Размишльотини

Вълната Фрида Кало

Advertisements

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Разбира се, заглавието на поста издава загадката, но не е ли показателно колко лесно разпознаваме топоса „Фрида“. Ярките цветове на стените (жълтото и особено наситено синьото), буйната растителност на фона, шареният дизайн на дрехите, цветята в косите и особено приковаващият поглед и подчертаните вежди (макар и не сключени в този случай) – всичко това неминуемо води мисълта към Фрида Кало.

През последните двадесет години тя е достигнала култов статус. Мога даже да ви кажа на коя дата е родена – преди няколко седмици – само защото в социалните медии засякох доста поздравления отправени в нищото  „Честит pожден‌ ден, Фрида“.

Макар и самата аз да съм фен, тази популярност ми е доста проблематична. Съвсем доскоро, да речем допреди 20-тина години, тя беше позната преди всичко като жена на Диего‌ Ривера. Лично аз знаех за нея от дете, от едни стари броеве на списание Изобразително изкуство, но преди всичко заради връзката с мексиканския мурализъм, както и по културно-политически-исторически причини муралистите бяха известни в България, а заедно с тях и други фигури от тяхната среда.

Не знам на какво се дължи растящият интерес към Фрида като част от масовата култура, десетилетия след смъртта й. Вероятно не някакво отделно събитие, а натрупване от разкрития и дотогава непозната информация свързана с нея. Дневникът й с рисунките, например, бе публикуван през 1995г. от Карлос Фуентес (бележит мексикански писател и застъпник за мексиканското културно наследство). Следва непрекъсната вълна от новооткрити снимки, албуми, гардероби с дрехи и така нататък, което обяснимо подхранва интерес към отркиването на забележителни жени художнички в едно минало, което не е получило в което те не са получили необходимото внимание за момента. А една мистерия пазена във времето и придружена от неочаквано откритие винаги завладява въображението, както знаем от сагата на Вивиан Майер.

Но за нещастие този интерес се е превърнал в поп-културен потоп. Не само музеите по изкуство са заредени с книги с нейните картини (това си е прекрасно), както и с магнити за хладилници (това бих го приела). Но вече имаме вдъхновена от Фрида мода, готварски книги по Фрида, както и дизайн на вани и вътрешно обзавеждане (може да си ги намерите в гугъл). Така че е ясно, че Фрида понастоящем се използва като експлотиран бренд с маркетингови цели. Също като рекламата на снимката по-горе.

Лесно е човек да реши, че няма да участва в комерсиалната мания на тема Фрида. Но какво да кажем за художествени експресии като тези тук:

Jean Franco

Susanne Bisovsky

Таня Граматикова

Фрида към момента е вече сюжет на изкуството и особено на фотографията. Понякога това се състои в почти точни възстановки на известни картини във формата на фотографии, но в повечето случаи означава просто взаимстване и репродуциране на мотиви като изброените по-горе, които използват бренда й за своя визуална интерпретация. Това е станало толкова популярно напоследък че един местен център за изкуство организира изложба миналата година на тази тема.

И да не говорим за бързи селфита плод на мек молив за вежди.

Точно за тази мания специално се колебая. Да, прекрасно е че художничка като Фрида започва да бъде признавана и имитирана. Но на този етап модата я е превърнала в култ към личността. А той не води до нещо кой знае колко позитивно.

Когато един художник започва да се възприема като еквивалент на личната си биография, расте рискът от повърхностното разбиране на изкуството му. Личната история на живота му – обикновено драматизирана, защото това вероятно е станала причината да стане толкова популярна – става опростена, раздута сапунка без дълбочина. В случая с Фрида от тази така популяризирана история липсват политическите й симпатии към авторитаризъм и сталиниъм, както и другите доста проблемни идеи, към които е имала пристрастност. Остават непознати адикциите й, предателствата към приятели (и тук не става дума за любовни истории, а битови и политическо-лични), които обаче в края на краищата я правят човешко същество. Идеализирането, почти прокламирането за светица, което прави поп културата (също като‌ Че Гевара и кичът свързан с култа към него) не само рисува един плитък портрет, но подготвя почвата за отричане и възмущение, когато тези нелицеприятни детайли в един момент бъдат разкрити. И за съжаление в този момент и интересът към изкуството й би пострадал, след като двете са толкова тясно свързани в очите на публиката.

Има и друга опасност. Когато един художник стане поп икона заради биографията си, може да се очаква негативна вълна от критиката, която започва да подценява изкуството му. Не само като реакция на масовия вкус, но и защото творбите му се възприемат като илстрация на живота му. Вместо да бъдат виждани като универсални или революционни, те стават просто отражение на случки от живота му. Изкуството на Фрида започва да се възприма като вид терапия. Символизмът й – разчитан само в контекста на нейната лична сексуалност, бездетност и разбира се, връзката й с Диего. Само като сравнение, този ключ никога не е прилаган към самия Диего Ривера. Още по-лошо – тази интерпретация всъшност в много случаи е погрешна и не отразява нейната действителност. Например тя не се е измъчвала наистина от липсата на деца така, както бива представяна в масовата култура.

Като взаимствани мотиви от изкуството й най-погрешното в имитирането й е грехът „културна апроприация“. Това не се отнася само за самата нея, а е имитираща кичнозност на повърхностни и стереотипни елементи от това, което уж се разбира като мексиканско: миш-маш за очите на всички нас като консуматори на тази представа за мексиканското. Представете си Ботев в потури, с трендафил подаващ се от дулото на пушката или подобна мешавица от елементи.

Да, смятам че Фрида трябва да бъде популяризирана и изучавана. Но има други начини извън това картините и образа й да бъдат имитирани в художествени мишмаши или в селфита.

Например, писане на любовни писма. Дневници. С рисунки. Лични парадокси.

Ако държите на селфитата, правете ги проникновени, честни и бемилостни (спомнете си мустаците на Фрида…) отколкото самовлюбени и самовъздигащи, само че с няколко външни фридини елемента, хвърлени в кюпа за вкус. Избягвайте цветята в косите и изрисуванитe сключени вежди. Изучавайте портретния й стил, вместо да копирате няколкото клишета.

Или изучавайте изкуството й (от достоверни източници, не исторически-клюкарски интернет сайтове).

Advertisements