Православието в САЩ

За българските имигрантски общности в САЩ най-важният критерий за установеност е българско училище и църква на местна територия. Но докато за училище е разбираемo – все пак става дума за различен език, който да се изучава в него – критерият за българска църква е интересен и показателен. Показва нагледно колко тясно е свъpзано православието с идеята за дадена нация. Не може българските имигранти да ходят в каква да е православна църква – тя трябва да е българска.

Разбира се, държавността на православието не е нещо ново – знаем за цезаропапизма датиращ от Средновековието. Hо когато то се наблюдава в една почти експериментална ситуация на религиозно-етническо смешение, в ежедневиетo, става ежедневно осезаема.

Kакво е православието в Америка? Присадено от различни страни заедно със съответните имигрантски групи или, тъй като САЩ е самостоятелна държава все пак, има и американско такова? Как се съвместяват тези два принципа? И след като е присадено на местна почва дали различният климат го e променил в сравнение с местата, от които е дошло? Дали хората в Америка са православни по различен начин от примерно в Европа?

B един и същи американски град спокойно може да съжителстват руска, румънска, гръцка и антиохийска православни църкви. Те разбира се са подчинени на църковнaтa юрисдикция на съответната страна и онагледяват идеята, че на практика не може просто да си православен. Докато при католическите общности, ако тe имат някаква специфична имигрантска физиономия, това се дължи на съответното население в квартала, а не нa стремеж за национално обособяване в църква, православните общности не само се обособяват, но и следват културнитe черти на православието в съответната страна.

Например, църковната архитектура и изкуство, която там е имала своето местно историческо или географско обяснение, се пренася директно на американска почва, дори и да няма никаква практическа или канонична причина, която да ги налага и да са на практика само декоративен елемент. Ето например тази църква с типично руски купол луковица. Той всъщност е само приставка на покрива, без да е кух и видим отвътре. Освен това руските църкви в САЩ с голяма вероятност имат украса следваща някакви руски народни традиции, например типичнитe руски дантели. Иконите са изписани по съответния културен стил. Разбира се, случват се и интересни комбинации: в една гръцка църква, в странично крило, видях платнен образ на Гвадaлупската Дева.

Имигрантите винаги са имали нужда от общност, която да припознаят като своя, а заварените общности и институции не са били „техни“. Църквата е била спойката, институцията, поводът да се срещат и осъществяват социален обмен, каквато роля играят партитата и културните събития в момента за много от тях. Докато заварените обществени институции и механизми често са ги дискриминирали или най-малкото не са им помагали в имигрантските предизвикателства, основаната от тях църковна общност е била мястото, където са намирали прием по дефолт и независимо от способности, талант, образование или имущество са получавали подкрепа.

Като пример за това, българите дошли понастоящем в САЩ по повод образованието си нe държат на българска църква, но не заради образоваността си, а защото те получават социалната си подкпрепа от образователната си институция. Затова не е чудно, че в едно каубойско тексаско общество отпреди 150 години малкото гръцки имигранти – бедни, подозрително различни, говорещи различен език – са основали гръцка църква.

Докато религиозността на православните в Стария свят е разнообразна, в Америка имигрантските общности са много по-страстни в в нея. Това е в резултат на разни фактори, например влиянието на други религиозни общности в района, които подсилват важността на религията въобще. Или важността на църквите като институции, в упражняването на всякакви обществени дела. В щатите със силни институции, например, църковната благотворителност и активност са много по-слаби. Освен това да прибавим и факторът „себепознание“, толкова важен в САЩ, който движи желанието за търсене нa  себе си и често води хората до религия, често различна от тази на родителите им, в която самите те са израснали. Всичко това обяснява по-силната религиозност и на православните християни тук.

Както и по-голямата им лична инвестиция на социализиране в църквата. Социалният капитал на практика е на църковна основа. Тяхната мрежа от приятели и познати до голяма степен се покрива с църковната. След литургия всяка неделя всички се събират в трапезарията за неделен обяд, приготвен и сервиран от две или три семейства. Жените имат своя женска асоциация, а тийнейджърите – спортни отбори. За разлика от традиционно православните страни, в които пълноправни (не неделни) църковни училища на практика липсват, към много православни цървки в Америка има създадени такива, в които много енориаши пращат децата си и в които религията заема централно място.

Такова капсулиране има добри, но и лоши страни. Човек, който се възмущава от незаинтересоваността на БПЦ сигурно би се възхитил от социалната активност и сплотеност на православните общности в САЩ. Но от друга страна това потенциално води до изолираност, липса на контакти с различни хора и идеи и съответно липса на интерес към тях. Една приятелка гъркиня отказа да запише детето си в такова училище, с „православна програма и образователни методи“, защото, по нейни думи, e прекалено православно.

А това означава и различен облик на православието. Например консервативността на едно ангажирано и влиятелно американско паство сега дава отпечатък обратно върху църквата в страните на предците им заедно с политическото и икономическото им влияние. Например американските гръцки общности не само внасят капитали и идеали в Гърция, но и подпомогнати от това налагат и религиозните си възгледи върху сравнително по-безразличното към религията местно население.

Заедно с това, макар и православието исторически да не е религия на конверсията, днес немалка част от енориашите на американска земя са дошли в него отдругаде, по свой съзнателен избор, без да имат никаква родствена връзка с православието. Литургията обикновено е на английски, освен в новосъздадени общности.

А един от най-интересните случаи, на който съм попадала, е тази антиохийска църква. Простата архитектура и символизъм на интериора никога не биха подсказали, че това е православна църква. Всъщност тя доскоро е била епископална, но поради някакви административни несъгласия на енорията с началството, тя колективно се е обърнала в православната вяра, избирайки антиохийската от всички варианти като най-безболезнен преход. Този вариант им е позволил и да бъдат православни, но да извършват литургията си по западен ритуал (Western Rite Orthodoxy), който е близък дo епископалния и католическия, а химналът съдържа познатите им от детство мелодии и текстове. Въпреки простотата на литургията, бих казала, че това е една от църквите с най-очароваща атмосфера, в която съм присъствала.

Всъщност има и автокефална американска православна църква. Нейното начало идва от руската колонизация на Аляска в края на 18 век и е свързано с преселническата и мисионерска дейност на Староверците. И до днес в Аляска съществуват затворени староверски общности, но православието оттам е преминало и в други щати, като американската православна църква е запазила силно руско влияние в ритуала, символизма и архитектурата. Тези общности са все така по-консервативни от другите. Знам за една отдавнашна църква от тази юрисдикция, която, за да избегне желязната ръка на църковната йерархия, е преминала административно към българската православна църква, като по-либерална 🙂

Въпреки това българите в региона не я припознават за своя.

Advertisements

16 коментара

Filed under България, САЩ, религия, свят, социално, традиция

16 responses to “Православието в САЩ

  1. Веселин Анчев

    Може би православието в Америка придобива протестантски черти.Бях чел някъде че така се е случило с католицизма там-първоначално на него се е гледало с подозрение(в първите години на Сащ)но постепенно той се интегрирал в американските условия и се е превърнал в нещо подобно на останалите протестантски общности.Една от от многото американски протестантски църкви борещи се за повече влияние и членове с другите подобни.Вероятно нещо подобно става и с православните църкви.Гледал съм в един филм за украинци емигранти на служба в техния православен храм, който ми приличаше поне отвътре повече на католически или на протестантски храм.

  2. В какъв смисъл протестантски черти? Интериорът? Не всички църкви са семпли отвътре като тази последната снимка, а за нея си има обяснение – че е Western Rite Orthodoxy. наскоро обърната епископална общност.

    Всъщност повечето започват семпло при основаването си, а с течение на времето – като се замогнат – се изписват богато. Ще добавя снимка на гръцката църква от първата снимка, но отвътре.

    Пък и не съм сигурна, че семплият интериор не е според православните канони и затова е протестантски. Виж базиликите от типа на Свети Георги и Света София, които са много семпли.

  3. Веселин Анчев

    Имах предвид,че самото православие в американски условия може би придобива протестантски характер(или американски доколкото протестантството оформя доголяма степен американизма.)Най вече като влияние на църквата върху обществото както и върху поведението на вярващите. Сама казваш че православните в Америка често са силно вярващи и църквата е много активна.А не е ли това характерно за протестантските общности(вероятно и вече и за другите религиозни общности) в Америка?Поне така съдя от това което съм и чел а и от това което са ми разказвали близки живеещи в Америка. В Европа православната църква е силна и влиятелна основно в Гърция но не толкова в Другите православни страни. В българия влиянието и върху повечето хора е слабо. Повечето и опити за някаква по активна позиция обикновенно е посрещана със силна критика,често и подигравана.Подкрепата за нея идва основно от държавата.Поне това са моите наблюдения. Единственият силно вярващ мой приятел е католик.

  4. Да, така е, но не мисля, че е протестантска черта. Иначе Северна Европа, Скандинавието, големи части от Германия и Великобритания, бидейки протестантски територии, щяха да са същите, а е точно обратното. 🙂 И примерът с твоя приятел католик показва това.

    Има и други традиционно православни общества, където религията е централна в живота на хората. Например Русия (виж староверците, които споменах и които и до днес имат затворени общини в Аляска) и Близкият Изток, например. http://www.youtube.com/watch?v=96PdjClRFho

  5. Веселин Анчев

    Иначе като интериор имах предвид дългия кораб с две колони от скамеики с централен коридор между тях,нещо характерно за протестантските и католическите храмове. В типичните православни храмове обикновенно има само няколко места за сядане покрай стените, и повечето посетители са правостоящи.Поне това виждам на снимката а същото устроиство на храма в американски храмове съм виждал и другаде. Разбира се много вероятно е тези храмове да са били построени като протестантски/католически и после да са станали православни ,възможно е. Иначе Света София прилича на католическите храмове, защото е базилика ( католическите и протестантските храмове имат базикален план),която е по построена преди да бъде създадена типичната православна храмова архитектура по времето на император Юстиниан. Това имах предвид.

  6. Веселин Анчев

    Благодаря за линка:) Интересен е .За пръв път видях запазени руски църкви прочетох за православието в Аляска в един брой на National Geographic. под протестантски характер имах предвид американски пртестантски характер,който изглежда е доста по различен от западноевропеиския протестантизъм. Поне Така го описва Самюъл Хънтингтън в книгата си „Кои сме ние, като силно несвързан с държавата и със силно запазена и развита мисионерска насоченост.

  7. Аз бих внимавала много с Хънтингтън. Най-лансираната му книга/статия вече бе доста шумно опровергана от новослучилите се исторически събития 20 години след написването й. За негово щастие не е жив за да види лично провала на идеите си, да се черви и да се обяснява, както се случи с Фукуяма.

    Цитираното от теб заглавие пък е още по-противоречиво и странно и малко хора го вземат насериозно. Много по-малко от Сблъсъкът на цивилизациите едно време.

  8. Веселин Анчев

    Интересно, За Фукуяма е ясно ,че историята го опроверга,не знаех ,че същото е станало на запад и с книгите на Хънтингтън. Нямах предвид че той е някакъв абсолютен авторитет за мен,много от тезите му също ми изглеждат спорни,Но ви че ролята на протестантизма(по точно американската му форма) силно повлиява оформянето на Америка и много от най характерните и черти. Известно е силното влияние на различните протестантски църкви а и на християнтството като цяло в голяма част от обществото в Америка. Повечето от фактите за православните църкви,който описа силно ми напомнят на традиционна американска общност,където семейството е примерно, всички спазват традициите ходят редовно на църква и децата редовно посещават неделни училища. Разбира се аз не съм посещавал САЩ и разбира се нямам добър поглед върху нещата.Само мога да предполагам,че нещата са най разнобразни в различните региони на САЩ а и вразличните слоеве на населението. Твоят опит какво показва, какви са наблюденията ти върху другите християнски църкви,специално протестантските, какви саразличията и общото с православието в Америка?

  9. Веселин Анчев

    Между другото съжалявам за дългия пост а и за може би излишъка от неща,които написах по темата, надявам се да бъда извинен за което.

  10. Утопията на Хънт. е много симпатична и не виждам основания някой да се черви като я цитира. Поне не повече от привържениците на други утопии (като „обобществяването на средствата за производство“, да речем).

    В тоя ред на мисли загадъчните проявления на православието зад океана, могат да бъдат обяснени чрез хипотезата за антиподите. Да поясня, там където живея (от другата страна на глобуса) земята е плоска и ние, местните, ходим по нея с крака. Но ако приемем уверенията на учените в кълбовидната и форма, от обратната страна съществата биха изпитвали съществени затруднения, ходейки с краката нагоре. Ако са подобни на нас. Явно не са. :“>

  11. @manypervez Никоя утопия не заслужава червене – освен ако се представя не за утопия, а за политологичен анализ на съвременния свят.

    @Веселин Анчев
    Няма проблеми за дългите коментари 🙂

    Виж, че протестанството е играло голяма роля в изграждането на младата американска нация това е истина стара. Хънтингтон обаче абсолютизира този фактор до степен да го издигне като единственото нещо от значение за американската цивилизация.

    Например Америка съвсем не е единственото място на света, където религията играе централна роля в живота на хората, както споменах.

    В същото време и протестантската етиката на труда, която би трябвало да е добро нещо според него, ако се споделя от новодошли имигранти било всъщност лошо, защото било разводняване на истинската протестантска етика на труда.

    В края на краищата книгата му е една параноя по отношение на испаноезичните имигранти, които ще развалят хубавата ни Америка с католицизма си. Но cтраната познава много имигрантски вълни c различни религии – италианските, ирландските, полските, eвреийските имигранти – всички те навремето са били обявявани за мързеливи, тъповати мафиоти които ще развалят нацията, а сега са приемани като достойни американци.

    Нещо повече – установено е, че имигрантите първо поколение в САЩ се справят по-добре професионално и икономически отколкото завареното население при равни други показатели (образование, произход и подобни). Излиза, че новите имигранти, независимо от религията, са по-добри „американски протестанти“ от внуците на оригиналните пилигрими.

    Ако пък въпросът е в разпределението на религиозността в географски смисъл, вече споменах, че в щатите наследници на американската традиция – Североизточните – или пък тези с най-добри икономически показатели, при тях религиозността на хората далеч отстъпва на тази в по-бедните щати. Явно ако има зависимост, както Хънтингтън предполага, тя е обратна.

  12. Може би човекът има предвид аскетичния вид на храмовете. (църквите на основните деноминации преди изографисването им (или въобще декорирането) имат сиромашки, не аскетичен вид.)

    Незвисимо от генезиса на термина, интуитивно хората свързват Реформацията и следствията и с „протест“ и може би и затова протестантството е силно децентрализирана деноминация, с уклон да се рои без да склерозира в мащабна монолитна институция. Една религия и едно паство не могат да бъдат разделени от светски въпроси, така че и реформите и схизмите винаги са представяни* като спор по богословски въпроси (различни възгледи за причастието, дрън-дрън, това е типичен езоповски език).

    Доколкото православието и католицизма в историческите им местообиталища са съвършени машини за производство на масов народен екстаз, обръщането на тези деноминации в американските условия към прозаичните проблеми на паството (разбира се, в сакрална опаковка) си е реформаторство. Специално православието трудно се справя с историческото си величие и такива неща в туземни условия се наказват със схизма.


    * лицевите страни на нещата могат да не отговарят точно на същността им. Хората избягват да озаглавяват текстовете си „Утопия за…“, обикновено ги маскират като каквото дойде, или според професионалната си квалификация. Аз поне разбирам под утопия нещо, в което рецептата за достигане на устойчив максимум на желани качества се свежда до грубо дебалансиране на познатото положение.

  13. @manypervez, „Човекът“ каза по-горе какво има предвид – не, не става дума за аскетичeн вид на храмовете.

    Освен това ми се струва, че не познаваш католицизма, в историческото му местообиталище или не.

  14. Е, да. Преди години изкарах няколко месеца в Португалия, но това са си туристически впечатления. Използвах го като опаковка, без претенции, разбира се.

  15. Католицизмът толкова много е намесен в светски и ежедневни въпроси че направо собственоръчно е родил съвременните институции като училище, университет, болница, сиропиталище, социален център и подобни. Освен това и православието се занимава с такива дела (виж по-нагоре в коментарите).

  16. ОК. Ще се позовавам на горните коментари в защита на твърдението, че шумерските деца са се учили на четмо, писмо, а може би и други тънкости от падретата на католическите зикурати.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s