Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.
Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него?
Bсеки маркетолог знае, че когато нещо се предложи безплатно, прагът на харесване и съответната лоялност към него веднага падат. По-склонни сме да харесаме нещо ако е безплатно, отколкото ако е много евтино. Според бихевиористите, това е защото човек подсъзнателно изключва шанса да се е минал и необходимостта да преценява дали това е станало в зависимост от цената.
И мнозинството платформи за споделяне на информация онлайн днес изглеждат безплатни за нас. Но не са безплатни изобщо. Участвайки в тях, ние доброволно се подлагаме на тяхната философия, която ни анализира, пакетира и продава като таргет за маркетинг. Или на всеки, комуто е нужно да знае какво търсим, какви ги вършим и какви са ни проблемите. Даже да нямаме нищо против маркетинга, приемайки го като сделка на добра воля, проблемът е че ние дори често не знаем какво точно от нас бива продавано, на кого и какви са последиците от това. Достатъчни са нашумелите примери с фейсбук, но гугъл го прави с много по-голям размах, както и амазон. Така че съмнявайте се в платформите дори когато носят дарове. След като настояваме информацията да бъде безплатна, то тогава свързаните с нея услуги се заплащат.
А когато за един продукт се наложи концепция за безплатност, връщането назад е трудно, а резултатите – лоши. Вестниците са най-яркия пример, защото процесите там започнаха отдавна. След като всички свикнахме, че новините и анализите са безплатни, малките вестници започнаха да изчезват, а информацията, която консумираме вместо тях не е станала по-точна, по-обхватна и качествена, а обратното. Ако сте се развеселили от случката с мнимата смърт на Маркес, мога да ви успокоя, че и в американските новинарски сайтове се случват такива гафове, макар и не толкова големи и не във вестници. Наскоро всички четохме за полска зъболекарка, която за отмъщение извадила всички зъби на бившето си гадже, а после се разбра, че новината била фалшива. А известието за созополските вампири бе разпространено в yahoo като чиста монета. Понеже бюджетът за журналистически разследвания и проверка на информацията е спаднал драстично, а платформите черпят живот главно от рейтинга си, тоест нашите кликове, съдържанието се преписва свободно и без особено задълбочаване в качеството му, експлоатирайки до кръв ключовите думи,търсещи се в момента. Споделя се свободно, един вид. A вестниците, които пращат журналисти да следват местните проблеми по петите, да събират местна информация, ще продължават да се топят.
Така че когато сочите с пръст лошите комерсиални издатели и други компании продуциращи съдържание, които не ви дават да споделяте свободно, помислете си кои други компании печелят на тяхно място и какво вземат от вас те. Просто става дума за различен бизнес модел, в който потребителите са ресурс, печалбите са по-високи, а авторите получават по-малко.
Но освен че вестниците изчезват, нали съдържанието става по-обилно? Имаме повече избор, по-богат и най-вече свободен, да открием бестселъри? Това е до голяма степен илюзия. Производителите на съдържание, било то издателства, вестници или подобни, освен че го произвеждат, те са и платформи, които го структурират. Представете си, че всички книги на света, издавани от този момент, включително от всеки който иска да cи публикува caм, се пуснат само и изключително онлайн в сайта на всеки отделен автор. Как ще ги открием? За да го правим трябва да знаем какви са и къде да ги търсим. Имам нужда от структуриране на сърържанието.
