Размишльотини

Трупане

Advertisements

Ползвали ли сте услугите на консултант по подреждане на дома? Decluttering не е шега работа, а сериозно направление в сектора на обслужване, което върви с реалити предавания за болестно трупащи хора (hoarders) и техните казуси, както и духовни книги за самопомощ. Най-популярната гуру в момента е Мари Кондо, която предлага философия за подреждане и опростяване с шинто елементи: човек пази само това, което му носи радост. И така подреждането преобразява живота му.

Един приятел наскоро получи молба от познат в Италия да му донесе Айпад като си идва за празниците. Той отзивчиво купил айпада и го сложил в ръчния багаж, с прилежащата документация, но разбира се без кутията. Познатият му го платил, благодарил и помолил при следващото пътуване да му донесе и кутията.

Моят приятел се посмя на тази реакция като ми разказа историята. Бил човек отраснал в селска култура, каза, и затова изпитвал желание да пази и трупа всичко, което му се полага да притежава.

Това отначало ме изненада, защото не бях мислила за връзката между трупането на вещи и мита за простотата на селския живот.  На пръв поглед тази връзка е контраинтуитивна, защото обикновено асоциираме това трупане с консумеризма, а него с градския живот и с капитализма, тоест обратното на селото.

Но трупането на вещи не е задължително консумеризъм – то може да бъде точно обратното. Той е, наистина, непрестанното закупуване на нови и нови вещи, но и бързото им изхвърляне. Той означава купуването на вещите вместо личното им изработване, което означава и че те са на разположение да бъдат закупени постоянно. Сезонността има много по-малка роля в едно модерно общество отколото в едно традиционно.

Селската култура, която да кажем е етикет на традиционното общество, се основава на домашното производство на повечето неща, които хората ползват. На първо място храната се налага да бъде сезонно произвеждана, но това се отнася и за други предмети. Така че съхраняването на храната и другите сезонни продукти и предмети става приоритет за едно селско домакинство. А съхраняването неизменно води до трупане.

Има и нещо друго, което ако погледнем малко по-внимателно може да ни се стори болестно трупане в условията на малко градско жилище: използването на продуктите и предметите до самия им край. Да се стараем да не прахосваме и изхвърляме означава не само да рециклираме – което е нов феномен – а на първо място да използваме отново и отново нещата, които притежаваме. Повечето къщи в дядовото ми село имат летни кухни в двора, а в тях жителите съхраняват неща, които днес биха били изхвърлени: парчета найлон, жици, да не говорим за вездесъщите буркани и капачки, очакващи следваия консервен сезон. Всичко има предназначение за бъдеща употреба, дори и тя да не е очевидна в момента на съхраняването. Всичко може да бъде приспособено за изплозване. Същинският боклук е толкова малко, че изхвърлянето му става веднъж на една-две седмици.

Разбира се, този вид мениджмънт на ресурси изисква голяма умствена и физическа енергия. Следене на това, което притежаваме и откриването на приложението му. Той изисква и сътрудничество – ако човек притежава нещо, което би влязло в употреба на друг, може да го даде на съседа при нужда. Това означава освобождаване на място за съхранение както и подсигуряването на добрата воля на съседа в случая когато ние ще имаме нужда.

Поводът да пиша това не е само въпросната айпад кутия, но преди всичко популяризирането на методите за подреждане и минимализиране. Според подхода на Мари Кондо, човек трябва да задържи само това, което му носи радост или има конкретна предвидима и честа полза. Но макар че това може да изглежда като традиционна японска философия на живота, тя си е съвсем съвременен консумеризъм и капитализъм, разбира се. Човек може да си позволи да е минимален вкъщи ако знае, че когато нещо му потрябва може да го купи от близкия магазин. Методът се изразява по-скоро в изхърлянето, отколкото некупуването. Той означава и отказ от материално сантиментално предаване на вешите, тъй като малко неша биха останали за спомен на внуци, когато те са изхърляни ако не бъдат често използвани или не носят радост.

Нещо като електронните книги. Преди време писах за душата на нещата.

 

Advertisements