Радостта от дребните неща

buttons

Първо Василена, a после и Тодор и Светлина ме питаха кои са 6те дребни неща, които ми доставят щастие.

Каква е ползата от една блог-кампания посветена на дребните неща? Защо някой би се интересувал какви дреболии доставят някому удоволствие? Което може и да не е щастие, но помага за един по-светъл поглед към живота, а оттам и към щастие?

Аз специално, когато четох за малките неща доставящи удоволствие на други хора, oткривах разни неща, които може би не бях забелязвала, че доставят удоволствие и на мен. Преоткривайки уж незначителното разширявах кръга на това, което е способно носи щастие.

В този блог често е ставало дума за значителни дребни неща. За колекциите от дреболии, които имам или планирам, например. Но, за полза на който чете тук търсейки радостта в нещо пренебрегвано, се захващам да си помисля за тези неща.

1. Думите. Когато бях дете, поставях речника на масата до самотния обяд и се забавлявах с думите в него докато слагах слепешката лъжица в уста. Хубавото на речника е, че може да го отвориш където и да е и всяка дума е история сама за себе си. Всяка с различен вкус и форма – едни с дълги определения, други къси, може би насочващи към по-важни от самите тях синоними. Всяка дума води след себе си асоциации и спомени и има свой живот – някои са жълти, друго кисели, трети страхливи. Липсват ми.

2. Снимките. Обичам да гледам снимки, особено с непознати хора. Това сигурно е особен вид воайорство, позволено. Може човек да разгадава цял един свят зад снимката. Какво е ставало преди и след като е щракната? Какво си мислят хората в момента и какви са им отношенията? А ако си присъствал на сцената, от снимката може да забележиш детайли, зависимости и тайни, които на момента са ти убягнали.

3. Разговор с непознати хора. Играта на случайната среща може да ти даде достъп до тайния свят на отделно взети непознати. Днес например с касиера в супера се разговорихме дали излиза по-скъпо да си жена или мъж (поводът беше цената на самобръсначките). А‌ тръпката е човек да коментира нещо на потенциално конфликтна тема без да е конфликтен, както миналия месец един спътник в самолета с интересна политическа книга.

4. Първата хапка от ястието. Толкова съм благодарна всеки ден за него, затова най-малкото което мога да направя е да отдам цялото си внимание на тази първа хапка, за да му се насладя. И то е събрало в себе си една интерпретация на света, според този, който го е готвил или е измислил рецептата, както и този който е отгледал съставките. И понеже първата хапка е изненада на сетивата, тя говори най-силно.

5. Копчетата. Едно време България беше рай на копчетата. Шиенето не беше екстравагантно хоби, а важно умение и следователно интересни копчета се продаваха навсякъде. Обичах да ги разглеждам и да ги интерпретирам спрямо потенциалната дреха. Всяко копче с характера си и според дрехата. Те са един вид метонимия на дрехата. Заглавие на дрехата. Символ на дрехата и ключ за нейното тълкуване.  Няма нищо по-загадъчно от едно интересно копче. И те ми липсват, защото повечето ми дрехи сега имат безлични копчета.

6. Пътят. Не обичам да карам, но обичам свободата да тръгнеш на път и да се спираш по него според неговите извивки. Преди две години трябваше да пътувам сама за Деня на благодарността. Пътят беше 800 мили, които аз взех за 15 часа по магистрали и селски пътища. Открих отбивки, местенца и крайпътни заведения (и полицаи) с които никога не бих се сблъскала иначе. Пристигнах в състояние, в което ми се затваряха очите  – и никак не препоръчвам на никого да кара в такова състояние. Но удоволствието да си господар на траекторията си и лишен от ежедневната си обвивка – и от идентифициращи знаци – пътник е удоволствие, което трябва често да бъде изпитвано.

7. Една картичка с нарисувана картинка.

Много бих била любопитна да разбера в какви дребни неща откриват радост Мислидуми (защото тя има умението да чете душата им), Лин (защото е загадъчна), Светла (защото ме интересува социологическото й мнение за нещата), Аерен (защото забелязва) и Деничеро (защото нейните са хубави).

12 коментара

Filed under поезия, свят, хора

12 responses to “Радостта от дребните неща

  1. 🙂 златна Размишльотинка, как са последните дни на лятото? Или то май при теб лятот е по-дълго.

