Да имат ли професорите блогове?

Преди няколко седмици Лидия ми изпрати статия, обсъждащи pro & contra блоговете нa университетските преподаватели. В действителност, доста професори имат блогове, но някои са пострадали заради това свое „хоби“. Един например не е получил хабилитация заради блога си, защото бил белег за несериозност, по съображението, че e пилеене на време, което би трябвало да посвети на изследванията си. Други не получили работа заради блоговете си, защото в тях разкривали личности съвсем различни от тези, които са се представяли на интервюто или пък някои нелицеприятни детайли от работата cи. Да се отбележи, че тези блогове не са били анонимни, а са списвани от авторите с име и презиме, като в случая с работата са били и лично предлагани на вниманието на комисията, с цел да утвърдят имиджа на кандидата.

Разбира се, това не е нещо ново – уволнявани хора заради мнения в блог има откак съществуват блоговете. Любопитното в случая е че става дума за хора, чиято роля се предполага е да разпръскват знания сред публиката, тоест блоговете съвсем биха били полезни, дори необходими, за ролята, за която им плащат. Друг любопитен елемент е фактът, че в тази работна характеристика, преподавателската, свободата на мнение е сакрална, ролята им не е да преставляват някаква търговска марка и блогстването не би трябвало да е наказуемо от университетската машина вземаща такива съдбоносни решения.

Но поради тези тенденции много от познатите ми преподаватели ако имат блог, той е или анонимен, или с достатъчно прикрито авторство така че да трябва доста усилия то да бъде открито, или пък пишат за безобидни неперсонални теми: нови събития от областта им, полезни линкове или като инструмент за преподавани от тях курсове.

Обаче въпросният асистент, загубил хабилитацията заради блога си, точно с това се занимавал: като политолог, неговият блог бил доста популярен с политологическите си теми сред широката публика и това било причина да бъде заподозрян в пилеене на време в несъществени, неизследователски неща. Тоест, да си пише научните статии, по които ще бъде оценяван за хабилитацията си.

За незапознатите с американската система, хабилитацията (tenure) се гради на три свещени слона: научни публикации, преподаване и „служба на професията“, което е един гювеч от участие в университетски комитети и комисии, проекти и консултации в света извън академията, въобще гореспоменатото разпръскване на светлина и знания извън тухлените университетски стени.

Важно е да се отбележи също, че научните публикации са главното мерило за хабилитацията. А освен това, за разлика от едни други географски дължини, в САЩ те са  double blind peer reviewed, тоест за да бъде публикувана една статия тя е била рецензирана и одобрена от поне двама специалисти в областта, като нито рецензентите знаят кой е автор на статията, нито авторът знае кой го е рецензирал. По този начин c обективна оценка се избягват лични пристрастия и приятелства, конюнктурната тежест на известното име или автоматичното отхвърляне на идеи от някое ново, и потенциалният ефект от страха да не си навлече рецензентът неприязън заради това, че е отхвърлил нещо.

Авторът на статията „Да имат ли професорите блогове?“ се занимава с това как да стане така, че хем те да могат да си поддържат блогове на ползу роду и широката публика, хем това да им се смята в колонката на изследователската дейност. И предлага различни варианти за осъществяване на peer review, така че блоговете им писания да бъдат приети като изследвания. Така и така и в научните списания има посредствени статии – защо важността на един блог за широката публика да не се вземе под внимание в оценката на един преподавател именно като изследовател? В края на краищата, именно това би помогнало да изпълни ролята си на public intellectual и да води диалога на идеи в обществото.

Например, тъй като блог публикациите принципно не преминават през никакво сито преди да бъдат публикувани, предлага се вариант те да бъдат оценявани от някакъв блогов вид post factum. Предложението е за общностно-базирана оценка: този вид оценка, при която членовете на дадената общност оценяват с коментар даден продукт, произведен от член на общността.  Примерно както svejo и  топблог може да дава класация на блоговете според броя кликове и коментари, които получават отделните постове, така и професорските блогове да бъдат валидирани по този начин. Както Ebay има система за оценяване на продавачите например по надеждност, защо и професорите да не получават такава по научен принос?

Авторът на статията допуска, че все пак не всички коментари биха могли да имат еднаква тежест за съставяне на такава оценка. Например, ако става дума за статия по физика, един коментар на професор по физика би носил повече точки от коментара на някой социолог. И репутацията на коментатора би имала значение: ако тя е на признат автор на съдържателни и обмислени коментари, би имала повече тежест от такъв, който само хвърля един поглед и изчезва другаде.

