

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

Има още

18 коментара

Filed under България, класика, минало, музика, свят

Работилници Трето Око, това лято

 Снимката вляво е една от любимите ми от последните две години. Сочни цветове, ловяща окото графика и едно смътно усещане от детството, когато домат с хляб беше лятната следобедна закуска. Направена е от участничка в работилницата по фотография Трето Око през 2010, от Кюстендил. Ето тук е портфолиото със снимките направени от работилниците.

Това лято отново ще правим работилници по фотография за деца от ромски общности. Защото вярваме, че фотографията променя както този, който гледа през обектива, така и този, който гледа снимките. Кара ни да забелязваме красотата в уж невзрачното, да видим неща, които не познаваме и дава шанс на маргинализираните перспективи.

Ще се радваме ако ни помогнете и това лято – с фотоапарати, които не ви трябват вече, с разпространение на информацията, с идеи за изложбени пространства и с усмивки. Ще ви се отблагодарим с нови, интересни снимки.

За контакт, моля пишете на ellie.j.ivanova@gmail.com. Може да се запишете и в нашата фейсбук група.

Благодаря 🙂

9 коментара

Filed under България, изкуство, социално

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

15 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Истинските голи жени


Определено страдаме от липса на голи жени около нас. Вярно е, че всички публични пространства преливат от реклами на каквото и да е, c (полу)голи девойки като стръв. Но колко истински жени сте виждали голи и дали това има някакво влияние върху вас?

Преди те бяха повече. Да, нямаше реклами, но без да са ме водили на нудистки плажове като малка аз съм виждала повече истински жени без дрехи, отколкото децата в днешно време и смятам това за положително влияние. Смятам, че асоциирането на голотата стриктно с консумирането на продукти, с някакъв статус в обществото или с точно определена норма за красота е също толкова голяма пречка пред вътрешната хармония, колкото и анатемосването й. Има още

45 коментара

Filed under България, минало, свят, социално, феминизъм

Ромите в САЩ

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранити. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнaт да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден. Има още

13 коментара

Filed under България, САЩ, свят, социално, традиция

Hеща, които ми липсват

портмоне буфан с лайсни
мекици с пудра захар, увити във вестник
хубав плътен мазен графит
снимки с грапава повърхност, вълнообразно подстригани
рокли; никой не носи вече рокли
библиотекарски каталожен шкаф
трамвай
гише със стъкло на гравирани цветенца
индиго
кърпички от плат
миризма на машинно масло
ръчно плетенa жилеткa
легла с пружина и метални рисувани табли
линия с фигурки
стояща закачалка
грамофон
афиши с висок печат и преливащи букви

Моля, добавете.

Има още

23 коментара

Filed under България, минало

Село Връв

За презентацията е нужен JavaScript.

Тина и аз живеем извън България от доста време и по различен начин сме намерили лекарство за носталгията. Тина е познавач на дизайна и възстановява красивите стари къщи във Връв, селото на дядо си и баба си и им дава нов живот, като ги превръща в къщи за гости. Миналото лято тя ме покани в една от тези къщи, а аз направих снимки, което пък е моето лекарство за носталгия. Връв е малко, старо и меланхолично село в северозападното ъгълче на България, на брега на Дунава. Всъщност то е най-северното селище в страната, c римска крепост и сцена на важни исторически събития. Макар и сега почти забравено от внуците на коренните му жители, в него има много хубави неща, които да се видят, пипнат и помиришат.  Има и къде да отседнете за едно кратко селско приключение. Място не само за един хубав уикенд, но и за плаж, каяк, разходки, риболов, плуване в Дунава, колело по тихия виещ се асфалтиран път. Може да се разходите и до Сърбия. Има още

10 коментара

Filed under България, минало

Православието в САЩ

За българските имигрантски общности в САЩ най-важният критерий за установеност е българско училище и църква на местна територия. Но докато за училище е разбираемo – все пак става дума за различен език, който да се изучава в него – критерият за българска църква е интересен и показателен. Показва нагледно колко тясно е свъpзано православието с идеята за дадена нация. Не може българските имигранти да ходят в каква да е православна църква – тя трябва да е българска.

Разбира се, държавността на православието не е нещо ново – знаем за цезаропапизма датиращ от Средновековието. Hо когато то се наблюдава в една почти експериментална ситуация на религиозно-етническо смешение, в ежедневиетo, става ежедневно осезаема.

Kакво е православието в Америка? Присадено от различни страни заедно със съответните имигрантски групи или, тъй като САЩ е самостоятелна държава все пак, има и американско такова? Как се съвместяват тези два принципа? И след като е присадено на местна почва дали различният климат го e променил в сравнение с местата, от които е дошло? Дали хората в Америка са православни по различен начин от примерно в Европа? Има още

16 коментара

Filed under България, САЩ, религия, свят, социално, традиция

Смешни страшки за герои с корпоративни опашки

Съществува поверието, че между държавата и частната фирма може да има много организационни прилики, но има една огромна разлика. Държавата е тромава, мудна, алчно прахосва чужди пари (на данъкоплатците) и е по природа склонна към корупция. Частните фирми са финансово ефективни, управленски умни и при тях просто няма място за корупция. И просто всичко което върши държавата трябва да се вземе от нея, да се даде на частната инициатива и проблемите са решени.

Дори когато става дума за обичайно държавни занимания като воденето на война или образованието.

Но точно тук имаме breakthrough. Има още

26 коментара

Filed under България, САЩ, идеология

Носталгия, това криво огледало

Така като гледате снимката по-горе, позната ли ви изглежда? Булчинската pокля от завесна дантела с щедър набор и рюшчета, „официалните“ пуловери с бухнал ръкав, плюшените столове, ужасните тапети и съмнителна картина отзад? Имате ли чувството, че сте били точно на такава сватба и къде и кога я ситуирате? Някъде в провинцията, 1985? 1988? Сега ще ви кажа защо питам, а през това време вие си мислете откъде ви е позната сцената. Има още

31 коментара

Filed under България, интелектуалстване, минало, социално, хора

Смисълът на Коледата и коледните подаръци

Снимка: Ели Иванова

Какво празнувате на Коледа? Семейството? Раждането на Исус? Моментното oткрехване на небесните врати, при което се сбъдват всички желания?

И в кой момент точно настъпва Коледа? Вложеният смисъл определя и ключовият момент на празника. За Нова Година – ударите на часовника, звънтенето на чашите.  Великден – чукването с червени яйца и дори ако хората не са ходили на църква предната вечер, с чукването на яйцата казват, че Христос е възкръснал. Това е смисълът на празника. На Деня на благодарността моментът на магията настъпва, когато хората си казват това, за което са благодарни. А на Коледа? Има още

13 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване