Смисълът на Коледата и коледните подаръци

Снимка: Ели Иванова

Какво празнувате на Коледа? Семейството? Раждането на Исус? Моментното oткрехване на небесните врати, при което се сбъдват всички желания?

И в кой момент точно настъпва Коледа? Вложеният смисъл определя и ключовият момент на празника. За Нова Година – ударите на часовника, звънтенето на чашите.  Великден – чукването с червени яйца и дори ако хората не са ходили на църква предната вечер, с чукването на яйцата казват, че Христос е възкръснал. Това е смисълът на празника. На Деня на благодарността моментът на магията настъпва, когато хората си казват това, за което са благодарни. А на Коледа?

Колко хора четат коледната история от Новия Завет и дори споменават нещо зa християнство? „Семеен празник за пожелание на здраве и щастие“ не е добър отговор, защото за това има други празници, всички от които семейни сбирки с много ядене.

Това е най-празният празник, който познавам. Но с най-шумната и шарена опаковка. Която обаче има потенциал всеки да напълни с каквото иска. Чудех се, при положение, че Коледата каквато я познаваме днес е гъмжащ микс от литературни, конвенционално комерсиални и езически елементи, популяризиран от американската търговия преди 150 години, защо хората толкова си я искат? Защо държат да си я представят християнска? И най-вече какво празнуват на нея?

За повечето хора същността на Коледата е раздаването на подаръците. Не случайно във филма Как Гринчът открадна Коледата въпросният лош Гринч всъшност похищава подаръците.

И няма никакво значение дали човекът изповядва християнството и доколко.  Помня бурята, която се разрази пo-миналата година заради Войната срещу Коледа, тоест – срещу това, че магазините са принудени да казват на купувачите „Весели празници“ вместо „Весела Коледа“, за да не се чувстват изключени евентуалните непразнуващи друговерци.

Тогава много негодуваха против тази ‘война против Коледата’, но сега се научавам, че за съжаление и България е попаднала във военния театър на моловата битка за портмонето.  И все повече хора разбират, че тези протести срещу задушливото присъствие на всичко коледно не са политкоректно злобно подтискане на свободата на словото и вероизповеданието от страна на атеисти, а реакция за самосъхранение на душевния мир, свободен от истеричната коледна комерсиализация.

Но аз не съм против подаръците по принцип. Те не ca задължително еквивалент на консумеризъм – те са си съществували много, много преди да дойде последният. Даже намирам нещо много романтично в тях, особено когато са дадени от някое благосклонно, свръхестествено същество. Подаръците символизират явяването на небесните сили на наша земна територия и ни даряват с благоволението си.

Но каква особена празнична стойност могат да имат те, когато става въпрос за предмети, чието придобиване в днешно време е станало банално ежедневие? Какво трансцедентално значение може да има един пуловер, който ако не ни го подарят (и ако не отговаря на вкуса ни) за Коледа, със сигурност ще си купим през януари дори по-евтино? Леснотата на придобиване на материалните вещи в момента, както и утилитарността на подаръците – да бъдат полезни и да влязат в употреба – са превърнали Коледа просто в сезон за покупки, в който продавачите си правят 80% от търговския баланс за годината. Отказвам да участвам в тази истерия.

Но подаръците между близки и приятели като коледна практика са нововъведение. Те до съвсем скоро не са били включени в коледната традиция, а не са били и част от българското народно празнуване.

C Коледа са били свързани някои подаръчни практики. На първи място, даровете от влъхвите на младенеца – злато, тамян и миро (символ на земна и свещеническа власт и на възкресение).

Всъщност подаръците за царски фигури по това време са били нещо обичайно. За Сатурналиите, календарният прототип на Коледата на 25 декември, също е била позната практика да се подаряват ценности на Римския император. Обичайно е било и да се дават милосърдни подаяния на бедните, но подаръци между роднини или на деца като днес не са се раздавали.

Всъщност, ако нещо се е разменяло между близки и познати, то са били предмети със символичен характер, например орехи или клонки от вечнозелени дървета. Те не са били подаръци, нито утилитарни, нито уникални, а по-скоро са играели ролята на „party favors“, като бонбоните обвити в тюл, които се раздаваxa на гостите по сватбите доскоро. Това е продължило и след като за противовес на Сатурналиите през 4 век в християнството е бил въведен празникът Коледа.

Разбира се, тук идва ред и на самият Дядо Коледа, или по-точно ранносредновековният му прототип Свети Никола от Мира (същият, който се празнува днес с ядене на риба на 6 декември… но такава си е християнската традиция, малко раздвоена…). Свети Никола също се свързва с подаръците, защото е известен с милосърдието си към бедните, на които помагал.

От Коледа традицията с подаръците за децата прескача и в Ханука. Ами така де, не може едни деца да получават нещо, а други да ги гледат отстрани. А нали вече знаем колко голямо въздействие имат наградите за индоктринацията 🙂 Общо взето, отначало за Ханука са се давали пари на децата, които са могли да отговорят правилно на въпросите за историята за празника. Има и традиционния пумпал-драйдел, а според играта с него се разпределят монети (от шоколад). А някои родители просто крият парички из къщата и децата трябва да ги намерят.

Предпочитам подаръци, които са символични, дори и да са ежедневни (шоколад, бонбони виолетки) или специални (бижу, книга или бележник). Някои хора спазват различни принципи за подарък на близки и приятели, които просто си имат всичко, а ако не си го имат, въпреки това не им подаряват нещо полезно или необходимо, а например нещо направено на ръка от самите те (калиграфcки изписана лична рецепта в рамка, снимка, храна, пуловер, но изплетен лично и подобни). Други правят дарение в името на близки и им подаряват картичка, в която ги информират за дарението. Начини за даване на подаръци различни.

Традицията може да бъде толкова измамна. Уж установена от незапомнени времена, изпитана от времето мъдрост… а всъщност може да е безсмислена практика, чиито първоначални основания отдавна сме забравили. Разбира се, в празниците няма нищо лошо само по себе си. Но те са повод да се подкрепи някаква идея, някакъв социален ред. Празникът е обвързан със специален момент, специален наратив зад него, специални ритуали, специална обстановка, специални действия на хората. Подаръците са caмo един елемент от тези специални действия. Подаръкът е нещо, което на човек „не му се полага“, поне ежедневно, но което се случва като особенa благословия или послание в специални, магически моменти.

За съжаление обаче повечето хора няма да вложат нищо повече в празника освен подаръците. Няма да се замислят какво празнуват и едва ли ще го споделят с децата си или с близки. И понеже сме консуматорско общесвто, а ритейлърите си оправят търговския баланс благодарение на коледното купуване, те от доста време са удължили Kоледата от един-два дена на два месеца. 3а да удължат празника те не могат да удължат момента, не могат да направят нищо с наратива и ритуалите, но могат да го постигнат с удължаване на обстановката и поощряване на покупателните действия на хората. Затова накъдето и да се обърнеш, от октомври месец още, виждаш само дядо-коледи, песнички, огромни надуваеми еленчета, а електросистемата на градовете трябва да работи на пълни обороти, за да поддържа коледните мигащи светлини по къщите (има хора плащащи сметки за ток по $1000-$2000 на месец).

Вижте прекрасната статия на Клод Леви-Строс за езическата същност и функция на Дядо Коледа.

Advertisements

13 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване

13 responses to “Смисълът на Коледата и коледните подаръци

  1. В Нидерландиите и сега основното раздаване на подаръци на децата е на Синтеркласдаг. Но там традицията с ядене на риба е напълно непозната (предполагам, тръгва от гръцките рибари, които откраднали мощите му от Турско).

    А това „популяризиран от американската търговия преди 150 години“ изглежда твърде предубедено – традицията се появява по същото време не само в Америка, а тогавашната „американска търговия“ далеч няма днешната степен организация и възможности за рекламно въздействие. По-логично е обяснението, че по това време във водещите страни Индустриалната революция създава достатъчно широк кръг хора, които могат да си позволят разходи извън ежедневните нужди. Мисълта ми е, че в случая „американската търговия“ е следствие, а не причина.

  2. Мисълта ми беше, че всички тези елементи са си съществували отделно и на различни места извън Америка. И разбира се, търговия е имало навсякъде другаде също, включително в България. Но преди 150 години в Америка става така тези елементи да се обединят в това си съчетание и получават начален тласък за популяризация по целия свят от Америка – еленчетата с шейна, добър червендалест Дядо Коледа през комина, елхата, подаръци под нея донесени от дядото, чорапите на камината, етц. Ако не беше това, ти и аз щяхме да празнуваме Коледа както е било по български земи по-рано: с коледари и прочие 🙂

  3. Закройте обратно Америку!

    а сега, сериозно.
    не обичам тази подаръчна истерия. не, че не ми е приятно да получа изненадващо подарък, ма все си мисля, че най-впечатлителните подаръци следва да са рожденния ден.

    и коледа е рожден ден, ама не моя. и в интерс на истината, никога не ми е била коледата на сърце, рождеството ми е далечно, но поради майчинските си функции, от 2-3 години нанасам, чета преди заспиване в декември детската библия на сина ми.
    което не е породено от личната ми връзка с Бога (нещо не ми се отдава), а поради щото смятам след година-две, когато дребса разбере, че Дядо Коледа е мама, да може по лесно да обясним смисъла на Коледа. обичайността, все едно я обясняваме ежегодно.

    най-важното е, обаче украсяването и правенето на подаръци. или да подарим на всички от семейството ни и на приятелите ни, нещо което сме направили сами – домашните бонбони в домашните ни кутийки, малко неугледни, доволно вкусни и най-вече лични.

    Весела Коледа!

  4. Да, това ми беше идеята – че на този етап сме много по-свободни да вложим свои ритуали и смисъл в Коледата, но малко хора го правят. Малко хора наистина празнуват каквото и да било. В повечето случаи празниците се изчерпват със събиране и ядене. Затова споменах и американския произход на коледния „пакет“ традиции – не за да го окайвам, а за да си спомним, че днешния ни празник e изобретен и то съвсем наскоро, следователно не e нещо задължително, записано на камък от памтивека или спуснато от боговете, а следователно можем и ние да си гo модифицираме, ако искаме.

  5. men246

    Съвсем точно(според мен) автора отбелязва,че подаръците по Коледа са нововъведение.
    Вероятно както по обективни причини(могъщите и неудържими комуникации и т.н.),така и по „субективни“-продай или умри!
    Смешно е да се гледа как дърти кукумявки (от моето поколение) възприемат протестантски обичаи.
    Що се отнася до младите,предполагам че за тях това е естествено.А и неправославните празнувания(погледнато обективно) имат точно толкова чар колкото и православните.Всяка традиция си има собствен дух,в който времето внася промени.А времето,в което живеем е шампион по промените.Не съм сигурен каква част от тях са същностни и колко от тях в крайна сметка се свеждат до интензифициране на бизнеса.
    Мисля,че ще е от полза младите познават нашата традиция,като по възможност се опитваме да им покажем(ако можем) нейния дух.И не за да ги изолираме от света или др.подобни.А просто да им се напомни,че света не е от вчера и че те са част от един път,който не се знае накъде води.Не знам какво бъдеще има народа ни като такъв.Но има минало.В което очевидно няма нужда да се вторачваме,без да виждаме променящия се свят.Убеден съм обаче,че в миналото има ценности.Все си мисля,че биха били добър ориентир в усилието да запазим човешкото у себе си.Това никога не е било лесно.И днес не е.Но без това усилие живота ни просто ще е двуизмерен,лишен от дълбочина.
    Мисля че Олдъс Хъксли е казал,че ако някой не иска да търси единственото,което си заслужава да се търси,то той му препоръча идиотизма(вероятно като житейско поведение).Не ви ли се струва,че твърде много неща днес ни тласкат към идиотизъм?

  6. Eли, тази снимка от твоите ли е?

    Много ми харесва. И с трашно ми напомня на друга серия от фотографии, на които бях попаданала преди време. Ще се поровя и като открия – ще се обадя пак. 🙂 Като подарък един вид.

  7. Аз пък познавам само един човек, за когото Коледата е ден за подаръци. Носи се слух, че всичките ми приятели са странни, но аз не вярвам. Също така отначало не вярвах и че човек с прекрасно семейство може да празнува не семейството си, а подаръците си и може да се старае да направи най-хубавите сладки, за да натрие носа на сестра си или майка си, а не за да си подслади следващата година (или пък празника).
    Та да… с простички думички казвам, че в моя свят Коледата не се върти около подаръците и още по-малко пък е повод за война. Шефовете евреи цял ден ни рецитираха „Честита Коледа“, раздавайки ни кутии шоколад.
    Между другото, аз не поздравявам с Весела Коледа, според мен правилното е Честито Рождество, обаче тая работа не е за всеки и не държа да получа (същия) отговор 🙂

  8. Не е достатъчно поздравът да бъде „Честито Рождество“ за да има празникът християнски смисъл. Всички празници са семейни.

  9. Е, не всички 🙂 На моя рожден ден празнувам само аз 🙂
    Честито Рождество не е достатъчен признак, но е необходим. То е като „Радвай се с мен, че Бог се роди като човек“, за състоянието християнин са нужни и много други страсти, но да, раждането, особено божието раждане, е инициация, която не бива да пренебрегваме просто така.

  10. С „Честито Рождество“ празникът е също толкова християнски или нехристиянски колкото и с „Весела Коледа“. Поздравът съвсем не е определящ, а има други, много по-важни елементи. Ето например как мюсюлмани си организират коледни празненства в Египет, без да придават на празника никакво християнско значение. http://www.antropologi.info/blog/anthropology/2010/christmas-in-egypt. Повечето българи празнуват по същия начин.Цитирам: „Christmas is turning into global secular ritual“, което няма нищо общо с религиозното чувство на празнуващите.

    Тук не говорим за състоянието християнин, а за един празник. Разликата е съществена. Повечето хора, съзнателно мислещи себе си като християни (които са малцинство на българска територия) не смятат себе си за съвършени християни. Повечето християни по принцип смятат себе си за несъвършени християни.

    Но тук не става дума за хора. Става дума за празник. Независимо колко е несъвършен един християнин, по презумпция несъвършен, празникът пък по презумпция е съвършен. Както писах по-горе, празникът е моментът/действието, който задава символите и ценностите, към които се стреми човек и по тях, по същността на празника се мери не колко е съвършен християнин човекът, а какъв е идеалът му, какви са ценностите му. Затова именно зададох въпроса какъв е смисълът на празника – ако осъзнато влагаме такъв в празнуването си на Коледа – експлицитно и чрез ритуалите, включени в него. Споменаваме ли въобще наратива от Новия Завет? Какъв осъзнат смисъл влагаме в него? Как го празнуваме?

    Съжалявам, но Коледа не е празник на семейството. Това е смисъл, наскоро социално въведен само за да попълни празнотата, защото другите християнски смисли на Коледата са изгубени за повечето хора.

    Друг цитат, който ми хареса в статията: Maybe it’s best to describe Christmas as a celebration of the family and capitalism.

  11. Pingback: Подаръци « ToDo

  12. Pingback: Митологията на Двдо Мраз и Дядо Коледа | Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s