Ромите в САЩ

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранити. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнaт да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден.

Да бъдеш Gypsy в САЩ е твърде амбивалентно състояние. От една страна, шареният имигрантски характер на нацията е позволил имигриралите роми да се изгубят в тълпата на обществото. Един човек с различен вид лесно може да мине за мексиканец, италианец, дори и индиец или индианец и повечето хора няма да го поставят под съмнение. Тази хетерогенност на американското общество е позволило на ромите да изчезнат като група набиваща се на очи както е в Европа, а свободата да водиш различен начин на живот е позволила и да запазят традициите си отделени от другите.

Но това се е оказало нож с две остриета. Невидимостта им е дала възможност за самоопределение и спокойствие от настоятелни погледи, но в същото време е приравнило етническото им самоопределение на просто начин на живот. С помощтта и на популярната култура (Кармен, героинята от филмчето на Дисни Есмералда и подобни) и на невидимостта на ромите, Gypsy днес означава начин на живот, а не етнос. Gypsy биват наричани хора, които живеят без постоянно място и препитание, които се смятат за волни души или на ръба на обшествените стереотипи, интересни, странни, екзотични. Терминът може да бъде и положителен – така например в нашия град има бутик за обувки на име Shoe Gypsy, където се продават интересни марки, нестандартни модели, оригинални стилове.

Това може да изглежда положително, но дори и положителната стереотипизация има отрицателни последствия. От една страна, тя вкарва хората в калъп, според който очаква те да се държат и ги санкционира при всяко тяхно отклонение. От друга страна, невидимостта на ромите и превръщането на понятието в някакъв вид лайфстайл игнорира тях самите. Така например въпреки романтичната конотация на думата Gypsy, когато хората се досетят, че строителните им работници, които са наели, са такива, те се отказват от тях именно защото не са се сблъсквали с истински същества и това е позволило стереотипите да живеят необезпокоявано.

Различните групи роми са емигрирали в САЩ по различно време и различни обстоятелства и това до голяма степен определя и начина им на живот и традиции на новата територия. Първата група, разбира се, са тези дошли от Испания по време на Конкистата или скоро след това. Тяхното преселение е малко или повече насилствено, а групите им – малобройни и без голямо влияние върху традициите и живота на други следващи ги.

Най-голямата и значителна група роми са тези, които идват от Румъния и периодът на заселването им е около 1840-50 година. Малко хора знаят, че ромите в Румъния са имали статус на роби. След приемането на декретите за отхвърляне на робството през 1846, много от новоосвободенитe от робство имигрират в САЩ. Понеже оцеляването им по време на робството се е основавало предимно на затварянето им и недоверието към доминиращото общество, това е довело до утвърждаване на много културни традиции за и вътрешни закони за чистота на контакта и социалната им изолация и недоверие към останалата част от обществото. Тъй като тези традиции и общностни закони са били доминиращи при пристигането им в Америка, те са ги запазили като гаранция за оцеляване и на новото място. Така че днес тези роми в САЩ са може би най-затворената група, с най-голямо недоверие към останалите, но и с най-добре запазени традиции (като например традиционния ромски съд крис).

Романичалите (роми от английска територия) и башалдите (от Унгария и Словакия) са пък сред най-отворените, преди всичко заради асимилационната политика на Австроунгарската имерия и донякъде заради традиционния им поминък като музиканти, който е довел до по-висока степен на близост с не-роми и което е продължило и в САЩ. Много от тях днес са забравили ромския език на американска територия и голяма част от другите им традиции са изчезнали. Много от тях крият от децата си истинския си произход и тези семейни тайни след време стават повод за мъчителни търсения.

Английските роми – които се различават от ирландските пътешественици (Irish Travelers, група с подобен на ромите начин на живот, но етнически не роми) при преселването си са говорели английски, което ги е сближавало с местната култура и съответно е улеснило интегрирането им на място.

