Социален реализъм по американски и wabi sabi

Реджиналд Марш, "Ню Йоркски площад" (1933)

Ако помните социалистическия реализъм, който се предполагаше да прославя работническата класа и да показва пътя към комунизма, сигурно не знаете зa социалния реализъм – движение с голямо влияние в американското изкуство, чийто фокус също може да са социални проблеми и послания, но без да поставя политически цели.

Естествено, социалният реализъм в САЩ хваща корен преди всичко в годините около Голямата депресия. Но той не се изчерпва прост  с социални несправедливости и трагедии. Bажното в случая е протестът към „красивото“ като обект на внимание и вместо това, обръщане на внимание на невзрачното, уж грозното и онова, което днес бихме нарекли уаби-саби. Tой променя етиката на погледа, представите какво заслужава нашето внимание и какво да считаме за красиво.

А това започва още от Уолт Уитман, според който красота може да се намери във всяко нещо, дори и обикновеното или неугледното. Неслучайно такава идея се налага именно в Америка, която не е имала традиции в лукса и „аристократизма“ на ежедневието, където грубият труд не се е смятал за недостоен (вж. американската мечта).

Но пък от друга страна това може да се приложи по два начина. Да вземем неугледни неща и да ги поставяме в ситуации, които по-рано изкуството е резервирало за „красивите“, „престижни“ неща или хора и по този начин да внушим красотата им. Например бедна старица в беден интериор, но с поглед, поза, светлина и композиция типични за ренесансов портрет. Или да се вглеждаме в неугледни неща в тотално техни ситуации и контекст и да си представяме красотата им на различни, само техни си принципи.  Първото използва готови модели за красивото и само сменя субекта, а второто  се налага да изгради нова естетика, която да приложи към различна категория предмети.

В този смисъл социалният реализъм има общо със социалистическия дотолкова, доколкото неугледното и социално онеправданото съвпадат – а това далеч не винаги е така.

Ето някои интересни художници социални реалисти, пък вие си решете как те изграждат wabi sabi. (Да, знам че уаби саби е специфично фокусиране върху красотава на овехтялото, а не общо неугледното, но с случая ми се струва подходяща концепция за сравнение.)

Джери Байуотърс, „Момичета от петролните полета“ (1940) – тези нагласени девойки изглеждат ненамясто насред суровите петролните полета, особено заради облеклото си и явно се опитват да намерят автостоп за някъде другаде. Смята се, че са проститутки, но художникът изобщо не ги коментира от морална гледна точка. Макар че цветовете им повтарят цветовете на петролния пейзаж, те са единственото живо нещо в него.

Като любителка на Любен Зидаров, Томас Харт Бентън ми харесва много. Особено тази картина, „Романс“ (1931), е една от най-поетичните му. Бентън се смята за един от американските „регионалисти“ – тоест c особено внимание към регионалната култура, от която произлиза, но – отново може би заради влиянието на Зидаров – аз го виждам съвсем универсален. Прости форми и среда, които са типични за което и да е анонимно селско пространство.

Ясуо Куниоши е роден в Япония, но e прекарал в САЩ по-голямата част от съзнателния си живот. Тези сервитьорки (1924) ме впечатлиха освен със непривичното съчетание на образи (сервитьорки + морска буря? кой друг е коментирал драматичната водна стихия с чувствата на някакви си сервитьорки?) и с цветовете. Те самите са черно-бели, а пък всичко останало около тях е драматично цветно. Защо?

А тук пък Роберт Хенри, портетист с импровизационен замах, който се опитва да следва и физическата, и духовната прилика с модела. Хенри (приятел на анархистката Ема Голдман) показва по-незначителни личности от градските нюйоркски потайности, на които обаче дава достойнство и престиж чрез стил, обикновено използван за портрети на важни фигури. Ето друг портрет на черно-бял субект с един-единствен червен предмет, ябълка.

Бен Шан, „Оттогава на татък“ (1960). Тази картина само изглежда нереалистично странна, но всъщност синьо-черният аватароподобен човек наистина си е такъв. Направена е след един от американските опити с водородна бомба в Тихия океан, при които е била засегната и японска рибарска лодка. На този портрет единият от оцелелите обгорени рибари държи бебето си – което контрастира безплътно и зловещо с бяла нежна кожа. Починал е няколко месеца по-късно. Забелязвате ли дракончето, излизащо от облака?

