Изчезващото майсторство

Когато писах за изчезналото майсторство, някои си помислиха, че говоря за липсата на инициатива, за мързел или за просто обичайното лошо настроение, което май е заразно на българска почва.

Нямах предвид липсата на инициативност у въпросните уж майстори. Напротив, когато търсех поправка за счупените ми очила, повечето от служителите в оптиките вземаха присърце проблема. В повечето случаи бяха доста инициативни и ми предлагаха различни решения, но нито едно не беше свързано с поправяне на съществуващата рамка. А примерно: разнообразни възможности за покупка на нови и монтиране в бързи срокове, с намаления, с или без преглед. Хората бяха отзивчиви в ролята си на продавачи.

Нито пък това има връзка с някакъв социалистически стереотип. Всъщност и преди повечето майстори, които работеха на частно, би трябвало достатъчно да са стимулирани, за да си вършат работата. Все пак за тях това си беше пазарна икономика и ако клиентът не беше доволен, можеше да отиде другаде. И въпреки това и то често не беше гаранция за добра услуга. Така че пазарът май далеч не е отговор на всеки проблем.

Точно обратното. Тогава майсторството беше повече, а сега е намаляло. Това, което изчезва е майсторство в смисъл на владеене на предметите. Така, както се владее материя или език.

Проблемът не е в мързела. Просто вече нямаме умение или възможност да владеем предметите, а предимно ги получаваме отнякъде и ги ползваме. Продаваме ги или ги купуваме, без да ги разбираме и във все по-малко случаи можем да ги поправяме, модифицираме и персонализираме. Често не знаем как са устроени.

Това се забелязва и на много други места. Ето наблюдение на инженер, работил в компания за хеликоптери и в Западна Европа, и в САЩ. Според него в Европа е доста по-трудно и по-дълго за един квалифициран работник да навлезе в материята на професията си и да усвои предмета на работа. Когато обаче достигне нивото на майсторство, той или тя разбира как работят нещата, които майстори, дори и да си остава само една малка част от голям организационен механизъм. Разбира как работи системата.

В САЩ навлизането в работата е доста по-лесно, защото всяка операция е не само стандартизирана, но и описана. Работниците са до голяма степен взаимозаменяеми и съответно навлизат лесно в материята си, но не непременно я разбират. Когато в системата попадне грешка, тя с много по-голяма вероятност няма да бъде открита от тези нейни частици, които само я следват, без да я владеят отвътре.

Но майсторството не е само въпрос на организационно поведение и производство тук или там. Проблемът е в това, което се произвежда и ползва.

Помислете си колко от предметите, които ползвате, могат да съществуват независимо от някаква мрежа. Компютърните програми например се ъпдейтват сами и трябва да са в режим интернет, за да става това.  Но често дори не виждаме как продуктите за консумация са свързани с производителя си като с пъпна връв. Един зъболекар не непременно владее новите материали, с които прави пломби и мостове, а получава обучение от съответната фирма-производител как да работи с всеки един от тях. Затова и в случая с очилата служителят в оптикатa не е майстор (по фина механика и оптика), а е обучен от съответните марки, продаващи се в магазина, как да работи с техните конкретни продукти. И тъй като операцията „поправка“ на моите очила не е била в списъка, съответно и не е била опция за мен като клиент.

Причината не е само в доминирането на по-малко на брой, но могъщи и все по-глобални марки. Причината е и че продуктите са все по-често „затворени“ за външна намеса. В Куба, където за старите американски коли не се внасят части, въпреки това е възможно тези таратайки да бъдат поддържани от майстори и ползвани. Възможно ли е това с новите?  Производителите на коли в момента например сами откриват и се обаждат на клиентите ако има късно открит фабричен дефект – защото последните не могат да отворят двигателя и да си го поправят на своя глава; двигателят сега е един компютър.

Едно конкретно примерче: шеф на голяма американска компания за велосипеди основал благотворителна организация, която да осигури по колело на всички деца в в бедни страни, които са в риск да отпаднат от училище поради големите разстояния, които трябва да изминават всеки ден. Но се оказало, че хубавите колела на тази фирма не биха издържали дълго в условия на прах и лоши пътища без необходимата мрежа за поддръжка. Трябвало е да проектира друг вид колело, много по-просто и не-фешън, но и съответно по-издържливо, което да може да живее без специализиран сервиз и грижи от сертифициран монтьор. Такова, каквито са били повечето колела доскоро. (Kак искам да имам колело на поне 40-50 години! 🙂

Причината за изплъзващото се владеене на предметите често е и във факта, че те траят морално по-кратко, отколкото са траели преди. Една антикварна пишеща машина може да работи и сега. Един компютър отпреди десетина години сигурно вече не може да работи, защото за целта му трябват съответните програми, периферни, както и други потребители, които да ca координирани с него. А и да може да работи, нагласата ни е да очакваме от него нещо, което той не може да прави. Съответно много лесно е да сме загубили майсторство, което е било важно преди няколко години и да нямаме време да натрупваме ново, защото докато го трупаме, скоро и то ще остарее. Има все по-малко работа за обущари, защото повече хора приемат за нормално да сменят обувките си често, и даже не успяват да се скъсат, та да се наложи да им търсят поправка.

Отново, това е въпрос на глобализация, а не само местен феномен. Но като че ли в България този процес протича доста по-силно. Има много по-голям интерес за „усвояване“ на новите моди, новите марки и въобще към „новичкото“ (вижте манията по телефоните). Старите вехтории не са на почит дори и от любопитство или антикварен гъдел. Или ако са, то е от много малко хора.

Advertisements

5 коментара

Filed under България, интелектуалстване, социално, традиция

5 responses to “Изчезващото майсторство

  1. Много си права.
    Аз съм човекът, посещаващ редовно обущар (предимно за едни мои любими сандали, защото ми е ЕНВЪЗМОЖНО да си намеря сандали, които не са с тънки като хартия равни подметки или с тънки като хартия подметки и високи остри като игла токове), човекът, който си издирваше дърводелец, който може да прогонва дограми, за да не си сменям дървената дограма, човекът, който си изцикли паркета, вместо да го смени. Между другото, да намериш дърводелец, прогонващ прозорци и врати, е вече съвсем близичко до невъзможното; търсенето ми отне години.
    Много пъти съм се дразнела от факта, че не мога да поправя някоя вещ, която ми харесва, нито пък да си я купя пак, защото въпреки че е на 2 години примерно, вече е абсолютно изчезнала.

  2. neuromantic

    Майсторството принадлежи на епохата на материалния романтизъм. Наистина изчезва. А специално техническите предмети остаряват бързо не само морално, но и физически. Последните чудеса на техниката имат удивителното свойство да изгарят малко след изтичане на гаранцията им. Пък и са невъзможни за поправка. Съвършена технология. Ще сме принудени да пазаруваме непрекъснато.

  3. Проблемът не е само в това, че неусетно биваме кондиционирани да консумираме повече и по-интензивно. Проблемът е, че консумирането ни обвързва в зависимост. Не можем да си консумираме тихо, кротко и отделно от тълпата. Винаги консумирането ни зависи от това какво и как консумират другите, дори и ние да се стремим към някакви различни принципи, защото то неминуемо и все повече се случва в мрежа.

    Пък не знаех, че материалният романтизъм е приключил преди 20тина години. 🙂

  4. neuromantic

    И аз не знаех 🙂 Ама така излезе.

    Мрежа за мен е понятие, което някак обогатява смисъла на случващото се, разкрасява процеса. В една мрежа би трябвало да възникват нови комбинации от принципи, да разцъфти някакво въображение. А всъщност става нещо като скачени съдове. На финала има пълно унифициране. Всички искат едно и също. Това би трябвало да урежда идеално корпорациите. Ако успееш да вдетиниш всички отпада необходимостта от таргетиране. Всички деца имат еднакви интереси… Но както казва един бг банкер: проблем е ако има разрешение, иначе е факт.

  5. Tjankov

    „Последните чудеса на техниката имат удивителното свойство да изгарят малко след изтичане на гаранцията им. “
    Това не е удивително свойство, а е търсен ефект, постигането на който се изучава като отделен предмет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s