Новата Вълна са роми са дошли през последните 20 години и преобладаващите сред тях са тези от Източна Европа. Импулсът за тяхното преселване идва от импулса за преселение на останалите източноевропейци в този период и очакванията им са много подобни на очакванията на останалите имигранти от страните зад Желязната Завеса. Тоест, те са дошли предимно в търсене на американската мечта и съответно не търсят сътрудничество или близост с ромите от предишни вълни. Но някои от тях преоткриват ромския си произход на новата територия и се задълбават в него. Сблъсквайки се с по-малко предразсъдъци към етничността си в сравнение с Европа и със сравнително по-положителните реакции на хората, те а започват да се интересуват от корените си.

Ромите от различните вълни и групи рядко контактуват помежду си не само заради различията в езика си (който е фундаментален при различни ключови моменти от живота на обществото им, като например ромския съд и други), но и защото различната степен на интеграция е породила и различни възгледи и начини за общуване с останалия свят, а разликите са станали повод за недоверие. Преследванията на ромите през вековете са станали причина лоялността към своята група да бъде решаващ фактор за всеки индивид, а спазването на традициите –  условие за запазването на самата група. А колкото по-консервативна групата, толкова по-голяма важността на традициите. Така че сложните закони за чистота сред ромите, като начинът за приготвяне храна, подредба и почистване на дома, общуване с външни хора, в един момент се оказват точка на раздалечаване и между самите групи роми в САЩ.

Би било изключително интересно да се опознае именно културата на ромите с влашки произход в САЩ, защото като най-консервативни те са запазили до голяма степен историческите си традиции, но те са в същото време и най-затворените като група и най-подозрителните към външни лица. Макар че в нашият град тяхното население е относително голямо и макар че са православни, моите опити да установя връзка с тях чрез местната православна църква и най-вече чрез собcтвената си добра воля не се увенчаха с успех.

Надявам се различните културни и общностни инициативи за запазване и записване на ромската култура в САЩ да запълнят белите полета. Такива инициативи има, макар и разпокъсани и оскъдни. Надявам се недоверието постепенно да бъде изоставено, макар че за това има много прегради. В много американски градове има полицейски подраделения, който са специализирани за „цигански престъпления“, макар че престъпността сред ромите не е по-висока от останалите, а често се чува за незаконни полицейски обиски, които в агресивността си нарушават неписаните табута на ромските общности като например претърсване на жените, нарушение на домашното пространство, изземване на важни за общността предмети  и други нарушения на жизненоважни общностните закони.

Често се чуват гласове поставящи под въпрос правото на общностно самоопределение и на изолация от останалото общетсво, което много ромски групи са си избрали. Не бих могла да давам оценка дали това е добре или не. Но те имат право на отграничение. Амишите например, както и други религиозни групи отхвърлящи контакт с мейнстриймa, са получили не само законното право, но и общественото позволение да са различни и да са отделно. Въпреки това подобно поведение от страна на ромите се смята за недопустимо.

За нас остава само надеждата ромите от последната вълна да проявят по-настоятелно любопитство към старите ромски групи, да изследват културата им и да ни я покажат.

Още:

Ателие Трето Око

13 коментара

Filed under България, САЩ, свят, социално, традиция

13 responses to “Ромите в САЩ

  1. Може би липсата на коментари е поради факта, че статията беше публикувана в Лф и добре оценена, но все пак е някак странно.
    Мога доста лични впечатления да споделя , но сега само искам да маркирам един факт, който ми направи силно впечатление. Докато се мотах по американските лит.форуми попаднах на тема открита от младо момиче някъде към 18 години, което с гордост съобщаваше факта че е джипси. Реакциите на пишещите бяха изключително позитивни. Но факта като факт – досега не съм срещал в българския интернет, някой да подчертае този факт.

  2. Публикувана в Лф? Би ли дал малко подробности, моля? Аз не съм разбрала за това.

    Наистина няма коментари, но пък е една от най-препращаните постове в този блог🙂 Аз знам за една танцьорка от Румъния, която тук е открила, че да си джипси cе оказва много благотворно за личния й бренд🙂

  3. PS. Ще се радвам ако дадеш и другите впечатления.

    Аз също мисля, че можем да говорим за „интеграция“ на група хора само когато е възможно те да подчертаят произхода си и той да бъде приет като нещо положително от останалите.