И за да контрира очакваните възражения, че такава система е поддатлива на манипулация и относителна гледна точка, авторът се аргументира, че и в списанията със „слепи рецензии“ има интриги и субективност. И заявява, че една научна публикация трябва да бъде оценявана според своята ефективност и ефикасност, а не мястото, където е публикувана.

Но… това e OK само за човек влюбен в svejo или която и да е класация на блогове, който се осланя на нея като ориентир за ефективността и ефикасността на публикациите там.  Както казах на Лидия, това предложение за peer review не би могло да функционира с научна оценъчна цел, c оценка, каквато познаваме от svejo, digg и други онлайн общности за споделяне на съдържание – за достоверността им, както и за значителността им в случай на преценяване на приноса с цел хабилитация на даден изследовател. Предимствата са миниатюрни в сравнение с недостатъците.

Едно примерче с flickr. Всеки потребител на тази система за споделяне на снимки знае за explore – ежедневната автоматична класация на най-добрите снимки. Най-добри, според обективната оценка на системата. А тя ги подрежда по алгоритъм, който не е официално обявен (за да се избегне манипулацията му от потребителите), но се знае, че повече точки получават снимките с повече кликвания и повече коментари от потребители, които самите имат по-висока „репутация“ (тоест имат повече снимки в explore). Дотук добре:  обективност, общностно-базирана оценка и народно признание.

Само че еднотипността на снимките в explore показва, че това никак не е критерий за добра фотография. Има определен вид снимки, които ca c по-висока кликаемост, „се харесват“ и получават висока оценка от потребителите на flickr: това са снимки с ярки цветове, определени субекти (котенца, залези, цветленца, голи жени), както и семпъл и ясен рисунък в thumbnail формата си. Като черешка на тортата, има зевзеци, които са пускали вв  flickr снимки на велики фотографи като свои и те не само че не са попадали в explore, а са получавали и доста отрицателни коментари. Снимките, които искат време, внимание и вглеждане нямат шанс в такава система.

По същия начин и научните блогове. Има теми, които имат по-голяма кликаемост и ще получават повече внимание, нo това нищо не значи за научната валидност на дадената статия, а само за популярността на темата. Тя може да е по-всеобхватна и да вълнува повече специалисти, или просто да е по-модна. Това никак не значи, че приоритет трябва да се дава на тези теми, а не и на трудните, немодните или твърде специализираните и – най-паче – това да се взема като критерий за научност (защото всъщност
на такива скромни специализирани тухлички се гради науката). Може пък заглавието на статията да бъде по-секси и така по-кликаемо. Може авторът да пише по-разбираемо и леко (похвала за това), оттам по-голямата кликаемост, но това не може да е критерий за принос на самата статия. Абсурдно е оценката на едно изследване да бъде конкурс за популярност.

Другият проблем идва от личността на оценителите. Да оставим субективност и лични отношения (което и сега се вижда в разни научни форуми за дискусия). Но как и кой ще мери „научната репутация“ на даден коментатор, та неговите коментари да носят повече тежест? Как ще измериш репутацията му на базата на обмисленост на предишните коментари? И защо друг коментатор, който също обмисля коментарите си, но просто пише по-малко такива, ще има по-малка тежест с оценката си? Има хора, които са по-активни в дискусии, но това не значи, че техният глас трябва да се слуша повече в оценяването на научността на една статия.

Па и много хора с коментарите си едва ли дават наистина оценка на статията, която да бъде използваема при решение за хабилитация. Погледнете коментарите под собствените си публикации и вижте колко от тях дават такава оценка.  Коментарите може да са само „харесва ми“ без да обясняват защо. Може да дават друг пример за същото. Може да се заядат с правописна грешка без да говорят за същността. А много хора не си дават труда да пишат дълга и обстойна оценка на публикацията. За такава трябва доста време и усилия все пак. Трябва ли една научна продукция да бъде зачеркната заради липса на такива? А освен това по мои наблюдения, в открит диалог научното съсловие рядко дава отрицателни оценки, например по конференции. По-скоро предпочитат да си мълчат.