Различните платформи за систематизиране на информация, като започнем от гугъл, имат свой механизъм за организирането и последващото й предлагане на нашето внимание. Ние рядко разбираме за него, a той ограничава избора ни. Например ако реша да потърся информация за Истанбул в гугъл, първите две страници са главно сайтове на туристически агенции, онлайн гидове, фирми за пътешествия. Даже уикипедия не се появява. Да не говорим за книга по история на Истанбул, местен ресторант на име Истанбул или други възможни съдържания, отнасящи се до Константинополис. По някаква причина – случайни предходни търсения, местоживеене, онлайн контакти и други екстраполации за които не подозирам – търсачката е определила, че на мен ми трябва точно това. Ако искате, пробвайте какво ще ви се появи на вас. Амазон ми подрежда книгите на базата на други, които съм поръчвала, дори и да е било за приятели, а фликър съставя списък на най-добрите снимки за деня чрез алгоритъм (най-вече на базата на краудсорсване), с който прочути снимки на велики фотографи, поствани от шегобийци за проба, са безславно отхвърляни.
Някои в този момент посочват гордо приятелския си кръг или социалната си мрежа, чрез която ще попадат на своите книги и друга информация. Но това не е задължително по-ефективен или по-добър начин за откриване на съдържание, което да консумираме. Първо, така вместо на филтъра на издателствата започваме да се осланяме на филтъра на приятелите си. Дори и да се доверяваме на техния вкус, остава да се надяваме, че те ще забележат съществуването на нещо, което би ни интересувало и нас и така на практика ще се въртим в кръг, защото и те ще очакват същото от нас.
Изобилието от информация не означава задължително по-богат или ефективен избор. Напротив, то създава много повече шум, в който трябва да се ориентираме и и да хвърляме повече енергия и време за откриването й. Осланянето на социалните мрежи пък закотвя избора ни в нашия cи приятелски кръг, извън който ще прекрачваме по-трудно и рядко. Освен това социално-мрежовия маркетинг, който се препоръчва на всеки автор като ключов иструмент за постигане на успех, започва вече допълнително да филтрира творби. Все по-често се говори, че автори-непохватни темерути, които нямат много приятели във фейсбук, нито умения да очароват и да печелят внимание, вече се спъват в този висок праг за достъпа си до публика поради липса на талант за общуване. Продуктите на сърържание са станали повече, качеството им не е задължително по-високо, но отсяването е станало различно и по-трудно.
Не, тази икономика на безплатното свободно споделяне определено не ме ентусиазира.
Размишльотини 
Издателите на вестници книги и порчее, за които се плаща, също събират информация и както си го описала за фейсбук и гугъл. Каквото и да стане това няма да се промени в никой бизнес, само ще се надгражда над него и вероятно може да стане етично.
Относно свободата на знанието не става въпрос за художествените книги. Става въпрос за книгите, които са зад оградената градина и недостъпни за непривилегированите, но които могат да им дадат възможности, вдъхновение и не на последно място свобода, защото би трябвало да ти е ясно един от начините да държиш човек във властта си е да го държиш невеж или не информиран. Ако не си чувала поинтересувай се за идеите на Dewey – http://en.wikipedia.org/wiki/John_Dewey .
За изобилието от информация и боклука в нея.
Мога да ти кажа от личен опит, че имаш ли подходящите умения или преценка ще намериш информацията, която ти е полезна.
Много „скрито“ знание излиза наяве и се бори за вниманието ни. Извинявай ако съм покровителствен, но виж инициативата
http://vlog.rheingold.com/index.php/site/video/atten/
http://vlog.rheingold.com/index.php/site/video/attention-102-the-view-from-the-front-of-the-classroom/
http://vlog.rheingold.com/index.php/site/video/attention-103-my-multitasking-misadventures-part-one/
http://vlog.rheingold.com/index.php/site/video/network-literacy-part-one-how-the-internets-architecture-democratized-innov/
http://vlog.rheingold.com/index.php/site/video/network-literacy-part-two-sarnoff-metcalfe-reeds-laws/
и новата книга продължение на инициативата от горните линкове на HOWARD RHEINGOLD http://rheingold.com/netsmart/
Няма проблем, не звучиш покровителствено 🙂
Но ми идва доста странно твърдението, че издателствата събират информация от потребителите си по същия начин както го правят гугъл и фейсбук. Това което знаят издателите за мен е адреса ми и факта, че се интересувам от тяхната тематика. На мен лично ми изпращат каталозите си след като съм се записала в техните листи. До друга информация те просто нямат достъп, даже не знаят че съм си купила някоя тяхна книга, а да не говорим за това кои са ми приятелите, какви съобщения си разменям с тях, какво търся и от какво се вълнувам, на кои марки съм потребител и какво ми е гражданското положение, политическите пристрастия и любимите вестници. В това отношение етиката на корпорациите е станала много, много по-мътна отколкото да става по-етично.
