Носталгия, това криво огледало

Така като гледате снимката по-горе, позната ли ви изглежда? Булчинската pокля от завесна дантела с щедър набор и рюшчета, „официалните“ пуловери с бухнал ръкав, плюшените столове, ужасните тапети и съмнителна картина отзад? Имате ли чувството, че сте били точно на такава сватба и къде и кога я ситуирате? Някъде в провинцията, 1985? 1988? Сега ще ви кажа защо питам, а през това време вие си мислете откъде ви е позната сцената.

Такова чувство на смътна носталгия ме държа в лапи докато четях книгата на Капка Касабова „Улица без име“ – това елегантно разказано терапетвично връщане към едно минало, което за щастие си остава минало. Капка се е върнала да пропътува разни туристически маршрути из страната и това я е върнало в „онези години“. Тази определено е книга и за моя живот.

Докато се насладжавах на всеки един описан в нея детайл обаче преживявах и разни посттравматични стресови ситуации. Толкова черно ли беше детството? Бащата гладувал и се разболял по време на специализацията си в Западна Европа, за да спести от стипендията си и да донесе на децата пъстри дрешки и играчки? Наистина ли гостуването на приятели от Запада е било толкова натоварващо със срам, защото сме били бедни и нелуксозни? Помня невзрачните дрехи по магазините и опашките за луканка, но подтискащите травми на детството не свързвах с липса на хубави дънки, а примерно с родителско-учителски несправедливости и подобни универсални конфликти. Не подозирах, че някой би могъл да бъде толкова травмиран от липса на хубави нещица и самото осъзнаване, че може да е бил, ме разтърси.

Митът за Запада беше един от най-силните митове, който между другото все още съществува в България. „На Запад е така“ или „иначе“ – Западът винаги присъстваше като някаква обетована земя, която несправедливо ни беше отнета. Той беше универсално понятие с морална стойност, затова никой не се интересуваше от разликите между различните страни, социални ситуации и времеви периоди. Там или беше „добре“ или „много зле“,според това дали слушахме разказите на очевидци или учебниците.

Затова един от най-вълнуващите моменти в живота ми беше когато опитомих Запада и той престана да бъде за мен митологично същество. Когато една приятелка от Аляска ми разказа за детството си без телевизор и течаща вода. Друга, как майка й се чудела дали ще имат какво да ядат до края на месеца. А пък дрешките… Като гледах снимки от тяхното детство не забелязвах кой знае какви разлики с моето – нито в дрешките, нито в интериора на домовете. Значи това наше чувство за малоценност, за което трябваше и да се чувстваме виновни, този компенсаторен механизъм с дълга история бил за някакви лъскави шаренийки – някое и друго яйце киндерсюрприз, но нищо по-значително.

Сватбата по-горе е от Италия, краят на 80те години. Мястото на събитието е малко градче, но в богатия Север, семейството е от средната класа над средното, и двамата младоженци са хора с професии. И въпреки това сценографията и костюмите никак не се отличават от българските от същия период.

Но като чета български спомени от онова време винаги ме впечатлява с мъка подтиснатия гняв. В повечето случаи той не е по повод партийно своеволие или идеологически конфликти, което познавам и бих разбрала, а морално негодуване за материална ощетеност. Грозни дрехи по магазините. Липса на киндерсюрприз. Чувството за ощетеност е морална присъда. „Онова време“ винаги е една травматична несправедливост и винаги се свързва със социализъм, cякаш другаде не ги е имало нито 70те, нито 80те

години. Guess what, тези години ги е имало дори в Америка, заедно с евтините тапети, ръбестите коли и грозните пуловери. Някакси сме сигурни, че ако не беше соца, пъстрите ботушки, къщите за кукли и оригиналните дънки ни бяха гарантирани от съдбата. Пък понеже ги нямахме, трябваше да се срамуваме и да се чувстваме виновни.

Ето още една снимка от събитието: с баба и роднински дечурлига.

Bижте и: Вие сте свидна рожба на социализма, ако

Порок ли е всъщност бедността?

Поглед в метатето на ближния

31 коментара

Filed under България, интелектуалстване, минало, социално, хора

31 responses to “Носталгия, това криво огледало

  1. lilia

    Отново не е това причината.Но това не е тема за разговор сега.

  2. Не, не и не. Затворът за мислите беше непоносим.

  3. Представата за Запад беше доста изкривена.
    Напрмер един съученик твърдеше, че е съвсем в ред на нещата ако някой американец има 1 милион долара в банката. Същият твърдеше, че пак в САЩ имало закон, че ако някой убие твой роднина имаш 7-дневен срок да си отмъстиш, а чак след това със случая се заемала полицията. Няма нужда от коментар, твърденията звучат идиотски.
    Сред съпругите на военните (каквато е майка ми, баща ми беше военен), пък беше широко споделяно, че жените на военните на Запад не работят и само си стоят в къщи. То жена на военен у нас си е специален случай за изследване, но не знам откъде черпеха тази информация. Ироничното е, че сега майка ми от няколко години е пенсионерка, но няма начин да я накарам да спре да работи.
    Желязната завеса някак си процеждаше информация за Запада, но по доста странен начин. Върят по телевизията сериала „Наследството на Гулденбург“, човек почва да си мисли, че всеки немец кара мерцедес. 🙂
    Чували сте песента на Скорпионс „Blackout“? Е, сред децата по отнова време се твърдеше, че това е „Black Out!“ т.с. „Черни вън!“, а не „умопомрачение“ както трябва да се преведе. И не помня някой да се е съмнявал в расисткия лозунг, тъй де, нали на Запад бият негрите. Сега бих казал, че на никой от групата няма да му мине през ума да каже нещо подобно. Да не говорим, че никой, нито в Германия, нито в САЩ няма да го издаде.
    С учудване скоро разбрах, че групата KISS е имала доста врагове на Запад. У нас сред децата се твърдеше, че KISS значело „клуб информейшън SS“, демек някак си са свързани с нацисти. Друг е въпросът, че „клуб“ се пише „club“, а не „klub“, да не говори, че един от групата е евреин, хах, евреин, който е любител на есесовци. В САЩ някои пък са твърдяли, че KISS значело „knights of satan service“. т.с. „рицари в служба на сатаната“, което е точно толкова глупаво, колкото и нашенската версия. Ама някак си се вярваше, че на Запад е бъкано с нацисти, куклуксклановци и криминални престъпници на всяка крачка. Изобщо не виждахме противоречие с филмите с куп чернокожи актьори по филмите като Еди Мърфи, да не говорим, че западното общество би било напълно стагнирано ако е расистко и толериращо нацизма.
    Това, което ме притеснява сега е, че Запада се възприема по същия изкривен начин. За кратките пътувания се забелязва колко е скъпа бирата в кръчмите или как не можеш да паркираш където си искаш. Най-дразнещото е, че доста хора смятат съществуващите у нас несправедливости и извращения за нормални и си мислят, че и на Запад е така. И се примиряват с тях.
    А носталгията и изобщо спомените са странно нещо. На мен също като на теб не са ми липсвали особено шоколадовите яйца или корекомските дрешки. Повече ме дразнеха отношенията на възрастните към децата. И някои учители се държаха зле с учениците. „Я стани да те видят другите как си дошъл на училище!“ е един от най-травмиращите ми спомени. Или ненормалният психопат – учителят по география в гимназията Вутов. Личен познат на Тодор Живков имаше право да тормози учениците както намери за добре. Някакви ей такива неща.
    Но това изобщо не може да ми помрачи спомена за хубаво и приятно детство.
    Това с лъскавините от типа на дрехи и играчки си е някаква еснафщина. Нямало не знам си какви дънки по времето на соца… А че партийни секретари и комсомолци някакви упражняват неограничена власт над хората сякаш не е проблем. Не е имало шарени якета… Въпросният баща ми се струва леко тъп да се разболее заради някакви шарении. Че на децата им трябва здрав баща, а не някаква шарения. Но това си говори за личността на човека- кой каквото цени. „Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство“. Кой каквото го влече – на някои им стига да са натъпкали търбусите, други искат нещо повече от копанката.

  4. Хе, трябваше да изрежеш малко снимката, толкова висок таван в България и днес рядко ще видиш. 🙂

    Колкото до основната тема – и аз не помня да съм усещал някаква непълноценност на битово ниво. Но виж чувството, че се намираме технологично гето – определено.

  5. Снимката не е в частен дом, мисля в ресторант.

    Заствор за мислите? Моите не бяха. Може би не съм си мислила нищо забранено, по случайност. Макар че и аз съм имала едно-две стълкновение с милицията заради кореспонденция с неподходящи другарчета и подобни. Ето за Спас технологиите са били важни и той е усетил липсата им.

    Но както казах, това бих го разбрала и с него съм съгласна. Това, което не разбирам е моралното унижение от бедността което сме чувствали. От липсата на някои неща, за които сме имали усещането, че са ни отнети несправедливо. Хора на Запад не са имали такова усещане от липсата им. Не сме стрували колкото една кошница шоколадови яйца, все пак.

    Дайте и други митове, които имахме за 3апада, моля 🙂

  6. Наистина, провокативен запис. Аз не съм живял много по онова време, но и сега Запада си е друг свят. С тази разлика, че имаме възможността (информацията) да разбулим мистерията му, но малко са тези които го правят. Повечето се доверяват на образа, който си предлагаме един други му.
    Както пишете в записа, а и в коментарите, не си задаваме правилните въпроси, за да можем да схванем същността на Запад.

  7. виктория

    Стига бе, Спасе – технологично гето? Когато бяхме Силиконовата долина на СИВ и всички дечица тракаха на „Правец“, тази рожба на reverse engineering на MacIntosh? Е, колите бяха само соц марки, но пък ние в нашия блок имахме една кака, женена за западняк, та още като невръстно хлапе съм се возила в мерцедес последен – за онова време – модел.
    Била съм прекалено малка, за да ми бъдат репресирани мислите. Аз съм дете на така наречения хепи соц, но изпитвам носталгия само по детството, не по соца, колкото и да е хепи.

  8. Ал Булгари

    Хубава снимка 🙂

  9. Йоана

    Интересно. Нямам много наблюдения или обособено мнение по темата, но помня, че в една от любимите ми детски книги (Алфонс Треперибузков) Алфонс, който е от ГДР, не обича посещенията на леля си от ФРГ, защото тя винаги ги съжалява, задети си нямат това или онова, започвайки повечето си изречения с „Вие бедничките от Изтока…“; и накрая заключва, че западногерманската дъвка (явно луксозна стока) не е по-различна от тяхната дъвка (която е един-единствен вид, както става ясно). Нз доколко може да се съди от детските книги, но чувството за малоценност поради сравненията на материално-вещната плоскост явно си е съществувало и тогава, и то не само по нашите земи.

  10. Йоана, как мислиш, възможно ли е било в книга от ГДР да пише нещо различно, дори ако истината е била различна?

  11. Йоана

    Мисля, че не си ме разбрал. В случая заключението на Алфонс няма значение, това, което има значение е, че явно това разделение, това чувство за малоценност, е съществувало там, независимо доколко е било основателно.

  12. neuromantic

    Не мисля, че сме имали митове за запада, в смисъл на литературно богатство. По-скоро е било някакво крайно идеализиране, което е напълно естествено. Когато седиш на дъното на стометрова отвесна тръба с обиколка колкото талията ти, отгоре виждаш само чиста бяла светлина. Когато се изкачиш горе можеш да видиш разни нюанси – небето може да е синьо с бели облачета или тъмносиво, но във всеки случай е огромно отворено пространство в което можеш да се чувстваш свободен.

    Не знам доколко ние тук можем да говорим за материалната ни ощетеност през соца. Аз по това време бях дете. Нямах нужда от кой знае какви предмети. Бях щастлив и безгрижен. Може би соца е идеалния строй за отглеждане на деца. Във всеки случай дори порасналите остават деца в него. Но си спомням че един роднина който беше забегнал в Германия ми беше донесъл едно карирано панталонче, за което майка ми е разказвала, че то задължително се е превръщало в тема на разговор на всяко майчино сборище, на което случайно съм се озовавал. Било е като бялата лястовица на фона на конвейера за гарги. Не е въпросът дали да тя трябва да кацне точно на твоята стряха. Въпросът е дали да махнеш стрелците от покрива. Несправедливо отнетото не ще да е просто усещане.

    Пък и винаги съм казвал, че разделението Изток-Запад е изкуствено и не отговаря на реалността. Разделение има, но то е между Севера и Юга. При американците се е получила по-правилна война, от физична гледна точка. Какви западняци са италианците? Те са южняци също като нас – диви, прости, неконтролируеми създания, които се управляват от харизматичния лидер на подземния свят. Някой може ли да си представи мафия в Норвегия? Температурата предизвиква хаотично движение… Та ако ще правим паралели между държави нека видим снимки от Англия 🙂

  13. Pingback: Носталгия, това криво огледало | Bulgarian Blog

  14. Познавам един човек, който се чувства ограбен. Дядо му в миналото е бил фабрикант. Е, следва национализация. Та моят познат се чувства ограбен от соца. Аз не съм се чувствал ограбен. Децата има въображение и една пръчка може да се превърне в идеалната играчка, старите кецове от по-големият брат – в супер обувки, старото балканче – в каквото си иска детето превозно средство. Няма уокмен, но мелодията звучи в главата му… Как човек с подобно въображение ще се чувства ощетен? Но отношението на възрастни и учители спрямо детето могат да му вгорчат живота.
    „Какви западняци са италианците? Те са южняци също като нас – диви, прости, неконтролируеми създания, които се управляват от харизматичния лидер на подземния свят.“ То усещаш ли какви глупости пишеш?

  15. А аз познавам хора (американци), които са натрупали смазващи дългове на кредитните си карти, защото в разни моменти от живота си са си казали, че заслужават това или онова. И са си го купили 🙂

    Бедността винаги се появява при сравнение. Интересно е, че при соца макар и да не е било толкова много през очите ни, сравняването между нас и Запада винаги е било особено остро влияещо. По-остро от сравняването вътре в западните страни.

  16. Веселин Анчев

    и на мен тази обстановка ми изглежда доста позната. По подобен начин изглеждаха добре поддържаните апартаменти в София от Края на 80-те и началото на 90-те,от когато са ми ранните спомени.Явно че митът за Запада е доста разпространен във Всички страни от Източна Европа а вероятно и във повечето неевропеиски страни.Спомням си книгата на един Руски дисидент(Александър Зиновиев)изгонен от СССР и Живял дълго време на запад в която описваше какви митове са имали руснаците.от времето около разпада на СССР.За тях Западът е бил земен рай на всеобщото благополучие и изобилие.и абсолютната си невъзможност да ги убеди в реалността такава каквато я е видял и живялви.Явно че наистина повечето хора имат нужда да вярват в някакъв земен рай където всичко е има всички блага но не и незгоди и проблеми.

  17. Като дете едно от най-важните неща за мен беше анимацията. Исках да стана аниматор.

    Много ме впечатли как ние, българите, сме направили доста малко и не особено качествени анимационни филми, повечето от които без говор и с дължина по 10 минути, руснаците – малко по-добри и малко повече, но нищо не можеше да се сравни с американските анимационни филмчета (Бебето Макс, Фрагълите, Смехораните, Семейство Флинстоун), които имаха много епизоди, интересна история, бяха дълги, и дори говорът беше синхронизиран с отварянето на устните на героите, нещо, за което тук в БГ на никой не му пукаше. (Впечатленията ми са от периода 1986 – 1988.) Оттогава се докоснах до усещането, че в мястото, в което живея, има някаква осакатяваща сила, поразяваща това, което ми е най-интересно, докато истинските неща се случват другаде.

    Друго, което помня от това време е невероятния вандализъм, който се ширеше навсякъде – строшени табла с разписания на автобусните спирки, разкъсани седалки на влаковете, строшени люлки, нямаше нещо, за което да кажеш, че е публично и да се надяваш да остане здраво. „Пази общественото като свое“ беше лозунът, висящ в нашия вход – напразно. В сравнение с това време сега подобни неща се случват много по-рядко.

    Разбира се, усещането за авторитаризъм в училище и в други житейски ситуации също беше налице.

  18. В подкрепа на написаното – все съм си мислел, че бетонните блокове са чисто социалистическо безумие, но после видях какво е строено през седемдесетте в Америка и някак ми хрумна, че вероятно по онова врмее всички талантливи хора са се занимавали с музика, не с архитектура.

    От друга, много по-важна страна – да се тривиализира травмата на комунизма в България до това, че просто сме си мислели, че животът на Запад е по-добър. Обективна истина впрочем.

    В последните години се правят много усилия да се затвръди идеята, че комунизма е бил просто някаква икономическа система, която си е имала дори някакви предимства. Да, добре е че почти всички са имали ток и вода, някакъв достъп до лекар и учител. Толкова.

    Само че проблемът изобщо не е и никога не е бил само икономически. Питаш кой е любимият ми мит за запада: тоя че там може да разкажеш политически виц без да идеш в затвора. Митът си се оказа реалност.

