Смешни страшки за герои с корпоративни опашки

Съществува поверието, че между държавата и частната фирма може да има много организационни прилики, но има една огромна разлика. Държавата е тромава, мудна, алчно прахосва чужди пари (на данъкоплатците) и е по природа склонна към корупция. Частните фирми са финансово ефективни, управленски умни и при тях просто няма място за корупция. И просто всичко което върши държавата трябва да се вземе от нея, да се даде на частната инициатива и проблемите са решени.

Дори когато става дума за обичайно държавни занимания като воденето на война или образованието.

Но точно тук имаме breakthrough. Не знам дали знаете, но военните операции, които от началото на националната държава са държавно мероприятие, а не частно предприятие, в Афганистан и Ирак тe са повече дело на частни компании и много по-малко на държавно обучени и подчинени войници. Провизии, доставка, обслужване, логистика, дори сигурност, са поверени на малки и големи частни фирми. Сигурно сте чували за печално известните скандали на Блекуотър и Халибъртън. Но тук нe говорим за неморалността на избиването на цивилни от страна на Блекуотър или за законовата невъзможност на частните служители изобщо да им се търси съдебна отговорност при военни действия в чужбина, а за ефективността и уж некорумпираността на фирмената им дейност.

Резултатът там е следният: фирмите редовно са надписвали сметките и надвземали за реално извъшените услуги, а ефективността на тези услуги излиза далеч по-ниска от това, което е извършвала преди това самата държава.

Това ми напомня за една позната, първокурсничка в УНСС, която – в началото на 90те, когато цареше радостната еуфория всичко да се приватизира – твърдеше, че и БНБ трябва да стане частна. Но сега божем сме преминали въпросните 90те години, а и сме били доста скорошни свидетели как частни фирми поемат собствеността на бивши държавни предприятия само за да ги ударят веселяшки и по частному ефективно в земята (ако името „Балкан“ ви говори нещо).  И въпреки това поверието си съществува.

Други такива примери в други сфери има различни, но сега искам да ви разкажа няколко прелюбопитни случки, касаещи частната ефективност и некорумпираност, които научих наскоро. Те се отнасят зa голяма международна фирма произвеждаща скъпи и сложни машини, с филиали в различни страни.

На фирмата й се налага да праща служители в един или друг филиал краткосрочно или дългосрочно – понякога в бедни и развиващи се страни като Етиопия, друг път в богати и развити страни като САЩ. Разбира се, разноските по преместването и извънредните разходи за живот се налага да се плащат от фирмата, а не са за сметка на служителите.

Имало един номер, който владеели служителите на фирмата. Командироват те веднъж на едно място – отсядаш в един хотел. Командироват те втори път – отсядаш обикновено в същия хотел. Командироват те трети път – между теб и собственика/мениджъра на хотела вече има съглашение. Цената на нощувката може да се повиши, може да остане същата, но в твоя джоб като командирован клиент отива един тлъст процент от заплатеното. Разбира се, фирмата плаща цялата тази сметка.

Друг номер, още по-сладък. Примерно фирмата праща служители дългосрочно, в развита страна като САЩ. Разбира се, налага се да пратят и семействата, а за дългосрочното преместване се налага да платят и някои разходи, свързани с него. Предвижда се и покриване на разход „училищна такса“  за непълнолетните деца на служителите. A служителите всеки месец прeпращат сметката за училищна такса за осребряване от фирмата.

Сега, човек може да се запита: посещението на частно училище от детенце е разбираемо ако родителите му са пратени в Етиопия. Но защо се налага фирмата да плаща за частно школo, при положение, че САЩ все пак не е развиваща се страна и държавното образование не само че е добро, но и безплатно? И даже учебниците са безплатни? Точен отговор на този въпрос няма – да кажем, политика на фирмата, родителите държат на частно, фирмата покрива, макар че в собствената си страна тези родители и на ум няма да им дойде да го пратят в такова, ами ще си ходи в държавно. Фирмата влиза в допълнителни харчове, които не са толкова належащи, но все пак са легитимни. Нали?

Номерът обаче е по-тънък. Номерът е, че родителите пращат за осребряване сметка за частно училище, обаче всъщност децата ходят в държавно… и де факто не плащат нищо… А в чий джоб отиват така осребрените парички от фиктивни сметки? Ами на родителите, разбира се. Хитро, нали? Аз никога не бих се сетила, но виж, има умни и ефективни хора!

А ако се питате как така се осребряват фиктивни фактури в такива големи суми и откъде се появяват такива фактури, отговорът не знам, но имало начин да се изработят.