Дюи е доста мъдър човек, но за проблемите, които той представя свободният достъп в интернет няма нищо общо. В прединтернет епохата научните списания са си били напълно достъпни за обикновените граждани. В САЩ всеки може да влезе в една университетска библиотека – не се иска дори карта – и да си провери каквото му трябва в хартиените научни списания и книги. Да, ако имаш необходимото образование може да се ориентираш в морето от информация, но проблемът е именно, че малко хора го имат, във всички области. Доказателство? Hапример манията против ваксините, при която уж образовани хора свободно си намират данни онлайн по вълнуваща ги тема, която в същото време е манипулирана информация. Уикилийкс лавината от данни не накара никой да стане по-осведомен за политическите събития, нито пък дори да прочете изнесеното.
Можеш да предоставиш всичката информация на света на един човек, но не го ли образоваш да я интерпретира, той ще си остане все така несвободен. Освен това, за да може една нехудожесвена книга да достигне до „непривилегированите“, които да могат да я прочетат и разберат, тя трябва да бъде първо добре написана, а както обясних в предишния си пост, това е много по-трудно да стане без издателство.
По принцип дори да говорим за преди Интернет буума, компаниите са си имали източници, ако ти знаят името и адреса да научат друга информация за теб и тогава се е събирала информация, но не в такива количества като сега. А сега онлайн книжарниците знаят доста за теб, тях сравнявах с фейсбук и гугъл. Амазон е първата, която прави успешен персонализиран маркетинг.
Що се отнася до безплатното знание преди Интернет, то съвсем не е било безплатно, библиотеките са си плащали и е имало други препятствия като трудното намиране. А в момента това знание е наистина ограничено, например специализирана литература в България почти не се превежда и е на много високи цени и то книги, които по принцип не са толкова скъпи в страната си на произход. Ясно ми е защо е така и че е оправдано.
Съгласен съм за нужната образованост, но тя е от този вид, който съвсем легално и безплатно с подходяща насока, може да се придобие в Интернет и ще е по-добра от повечето български ВУЗове.
Що се отнася до това, че издателствата са причината да се появи книгата е така, но също е вярно поне за мен, че създаването на публичните библиотеки е едно от най-революционните и рядко просветителско действие.
Ами бъркал си амазон с издателствата. Амазон не го причислявам към тях, а тъкмо обратното (виж по-горе в поста). Издателствата, бъди сигурен, не събират информация за читателите си извън това, което писах. Това по принцип е доста скъпо начинание, което би било оправдано ако я използват за търговски цели или да я продават другиму, а това не влиза в тяхната сфера на дейност, нито имат капацитета. Повечето, особено научните, са доста бедни за да си го позволят. Спонсорират се в голямата си част от университети или други организации.
Да, преди интернет библиотеките са си плащали за абонамент и на списания и на книги и продължават да го правят. Къде съм казала, че за тях никой не е плащал? Те са се купували от библиотеките, а са били безплатни за читателите. Обратното, натискът да станат безплатни, тоест никой да не плаща за тях, е голямото зло, което ги прави по-некачествен, ако изобщо не изчезнат. И в момента, именно заради натиска на безплатното споделяне, цените за тези, които все пак плащат, стават по-високи и те все по-трудно могат да си ги позволят. Което не помага на свободното разпространение на знание, а обратното, води до намаляването му.
