Размишльотини

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Advertisements

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

А че българският химн до 1944, Шуми Марица, е адаптиран от немския марш Когато войниците маршируваха през града?

А за източника на Сладкопойна чучулига в Италианското капричо на Чайковски (5:20):

В това няма нищо ново. Адаптирането на нови текстове към стари мелодии е старо колкото средиземноморските цивилизации и често използвано през Средновековието и по-късно. Процесът се нарича контрафактум. Въпреки концепцията за авторското право, появила се през Новото време, все още се среща до днес. Нейна вариация, например, са кавърите. Сигурно знаете, че Лили Иванова изгрява на базата на Рита Павоне, един от най-известните хитове на Емил Димитров („Хубавата Джиджи“) е префасониран от Далида, а много песни на любимите на сърцето Щурците, ФСБ и Диана Експрес са версии от Дийп Пърпъл, Юрая Хийп и други, изградили идентичността ни през последните 30 години.

В това няма и нищо лошо. Сигурно сте виждали брилянтния документален филм на Адела Пеева Чия е тази песен (2003), в която тя разследва една балканска мелодия, съществуваща с коренно различни текстове в България, Сърбия, Турция, Албания, Гърция и другаде на Балканите. Фолклорът е такова нещо, което прескача граници и култури и мутира при тези свои пътешествия. За отбелязване в случая е обаче, че песента е била пламенно обявявана за изконно национална навсякъде, където авторката я е срещала.

Не е важно, че песните са били заемани за други цели и от други езици. Важното е да го знаем или най-малкото да не се хващаме толкова стръвно за тях като изконни емблеми на национална идентичност. Да знаем, че нещата са по-сложни от такова опростяване, иначе рискуваме сриване на самочувтстието ни като разберем историята им.

И да, ако кажем, че нашата идентичност е градена с помощта на култовото „След 10 години“  на ФСБ, е проблем да не знаем, че идва от „L’amico di ieri“ на малко известната италианска група Le Orme.

*С безценната помощ на любимата ми библиотекарка в Америка, Албена Цанкова 🙂

Advertisements