Размишльотини

Учебник по испански за студенти отпреди век

Advertisements

Един прекрасен ден получавам непоръчван пакет от амазон. Отварям го и се оказва, че не е пратка с грешен адрес, а рециклирана кутия от стара поръчка, в която една приятелка ми изпраща учебник по испански,
случайно намерен от антикварен магазин. Публикация: 1917 година. И ако съдя по другите две книжлета, с които пристигна, принадлежал на Андрю Ториели, студент от Харвард клас ’33.

Мда, дори и да владеете един език, силно препоръчвам да полюбопитствате из страниците на който и да е попаднал ви учебник по него.

Разбира се, учебникът e предимно основан на граматика. Четива като такива няма, само списък с лексика и някои изречения, в които тя (и граматикаата) се срещат в действие. Споменати хора и места, които днес ги няма или нямат значение. Но какво свежо напомняне, че един учебник не учи просто на език. Той отразява начин на мислене, ценности и възприемане на света на една определена култура, a нe e някаква универсална мъдрост или знание.

Ето едно твърдение от увода: „Кастилският е осонвата на писмения и говоримия език на култивираните испанци и латиноамериканци“. В действителност не, „култивираните“ латиноамериканци нямат нищо кастилско в устата си, още от времето на колонията. Но „култивираните“ си е синоним на елит, а латиноамериканският елит е бил убеден, че езикът му е оригиналният и истински език на Кастилия, за разлика от разговорния диалект на низшите класи на собствената си страна. В действителност, разговорният език е бил споделян от всички класи. Не ви ли очарова обаче думата „култивиран“?

Илюстрациите също са впечатляващи. Какви картинки има във вашия първи учебник по английски, примерно? Както можем да очакваме, образите подсилват или дават нова посока на посланието на писмения текст и в този случай ни показват нагледно какво според предлаганото възприемане на света студентите трябва да приемат като „света на испанския“ .

Първата е символичен вход към този свят: снимка на американското посолство в Чили. Спедват обезнаселени снимки на официални стради, музеи, катедрали, наред със задължителния римски акведукт в Испания. Беше наистина вълнуващо да видя как са изгледжали Пласа де Майо в Буенос Айрес и Ла Кинта де лос Молинос (резиденцията на испанския губернатор) в Куба преди век. И то по времето, когато са били върхът на забележителностите в тези страни.

Други любопитни илюстрации: снимка от изложениe на говеда в Южна Америка и факсимиле на запис на заповед (promisory note) и други, които разкриват предополагаемата причина един бъдещ влиятелен човек, днешен студент, да се интересува да учи езикa. Оскъдна информация за културата на страните, в които се говори испански, но фразите щедро покриват тези ситуации на контакт, в които е най-вероятно да попадне някой влиятелен американец:  писане на чекове, търсене на банка, оразмеряване на имоти, поръчки на ризи (рокли не се обсъждат), наред с неутралните като колко е часът, студено е, как се казваш. Kартинките потвърджават, че учебникът е написан за друг елит, американския. Той е за тези, които ще поемат възприеманата американска роля в Латинска Америка, затова и представят на студентите една картина на свят, който ги очаква с техните бъдещи работни задачи като търговци и дипломатически емисари. Все едно че им казват: ето, това е от което имате нужда за да се справите, говорейки испански: изложбите на говеда, губернаторските дворци, платежните нареждания, монетите. Ежедневието на хората, местната култура и история нямат значение, само институциите и държавните символи, както и официалните места, които трябва да познавате преди да пристигнете. И като потвърждение, с изключение на акведукта, Испания почти липсва в този свят.

Вижте особено този пример от Урок 10, посветен на имената за семейно родство. “El abuelo es anciano, pero es un hombre muy fuerte. La abuela también es anciana; no es una mujer fuerte.” „Дядо е възрастен, но е много силен мъж. Баба също е възрастна, не е силна жена.“ Да, всеки невинен учебник по език предлага идеологемите на културата, която го е създала.

Ето:

Снимка на Кинта де лос Молинос и упражнение за разговор с перачката, която носи изпраните ризи.

 

Изложба на говеда и разговор за състезателни коне, конюшни и сравнение между предимствата на колите и конете.

 

Правителствени сгради в град‌ Мексико и описание на резиденцията, в която живее главния герой, както и описание на семейството му, включая прислугата.

 

За исторически контекст, ето някои събития които в действителност се случват в този свят по това време:

Но да не се разстройваме с войски и диктатури, мисълта ми е, че ако искате да се позабавлявате и да научите нещо любопитно за една култура и нейнте идеологеми, особено за миналото, най-интересният пренебрегван начин са учебниците по чужди езици, в които те се разкриват като мисловни сблъсъци.

В един американски учебник е нормално в първите уроци учениците да обсъждат колко пари имат, какво си купуват.
В един френски учебник за пари се говори по-назад.

А как се вмъкват любовните истории на героите в един учебник? Как е устроен първия урок, кое се счита за най-жизненоважното да се научиш на даден език? Какво се брои, когато дойде ред на числата? Какви семейни отношения прилагат диалозите в урока за семейството?

Току-що открих, че легендарният някога Екерсли все още съществува и се намира тук-там. Мисля да го издиря и проуча.

ПС. Андрю завършва Харвард с високо отличие (summa con laude) през 1933. Самият той не става емисар или индустриалец в Латинска Америка, а се занимава с научна работа по романистика. Преподава в Northwestern University и през 1941 публикува „Италианските мнения за‌ Америка според италианските пътешественици, 1850 – 1900). Умира през 1982 в Чикаго. Другите две книжки са сборници с разкази на забравен днес испански писател, в който Андрю си е надписвал отгоре с молив значението на някои думи.

Advertisements