Размишльотини

Другарят Ромни

Advertisements

Не знам защо американската президентска кампания изобщо не предизвика интерес в България тази година. А материал за любопитство и поучения имаше.

За мен най-вълнуващото развитие беше степента, до която политическата лъжа беше легитимирана като начин за печелене на избиратели. Този феномен е нов в американската политика. Разбира се, не е никаква новина политик да лъже, но да те хванат в лъжа досега се с смятало за срамно нещо, погубващо кариерата, което трябва да се избягва поне за фасада. На фона на това, Ромни не само лъжеше в мащаб и честота невиждани досега, не само се измяташе в позициите си на 180 градуса и после обратно, но не му пукаше да го хващат. Когато му посочваха противоречията той отричаше или просто махваше с ръка. Някои казват, че това посече Обама в първия дебат – той просто не се е подготвял за отричането на всеизвестни и лесно проверими факти.

Как стана възможен феноменът Ромни в Америка и на какво се дължи той? Не виждаше ли, че за всички е очевиднo, че се излага? Плеяда анализатори, колумнисти, политолози и мормонолози всеки ден ровиха в нишките на американското общество и търсиха отговор на този въпрос, а аз синтезирам за ваша полза резултатите на техните анализи.

Главната теория беше, че Ромни не си е давал сметка за положението защото просто не е имал много възможности в живота си да се сблъсква с хора на по-ниска социална позиция, които да са на различно мнение от неговото и с което той да се налага да се съобразява. Израснал в привилегировано семейство, на 19 години бива пратен мисионер във Франция, където се ошлайфа в умението да убеждава непознати във вярата си. Работата му не e била да взема под внимание техните мнения и да променя собственото си, а да учи непросветените французи (в повечето случаи по-възрастни от него) колко погрешен е начинът им на живот. Много доброжелателни към мормоните хора посочват, че тази мисионерска роля дава изкривенапредстава за себе си на младите пратеници и им трупа калории арогантност, които после трудно се свалят.

Но аз бих посочила друга опасност на мисионерството за душата на мисионера. To не предполага никакво съмнение в собствената си вяра. Няма възможност и място, в коeто хлапакът да остане насаме с колебанията си, да осмисли съмненията си и да намали участието си в „програмата“ дори временно без последствия. В продължение на 2 години той просто трябва да проповядва, за да може после да отчете покръстените души. За много млади хора това се превръща в школа за цинизъм, в която те се научават да декламират партийната линия, без значение от истинските си мисли и чувства в момента.

Това продължава през целия живот на един мъж, който е решен да расте в мормонската йерархия и който се налага да приема и ентусиазирано да прилага над подопечните си във вярата едно спуснато отгоре послание. А когато партийната линия се промени, както се случва? Тогава просто забравяш старата и приемаш новата без да се задълбочаваш в разни нелицеприятни противоречия. И подопечните не се предполага да обсъждат, да задават въпроси, да ти противоречат. Затова на мен Ромни ми приличаше буквално на партиен секретар в американски вариант, свикнал да повтаря нещо, в което не вярва, докато то е опортюнистки валидно, а при промяна на курса да не дава сметки някому и да се смущава.

Друг любопитен мормонски фактор, който срещнах, беше доктрината за „лъжа заради Господ“ („lying for the Lord“). Макар че мормоните като цяло имат славата на много честни хора и това е вярно, през годините на преследване на религията им в средата на 19 век бива възприета стратегията да се лъже за практиките, ученията и събитията от мормонската църква пред властите. Това се е налагало, за да се избегне преследването и защото доста техни практики и принципи са предизвиквали меко казано отхвърляне от страна на останалото население, като например многоженството, храмовите ритуали, дори разследването на разни конкретни убийства. И докато този начин на самосъхранение чрез лъжа и прикриване е обясним, превръщането му в религиозно-доктринно позволена от Господ стратегия – обаче, внимание, достъпна само за хората високо в църковната йерархия – вече става мормонски специфична характеристика.

