Ромите на Куделка

This slideshow requires JavaScript.

Всеки, който се интересува поне малко от фотография знае зa Куделка. По образование инженер, по озарение фотограф, той започва да снима пътуващи театрални трупи в Чехословакия през 60те. Но придобива известност като анонимният чешки фотограф, заснел знаменитите кадри от Пражките събития през 1968. Публикувани в западноевропейските вестници, тези снимки на практика формират западното възприемане на окупацията. След това емигрира, става член на Магнум и днес е жива легенда.

Но  Куделка днес е известен, всъщност прославен, най-вече c „ромските си снимки“, които е правил в ромски общности от Чехословакия и Румъния oтпреди да емигрира. Неговото име е синоним с ромската тематика, както и обратното. Ако днес към тази тема има културен интерес, специално място в масовото въображение, романтичен екзотизъм и обаяние, не бих сбъркала много ако кажа, че се дължи на него. Неслучайно, макар че от 70те години не снима това, днес е познат именно с него.

И не напразно. Снимките са наистина приковаващи. Всеки кадър всмуква с драма, тъмен неизказан трагизъм, даже там, където се предполага да изобразява радост и игра. Може би песимизъм, но по-скоро някакво надвиснало предчувствие.

Всъщност Куделка никак не може да бъде обвинен в неприязън към хората, които е снимал. Обратното, той силно им симпатизира и обича. Сам той, още от театралния си период, живее по „цигански“ – без постоянен дом, само с фотоапарат и спален чувал и до днес на практика живее по същия номадски начин в офиса на Магнум.

Но заради фотографския си подход, Куделка никога не е бил истински в културата, която е снимал. Не го е интересувало – нe е говорил езика, не е разбирал ставащото наоколо, не е участвал в ежедневието. Той е хващал жестовете, които на него (и на нас чрез него) са му правили впечатление именно като външен човек – най-колоритните, най-драматичните. Това е помогнало снимките да са толкова приковаващи. Макар че фотоапаратът му не лъже, този подход може да мами с фокусирането си върху тези драматични жестове и моменти. Може да ни мами, че това е цялата истина. И съвсем естествено може да ни вкара в стереотипа за ромите, който е възникнал на базата на тях. Стереотип дори и обаятелен, но въпреки това стереотип. Макар и положителен, той екзотизира чуждото и непознатото за нас карайки го да остава все така чуждо.

И понеже влиянието на Куделка е толкова голямо, а стереотипът толкова силен, оттогава и от всеки, който снима на тази тематика се очаква да следва неговия модел и дори естетика; бива сравняван с неговите работи и с неговата истина. От снимките се очаква да бъдат разпознавани като „цигански“. Едва ли не има начин, по който трябва да се снима на тази тематика и това е което публиката търси. Това е и причината днешната продукция „ромски“ снимки да е толкова еднотипна и предсказуема.

Представете си да има един, разпознаваем начин да се снимат българите. Например с потури или цвете зад ухо. Или вечният образ на разгърден мъжага на маса с бутилка в ръка. Или стара баба седнала на пейка в изоставено село. Ако тези образи ви се струват стереотипни, неактуални, дори смешни, по същия начин е и очакваното от снимките на ромите. Не че тези образи на бабата или мъжагата не съществуват, но всички ние сме по-бедни от това, че ги приемаме за цялата истина, че не ни е омръзнало да гледаме само и единствено такива, само защото е лесният начин да привлечем сигурно внимание и защото се котират.

Затова нямам търпение да дойде момента, в който ще се появят фотографи от самите ромски общности, които няма да следват установените разпознаваеми образи, а ще снимат ежедневието в неговата пълнота. Ще имат различни подходи – и трагичен, и лудостен, и романтичен, и абстрактен, па и лайфстайл ако искат. Ще снимат теми, които не непременно свързваме с ромските. И може би ще дойде момента, в който „ромските“ снимки няма да са моментално разпознаваеми.

2 коментара

Filed under изкуство, свят, социално, традиция, хора

2 responses to “Ромите на Куделка

  1. Поли

    Подобна стереотипизация на образите ми се струва, че има и при фото-отразяването на протестите. Както нашите, така и турските. Красиво момиче подава цвете на полицай, чете книга пред полицай, танцува босо, лети напред със знамето (по Дьолакроа). Децата отделно – на конче, с балонче, заспало сладко в количката…..

  2. nezvan

    Стереотипите имат корен в архетипите. От естетическа гледна точка те може да са клише и явен паразит в изкуството, сигнал за посредственост и т.н., но от културална гледна точка те са симптом за някакво общностно значимо явление, за символно натоварен мотив, който не може да бъде пренебрегнат просто така, с едно махване на ръката. Така че и това е важна тема от рефлексивен тип: кои са стереотипите в изкуството, защо точно тези мотиви и образи са се превърнали в такива и какво означават. Казвам го като изкушен от фотографията като изразно средство човек.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s