Образоваността НЕ може безплатно да се придобие просто с достъпа до интернет. Ако наистина мислиш това, значи разбирането ти за образование е доста, как да кажа, странна.
„Що се отнася до това, че издателствата са причината да се появи книгата е така, но също е вярно поне за мен, че създаването на публичните библиотеки е едно от най-революционните и рядко просветителско действие.“ Това не го разбрах, нито каква е връзката с моя коментар.
Да изясня каква ми е тезата. Смятам, че хората трябва да получават пари за труда си, но също смятам, че свободата на информация и знание също ще съществуват, всъщност това вече все още е факт. Как ще се съвместят двете не знам, но или ще стане или ще стане нещо лошо, продиктувано от контрол и монопол.
Амазон е част от supply chain на книгата, както са издателствата и двата обекта имат интерес да продадат книгата и си сътрудничат. Амазон както и физическите книжарници (в Америка де) осигуряват информация на доставчиците си (издателствата) относно книгата. И издателствата използват тази информация да преценяват пазара и какви книги да издават. Ако не е вече станало, технологията ще може да предскаже бестселъра от заглавие, тема, съдържание, автор и т.н.. Много е голяма темата какво може анализа на данни да промени при писането на книги.
Книгите стават по скъпи, заради конкуренцията от електронните книги и пиратството. И така трябва да е за в бъдеще според мен е честно физическата книга да струва по-скъпо от електронната. Едни от най-големите разходи за издаването на книга са дистрибуцията(книжарниците) и отпечатването и. Това липсва при електронните книги и цената им би трябвало да е по-ниска, но стои висока да оправдае физическите книги, а може и заради друго да е. Тенденцията в Америка е все повече да се четат електронни книги (проблема тук е, че Амазон се постепенно се превръща в монополист подобен на гугъл и фейсбук, като това му позволява да изнудва издателства).
Свободата на знанието съществува, защото има нужда от нея дори преди, когато се е плащало. Щом има нужда ще се намери начин. Няма да изчезне и да се ограничи. Примера, за който се сещам е започналия бунт на държавно субсидирани изследователи, които публикуват в платени системи (много дълго е за обяснение за обстоятелствата и причините за бунта им, но имат основание). Те започват да се съюзяват и да създават платформи със свободен достъп до изследванията си и работи и това не намалява качеството на изследвания и не ощетява процеса по оценка. (трудно ми е да намеря в момента източник да ти го покажа) става въпрос за доста престижни институции, които са започнали това, макар да не са много. Всъщност то си съществувало и преди това, но не е било подкрепяно от големите имена.
мммментори, експертиментори, експерти
Нещо се обърка при коментирането продължавам тук коментара си.
Образованието чрез връзка към Интернет ти дава достъп до ментори, експерти, разнообразни източници и гледни точки, учещи се на твоето ниво или над него (уверявам те те са си доста полезни взаимно, аз участвах в онлайн курса на Standford – Introduction to Databases и по напредналите участници помагаха много в разбирането на материала)
Писах насочено, защото много малко хора знаят как да създадат еквивалент на учебния план за себе си (това също може да ти звучи странно, но е възможно), още повече тийнеджърите.
Такова учене чрез Интернет връзка (това е голямо опростяване) се случва в някои области, от хора, които умеят да използват Интернет. Вероятно ще кажеш, че се губи широтата на образованието и е така, но само за тези, които не го осъзнават, Интернет дава възможност за много по-голяма широта и разнообразна, макар и тя да е насочвана до някъде.
“Що се отнася до това, че издателствата са причината да се появи книгата е така, но също е вярно поне за мен, че създаването на публичните библиотеки е едно от най-революционните и рядко просветителско действие.” Това не го разбрах, нито каква е връзката с моя коментар.
Връзката е, че библиотеките дават свободен достъп до знанието, какъвто адекватен на съвремието ни дава пиратството. Както писах не казвам, че е най-добрия модел, но с това защитавам свободата до достъп до знанието, което е разширило значението си в нашите Интернет дни.
