Душата на нещата

Заден двор, СофияЗапочнах да се интересувам от нещата, когато се заинтересувах от вълшебните такива. Знаете, пръстенчета, покривки, килимчета… Често вълшбните неща в приказките носят вълшебната сила в независимост от този, който е подарил нещото и от когото идва тя. Веднъж попаднало в ръцете на лошия герой силата си е сила, независимо че старата баба/магьосникът/кръстницата не са го подарили на него. Така идеята, че определени хора ни помагат да разрешаваме проблемите си преминава в идеята, че нещата всъщност са тези, които ни помагат да го правим. Това е скритата сила на нещата и коренът на консуматорството 🙂

Другата причина да ме преследва идеята за нещата е чергарският живот, с които имам доста опит.  Изпитане е човек да ровичка в спомените си, а да няма достъп до предметите, с които са свързани те – стари любовни писма, билет от концерт или онази любима рокля (вече неносена), с която си отишла на него. Нещо повече, да приеме, че тези предмети са безвъзвратно загубени. А по-лошият вариант е когато си дете, но никога повече няма да видиш играчките и дрешките, които си надраснал и допирът до които ти връща сигурността, че миналото ти е реално и ясно.

Нещата не са само наши. Ако сме си ги произвели сами от началото докрай – ако сме отгледали овцете, които са дали вълната, от която сме изпрели преждата и сме изтъкали платното и сме ушили дрехата, тогава тя може би е само наша. А сега не знаем дирите на предметите, които сме купили и които използваме. Те са на всички други хора, които са ги оформяли преди да попаднат в наши ръце. Визуален цитат от филма Взлом (Антъни Мингела), където училищният директор на проблемния Миро му набива в главата, че дрехите, които носи, не са негови, а на фирмата, от която ги е купил. Той с право отвръща, че тогава те са всъщност на майка му, която ги е ушила работейки за такава фирма. Всички хора, които са се потили над твоите вещи и са ги пипали 🙂 Местата, през които те са преминали. Виж например The Story of Stuff.

Но отношенията с нещата като наш израз не са само диахрония. Те са преди всичко синхронна психоанализа. Ето например прекалено подредените хора и обратното, патологичните разхвърляници. Може някой да каже, че маниакалните подредени се опасяват прекалено много от хаоса на живота си и чрез предметите търсят контрол върху него. А друг може да каже, че и мислено са също толкова ясни на себе си и на всички останали колкото и материално. Една приятелка наскоро започна работа за консултантска фирма, оправяща организационните лингвистични проблеми на други фирми. И понеже работещите не може да дават консултации на други ако самите те не са перфектни в областта си, тя ми се оплака от аптекарската празнота, която се изисква от бюрата на работещите там. Подредеността на нещата е отражение на подредеността на намеренията ни и на вътрешния ни свят (освен ако не е наложена).

От друга страна, има и болест хординг – боледуващитe не могат да се разделят с всяка една вещ, която са притежавали или до която са се докосвали, дори и наглед ненужна, а си ги трупат в къщи. Това е невъзможност да се разделиш с миналото? Опит да имаш достъп до всичко и то да е вечно твое? Начин да подсигуриш света да бъде такъв, какъвто ти си го направиш? Фобия или хипноза от материалността? Може би трябва да преразгледаме общоприетата оценка за Плюшкин… Спомнете си за разните тестове, които преценяват характера според съдържанието на чантата ви. Нещата са също мястото, където Маркс се среща с Фройд (commodity fetishism). Така че има много материал за размишления.

Материализъм ли е човек да се привързва към нещата? Когато загубя някое нещо, то ми липсва повече отколкото парите, които съм похарчила за него. Надявам се обаче, че че това не е чист и прост материализъм. Възможно е нещата, с които имаме контакт, да изсмукват или пък да ни дават своя енергия. Не знам, не разбирам от това. Но във всеки случай решавам, че не съм материалистка в този смисъл, защото колкото ми е трудно да се разделя с някое нещо, също толкова ми е трудно да придобия друго. Трудно се решавам да купувам неща за себе си, макар че много обичам да ги разглеждам и да им се любувам; трябва ми явно някаква особена убеденост, че точно то е нещото, което бих дала ангажимент да го имам край себе си и аз край него.

Друго по темата:
Advertisements

3 Коментари

Filed under интелектуалстване, култура, традиция

3 responses to “Душата на нещата

  1. Това с купуването на неща за себе си е така, макар че е така може би само в определени контексти. Тоест, за някои неща е така, но за други – не.
    А относно материализма и привъзването към вещи се сещам за едни случай, когато на някаква класна работа по ритература имаше тема за есе „Да иамш или да бъдеш“. Спомням си, че писах нещо от рода на „да имаш, бъдейки“ или „да имаш и да бъдеш“. Вещите ни като че ли притежават част от нас. Да, но и това не е съвсем така. Пресен пример е стаята ми в София, където има повече мои вещи от където и да е другаде. Добре, но като се прибрах след близо половин годишното ми отсъствие, се чувствах странно : толкова много мои вещи, а мен ме няма.

  2. Ами много просто – вещите са ти пазили място, докато се върнеш 🙂

    А представи си какъв удар за мен беше да разбера, че детските ми книжки са унищожени в мое отсъствие. Били сложени за съхранение (от някой предвидлив член на семейството…) в помещение, което в един момент се наводнило… И то книжки, на които държах предимно заради сантименталната им стойност 🙂

  3. Смътно си представям.
    Аз така преди някоя-друга година реших да изхвърля всичко, което ки бях пазил от 5ти клас до края- писмените работи, тетрадките за упражнение- протодневници, хвърчащи листчета и тнт. Когато го направих се чувствах зле. Чак не ми се прибираше много вкъщи. Когато все пак открих по-нататък, че съм запазил по-кондензираните протодневници ми олекна 🙂 Нищо че сега не мога да ги открия…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s