Hеща, които ми липсват

портмоне буфан с лайсни
мекици с пудра захар, увити във вестник
хубав плътен мазен графит
снимки с грапава повърхност, вълнообразно подстригани
рокли; никой не носи вече рокли
библиотекарски каталожен шкаф
трамвай
гише със стъкло на гравирани цветенца
индиго
кърпички от плат
миризма на машинно масло
ръчно плетенa жилеткa
легла с пружина и метални рисувани табли
линия с фигурки
стояща закачалка
грамофон
афиши с висок печат и преливащи букви

Моля, добавете.

Виж още:

Село Връв

Душата на нещата

Изчезващото майсторство

Носталгия, това криво огледалo

23 коментара

Filed under България, минало

23 responses to “Hеща, които ми липсват

  1. openlyfeminist

    Сухи пасти БАЛКАН
    „Кубинска“ кафеварка
    Да чакам писмо
    Баба
    София, средата на май: вечер, след работно време (но преди да се стъмни)
    Старите пантофи пред вратата на съседите
    Амбалажна хартия
    Ключ на ластик
    Да крада череши
    Да чета Неруда за първи път
    Пържени кюфтета+картофено пюре+лютеница
    Среща на Попа, когато е много горещо

  2. Петя Х.

    хубав плътен мазен графит – има го в магазините за художници, на различни места из Европа
    снимки с грапава повърхност, вълнообразно подстригани – има ги на битаците
    рокли; никой не носи вече рокли – много момичета носят напоследък стари, носталгични рокли, на различни места из Европа, особено в България
    библиотекарски каталожен шкаф – хм… има го още в много немски библиотеки, а дали го няма и в България?
    трамвай🙂
    гише със стъкло на гравирани цветенца – за кое гише точно си спомняш? Къде си го видяла?
    индиго – е, това май е трудно
    кърпички от плат – продават ги в магазина до нас, модерни са отново
    миризма на машинно масло –🙂
    ръчно плетенa жилеткa –🙂
    легла с пружина и метални рисувани табли – обожавам ги, знам къде има едно таква и още е използваемо
    линия с фигурки – това кавко е?
    стояща закачалка – имааааааа
    грамофон – имам😉 И плочи.

  3. Петя Х.

    А на мен най-много ми лиспват срещите с хора, които се шляят, без особен план и цел. Експресивни хора… някаква такива неща в сферата на личните контакти. Всеки път, когато се върна от България, това най-много ми липсва. Например: качвам се в у-бана и нямам билет. Отправям се към машината за билети с редата на вагона, пускам няколко монети и тя нито изпуска билет, нито ми връща парите. Повредена е. Аз започвам да натискам всички копчета, удрям я, ядосвам се. Но най-много се ядосвам на абсолютно безразличните погледи наоколо. Ако бях в Българя половината влак щеше да се ядоса, да блъска по машината, да ме подкрепи един вид. Ето тази… избухливост понякога ми лиспва. В други ситуации пък не.

  4. janichka

    nosq rokli ot 1940s na my late aunt:))

  5. Явор Атанасов

    празните улици, не претъпкани от коли
    спокойствието децата да си играят до 22-23 часа навън
    възпитаните деца и спокойните им майки
    възможността след работа да се разходиш в парка
    тишината и спокойствието на кварталната градинка
    чистите улици
    катеренето по Витоша
    четенето на книги по цял ден през уикенда
    срещата с приятели в заведение без да се чудиш как ще вържеш бюджета този месец

  6. закъснение за среща, когато няма мобилни телефони
    да купувам по 20 плика за писма и марки
    уокмен с касета, чиито батерии се изтощават за по-малко от час
    да трия прах от грамофонни плочи и да страдам, че плочата „прескача“
    да купувам новогодишни подаръци още през септември
    книжарница във Видин с ценни залежали книги, които купувам на едро
    книжарницата на ХМС в „Младост“ 1, където ме привлече корицата на детския „Петкан“ на Турние, в резултат на което се оказах зарибена по Турние за цял живот
    мелба само на едно място в София
    първите „пици“ в София
    тръпката от първите „хамбургери“ – питка с дебело парче сирене по средата
    след много търсене да намеря текстове на песни на „Славейков“, ксерокопирани на листа А4
    истинска боза
    безметежно ходене по време на транспортна стачка
    да крия самиздатски списания с поезия под матрака малко преди ноември 1989

  7. Арт кафето на Иван Асен
    Петък вечер на стълбите на Ректората
    Парка Гео Милев
    Кисело мляко
    „Дневник“ сутрин
    списание „L’Europeo“
    домати с вкус на домати
    пеша след работа по „Оборище“
    в къщи🙂

  8. Линийките с фигурки (кривките) ги има навсякъде, инженерна мисъл винаги ще има🙂 А леглата, за които говориш, се казват русенски легла. Навремето сме давали стае на летовници и по нашите легла е имало нарисувани пейзаже, а по стените – горски животни (рисувани на ръка върху пръсканата мазилка). Само дето аз не си ги спомням.
    Но доматите с вкус на домати наистина ми липсват. И казан пред блока, в който се вари домашна лютеница.