    Реално шарените дрешки нямат никакво значение. Липсата на елементарни свободи – има. Факта, че в България хората са се чувствали толкова зле от това какво носят и какво обличат има две измерения- първо- дефицитите и второ- факта, че много малко хора изобщо са виждали какво е на Запад. Така че дори да приемем, че западът е бил икономически не много по-напред (грешно предположение), самият факт, че хората не са знаели какво е там е престъпление към човечеството.

  19. Нека напомня – тук не става дума за свобода на мисълта, идеологически конфликти и идеи. А изкуството може да го причислим към последните. Па и къде е принципно връзката между лошото му качество и соца? Все пак други източноевропейски страни са имали доста добра анимация, а други, западни, пък са нямали.

    Всъщност това е един от проблемите, за който писах по-горе: че неизменно свързваме всичко в близкото минало със соца, а нежелателните черти на това минало непременно сме обяснявали с последния. Съответно сме били убедени, че след като той изчезне, и те ще озчезнат. Това си беше доста вредна илюзия, както показаха 90те години досега. Не се появи нито добра анимация, нито добри взаимоотношения в училище, примерно. А тези две неща са липсвали и в други страни, на които пък им се беше разминал социализмът.

    Отново, говоря не за идеи или травмата на комунизма, нито какво сме имали като страна. А до какво е имал достъп обикновеният човек, в бита си, на едно ежедневно ниво. Това явно е имало значение дори и за извисените интелектуалци, щом един научен работник при специализация е гладувал, за да занесе нещо „западно“ за децата си.

    Дали сме живели добре тогава е много по-голяма тема за която също не става дума в случая – и е доста субективно и обхватно понятие, по което днес българите имат различни мнения. Но определено не е тезата на поста, че сме живели по-добре, или пък по-зле.

    Тезата е, че триъгълните шоколади тоблерон на много хора са се стрували толкова важни елементи на щастливото съществуване та чак да станат мечта, както и дънките ливайс. И не само това, но и много хора са се чувствали унизени пред чужденците, че не могат да им предложат такива когато са ги посрещали. Cрамували ca ce, че нямат необходимия стандарт на живот – чувство, което не съм забелязала сред маломуществените хора на Запад.

    За мен усещането за лукс е призма, през която могат да се разберат доста неща за едно общество (https://razmisli.wordpress.com/2008/06/17/kitsch/) и е интересно да се постави тя и пред социализма.

  20. А, не бих казала, че е престъпление към човечеството, че не сме заели как е било на Запад наистина. 1) И в момента хората от всяко едно общество имат многобройни неверни стереотипи за това как живеят хората в други. 2) Домашната държавна пропаганда в България даваше и вярна информация за живота на хората през 60те, 70те години и уверявам те, в Западна Европа а и в САЩ нещата не са били толкова по-цветущи в стандарта на живот и в битието на обикновения човек. Да, вярно, в САЩ са имали повече коли и перални, но са имали/имат и райони без електричество и канализация.

    80те нещата леко се променят както при нас така и при тях. Но и това е тема за друг, много по-дълъг разговор.

  21. А изкуството може да го причислим към последните. Па и къде е принципно връзката между лошото му качество и соца?

    Грешиш. Изкуството не е нещо ефирно, нематериално и нямащо никаква връзка със света. Анимацията е тежък труд и може да се развива, само ако има икономически стимул. При нас такъв не е имало изобщо. Руснаците се представяха малко по-добре, просто защото винаги се е налагало морално да се състезават със САЩ и оттам е идвал техния стимул, но представянето им пак не беше нищо особено. Такова нещо като сериозен анимационен сериал беше немислимо.

    А след 1990-та това не се промени отново по икономически причини – защото дори и ако пренебрегнем фактори като лошото си наследство, липсващата история на анимацията в БГ, липсата на силни личности, които да водят, ние просто сме малък и жалък пазар – дори един порно филм не можахме да направим и да го продадем успешно на собствения си пазар, какво остава за анимация. Сотир Гелев направи един мъничък опит за фентъзи със съвсем малко CG, който умря в забрава. Румен Петков – най-амбициозния ни аниматор, отиде в САЩ. И напълно правилно – тук би срещнал само мизерия и липса на нужната култура. Тук просто нямаше и още няма условия. Един талантлив човек няма никакъв стимул да работи. За да има изкуство, пак трябва да има икономически механизми, които да го поддържат.

