Размишльотини

Ромите на Куделка

Advertisements

Всеки, който се интересува поне малко от фотография знае зa Куделка. По образование инженер, по озарение фотограф, той започва да снима пътуващи театрални трупи в Чехословакия през 60те. Но придобива известност като анонимният чешки фотограф, заснел знаменитите кадри от Пражките събития през 1968. Публикувани в западноевропейските вестници, тези снимки на практика формират западното възприемане на окупацията. След това емигрира, става член на Магнум и днес е жива легенда.

Но  Куделка днес е известен, всъщност прославен, най-вече c „ромските си снимки“, които е правил в ромски общности от Чехословакия и Румъния oтпреди да емигрира. Неговото име е синоним с ромската тематика, както и обратното. Ако днес към тази тема има културен интерес, специално място в масовото въображение, романтичен екзотизъм и обаяние, не бих сбъркала много ако кажа, че се дължи на него. Неслучайно, макар че от 70те години не снима това, днес е познат именно с него.

И не напразно. Снимките са наистина приковаващи. Всеки кадър всмуква с драма, тъмен неизказан трагизъм, даже там, където се предполага да изобразява радост и игра. Може би песимизъм, но по-скоро някакво надвиснало предчувствие.

Всъщност Куделка никак не може да бъде обвинен в неприязън към хората, които е снимал. Обратното, той силно им симпатизира и обича. Сам той, още от театралния си период, живее по „цигански“ – без постоянен дом, само с фотоапарат и спален чувал и до днес на практика живее по същия номадски начин в офиса на Магнум.

Но заради фотографския си подход, Куделка никога не е бил истински в културата, която е снимал. Не го е интересувало – нe е говорил езика, не е разбирал ставащото наоколо, не е участвал в ежедневието. Той е хващал жестовете, които на него (и на нас чрез него) са му правили впечатление именно като външен човек – най-колоритните, най-драматичните. Това е помогнало снимките да са толкова приковаващи. Макар че фотоапаратът му не лъже, този подход може да мами с фокусирането си върху тези драматични жестове и моменти. Може да ни мами, че това е цялата истина. И съвсем естествено може да ни вкара в стереотипа за ромите, който е възникнал на базата на тях. Стереотип дори и обаятелен, но въпреки това стереотип. Макар и положителен, той екзотизира чуждото и непознатото за нас карайки го да остава все така чуждо.

И понеже влиянието на Куделка е толкова голямо, а стереотипът толкова силен, оттогава и от всеки, който снима на тази тематика се очаква да следва неговия модел и дори естетика; бива сравняван с неговите работи и с неговата истина. От снимките се очаква да бъдат разпознавани като „цигански“. Едва ли не има начин, по който трябва да се снима на тази тематика и това е което публиката търси. Това е и причината днешната продукция „ромски“ снимки да е толкова еднотипна и предсказуема.

Представете си да има един, разпознаваем начин да се снимат българите. Например с потури или цвете зад ухо. Или вечният образ на разгърден мъжага на маса с бутилка в ръка. Или стара баба седнала на пейка в изоставено село. Ако тези образи ви се струват стереотипни, неактуални, дори смешни, по същия начин е и очакваното от снимките на ромите. Не че тези образи на бабата или мъжагата не съществуват, но всички ние сме по-бедни от това, че ги приемаме за цялата истина, че не ни е омръзнало да гледаме само и единствено такива, само защото е лесният начин да привлечем сигурно внимание и защото се котират.

Затова нямам търпение да дойде момента, в който ще се появят фотографи от самите ромски общности, които няма да следват установените разпознаваеми образи, а ще снимат ежедневието в неговата пълнота. Ще имат различни подходи – и трагичен, и лудостен, и романтичен, и абстрактен, па и лайфстайл ако искат. Ще снимат теми, които не непременно свързваме с ромските. И може би ще дойде момента, в който „ромските“ снимки няма да са моментално разпознаваеми.

Advertisements