Между другото, сега в САЩ има мания за приватизиране на още много други традиционно държавни дейности, наред с войната и образованието – приватизират се затворите, градските библиотеки, дори държавни агенции като събиране на акциз за алкохола. Също така все по-често започват да се появяват информации как частните фирми не проявяват наистина ефективност, а само ефективно заграбване на средствата за извършваните от тях услуги, които идват от данъкоплатците, непотизъм, корупция и мениджърски заплати далеч по-високи от това, което се е плащало за същото когато то е било държавна грижа. Като имаме предвид, че философията на съществуването на частната фирма е максимална печалба при минимална инвестиция, можем да си представим че това ще продължава да се случва.

Advertisements

26 коментара

Filed under България, САЩ, идеология

26 responses to “Смешни страшки за герои с корпоративни опашки

  1. страхотен пост! подписвам се под всяка дума.
    време е да се детронира дясната хегелианска идеология за вечната рационалност на пазара и вечната ирационалност на държавата, които се реализират от само себе си чрез действията на свръхдетерминираните агенти.

    трябва да се гледат живи хора, а не някакви схеми: пазар такова, държава- онакова. и непотизъм, неефективност и тн има и при едното, и при другото.

    няма такова нещо като автономен пазар. тва е реификация. „пазарът“ е сбор от компании, от фирми с различна големина и сила. интересите на пазара не са неутрални, а са интересите на пазарните играчи – местни и чужди олигарси, корпорации и подобни. и тия играчи действат върху институционална инфраструктура, която не природата, а държавата е създала. това не могат да го разберат пазарните фундаменталисти, че колкото и да са антиетатисти, не могат без държавата.

    те са в симбиотично и шизофренично отношение с нея. щото най-малкото некой трее да им гарантира неприкосновеността на частната собственост, за да има капитализъм, и само държавата го прави чрез репресивните си инструменти.

  2. Колкото е по-голяма фирмата, толкова повече заприличва на държава. Става по-тромава, интересите на самата фирма се препъват в интересите на отделните шефове, бордове и прочие.

  3. @bai dalai Мерси! Aз не мога да се меря с теб в икономическите въпроси 🙂

    @Божо, оценявам разграничението което правиш (защото много хора смятат всяка еманация на частното за еднакво свещенa). Но макар че двете случки се отнасят за голяма корпорация, много от примерите с непотизъм и корупция са малки фирми. Виж например линка в последния параграф, където малки фирми са поели менажирането на държавни училища и там са се случили и корупция, и непотизъм, и източване на данъкоплатски пари, и огромни заплати за мениджърите. Па и Блекуотър не е особено голяма, макар че има договори за милиарди.

  4. Eneya

    От личен опит се убеждавам, че корпоративните фирми са подценени на печалбата, не на ефективността. До преди имах погрешната представа, че най-голямата ефективност води до най-голямата печалба. Разбира се, тук всеки икономист сигурно би изпопадал от смях на наивността ми, ама на.

    Така че… не, в никакъв случай не вярвам, че частния пазар е ултимативното решение, нито пък, че всичко трябва да е държавно. Защото всичко се свежда до контрол и до простият въпрос „кой пази пазачите“, независимо за каква система говорим.

    Идеализирането или по-лошото, демонизирането на която и да е система води просто до глупости и ексцесии и до чудовищни грешки.

  5. Проблемът не е в държава срещу частници а в монопола. Военните доставки например – сигурен съм, че има толкова правила и изисквания, че за много неща има на практика монопол. Дали той е държавен или частен – все тая. Но в по-голямата част от частния сектор конкуренция има.

    И да държавата е почти по дефиниция по-тромава и по-корумпирана. Няма никаква причина отварянето на банкова сметка да отнема 4 минути, а ваденето на книжка примерно половин ден

  6. neuromantic

    Ах, любимият ми сблъсък ляво-дясно. С риск да ви досадя тотално ще кажа отново, че тази дилема е чисто и просто една детска игра. Ясно е че лявото и дясното не могат да съществуват в чистия си вид. Хората избират, на база на историята си, чрез коя от двете сили да припечелят за насъщния. Донякъде разбирам математични умове, които са царе на сметките, но държавни фундаменталисти неспирно мечтаещи за революции са пълна мистерия за мен. Всъщност не са. Всичко опира до щастието и нещастието… Нито комунизмът, нито неолиберализмът имат място на тази планета. Те никога не са се задържали на власт за повече от 50 години, защото никой не може да извади точна формула на правилното управление, в която никой не полудява от глад – материален или духовен. Всички опити да се утвърди една форма на организация се базират на класическия принцип проба-грешка. Накрая всички се оказват разочаровани.

    И какво означава че монополът е лошо нещо. На емоционално ниво, разбира се, разбирам напълно. Но хайде да издигнем рационалността в култ за момент. Значи е по-добре да разделим един милион на хиляда малки фирми, за да могат собствениците им доволно да закупят всички рекламни стоки демонстриращи социалния им статут, чрез които впоследствие да утвърдят модела направил ги щастливи? Нищо подобно. За да може да се осъществи някаква качествена промяна в битието ни, единствено е необходимо огромни суми да бъдат концентрирани в една точка, била тя фирма или държава. Всички говорят срещу Бил Гейтс, но едновременно с това всички използват Уиндоус. Ами хайде братя и сестри бунтари, сложете си Линукс. В свободен свят живеем, имате това право. Е, няма да имате съпорт за милионите си дребни проблемчета, но какво значение има това в сравнение с превеликата, прехвалена свобода? Само че никой не иска свобода, когато тя застрашава собствените му интереси…

    Още нещо което феновете на политиката съвсем по правилник коректно избягват да споменават. Хората не са еднакви по умствени възможности. Защо се оглеждаме наляво и надясно когато трябва да гледаме нагоре? Нима умният ляв има сходни виждания с глупавия десен и обратно? Не казвам ч

  7. neuromantic

    (простете за неволно натиснатия бутон) Не казвам че статистиката е фифти-фифти, но да не издребняваме. Хората не могат да бъдат едно цяло когато се различават по сложност на вълната която излъчват. Нима десни фашисти и леви талибани имат нещо общо с нас, създателите на светлите бъднини (хехе)? Да, бъдещето принадлежи на интелекта и вероятно никой не може да си представи как ще изглежда то, защото не хората, а природата е ирационална. Време е да се разделим на умни и глупави. Няма друг начин. Само тогава можем да сме приблизително равни и да направим живота по-добър (не че вярвам в това)… Спирам. Не само защото няма смисъл от поезия, а защото истинските капиталисти не четат блогосферата (освен ако не търсят да откраднат нечий дизайн). Тук всички сме леви. Но второсигнални.

  8. Нека да защитя и противоположната теза:

    Щом смяташ, че тези схемички, които описваш са характерни само за частните компании, явно мислиш, или че хората работещи за държавата да са по дефиниция по-морални, или че държавните компании имат по-ефективни схеми за хващане на измами.

    Първото е абсурдно (това са едни и същи хора), второто, като се замислиш, също: Една частна компания, която допусне определени нива на корупция фалира, защото не може да я компенсира с приходи.

    Държавно предприятие, може да работи на загуба с години, без никакви последствия (името „Кремиковци“ говори ли ти нещо?).

    Между другото нямам представа какво имаш предвид с примера с „Балкан“ (явно съм пропуснал нещо), но в момента компанията функционира успешно, под името „bulgaria air“. Същото не може да се каже за повечето държавни компании, като БДЖ или БНТ, които няма да издържат и една година в нормален конкоурентен пазар.

  9. @neuromantic Това, което се опитах да кажа е че няма особена разлика

    @alecander Сигурно не си прочел поста и затова не си разбрал каква ми е тезата. Пък твоята ми изглежда любопитна – ти смяташ, че корупцията идва от характера на хората и съответно където и да ги сложиш, частна или държавна компания, те ще се държат по един и същ начин.

    Но набързо ще ти кажа за Балкан. Балкан и Bulgaria Air са две различни фирми. След като Балкан бе приватизирана през 1999, тя фалира през 2002. След това през 2003 бе сформирана Bulgaria Air като нова, държавна компания, която да бъде национален превозвач. След като беше развивана и култивирана от държавата няколко години, тя бе приватизирана на свой ред през 2006. Нейната стабилност няма нищо общо с Балкан.

  10. @nicodile Честно, не виждам връзката между казаното от теб и моя пост. Компанията в примерите горе не е монополист. Фирмичките, които са се захванали да менажират училища и които трупат корупция и непотизъм също не са. Може би говориш за Блекуотър? Бих искала да видя факти, че е монополист и че това е причината за корупция, надписване на сметки, измама и прочие и как ако не беше монополист това нямаше да се случи.

    Но тя далеч не е единствената фирма за военни доставки, нито е единствената такава нашумяла със скандали. На практика много професионални военни които излизат от армията после основават консултантски фирми които сключват договор пак с армията. Често правят същото като преди, само че като частни фирми и с по-малко контрол. Нищо не пречи самата армия да върши тази работа. Поне престъпността щеше да е по-ниска. Както казах, върху действията на военните се разпростира закон, а върху действията на частниците – не.