С една дума, така предложената общностно-базирана оценка на научни блогове заменя една несъвършена система с нова ужасна такава. Защото сегашната, макар и да е поддатлива на пристрастия, тя възлага оценяването на конкретни хора, а не разчита на потребителите да решат да го правят на свободна воля и желание. С възлагането, очаква рецензията да се извърши по определени критерии – например да бъде проверена фактологията и методите, да бъде сравнена статията с останалата литература по въпроса и така нататък. Всеки кандидат автор има честния шанс да получи внимателна оценка, без да разчита на популярността на темата си. Пък ако дадено списание е предубедено към дадени теми и подходи – има и други списания с друга ориентация, където неговата може да бъде подходяща.

Но има и друг проблем, доста по-важен. Авторът на статията дава всички тези предложения с презумпцията, че блоговете на преподавателите са cи като научните публикации, само че под формата на блог и само трябва да се изглади въпроса с рецензирането им за да бъде всичко наред. А блоговете никак не са и не може да бъдат научни статии. В един блог даден изследовател може най-много да пуска бързи мнения по дадена злободневна тема или да коментира това или онова, дори и с научни критерии, но такива постове не са научни изследвания.

Първо, не може една научна статия да бъде максимум две-три страници, каквато е оптималната дължина на един блог пост. Просто не може да се развие аргументация в 2-3 страници. Освен това, дори ако блог постовете са парченца от по-голямо изследване, което се дава лъжичка по лъжичка, такива парченца си губят смисъла разбити. Те имат смисъл само свързани заедно, така че идеите им да следват някаква логика, да се оборват една друга или да се подкрепят една друга, така че накрая да се стигне до някакъв обоснован извод. Едно е да напишеш една научна статия, съвсем друго е да напишеш серия блог постове със същото общо количество думи колкото статията. В последните не си длъжен да се съобразиш с линията на последователност и да се справиш с противоречията в тях.

Обаче иначе… да, професорите трябва да имат блогове. Глупаво е да се опитваме да ги оценяваме научному зарад хабилитацията. Но те спокойно може да се пишат в графата „служба на професията“, АКА public intellectual . Както казах, много мои познати имат такива и в тях обсъждат света от гледна точка на науката си. Подхвърлят идейки, които са им хрумнали без да претендират за тяхната доказаност. Или направо пишат по теми, по които не са специалисти, но аналитичната краста ги кара да ги човъркат. Или разменят опит с четящи ги колеги (това последното под прикритие все пак).

Ако можеше всички преподаватели да си имат поне един блог, блог пространстото щеше да е много по-различно. Стига да не си мислим, че това са научни статии, моля.

Svejo?

8 коментара

Filed under САЩ, интелектуалстване, образование

8 responses to “Да имат ли професорите блогове?

  1. Много интересен пост. Аз самата умишлено съм избягвала блогването на строго социологическа тематика, защото, първо, съм искала да бъда схващана в качеството си на граждански активен блогър, а не на някой, който пише за професията си и, второ, възниква въпросът през какви „оптики“ ще бъда четена и преценявана. Веднъж сглупих да линкна една моя статия в блога, защото хем в нея имаше социология, хем беше игрова и написана за кеф, и се получиха (в друг блог) унищожителни коментари от хора, които смятат, че много, ама много добре знаят какво е наука. А какво е социология и как изобщо се развива вътрешният живот на хуманитарните науки в България, не изглежда да знаеха. Но щом имаше бъзици и линкове към музика и щом нямаше проценти и такива неща, решиха, че това е популярно четиво, не социология. Та дори имаше „мъдри“ съвети – щом няма поне две „слепи рецензии“, това не е статия. Все едно, че тук има кой да ти ги даде :-).

    Но не се намесих в дискусията поради убеждението си, че в интернет, т.е. в широката блогърска аудитория не бива да важат нито формалните йерархии, нито получената професионална компетентност. Там има „равен старт“ и не върви да се прилагат аргументи, които са твърде специализирани, поне моето усещане е такова. Не че съм против да има строго професионални блогове, но тогава е добре те да си намерят своята строго професионална аудитория…

    За „explore“ на Flickr, не съм съгласна за голите жени – като цяло не минават, има система, която отхвърля точно тези снимки, дори да имат много посещения, и то от „класни“ фликърци. Освен това, много акаунти, в които се публикува добра авторска актова фотография, са цензурирани. Аз имам няколко такива приятели. Изненадващо обаче на мен и други приятели се е случвало да бъдат вкарани в „explore“ някакви доста абстрактни снимки, които не са толкова за масов вкус, например тази или тази.