Какво общо има Ромни с нея и дали той може да се възползва от нея? Ромни не е заемал най-висшите постове в мормонската йерархия, но е заемал достатъчно високи такива, а ролята му е била да развива бизнес кариерата си. Доста наблюдатели са убедени, че той е култивиран като кандидат за президент от мормонската общност от доста отдавна и сочат старото фолклорно мормонско „пророчество за белия кон“, според което когато в един момент американската конституция виси на косъм, тя ще бъде спасена от един бял кон – много мормони виждаха Ромни в тази роля. Но това по себе си няма общо с лъжата, а с положението на Ромни в мормонското масово въображение. Тo му е дала възможност (и според свидетели, е получил разрешение от църковните ръководители) с цел да се хареса на либералните масачусетци при кандидатурата си за сенатор и губернатор, да заяви крайно либерални виждания, макар че те са били в разрез с църковната доктрина, а после, когато това вече не било нужно, да ги промени драстичнo.

Бизнес опитът на Ромни също не помогнал, за да развива словесна и мненийна отговорност. В една корпорация, каквато е била неговата, подчинените не само нямат тежест пред шефа, но и не е нужно да се обяснява много на публиката. Всъщност дейността на фирмата на Ромни се е състояла предимно от съкращаване на разходите (чети, уволнение на работници) на новозакупени компании, а тези работници не са имали никаква дума, нито обещанията му са имали значение.

Някои казваха, че Ромни все пак е имал възможност и дори е бил принуден да се научи да работи с хора, които не са на неговoтo мнение, да го взема под внимание и да носи отговорност за казаното. Бил е губернатор на Масачусетз 4 години, където е територия на демократите. Но в действителност не е така. Първо, той е бил губернатор само един мандат и не се е наложило да обяснява отмятанията си при повторна кандидатура. Второ, в Масачусетз Ромни е свършил едно голямо дело – здравната реформа – която самите демократи и без това са искали. По всички други параграфи е действал в пряка конфронтация и манипулация на разнородните колоритни фигури от масачусетския истаблишмънт. Като напуска, остава в историята на щата като най-непопулярният бивш губернатор. А масачусетци обичат да си избират републикански губернатори.

Нещо твъде любопитно от губернаторския му период, което за някои хора обяснява причината за провала му: сядайки на губернаторския стол, Ромни решава да въведе бизнес опита на управление в политиката. Или по-точно да приложи стила си на шеф на Бейн Капитал.‌ Това според него включвало той да изложи визията си за „компанията“ (тоест, щата) пред вицепрезидентите си, които да започнат да я прилагат. Тази стратегия обаче ударила на камък, защото масачусетският парламент, със своето демократическо мнозинство, някакси не приел да играе ролята на бизнес вицепрезиденти пред техен шеф.

И‌ наистина, всеки ентусиазиран бизнесмен, който не осъзнава, че в политиката бизнес подходите не вървят, рискува съкрушителен неуспех в нея. Особено този, който се възприема като партиен секретар пред подчинени.

Стои въпросът проработила ли е тази стратегия на откровената лъжа на Ромни, заради нея ли не беше избран и какви са последствията за американското общество.

Не знам дали това е причината да не бъде избран, но определено твърдението на Ромни, че заради политиката на Обама Джип сега прехвърля работните си места от Охайо в Китай беше толкова фрапантно, че се наложи да бъде енергично опровергавано от ръководителите на Джип. Но дори след тази проста фактологична проверка и опровержение, Ромни най-нахално удвои политическата реклама с твърденията си за Джип и то пред същите работници от същата фабрика, които знаеха, че Джип не пренася работни места. Само това очевидно нахалство в тази конкретна лъжа може да му е струвало някой процент загуба в Охайо.

Но се страхувам, че с Ромни лъжата придоби статус на нещо рутинно и прието в американската предизборна политика. Ромни лъжеше предимно за да угоди ту на една политическа група, ту да се хареса на друга. Макар че всички го възприемаха като ненадежден в мненията си, доста политически групи си въобразяваха, че той лъже отсрещния лагер, за да го прелъсти, а иначе е на наша страна и на нашето мнение. Tе си внушаваха, че е ОК да лъже врага ни, за да спечели президентството, пък иначе си е на нашта. Така тези групи му дадоха същото разрешение да „лъже заради Господ“ с благодорната цел победа на изборите, само дето слагаха себе си в позицията на Господ. Така че независимо че Ромни загуби изборите, американският обществен дискурс пострада много сериозно от неговата кандидатура и не знам дали идеалът за честност ще бъде някога възстановен.

Advertisements