  11. „ти смяташ, че корупцията идва от характера на хората и съответно където и да ги сложиш, частна или държавна компания, те ще се държат по един и същ начин.“

    А ти как смяташ?

  12. Смятам, че това е любопитна теория, за която няма да се произнасям – и че нито това, нито обратното е теза на поста.

  13. @neuromantic – какъв съпорт си получил някога за уиндос и от кого?
    Щото аз от години ползвам само линукс.

  14. Всяка власт развращава, абсолютната – абсолютно.

    Смисълът на разширяването на частните сфери е отнемане на власт от държавата, защото там уклонът към абсолютизъм е винаги реален.
    Твърдението, че Ирак и Афганистан са частни войни е откровено пресилено. По определение тъмните области на държавните дела (монополът върху насилието е същностна държавна задача) са трудни за контролиране (особено ако действието е изнесено в чужбина) и не е чудно, че забърканите частни предприятия работят точно (може и по-лошо, всъщност) като държавни. От това не следва нищо, поне нищо драматично. А примерът с Балкан е просто прелестен, дали пък да не допълня, че държавна агенция си избра купувача и сключи такъв договор с него, че компанията спокойно да бъде фалирана.

  15. „До преди имах погрешната представа, че най-голямата ефективност води до най-голямата печалба. Разбира се, тук всеки икономист сигурно би изпопадал от смях на наивността ми, ама на.“

    Всъщност от гледна точка на икономиката и свободния пазар, печалбата и ефективността са почти равнозначни понятия.

  16. Разбира се, ефективността значи просто „върши работа“. Независимо дали това е станало чрез корупция, лобизъм, извиване на ръце… важното е, че е станало. Проблемът идва когато пазар-утопистите дават на ефективността морално значение. Окичват й табелките „хубаво“ и „добро“, дори „препоръчително“.

    @manypervez
    Радвам се, че допускаш на този етап, че не е достатъчно фирмата да е частна, за да бъде тя финансово стабилна.

    Войните в Ирак и Афганистан не са частни. Не знам къде видя това. Те са формално инициирани и официално легитимирани от държавата, освен това финансирани от данъците. Но това не означава, че не са войни осъществявани от частни фирми, и на практическо, и на същностно ниво. Като един пример, в американското обществено пространство се приема, че тези войни не са получили отзвука на Виетнам именно защото не са войната на „обшественото участие“, както е било тогава. Те са платени от данъкоплатците, но със заеми и това ги е лишила от видимост. А преди всичко, в голямата си част те се извършват не от войници – които така или иначе са професионализирани – а от лобирали за тях фирми, което още повече ги скрива от обществения поглед. Това са войни на частни фирми зад държавна фасада. Така че да се пледира разширяване на частната дейност защото разбираш ли това отнемало от държавния монопол на насилието е най-малкото наивно.

  17. Eneya

    Моментът „почти“ е ключов.

  18. В класическата война, злоупотребите се размиват до „офицерът Х от N-ското поделение“ – ако разбира се корпоративният морал на армията благоволи да зажуми и да ги жертва. Ефективният контрол е през заинтересованите, но при война някак не е прието да се слуша мнението на другата страна.
    Преценката, че е безсмислено да се поддържат определени дейности и че в случай на нужда те могат бъдат възлагани на някакви там Халибъртън и Блекуотър (които редовната войска ревниво ще следи), не води ли до доста приличен начин за персонифициране на съгрешилите? (Това е нормален въпрос. Аз не зная какъв е верният отговор.)

    Проблемът на войните в Ирак и Афганистан не изглежда да е в липсата на прилика с Виетнам. Наистина ли има такова желание финансирането на войните да бъде заменено с лично участие? За събуждане на обществения интерес? (Тук сигурно не съм те разбрал. Точно Виетнамски обществен отзвук липсва.)

    Въобще аз останах с впечатлението, че важният въпрос е тенденцията към приватизиране на традиционно не-частни сфери, като обществените библиотеки. Ама няма да ти досаждам с безумно дълги коментари.

  19. Армията винаги закриля своите, както и църквата и подобни организации. Но когато за такива прегрешения и престъпления се разчуе, за армията например има голям натиск и канали те да бъдат наказани. Има обществен скандал с резултати. Виж например случая с Абу Граиб. Докато с частните фирми няма същата степен на натиск и канали и резултатите са никакви.