Трудно ми е да ти отговоря кратко, както виждаш коментарите ми са дълги и въпреки това може да не са напълно ясни. Правя каквото мога темата изисква много обяснение.
@ Георги: „Връзката е, че библиотеките дават свободен достъп до знанието, какъвто адекватен на съвремието ни дава пиратството.“
Не съм съгласна! Съвременните библиотеки (поне в Америка) дават достъп до електронни книги, които можеш да използваш за определен период от време. След като този период изтече, не можеш да отвориш вече електронното издание. Т.е. библиотеките продължават да действат както и досега и не е нужно да пиратстваш, за да имаш достъп до знание.
Може би ако подобно нещо се имплементира по-широко (например в България), това би дало разрешение на проблема с пиратсвото, издателствата и книгите.
@Ira
Съгласен съм с теб, ако тази имплементация 🙂 е възможна в България или подобна страна.
Без да съм проверил фактите само по-аналогия с базите данни с научни публикации, мога да ти кажа, че само доста богати библиотеки ще могат да си позволят да направят такова нещо. Тоест не е свободен достъпа до знанието, защото библиотеките купуват скъп абонамент, а не еднократно книга. Това само специализираните или много големи библиотеки в България могат да си го позволят.
Не можеш да прехвърлиш един модел на действие във доста променена среда и да очакваш същите резултати, а този резултат, който мен ме интересува е свободния достъп до знание, който както ти предлагаш не само в България, но и някъде в по-бедни щати на Америка няма да се осъществи.
Ох Георги, объркал си фактите с погрешна информация и екстраполация между несъвместими неща до такава степен, че ми е невъзможно да обяснявам всички детайли от коментара ти. Ще се опитам да спомена едно-две. Нека да се създават безплатни научни издания и мрежи за държавно спонсорирани изследвания, конкуренцията между изданията е винаги добре дошла, но това кой е спонсорорал изследванията няма нищо общо с публикуването им. Там трябва друг механизъм, за който трябват много пари – за ревю, проверка и подобни – в които се искат допълнителни инвестиции. Ако организаторите на новите безплатни онлайн издания намерят начин това да стане, чудесно, но безплатния достъп до публикации е нещо съвсем различно от свободното споделяне (прочети моля поста ми, както и предишния). Ще ти дам пример с хуманитарните списания, които доколкото разбирам не познаваш. Те открай време са начинания, спонсорирани финансово от различните университети, защото присъствието им се счита за престижно за самия университет. Те наливат в издаването маса пари, като разбира се никой от авторите и референтите не получава заплащане; спонсорира се заплатата за секретарка, стипендия на докторантите които ще помагат, а редактор (ите) получават облекчение откъм преподаване за да имат възможността да посветят внимание на списанието и хилядите дребни нещица, с които то яде от времето ти и които ти сигурно не си представяш. Та дори и така щедро спонсорирано, без никаква комерсиална цел, списанието има нужда все пак да се продава, за него да има абонаменти. Които драматично намаляват. Но не заради „конкуренцията“ на пиратството и на електронното издаване, което според теб е нормално, защото хартията изисква повече разходи. Ако смяташ, че хартията и дистрибуцията наистина са големите разходи за едно списание просто мога да ти кажа, че се лъжеш – и да те помоля отново да прочетеш предишния ми пост за издателствата. При това положение да сочиш с пръст тези списания и да ги обвиняваш, че са заграбили знанието за себе си е меко казано неинформираност, а пряко казано арогантност. Те не са виновни, че България е махнала данъка от хазарта, но не и върху книгите и че НБКМ няма пари да ги купи – не издателите на тези списания са длъжни да спонсорират българското образование, те просто изнемогват да съществуват, а в САЩ дали щата е беден няма никакво значение. Дори и в Луизиана има сносен държавен университет с добра библиотека, да не говорим за няколко прекрасни частни, достъпът до които е открит. Оттам прехвърляш теориите голямата четка върху книгоиздаването изобщо, как амазон и издателствата си сътрудничели и така нататък.
