Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане.

За сметка на това повече хора купуват изкуство, включително и такива с по-ниско образование и доходи. Вкусовете са по-разнообразни и с по-голяма вероятност може да дадат шанс на произведение с нестандартен подход. Хората имат самочувствие за преценката си и не се срамуват да заявят вкуса си, независимо дали е различен от мнозинството и дали „разбират“.

Bлизането в изкyстото e c много п0-ниски бариери в САЩ отколкото в Европа. Има повече хора, които се захващат с изкуство за удоволствие и впоследствие правят прехода към професионализма – тоест, продават картините си и получават признание от купувачи и познавачи. Самоуките утвърдени художници са повече.

Това е възможно, защото има повече отворени канали за прием на изкуство – общността не е затворена и концентрирана йерархично, по-динамична е и доста по-малко зависи кого познаваш и кой ще те препоръча, къде си се учил. Има списания, общи изложби с отворен прием, фестивали, много инициативи. Има повече нестандартни места, където се излага за продан или просто може да се види изкуство, например лекарски приемни, фризьорски салони и кафенета. Специализираното образование далеч не е задължително за получаване на признание, включително от разбиращи критици.

Като говорим за фестивали на изкуството, те са типично американско явление. Всяко малко и голямо градче има поне един фестивал, на който художници излагат нещата си на улицата, на маси или под тенти, в съседство с продавачи на утилитарни стоки и с открити сцени за музика. Някои фестивали са просто за местни аматьори, но има престижни журирани, на които идват художници от цялата страна, а публиката се блъска да минава, разглежда и купува. Една приятелка (изкуствовед в Европа) се учуди на качеството на изложеното и заяви, че в Европа журирани художници на такова ниво не биха се принизили да излагат на улицата.

В Европа случайният чвоек влязъл в галерия ще бъде високомерно пренебрегнат, особено ако не изглежда познавач. И всъщност малко хора ще влязат в галерия, покрай която са минали, ей така да разгледат, освен ако нямат конкретна работа там.

Като показателен симптом за пазара, в САЩ има много магазини за готови или поръчвани рамки. Има дори вериги такива магазини. В Европа това е услуга, която извършват самите галерии, на дребно.

В Европа повечето изкуство е доста добро. В Америка се срещат повече посредствени, понякога безсмислени, „аматьорски“ неща в сравнение.

В Европа изкуството е въпрос на престиж, то е „свято“. В САЩ е като книга, в която си драскаш бележки и чийто страници прегъваш, но и смяташ за своя.

Но и в Европа ми се е случвало да чуя човек да се възмути, че снимка правена от професионален фотограф може да струва цели 5 евро. Да, била добре изработена, но 5 евро???

Advertisements

2 коментара

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция

2 responses to “Пазарът на изкуство в Америка и Европа

  1. ivozag

    Интересна статия, може би имаш реални наблюдения върху пазара на изкуство в Америка. Аз също съм се замислял защо изкуството трябва да бъде елитарно и от къде се е зародило схващането че успелият художник непременно продава творбите си за баснословни суми. Сега има множество мероприятия и магазини, дори тук в България, от които може да купиш интересни неща на разумна цена. Обаче съществува уговорката че те са на ниво hand made. Дори и събитията така се казват, примерно много известното в Пловдив Hand Made Day което се прави няколко пъти в годината. То е свежо, шарено и пъстро, но там няма оригинални творби. Има добри, интересни, но такива може да срещнеш стотици и на други места или по множество уебсайтове. А истинското изкуство може би затова струва повече, защото е оригинално, носи нещо повече от чара и топлината на ръчно направените неща. Изразява лична индивидуалност. Не че в скъпи галерии няма и посредствени неща, които експонирани там изглеждат ценни на пръв поглед. Така че, трябва да правим разлика между хоби, и сериозно произведение на изкуството.

  2. Да, имам 🙂

    Не става дума за хендмейд нещица в симпатични магазинчета, а за реални галерии и произведения на изкуството.

    Когато говорех за елитарност нямах предвид само цената произведенията, а арогантната дистанцираност на произведителите и продавачите на изкуство към евентуалната публика…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s