  9. Beatrice

    Големи кръчмарски чаши от дебело стъкло.
    Истинска лимонада (за последен път пих истинска в Добринище, преди 4 години, беше някаква местна, с газирана вода от тамошните извори – имаше вкуса на лимонадата от детството ни).
    Рокли – да:) Даже – басмени рокли.
    Дългата и прохладна пролет.
    Полу-празните летни Софийски улици от детството ми – толкова спокойно, че вървях по улицата, забила нос в книга:))

  10. Ако някой ме упъти къде има свободен каталожен шкаф, имам идея за един фотографски проект – но да има и картончета вътре.🙂

    И аз искам стари рокли. Леля нямам, а пък мамините ги овършах в тийнейджърските години, макар че тогава те съвсем не бяха на мода. Лилава плисирана пола с бели косъмчета, червена рокля на бели точки и бяла панделка, сиви поли с плисета само от една страна…

    С което искам да питам: забелязвали ли сте, че в България магазините за стари дрехи никога не предлагат български такива? Само вносни. Ако тръгна из малките градчета дали ще ми продават стари рокли, легла с табли и албуми със снимки? Петя, къде е това легло?🙂

  11. Мога да направя анализ на това което на различните хора им липсва.

    На някои – неща, които съществуват, само че са далеч от тях.

    На други – неща, които вече не ги правят.

    На трети – действия, които те са правили, конкретни места, които все още ги има, но са с друга функция.

    Не знам дали това значи нещо🙂

  12. Аз нарочно насочих носталгията си към отминали времена, понеже в поста ти се имаха предвид липси от историческо и географско естество, а понеже географски съм си тук, за мен остават историческите. Към които нямам чак толкова голяма носталгия, но все пак се постарах да се сетя за неща, които са ми били мили или навремето не са ми били, но сега са ми мили. А ако става дума за това, към какво действително актуално изпитвам носталгия, загатнала съм тук.

    Освен това, липсва ми усещането за надежда и за бъдеще от края на 90-те. Липсва ми и преподаването.

  13. Ena

    Петя,
    Старбъкс продават шоколадови понички, които съвсем го докарват на суха паста балкан.

  14. Тупаници между деца без оръжие (детските боеве винаги ги е имало, вярно ли е?🙂 ).
    Филия с олио и червен пипер, нарязана на хапки.
    10 см топла прах под босите ми крака.
    Подмолите на тревненската река, където ловях риба с ръце.
    Раните по колената (сега ми липсват, тогава не🙂 ).
    Малебито и резливата боза в кварталната сладкарничка.
    Книгата под юргана.🙂
    „Зайчетата” в тъмната стая от вратичката на печката.
    Майсторенето на баща ми.
    Таванът в къщата на дядо и баба с неговия сладък въздух. С купчини ябълки, увесени гроздове и балсунджук, съхнещ ошав, стана на баба ми и особено чекръкът – голям кеф е да го въртиш).
    А бе, общо взето много работи ми липсват, по-добре да не се задълбочавам…😦
    _________________
    Под черта извън темата:
    Доста неща са ми в зейде. Например, когато ме обслужват без да ме питат.😉 Като тия „натискалки” тук, особено f – и при мен ги има…

  15. Аксис

    Лимонададжийниците и шоколадката за 6 ст.
    Парфето в сладкарницата на „Раковски“.
    Художниците на „Кристал“.
    Разходката боса по нощната „Витошка“.
    Играта на ластик и рисунките по асфалта.
    Бродираните на гергеф чаршафи и калъфки на баба.
    И, да, не се смейте – Кореком също.

  16. Тумби хлапета, кръстосващи целия град.
    Черно-бяло списание „ЛИК“.
    Дългите опашки пред филмотечно кино.
    Дете, занимаващо се с „млад“-конструктор, а не с компютър.
    Самораслите „Чери“ из двора на дядо и баба със самун хляб и още топло сирене.
    „Старите занаяти“ в стария Пловдив.