    Вторият ти параграф не го разбрах, но да вметна, че докато американската армия е подчинена на различни американски и международни закони по време на военните си действия в чужбина, за частни фирми тези закони не важат. Важат само местните, ако разбира се бъдат хванати в крачка от тях (което при доминация на американската армия е невъзможно). Във всеки случай досега няма случай на осъден частен изпълнител в Ирак нито за злоупотреби, нито за военни престъпления (което дори е трудно да стане за хора, които дори не се водят военни).

    Да, май не си ме разбрал – казах именно, че през тези войни липсваше отзвука на виетнамската война.

    Важният въпрос е приватизирането на традиционно нечастни сфери – било то библиотеки, но още повече войната. Както казах, последната от векове е само държавно мероприятие. Именно това, което се случи в последното десетилетие е нещо принципно ново.

  20. Ето един пресен пример за ефекта на приватизирането на типично обществени сфери. Стивън Голдсмит, заместник кмет на Ню Йорк, току-що каза, че е време градът да се освободи от твърде скъпите частни контрактори, с които градът е сключил договори за извършване на някои необходими за града дейности. Нещо като събирането на боклука, което се плаща от общината, но се извършва от части фирми по договор. Само че вместо боклук става дума за технологични дейности. Оказва се, че само с елиминиране на частните контрактори за тези дейности и преминаване към in-house работа/на общински служители за същите общината спестява 41 милиарда.

    Това е същият Голдсмит, който като кмет на Индианаполис преди 15-20 години е бил главен инициатор на приватизирането на обществените градски дейности. Сега е видял, че частните фирми излизат доста по-скъпо.

    http://articles.nydailynews.com/2011-03-25/local/29358590_1_citytime-controller-john-liu-deputy-mayor-stephen-goldsmith

  21. Това е ок. Супер.

    Всяка от формите на собственост си има твърди почитатели, които са убедени че в установеното и състояние нещата вълшебно ще стават. Но съществен е момента на прехода.
    Смутните времена, в които да не ти давал господ да живееш, са всъщност времената в които социалните лифтове наистина работят – и за това си струва този механизъм да се зацикли. А начина, по който тези преходи протичат е точен измерител на това колко всъщност мозък и задръжки са акумулирани в предното състояние (или доколко то е склерозирало).

    ..and maybe even more importantly, the work that is outsourced will be much more closely controlled.

    По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, нали? По-заядливата част от мен би запитала този умник колко милиарда е обещал при индианаполиската трансформация и в тая светлина какъв е изгледът да изкара и 40 лева в текущата. Като гледам колко внимателно го е казал, все някакъв ефект ще има. Аз бих предпочел, ако авторът на първата реформа е Стивън Голдсмит, то днешната да е от Голдсмит Стивънс, например, но всъщност това си е проблем на местните.

    Общо взето тук съм off topic, но според мен привидно. Това са простите неща, които лесно влизат във формáта на коментар.

  22. Goldsmith said he has found $41 million in immediate savings

    Нулите са по-малко.

  23. Аз пък мисля, че проблемът е тъкмо в твърдото почитателство. Това беше и тезата на поста.

    Не знам доколко познаваш американската история, но периодите с най-голямата социална мобилност и с най-много намаляване на бедността ca свързани с най-големите вълни на достъпност на образованието (примерно веднага след ВСВ) и механизмите за социална стабилност (пенсии, помощи за жилище, etc). Най-големите вълни на приватизация – като в момента – пък са свързани с най-много безработица, обедняване и свиване на средната класа и увеличаване на богатството в най-горния ешалон без да расте числеността му.

  24. Едно прясно примерче как ориентацията към приватизиране на дейността на американската армия не е довела до намаляване на разходите, а точно обратното. За едно и също ниво на дейност и състояние днес това струва с една трета повече

    http://news.yahoo.com/u-pays-third-more-defense-2001-analyst-232734116.html

  25. Момиче, кой и в какво искаш да убедиш?

    Да, когато частната фирма е избрана на непазарен принцип, т.е. Капиталът се дава на фирми, създадени от приятелчета на хората, които извършват приватизацията (и често създадени специално за тази цел). Няма как да се очаква нищо добро.

    Но просто няма как държавно предприятие, което няма никакъв стимул да се развива и да съкращава разходите си да достигне резултатите на частна фирма, работеща в условия на свободен пазар.

    Разбирам, че в твоите представи интелигентния човек не трябва да е краен в никоя своя позиция. Хубаво е, че се стремиш се да не гледаш на нещата черно-бяло, но едновременно с това и недей да казваш на черното, бяло.

  26. Pingback: Президентът-бизнесмен | Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s