    Много ме развесели мисълта за копчетата. Знаеш ли, че точно преди ден си подредих едно свръх разхвърляно чекмедженце, в което се намираха следните неща и някои други – копчета, ответки, ножици, запалки и кибрити от различни времена, поводи и хора (например празна запалка, подарена ми от братовчед ми Влади при последната ни среща преди да замина за Германия през 1996), стари очила, ластици, игли и карфици, тебешир, тамян, сребърни пръстенчета от 80е, стари мобилни телефони, кабели, часовници, плетени от баба ми сини терлички, семена, коркови тапи с особено значение… и още какво ли не.

    И аз се изправих пред това чекмедже и реших, че е време да го поподредя. Намерих празна кутийка от шалче, която ми се стори подходяща за кутийка за копчета. Цялото ми съкровище от копчета е събрано от покупките на дрехи, нали винаги има пришито парцалче с копчета. Замислих се дали другите хора си събират тези копчета или на мен ми е останало то детството, когато наиситна, както отбелязваш и ти, имаше всякакви и много копчета. И аз, като бях малка, обичах да си играя с копчетата на прабаба ми и да ги разпилявам, да си мисля кое за коя дреха би пасвало. И така 🙂 А помниш ли облечените копчета? Ей това си е вече изкуство! Знам, че баба ми „обличаше“ копчета с плат от дрехата. Имаше и технология за обличане на копчета с прежда, когато бяха за някава плетена дреха.

    И сега имам кутия с кочета и знам, че едва ли ще ми потрябват.

    От другите 7 твои неща с пълна сила важат за мен 1 (е, аз не чак с речник, :), тук ти си специалистката), 2 (абсолютно важи и за мен), 3 (с малка модификация – обичам да слушам историите на непознати хора, без да им задавам въпроси, май трябва да разкажа за това), 5 (естествено) и 6 (напълно).

    Благодаря за поканата да се включа в играта, непременно ще пиша идните дни по темата.

    Весела събота и копчета!

  2. Увлякох се и збравих да добавя, че снимката много ме впечатли! 🙂

  3. Мислидуми, знаех си, че ще ти харесат копчетата 🙂 Тези на снимката са от моето чекмедже. Ще чакам да прочета при теб.

    Между другото преди седмица ти писах мейл, получи ли го?

  4. Здрасти, Размишльотинке,
    много странно, но не съм получавала мейл :(. Ако не е проблем, би ли го препратила пак?

    Напоследък често ми се случва да ми казват хора, че са ми писали, а пък аз не получавам. Мисля, че gmail и hotmail минават през много жесток филтър при мен, защото иначе ме бомбардират оттам с над 100 спам мейла на ден. Ако си писала от такъв акаунт, много е вероятно да е изтрит по грешка.

    Ще се опитам да разхлабя системата, дано да не се повтори да ми се губи пощата.

    Слъчева седмица и много сливи (:) понеже сега им е сезонът, а тази година са мнооооого вкусни)!

  5. Хихихи 🙂 Винаги съм се чудела защо вкъщи има толкова много копчета 🙂 Сега ме подсещате, че леля ми има шевна машина и навремето си е шиела сама почти всички дрехи 🙂
    Аз обичам копчетата по друг параграф. Не мога да устоя на нищо дребничко 🙂 От тия копчета винаги избирах най-малките и ги прибирах в кибритени кутийки. Понякога ги слагах по дрехите на барбитата си.
    Освен това харесвам последната хапка от ястието. Предимно харесвам да я заобикалям и да удължавам времето преди нейното унищожаване.
    И обожавам да пътувам! И да ходя боса 🙂
    И да разглеждам какво обичат другите 🙂
    Мерси 🙂

  6. Благодаря за поканата! 🙂
    Аз вече писах по темата (http://lynnsnest.blogspot.com/2009/07/blog-post_10.html ), но не мога да не добавя, че напълно се присъединявам за думите и разговорите с непознати! Най-интересните ми разговори с непознати досега са със софийски клошари, които все се оказват филолози (което започва да ме тревожи, хубаво е че се пренасочих към туризма :).
    А преди петнайсетина години, когато бях млада и зелена двадесетгодишна, обичах да събирам щипки за простиране, паднали под хорските тераси. Малко като копчетата, но не съвсем – щипките са в по-голяма степен практични и в по-малка навяват мисли за естетика. Моите бяха с история, измислена от мен – всяка щипка със собствен простор (хубаво двузначие на думата „простор“).

  7. Аз чак днес забелязах поканата 🙂 Благодаря за нея!
    Тези дни ще се включа. А не разбрах много за забелязването…

  8. ladydream

    Голяма работа си! Днес те открих и чета с удоволствие!

    С толкова хубави блогове няма да ми остане време да си мисля за битовизми и отравящи духа дреболии, както казва един мой приятел. Има страхотни препратки, благодаря!Не разбрах къде обитаваш, но духа ти определено е космополитен!