  17. романтик

    Ееех…..
    Липсват ми свободните софийски улици, по които играехме на дама и народна топка, и кварталните дворчета, в които бяхме стражари или апаши..
    – възможността родителите да си работят, а децата още от първи клас да ходим и се връщаме от у-ще сами, да си учим и да си играем – без необходимостта от баби, които да те наглеждат…
    – усещането за свобода, когато са те пуснали да излезеш навън, ароматът на топлата вечер..
    – сигналите!!! Нямаше gsm-и, и из въздуха се носеха популярни/нашумели мелодии, свирени на уста, под прозорците на гаджето:)
    – липсва ми вечерното миене на зъби със студена вода на външни чешми по лагерите, песента при свалянето на знамето и страшните истории, които си разказвахме в стаята на тъмно:)….
    – незамърсеността на ефира от ориенталски ритми и лош вкус… – въздухът, който все повече изчезва, отстъпвайки място на бетона….

  18. Липсват ми:

    – Срещите на „Попа“ след училище.
    – Ароматът на един дезедорант, който повече никъде не мога да намеря.
    – Леко отвратителната, но незабравима миризма на новородени котета в мазето на нашия блок, много години преди да заключат това същото мазе.
    – Сините краища на разбиваща се вълна в скалите на Варвара.
    – Лешниковите дървета, там където съм расла.
    – Тетрадката, в която си пишехме писма, с ароматизирани химикалки, с една моя приятелка… подрастващи!

    Това, което осъзнавам сега е, че всичко, което ми липсва е лично и че никой мой спомен не е обвързан с някакво определено време, място или обществено събитие… Остарявам!

  19. Баничка с бозичка…ех

  20. Възхитата от Умберто Еко, която вече никога няма да се повтори.
    Миризмата на кюфтета и пържени картофи в лятна нощ, огласявана от задъхан спортен коментатор.
    Възпълен мъж, легнал под москвич с тайнствена мисия.
    Свистенето на ските и баща ми, който го следи с необясним за мен интерес.
    ….
    Всичко това и още много неща само преди миг спряха да ми липсват, защото синът ми ме попита дали всъщност няма и триъгълни квадратни метри.

  21. Баба ми.
    Печени върху нафтовата печка обелки от ябълки.
    Да спя в зимните недели на фона на „Всяка неделя“.
    Да се вълнувам на „Синьо лято“.
    Вълненият ми панталон на черно-сиви карета: замръзнал с буци лед, след като съм се пързаляла цял ден на пързалката в училищния двор.
    Да гледам дядо как работи на циркуляра и с рендето. Миризмата на обработвано дърво.
    Да бера шипки с баба. Издраните ми ръце.
    Да строя къщи от бали в сеновала на вилата.
    Пионерските лагери. Нептуновите вечери, печените върху ламарина миди (уловени през деня от спасителите).
    Да гледам „Златните момичета“ и да си мечтая да съм на тяхно място.
    „Студио Х“ и по-специално „Архив на смъртта“.
    Емоциите около „Капитан Петко войвода“.
    Да се напия до пръсване със студена вода от чешмата. Чиста витошка вода…
    Разбитият жълтък със захар и лимон сутрин.
    Друг да се грижи за мен.
    Спокойните улици на София. Оградите, които прескачахме.
    Да се натъпча с джанки и вода.
    Да се катеря по дърветата.
    Футболната ми топка от 5.40лв.
    А! „България, дела и документи“ – в колко беше? В 6.45 или 7.15?
    Липсват ми хората, които вярваха в ценностите.
    Липсват ми нощните разходни на плажа на „Дюни“ .
    Да продължавам ли?

  22. Четенето на книги край реката на детството
    Старият креват с пиринчени топки и тъмновишневи табли с изрисувани лебеди
    Мушаменият ковьор с Павел и Виргиния
    Миризмата на дюли и ябълки
    Старият мост над Белица, строен от Колю Фичето
    Играта с приятел на „Сия-саксия, удари я, разчупи я…“
    Липсва ми детството – раят на земята, откъдето сме прогонени

  23. Джина Петрова

    Джина Петрова
    27.05.2013г.
    Горещите летни следобеди на село, тишината, разсейвана от пчели и лястовици, безкрайните часове в четене с „Граф Монте Кристо“ на чардака, до асмата. Безметежното спокойствие с вкус на зряло грозде и идеализъм. Усещането, че светът ми е приготвил чудеса и няма нужда да ги заслужавам.
    Пълния с живот двор на бабината селска къща.
    Да кълцам цвекло на кокошките и да слушам в петък „Разговор с Вас“ и Божана Димитрова.
    Да танцувам и да си представям мечти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s