    В заключение, по повод на поста ти цитирам какво прочетох по свой адрес в един блог тази сутрин:

    „Скрий се ма. Една дисертация да беше написала. Блогърска търтейка.“

    :-)))

  2. mara

    Здравейте! В момента се интересувам от темата за научни публикации от нетрадиционен (непечатен) тип, специално в хуманитарните науки и постингът ви ми направи впечатление.
    Досегашните ми проучвания по темата ме карат да мисля, че не само блоговете не се ползват с авторитета на, да кажем, статиите в журнали, но и като цяло електронните публикации, пък били те и в peer-reviewed електронни журнали, са често пренебрегвани при оценка за хабилитация, особено в хуманитарните науки. Там все още печатната статия и монографията са „златен стандарт,” без който не може да се напредне в академичните среди. Принтът продължава да се асоциира с качество, счита се, че щом един текст е е заслужил да се инвестират пари, време, маркетинг, редакторство в него, значи е имало защо. Понеже печатът е сравнително скъпо начинание, би следвало, че тези статии, които в крайна сметка се поместват, да са наистина най-най-важното, синтезирани, без нищо излишно.
    Но това положение вече не е съвсем доминиращо, особено в STM дисциплините (наука, медицина, технологии), където електронните публикации са много по-разпространени и се ползват с може би същия авторитет като печатните (стига да са публикувани от реномирани издатели и да са преминали през peer review, но и дори „сурови“ публикации в влектронни хранилища се четат и ползват). В тези среди, освен това, е доста възможно да се появяват качествени статии от по 2-3 страници, напълно добре аргументирани и издържани.
    Според мен трябва да има експерименти с електронни публикации в хуманитарните науки (е, може би блоговете не са най-правилният канал), дори и само заради това, че все по-неохотно издателите се наемат да печатат хуманитарни монографии и трудове (не възвръщат инвестираните пари) и за млади специалисти е много трудно да напредват при положение, че общо взето публикации извън принта се игнорират от оценяващите.
    Според някои, електронните публикации дори могат да помогнат за подобряване качеството на трудовете, защото при тях ограниченията откъм място и пари за добавяне на цялата информация, която лежи в основата на научните заключения, е пренебрежима в сравнение с печатно издание. По този начин заключенията и изводите, заедно с базата, на която са направени, стават по-прозрачни, да не говорим, че ще бъдат много по-достъпни.
    В крайна сметка, не мисля, че принтът ще загуби тази важна роля, която играе в момента за хуманитарните науки, не и скоро – прекалено дълбоко вкоренени са традициите, а и самата природа на хуманитарните изследвания е такава, че наистина принтът като че ли най-добре ги представя. Но пък смятам, че няма лошо в това да се търсят начини системата за научна комунакция да работи още по-добре (а проблеми в нея се усещат).

  3. Не мисля, че е логично нещо написано в блог да се отчита при оценката на научно-изследователската работа на учения.
    По-скоро виждам логика, наличието на блог, в който се обсъждат професионални въпроси да се отчита при атестирането като плюс(че) в графата „Учебно-преподавателска дейност“.
    Що се отнася до научните списания, които „си нямат книжно тяло“ – както и във всяко друго отношение, практиката на родните ВАК-овски комисии е „според случая“ – на едни им ги признават, на други – не (естествено – без да има никакви критерии кога „се признават“ и кога „не се признават“).
    Проблемът – Що е то научна публикация? – съм обсъждал неведнъж и моето определение е „Научна публикация – това е публикация, която никой не чете“ – обществена тайна е, че сборниците от научните конференции у нас се издават в тираж, колкото да има за всеки автор по екземпляр, плюс трите екземпляра, дето трябва да се изпратят в НБ – и ако вследствие особеностите на производствения процес остане някой и друг екземпляр – отива за продажба или за подарък на гости от чужбина.
    Аз съм от хората сантиментално свързани с хартията и не бих подкрепил някакъв революционен отказ от книжните тела; всъщност, за мен много по-важно е чисто формалните показатели да отстъпят на заден план – а напред да излезне научния дебат – който липсва, по мои впечатления, не само у нас. Или поне – на научния дебат се гледа с лошо око не само у нас – навсякъде по-важното са формалните показатели.