    Добри наши книги, филми, анимация като цяло нямаше по тези причини: идеологическо осакатяване и пазар. Разбира се, с някои изключения – защото не е лесно напълно да убиеш всичко човешко у хората.

  22. А, не бих казала, че е престъпление към човечеството, че не сме заели как е било на Запад наистина.

    Престъпление е. Все едно да затвориш едно дете вкъщи, да облепиш стените с пропагандни плакати, да го принуждаваш да пее фалшиви песни. То може и да подозира, че има други деца, с друг живот, деца, които нямат плакати по стените, които не са бити и унижавани. Но няма как да знае.

    Да, като нация имаме комплекс за малоценност и той е помрачавал дори нормалните неща от ежедневието. Но това е, защото след тормоза детето просто се срива. Вижда живота си само в черни краски. Дори и да бъде „освободено“, продължава да го вижда така.

    ––

    Но твоята цел е друга – да кажеш, че икономически не сме били толкова зле. Ами не е така. Който е обичал коли, е карал гадни коли. Който е обичал анимация, е виждал колко гадна е анимацията ни. Какво ни е било добро – изпиратствания от ЛЕГО конструктор, в който никога не можеше 2 парченца да паснат едно в друго (или пък толкова здраво се вклиняваха, че нямаше как да ги разединиш), или крадените компютри, скъпи и неефективни?

    Баща ми (инженер) е искал да бъде учен-физик, или поне технологически да внася някакви подобрения в света – комунистическата държава всячески е убила опитите му (на него и на неговите колеги) за това. Бащата на мой познат пък е изкарал живота си мизерно, защото е „отказал“ да бъде началник, а е „отказал“, защото не е искал да следва шуробаджанащината и корупцията в тогавашната топлофикация.

    Режимът е пряко свързан с икономическата мизерия.

  23. хипер селска снимка. предполагам, че за българия това би бил примерно ямболския случай.
    разбира се, че за средния еснаф соц. проблемите са се изчерпвали с отсъствието на предмети на лукса (всеки е склонен да се оценява като напълно пригоден да ги притежава).
    все някой (оказа се, че съм аз :)), обаче, ще трябва да обърне внимание на липсата на креативност на соца – всичко което виждам на тази смешна снимка е измислено там, тук е дошло като копие; докато соцът вътрешно се изживява като нов свят, по-качествен от останалия и непрекъснато и ревниво сравняващ се другия. това го уби – и с право – липсата на креативност си е смърт. другото е вторично.
    странното е, че всички са толкова сериозни. смешно е.

  24. Изкуството определено не е нещо ефирно, но позволи изобщо да не се съглася, че икономическият стимул определя развитието му. Няколкото изкуства, които следя, в САЩ, се правят от хора, които не получават никакъв икономически стимул за това, с изключение на много редки единици, и то след като са станали известни. За изкуството на другите соц страни – кино, литература и всичко останало – съвсем да не отваряме дума. Пък анимацията дори не е нужно да е ограничена от пазара на страната, в която е създадена. Не, пазарът определено не движи изкуството.

    Но твоята цел е друга – да кажеш, че икономически не сме били толкова зле…

    Не, не е това – прочети по-горе.

    средния еснаф соц. проблемите са се изчерпвали с отсъствието на предмети на лукса

    Не само – прочети поста и предпоследния ми коментар.

    липсата на креативност на соца

    Отново виждам това задължително мисловно свързване между нежелани черти от миналото и икономическо-политическото устройство тогава. Откъде пък получи, че хората на снимките са били креативни да измислят този стил, а българите само сме копирали от тях като сме го носили? Масовата мода във всички страни няма един автор, няма оригинали и всички са се влияели от всички, всички доразвиват идеите на всички, да не говорим, че новото често е забравено старо. В България имаше свои домашни стилове, които впрочем не бяха лоши, например стилът СБХ, кенарените рокли и други.

    Приятели американци в началото на 90те се учудваха колко добре са облечени българите и не вярваха, че може да са бедни. И бих казала, че заради еднотипните облекла по магазините и съществуването на доста шивачки българите бяха доста по-креативни в облеклото си от това, което наблюдавам тук. Само дето лисваха марките…

  25. хората на снимките са били креативни

    е за хората от снимките нищо не мога да кажа. ще се насиля да предположа, че са имали абонамент за жената днес. обаче, наистина не изглежда да са нещо подтиснати от факта, явно историческото наследство и мисълта за венера милоска ги крепи.