    Пожелавам ти цветно нашарен ден и дребнорадости, без дребнавости!

    Ако има как-драсни да ти пратя нещо:
    ladydream77hush@gmail.com

  9. Евгения

    Привет!
    Харесвам хората, склонни към размишление.
    Включително и размишление за инвентаризация на любимите дребни неща, които те правят щастлив по много личен начин.
    Темата ми допада мнооого.
    По-долу споделям мои „откровения“ по въпроса за радостта от дребните неща.
    Имам и едно стихотворение, в което се споменава за
    „кутийка стари копчета“.

    ОБИЧАМ да се повея на вятъра
    като изхлузил се от възела край на забрадка.
    Опиянението от кратката свобода
    е най-хубавото нещо.

    *

    ОБИЧАМ да изпивам с очите си
    лудото майско зелено,
    когато всяка власинка,
    всяка жилка,
    всяка клетка в листицата
    е изпълнена с неистов възторг,
    че е жива.
    Енергията, която излъчва зеленината
    зарежда и мене с възторг.

    *

    ОБИЧАМ като пиша
    да имам чувството,
    че наливам шампанско в чашата.
    Ненужните думи се разпръскват
    наоколо,
    а тези, без които не може-
    се нареждат като огърлица по края.

    *

    ОБИЧАМ да слушам тайничко
    как синът ми си тананика.
    В такъв миг душата ми
    ликува от радост.

    *

    ОБИЧАМ пролет
    срещу вятъра да тичам
    и да дишам, дишам, дишам….
    И да се надишам с аромат.

    *

    ОБИЧАМ да подарявам
    на близките си приятели
    стиховете на любимите си поети,
    за да може , когато им липсвам,
    когато са уморени,
    когато са сами, умислени, неми –
    да отворят и прочетат редовете,
    над които много нощи съм светила.

    *

    ОБИЧАМ да чатна силно два кремъка
    и да вдишам аромата им…
    Ярост и упоение.

    *

    ОБИЧАМ сама да подсказвам изход
    от неудобното положение,
    в което съм поставила някого.

    *

    ОБИЧАМ да помагам на другите
    дори когато желаят да се отърват от мен.

    *
    ОБИЧАМ да преживявам
    раждането на изгрева
    като централно събитие на деня
    и то не като невеж наблюдател,
    а като опитна акушерка
    да помагам на Слънцето да се роди.
    Помагам му с очакване.

    *

    ОБИЧАМ вълшебството на малките неща.
    Стръкче копър
    и по него капчици роса.

    ОБИЧАМ вълшебството на малките неща.
    Чистофайници врабчета
    суетливо пърхат в есенна вода.

    ОБИЧАМ вълшебството на малките неща.
    Мрачен ден,
    а по простора капчици искрят от светлина.

    *

    ОБИЧАМ да се наслаждавам
    на вкуса на лятото:
    умити от дъжда череши,
    напечени от слънцето вишни,
    сочна зряла диня,
    охладена до температурата на мазето,
    петровски крушки
    и сладко грозде по Преображене…

    *
    ОБИЧАМ кестени –
    съвършени в еднаквостта
    и различието си.
    Обичам ги чувствено.

    *

    ОБИЧАМ….

    ******************************

    Ето и стихотворението:

    Когато си на дъното на самотата –
    сразен от врагове, предаден от приятели,
    забравен още приживе от децата ти,
    неприласкан от родната ти майка,
    пренебрегнат несправедливо от баща ти,
    когато и любимия го няма вече
    или предпочита да е надалече,
    повярвай, рожбо, в моето прозрение –
    за душата ти едничкото спасение
    е да поразровиш в нея
    като в кутийка стари копчета
    и да откриеш най-невзрачното
    и вечно пренебрегвано,
    защото евтинко е някак, немодерно,
    несъответстващо наглед на твоето страдание,
    зачеркващо претенциите на Егото и Аза,
    които, в скоби, са душевната проказа….
    Пришии го на продраната си риза.
    Съ-страдание.
    То единствено
    и търпеливата ръка на Бога
    хванал иглата с конеца на прошката
    ще те свързва винаги с околните.

    Весели и насладни дни!
    /думата „насладни“ я заемам от едни хора, дето водят приятен просветителски цикъл лекции по разни културни въпроси/

  10. Благодаря за стиховете! 🙂

  11. Ох, аз много се извинявам, чак сега виждам поканата 😳 Но аз съм писала по темата, ето, заповядай http://deni4ero.wordpress.com/2009/07/04/nedelchevich/.
    Пак много се извинявам!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s