  4. @Светла Да! 🙂 Хе хе, и на мен ми се е случвало да ме критикуват в редките случаи, когато съм писала по професионални теми в блога. И да ми дават акъл как не било вярно. Не съм им отговаряла с argumentum ad verecundiam, тоест „вижте, аз съм специалист по това, хич да не чувам възражения“. Имало е тук и там хора, които са отгатвали, но по принцип мисля като теб, че щом подлагам писанията на всеобщо достояние, трябва да приема и мненията 🙂 Пък ако успея да се аргументирам и неспециализирано и да ги убедя, добре.

    За flickr – сбърках, не снимките на голи жени са високо в класацията, а на мацки 🙂 неголи.

    @mara
    Така е, онлайн статиите в хуманитарните науки не се ползват със същото уважение, пък било то и peer reviewed. Но нещата малко по малко се променят. В момента има онлайн бази данни, в които участват много хартиени списания. Там те качват статиите си и така са достъпни за ползватели, които се включват през системите на библиотеките си, които са се абонирали за тях. Абонаментът може да е за хартиентото издание (и така включва достъп до онлайн версията) или само за онлайн версията. В края на краищата се оказва, че дори и да има хартиено, него никой не го търси, то дори отива направо в хранилище, а всички си свалят конкретна необходима статия онлайн и така си я четат.

    Никак не значи, че ако една статия не е рецензирана сляпо, тя не струва. Проблемът е ако такова изискване (което е невъзможно в България, доколкото знам и както казва Светла) пък се замести с блогова коментарна оценка и то с цел хабилитация.

    Аз самата съм ползвала все още непубликувани (и нерецензирани) статии, както и чужди доклади от конференции, които принципно не са peer reviewed. За моята специалност бих могла да преценя дали струват или не и без мнението на рецензента, за други – не съм толкова сигурна, но при всички случаи търся различни източници и самото им разногласие ми помага да си оформя мнение. Мисля, че слепите рецензии не са жизнено необходими за научната публикация, но много списания ще продължат да ги практикуват, просто защото трябва да правят подбор измежду многото статии, които им се изпращат или защото държат на определена методологическа ориентация, репутация за ниво и подобни.

    Не искам да определям количество на страниците като мярка за качеството на една статия. Това е много относително. Но все пак ми е доста трудно да си представя една убедителна статия от 2-3 страници. Вярно е, аз намирам ценна информация и аргументи в различни формати и дължина (например при един разговор, някоя бележка или двустранична рецензия за книга, коментар в листсърв, а и едно студентско 2-3 стр. есе може да е чудесно в научно отношение). Но все пак това са различни „жанрове“, да го кажем. Не са статии. Просто не бих ги съдила със същия аршин.

    @Андрей – положението в България е отделна трагедия; за съжаление липсата на достатъчно отпечатани екземпляри е и причина статиите да не се четат и така се завърта един порочен кръг.

  5. eola

    Защо да нямат блогове хората. Всеки сам определя доколко да е сериозен или не в интернет-пространството. Останалото е въпрос на човешка злоба. Пък знам ли…
    Но сега съвсем не искам да ставам професор. 😉

  6. Ако веднъж завинаги тия големи и важни хора седнат и уточнят що е то блог, всичко ще се оправи. В момента блогът теоретично е и личен дневник и медия. Първо – никой не знае тая теория. Второ – не са уточнени пропорциите – хем се иска данък за рекламите, хем те държат отговорен, ако обидиш някого, хем можеш да си публикуваш синмка на телесните течности, хем могат разни вестници и списания да те цитират (криейтив лицензите са само проформа в повечето страни), хем не би трябвало блогърите да ползват журналистическите и папарашките привилегии (http://gombeto.com/?p=2165).
    Тази област е дотолкова сива, че все още се спори кое е по-правилно – „блогър“, „блогер“ или „автор на блог“.
    Колкото до преподавателите… за мен би било радост да чета блог, писан от класния ми, от учителката по математика, от майка ми дори. Бих се радвала преподавателите (научните работници) да имат всякакъв вид свободи и възможности.

  7. Terence Tao има страхотен блог – той е един от гениите в математиката. Доста е полезен, правят се изследвания в коментарите, поправят се грешки в публикуваните изследвания, обменят се идеи, създава се мрежа от изследователи.

    http://terrytao.wordpress.com/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s