  4. Петя Х.

    Вероятно богпан говори за публикацията в „Либерален преглед“: http://www.librev.com/prospects-world/1309-2011-07-30-20-34-30

  5. Мерси🙂 Това го забелязах по една случайност! Мислех да не би и другаде да се е появило…

  6. Благодаря на Петя за линка – това имах предвид. Случая с танцьорката е малко встрани от примера, който дадох,щото в този случай не беше за имидж и е в рамките на това което казваш за подчертаване на произхода. Впрочем бая трудно американците си признават европейските корени по мое наблюдение. И ми се струва малко идеалистична тази позиция – положителното приемане при натрупаните негативни очаквания както върви тенденцията за все по-голямо затваряне в Щатите. Сега забравих термина, който се използваше за тези, които искат спиране на мексиканците и порториканците – крайно десните.

  7. Встрани е, но не толкова. Защото твоят пример е от един литературен форум. А в литературата открояващата се идентичност значи много. Даже е задължителна. Нагласите там не са същите като в бара на едно малко тексаско градче например. Моята позната не е имала предвид да се възползва от произхода си за имидж, а случайно е открила предимството. Обаче дали ако е мениджър строителен контрактор ще го казва с гордост на клиентите си? Не знам.

    Не бих казала, че американците от европейски произход крият потеклото си. Даже обратното. Трябваше ми време да свикна, че когато някой се обявява за италианец тук това съвсем не значи, че е роден в Италия. Имигранти до трето коляно се считат за италианци и си вадят дори паспорти с документи на баби и дядовци. Имаме градчета със стари немски преселници, в които децата научават английски едва като тръгнат на училище. И подобни случаи…

  8. Хе,хе забавно се получава, щото в един случай е предимство ( като различимост), но на същото място пак същият фактор не е предимство ( т.е произхода). Как да си го обяснявам? Би следвало по тази логика лит.форума да е пълен с иноземци, само че чужд автор изобщо не е предимство, а по-скоро обратното. Просто това са моите наблюдения. Наблюдавал съм при определена ситуация как децата на ромите в отворена среда започват да имат елитарно поведение, но това е друг ракурс.

  9. Ами защото всичко зависи от контекста, ситуацията, аудиторията. Както да си черен е проблем в реалния живот, но помага ако си джаз музикант например. Това е същата положителна стереотипизация, за която писах горе.

    Участниците в литературния форум не са иноземци. Просто не всички хора в една страна имат еднакви ценности, мироглед и предразсъдъци. Хората с интереси в литературата са различни от средните жители на малките градчета.

    А и темата за чуждостта не е толкова проста. Да си чужд автор може да е бариера на литературния пазар, но пък зависи доколко си чужд. Много автори, улеснени от социални и културни процеси, а може би и самия си стил, са успели да интегрират идентичността си по някакъв начин, така че местната публика да я разбере или да се заинтересува от личната им история. Te имат успех. Например Иcабел Алиенде е популярна и на масово, и на академично, и на високолитературно ниво. Тя е част от стереотипа за латиноамериканската идентичност, който е познат на една широка публика, за него има изградени истории, има интерес. А тези, които вече живеят тук и са част от една местна общност с имигрантски произход за тях също има истории, стереотипи, митове, които помагат тяхната идентичност да е плюс. Ейми Тан като азиатски имигрантски глас например е популярна. Да не говоря колко са разпространени книгите за пътешествия в Италия, ориентализмът, etc.

  10. Опасявам се, че изместваме темата. Инак ще си хортуваме още дълго и сладко. Моля те обърни внимание да последното изречение от горния пост.

  11. Ако още е актуална темата за теб – линк към статия по темата, която печели първо място за 2010г. – награда за журналистика от ЕК
    http://p107798.typo3server.info/fileadmin/ja10/Winning_articles/744_JA_2010_FI_EN.pdf

  12. Tjankov

    Коментарът е изтрит.

  13. Сапунът свърши, имаме нужда от нова партида!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s