Платформена собственост

Пазарският площад със символни означения кой търговец кое място да заеме.

Платформата се разбира като основа, от която никнат съдържания, като сцена, на която се изявяват те. Леснотата, с която всеки може да има платформа, а оттам влияние и авторитет по някоя тема, неизбежно води до въпроса: а има ли и произтичаща от това отговорност? Тук не говоря за фейк нюз, блоговете които приличат на информационни сайтове или верността на това, което те представят. А дори за самото стопанисване на платформата: доста хора придобиват влияние с блог, страница, инстаграм, подкаст, а после -щрак- изоставят платформата си.

И смятат това за най-естественото нещо. Все пак сие тяхна. Но така ли е наистина? По въпроса за онлайн платформата, въпросът е по-сложен. Не е въпрос на старите медии, които съшо може да спрат във всеки момент, зашото мисля че принципът на онлайн платформите е друг. Смисълът на тези нови медии е генерирането на внимание. Може би бихте казали, че и на един вестник смисълът е да генерира внимание. Но понеже вестникът се купува, по-лесно е да приемем, че след като сме купили отделния брой, взаимоотношенията ни с издателя свършват. За да купим следвашия, това зависи и от репутацията на вестника, разбира се, така че поради необходимостта от това доверие, връзката ни с него е дългосрочна. Но в случая с онлайн платформите, при които заплащане няма, има имплицитно схващане, че те съществуват на принципа на споделянето, произтичащо от дълбок ангажимент към читателя, бил той и ангажимент някой да си разказва живота публично и периодично. Онлайн платформите са част от така наречената attention economy, чиято стойност и смисъл е именно създаването на общност. Платформата е едновременно средство за производство и продукт.

Някога се чудех зашо при всички изследвания за механизмите за научаване на чужд език липсват такива за процеса на забравяне на един чужд език. А е толкова важно да се разбере – супер важно е например как да се обучават хора, които някога са го знаели или учили, но са го позабравили. Сега пък, има доста изследвания как се създават онлайн общности. А как изчезват те? Как се разпадат, как намаляват или се променят? Това не е изследвано.

Как стана разривът, в който една онлайн публика търпи отлив, при все съществуването на епицентъра на вниманието си,  въпросният блог или инстаграм? А още по-интересно е от друга страна какво става с публиката, когато пък епицентърът сам изчезне? Разотива ли се и след какъв период от време? Колко еластична е ако съответния инфлуенсър започне пак да публикува? Как се развива процесът в който той пък реши да смени темата и насочеността си – публиката върви ли с него (тоест, базира се на неговата личност) или не, зашото го е интересувала предимно темата?

Разбира се, тук би ви дошло наум че този пост е автореференциален, тоест говоря за собствения си блог, който четеш в момента, читателю. Но не говоря за този блог. Такива случаи, в които отговорността придобива внушителни размери се отнасят до блогове, които се възприемат с мисия и около които се създава кохерентна общност. Има например такива, които по време на активността си биват обвинявани, че не са обърнали внимание на една или друга тема, която общността възприема като важна и свързана с имплицитната мисия на блога. Върви тогава обяснявай, че това си е мой блог и ще пиша в него каквото намеря за добре, мерси.  Моят блог не е така, а и се надявам читателите очакват, че моята периодичност е на година 🙂 Тоест, никакво прекъсване няма.

Но да се върнем на въпроса, има ли добри практики за това как един собственик на платформа да направи заключението и да затвори кепенците?

Въобще трябва ли? Етично налага ли се? Практически препоръчително ли е? Ако реши на смени амплоато си, това вид затваряне ли е? Какво е отговорността му към темата която е задълбал и развивал? Има ли професионално влияние върху кариерата му после такова изоставяне – тоест, дали това вече се възприема като нежелателен job hopping?

Общо взето това, което ми се струва е че след като една платформа апелира към вниманието, емпатията и сътрудничеството на публиката си, дори и само очакквайки някаква реакция (примерно участие във викторини с награди… нали) той очевидно предполага такава отговорност.

Вашият коментар

Filed under свят, социално, традиция

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s