Това, което казва Ира е валидно за всяка квартална библиотека в САЩ – от нея може да се заемат електронни книги по описаната система, да си поръчваш статии на парче от списания които ги нямат (по линия на библиотечното заемане), да си поръчваш цели книги даже.
Аз пиша за свободния достъп до знание от свободното споделяне. Съзнавам, че това е идеал, като повечето недостижим.
Вярно е, че доста наедро пиша. Това е, защото не ми се напряга и не е толкова важно за мен. Но понеже си направихте труда и аз ще се опитам.
Имам представа за труда и съответно разходите предшестващи появяването на каквато и да е публикация и научните. Свободното споделяне (поне за научните публикации) не е движено от финансиране, което не търси печалба. То се основава на доброволно и безвъзмездно сътрудничество между участниците, които имат интерес работа да стане достъпна. Не съм запознат, но вероятно някои технически задачи може да не могат да се вършат доброволно и все пак може да има нужда от пари. Това е „невъзможна“ идея, която е започнала да се осъществява най-яркия пример е Уикипедия.
Относно изданията, които според Вас обвинявам, че са заграбили знанието. Въпроса за мен не е конкретен или на приложение, а принципен. Не те не са заграбили знанието както и съществуването на „стъклен таван“ (не знам българския еквивалент) не е дискриминация. Да обясня сравнението си и в двата случая се ограничават възможности по оправдан и легален начин. Арогантно ли е да си мисля, че хора да кажем в ЮАР, от които няма как да спечели изданието да нямат възможност за достъп до него, ако имат нужда от него.
Съзнавам, че всичко това е радикално. Вие знаете и ми обяснявате как са били нещата и как се опитват да бъдат. Аз не знам какви трябва да са нещата в бъдеще, но определено не такива каквито са сега и за това говоря принципно не с конкретни решения. По тази теза и подобни тези има доста утопизъм, но аз смятам, че са реално осъществими, само знам, че не знаем какво е възможно.
Относно библиотеките, представа си нямам как са в САЩ само предполагам. Не знам и как се финансират, но е очевидно, че е добре. Също не знам как работи системата за заемане на електронни книги. Но от аналогия, в която до голяма степен съм сигурен смятам, че заеманите книги не се притежават от библиотеките, те просто са се абонирали за тях или за достъп. Това от една страна дава достъп до повече неща, но е и с по-големи разходи, защото е абонамент, а не купуване. Не мога да говоря конкретно за случая не съм се интересувал, но мнението ми се основава на аналогия – щом при едни условия подобни бизнеси работят така заключавам, че и други при други работят така. Може да съм сгрешил.
Все пак не успях да отговоря подходящо, може би просто защото и аз самия съм се докоснал до малка част от това, което пиша.
За пречките, които споменавате създава българските институции. За мен не са от значение, защото много по-голямо разнообразие има, ако поръчаш книга на английски от онлайн магазин. Мисля, че не съм само аз, много хора вече знаят достатъчно добре английски в България за да могат да четат повечето литература. Там има пречки също, но не от България. Ценообразуването им не се променя, ако пазаруваш от България. За някои страни (Индия и Амазон) се променя, сигурно имат икономически подбуди неясни за мен.
Очевидно няма да ме разберете (за което и аз съм виновен) и мисля цялата дискусия не върви на никъде.
Не продължавам дискусията, само да дам линк към описание на пример за научни списания със свободен достъп http://terrytao.wordpress.com/2012/07/02/forum-of-mathematics-pi-and-forum-of-mathematics-sigma/
Авторите плащат, в статията пише, че така се прави и при платените еквиваленти.
Мда, виж тук http://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B2%D1%83%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82/