    аз лично много се кефех на факта, че фсб са толкова добри музиканти. кефеха ме и някои архитектурни подобия на кметството в чикаго, виж следовниците на Le Corbusier определено не бяха зацепили за какво иде реч, ама такива жалки подобия има и там.

    това е в единствено число, обаче. ако се замисля за българите ще ми се наложи да извърша това

    задължително мисловно свързване между нежелани черти от миналото и икономическо-политическото устройство

  26. гравитон

    В България никога не е имало Комунизъм. В България освен държавна собственост, винаги е имало и кооперативна и частна собственост. Въпросът е в съотношението. Днес имаме над 75% частна собственост
    и виждаме, че право пропорционално на държавната собственост, намалява и държавността. Държавата България се превръща в колониален тип държава със затихващи функции.
    Не само делението Сувер – Юг е от значение. По важно е дали си победен или победител от Втората севетовна война, дали си бил колония или колониална държава.
    Както в САЩ има две основни партии – Демократи и Републиканци; във Великобритания – Лейбъристи и Консерватори; в България имаше БКП и БЗНС. Така, че моногопартийната система и плурализма също са мит. Доказват го с развитието си Китай и Виетнам.
    Митът за пазарната икономика със своята свободна конкуренция,противопоставена на плановото стопанство, е напълно развенчан от глобализацията на финансите, материалното производство и информационните технологии. Днес планирането на световната икономика, е по актуално от всякога. Светът се ръководи не от партократи, а от от малцина свръх богати, като главната цел е повсеместен контрол над производствените ресурси и още по-голямото обогатяване на малцината свръх богати. Партиите са само послушен инструмент в ръцете на свръх богатите.
    Престъпление към човечеството е не само, че хората у нас не са знаели какво е там( което не отговаря на пълната истина ), но факта, че хората от там не знаеха какво е тук, с какъв интусиазъм и убеденост работеха хората у нас. Те и в момента не знаят, даже къде се намираме. Средния българин, до преди 20 години, винаги е бил по информиран за света от своя западен събрат.
    Време е да прозрем: НЕ КАКВО Е БИЛО, НЕ КАКВО Е, А КАКВО ИСКАМЕ ДА БЪДЕ!

  27. Това филмче на Доньо Донев е много показателно – обърни внимание на това какво се осмива в него и кой се оказва виновен накрая. Ясно може да се види „качеството“ на произведеното в социалистическите страни.

    Ще ти припомня и друг виц – за това защо влака на комунизма не се движел – всичката пара отивала в свирката.

  28. Ena

    От митовете за запада си спомням разговор с братовчедка ми: тя на седем, аз на четири. Та тя ми обясни колко сме щастливи, че живеем в социалистическа страна, защото на запад хората се избивали по улиците: така им били казали в училище. Явно, който им го е казал, много е обичал уестърните и „Кръсникът.“

  29. хм. горе-долу и аз това казвам. уестърните и кръстникът са много по-убедителни от добър соц. блогбъстър на производствена тема, а другите теми си бяха трудни. форман не е правил полет над кукувиче гнездо в чехия, не защото е бил тъп преди да емигрира.

    та значи това народно смущение при излаз на запад, би могло да бъде обяснено като сблъсък на невинния човек с изкушения. доста по-просто и без драматизъм. смущението е от духовна изпостялост, не от бедност, ама горките хорица не го схващат това и си го превеждат на по-понятен материален език.

  30. Жилов, какво му е некачественото на това филмче? На мен много ми харесва. Като техника може да не е кой знае кво, но идейно е супер. Особено заради скритото, субверсивно критично послание, за което тези с „тоталитаризма“ са напълно слепи.
    За теб щом са по-важни някви 3Д глупости без смисъл от такива филмчета, само щото са ги правели „на запад“ прав ти път. Не подозирах, че може да имаш толкова повърхностно отношение към изкуството.

  31. Близо година по-късно виждам коментара ти.

    Що се отнася до анимационно изкуство, позволи ми да имам повече задълбоченост в него от теб.

    Но под „качеството на произведеното в социалистическите страни“ имам предвид не качеството на филмчето, а качеството на СГРАДАТА ВЪВ филмчето, която е символ на всяка друга стока, вещ или услуга в социалистическия блок.

    Това, че не тълкуваш погрешно нещо толкова очевидно, говори по-скоро за твоята предубеденост и неразбиране…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s