Размишльотини

Силата на множеството

Advertisements

Темата на световният ден за блог действие тази година е „the power of we“. А какво значение има това – сигурно има объркани. Доста хора напоследъкса открили Аза и вярата в съзидателната сила на неговия егоизъм (по Айн Ранд) или просто не харесват повечето хора около себе си и държат да са отделна от тях единица, по всякакви възможни начини. Републиканците в САЩ, например, се обиждат, когато някой посочи, че човек никога не изгражда самичък бизнеса си или изобщо успехите си. Tакива настроения са типични и в България където, забележително и иронично, Айн Ранд е все по-популярна сред масите. „Ние“ не се котира, а Азът се отнася за тяхното собствено Аз.

Та затова, макар че Азът е уважаван от мен елемент, мисля, че това местоимение Ние има сериозна нужда от изясняване и реабилитация. Cупер важно да си дадем сметка какво голямо влияние има(ме) Ние, дори за нашия собствен Аз – и как, волю неволю, от Нас отърване няма.

Ето например интелигентността, която отделни хора изтъкват като основен аргумент за постиженията в живота си, с което да оправдаят приоритетното място на своето Аз пред всички останали лузърски Азове. E, интелигентността не e съвкупност от мозъчни клетки, нито постоянна способност на даден орган, а представлява по-скоро взаимоотношение между хора. Един вид вземане-даване. Ако сте усещали как с различни хора се чувствате глупави и никога не успявате да се проявите в пълната си светлина, а с други пък някакси все сте гениални, то не е само ваше усещане или въпрос на синергичност.

Прочетете зa тези нови изследвания, които потвърждават, че проявяването на умствени способности на практика зависи – не само от отношенията между въвлечените индивиди, но преди всички от стереотипите, очакванията, предразсъдъците им. Така интелигентността, като всякa форма на общуване, зависи от множество социални фактори. Ако вие успели да проявите такава, помислете си за всичките родители, баби и дядовци, учители и цялото множество около вас (често невидимо), които са култивирали това ваше изразяване, тази „условна интелигентност“, както и обществото, което продължава да прави това с отношенията си.

Общо взето, няма действие или проявление на който и да е Аз, в което да не участва едно макар и скрито Ние. Няма щение, приумица, ексцентрична креативност, дори свободна воля, която да не взема под внимание присъствието на невидимата тълпа наоколо. Но преди да ви занимавам с психология на тълпата, която е много дълга тема, нито с още по-дългата традиция на философията на личността, да си помислим само това: Ние не е съвкупност от отделно взетите Азове, а е въпрос на техните взаимозависимости.

Да, това не е измислено от Маркс (неговата теория е съвсем друга). Още Спиноза ни е казал доста отдавна, че отделните индивиди са фикция, а границите на Аза са неясни и условни. Човек осъзнава себе си и свободната си воля като отделни доколкото осъзнава подбудите и желанията си, но трябва да осъзнава и какво стои зад тях. Проблемът не е че Азът не е отделен от Ние, а че си въобразява, че е отделен. Спиноза вижда корена на човешките неразбории и страсти именно във факта, че си въобразяваме някаква илюзорна автономия – и съответно не виждаме пръста на Ние в нашитеотделни действия. И решението на неразбориите е осъзнаването на взаимозависимостта, с която сме обвързани, щем или не щем.

Ето няколко други днешни илюзии, в които е полезно да разберем силата на Ние:

Че сме автономни играчи в играта на свободен пазар. А всъщност това, което можем да консумираме директно зависи от другите.

Че трябва да си гледаме нашата работа и „нещата ще се оправят“. А всъщност тя зависи от това какво правят (и) другите.

Че е глупаво – и дори, според някои, морално осъдително – да се занимаваме с чужди каузи. В един момент няма да има кой да се застъпи за нашата.

Че колкото по-добре за нас, толкова по-добре за нас. Всъщност, това че за нас е добре произлиза от факта, че и за други е добре.

И, иронично, че Ние като‌ Аз, сами по себе си, нямаме значение. А говорили ли сте с други хора за това? С някои Ние? Преди да се приберете в къщи от работа и да си гледате работата и умореното Аз?

Advertisements