Карл Зерби, „Жена на трапец“ (1946). Цирковите сцени са супер интересни като образ, защото от тях лесно може да се изчовърка всякаква символика. Слонове наколела = житейска драма, клоуни = истинските ни аз, а летящи акробатки на трапец, там някъде точно под шапитото = опит за летене, e, не точно летене, защото все пак зависи колко здраво си се хванал за трапеца, но е миг на (зависима) свобода. В действително никой не знае каква точно гримаса прави акробатката там горе, защото никой не вижда лицето й, а ето Зерби ни го показва все едно сме Господ над нея и можем да видим израза на моментна замечтаност. Малко трудно може циркова сцена да се асоциира със стереотипа на „трудната действителност“, характерен за социалния реализъм, но символиката си е точно такава 🙂 Леко притесненият човек долу с колелото завършва сцената малко зловещо.

Филип Евъргуд, „Танцов маратон“ (1934). Ако предавания като „Голямата къща“ (мисля че беше) ви възмущават или се чудите как хората избират да се унижават за шепа стотинки, погледнете това.  Не е циркова сцена, а явление от Голямата депресия: манията по танцовите маратони с награди. Ако си гладен и искаш да спечелиш някой долар, може да се запишеш в такъв маратон и да се опиташ да издържиш възможно най-много часове в непрекъснат танц, за да вземеш наградата. Унижение за отчаяни и изтощение за гладни хора. И картината си го показва с хелоуинските лица на танцуващите от нерадост и кръговете около тях.

След всичко това, много бих искала да видя едно хубаво илюстрирано издание за българския социалистически реализъм. А пък и да притежавам някоя картина 🙂 Ако знаете къде мога да намеря такова, пишете

Advertisements

6 Коментари

Filed under САЩ, изкуство

6 responses to “Социален реализъм по американски и wabi sabi

  1. Уаби-Саби не е ли изкуство, за което НЕ се предполага да е перфектно, изпипано докрай, а може да бъде по-небрежно? Поне аз такова нещо помня да съм чел.

  2. Ето това съм чел явно
    http://www.defmacro.org/ramblings/taming-perfectionism.html
    http://en.wikipedia.org/wiki/Wabi-sabi
    не виждам къде се говори за „специфично фокусиране върху красотава на овехтялото“

  3. Wabi Sabi не е изкуство, а вкус, отнася се и за природа, и за ежедневен бит и подобни. Една от основните му колони е именно признание на красотата на овехтялото, а принципът, от който произлиза това уважение е идеята за преходността. Ще цитирам от статията в wikipedia (забележи компонента sabi).

    „Wabi originally referred to the loneliness of living in nature, remote from society; sabi meant „chill“, „lean“ or „withered“. Around the 14th century these meanings began to change, taking on more positive connotations.[1] Wabi now connotes rustic simplicity, freshness or quietness, and can be applied to both natural and human-made objects, or understated elegance. It can also refer to quirks and anomalies arising from the process of construction, which add uniqueness and elegance to the object. Sabi is beauty or serenity that comes with age, when the life of the object and its impermanence are evidenced in its patina and wear, or in any visible repairs.“

    Първият цитиран от теб линк ми напомня, че от доста време се каня да пиша пост за колективното знание. Ще седна да го напиша скоро

  4. Pingback: Уаби-саби « полетът на костенурката

  5. Соц-реализмът е грозен.

  6. Poli

    Досега не съм срещала хубаво илюстрирано издание на българския соцреализъм, но наскоро попаднах на СОЦМУЗ – виртуален музей, който представя българския графичен дизайн от онова време.
    http://socmus.com/
    За съжаление историците на изкуството май не са особено изкушени от темата и никой не ни предлага съпътстващ анализ…
    Иначе и на мен много ми се иска да притежавам някоя подобна картина – може на Любен Зидаров, може на Румен Гашаров 🙂 Ей тази например http://gashar.dir.bg/HTML/Ranni/Rumen_Gasharov_Paintings_R_28.htm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s