Моята любов с пътеводителите

praneОбичам да чета пътеводители. Човек лесно може да си представи, докато чете, реалната обиколка по улиците и посещението на тази или онази забележителност, дворец, музей и църква. Обаче не непременно чета пътеводителите за новите места, които реално посещавам. А просто за удоволствие обичам да чета пътеводители за тези, които са ми познати много добре или за такива, за които нямам никакви конкретни планове.

Пътеводителите не са прозрачно представяне на едно непознато място. Те са просто още един вариант на представянето на такова място, като картите и пътеписите например. Но докато картите са един практически географски ориентир, пътеводителите са представителната картина за мястото: такава, която ориентира представително, която насочва човек какво трябва да го впечатлява и да му вдъхва възхищение. Затова аз ги чета като един вид пътеписи и като един вид постмодерна фикция.

Не казвам, че не може да се вярва на данните, които предлагат: кога е построен даден дворец и от кого, в какъв стил е дадена църква, колко голяма е дадена крепост. Макар че и такива неточности се случват. Въпросът е, че пътеводителят е един от първите стъкла, през които посетителят вижда дадено място. Чертае не само маршрута на важните места, които той трябва да посети, но и представя йерархията на обществото, оценява миналото, насочва интереса и уважението му. А това е много и неподозирана власт в една книжка, от която аз лично бих предпочела да се отскубна.

Ето например замислете се за забележителностите, които обикновено са описани в един пътеводител. За София това биха били Александър Невски, НХГ, джамията и синагогата. Това са символите на високата култура, забележителностите на властта и на традиционното разбиране историята като действие на държавни организации. Това са нещата, които се появяват на картичките. Те са фасадата, под която София иска да се представя за пред Чуждия. Да ги посетиш като турист е все едно да ги отметнеш в един мислен списък на емблеми, но изобщо не значи, че с това поснаваш София. Със същия ефект може да ги видиш просто на картичка, без да харчиш пари да ги посетиш лично.

Ако бях турист, щях да искам пътеводител, в който са включени:

ЦУМ с кратка история за значението му на социалистически магазин;
посещение на мола;
указания какво да се купи от Женския пазар;
списък и карта на най-интересните графити в града;
Паметника на Съветската Армия и на този пред НДК (и на самия НДК, разбира се);
къде е Ючбунар;
посещение на Централна Баня (ако можеше);
маршрутите на няколко градски автобуси – от Камбаните до Студентски град, до Княжево и Захарна фабрика;
вградени винетки за вътрешните дворове в София, за уличните кучета, за Син Сити и за Факултета;
[…]

Това не значи, че не бих се интерсувала от Александър Невски или НХГ, в Лондон – Лондонската кула, а в Истанбул – Света София. Бих ги посетила, защото са отправна обща информация. Но те са въображаеми отпратки, една представа за София, която има малко общо с хората. Нима софиянци посещават Александър Невски? Дали изобщо са виждали някога някоя от картините в НХГ, дори и като репродукция? Нима някой си купува от дантелите и бродериите на площадчето отзад за собствена домашна употреба? Това е само за туристите, нали? Затова бих посетила тези забележителности само за да знам с какво местните хора искат да бъдат възприемани представително, но няма изобщо да им вярвам. Те са един вид общите ни паметници за културно поклонение и макар и човек да не вярва в тази религия, чрез посещението им участва в някакво цивилизационно общение. Дори може да ги посещава само от любопитство да разбере по-добре събратята си, които им се възхищават.

Проблемът е, че пътеводителите са също толкова глобализационни, колкото туристическата индустрия, която стои зад тях. Вярно, пътеводители е имало и преди това, което разбираме като глобализация. Но те винаги са били начин да се види една чужда култура през ценностите и йерархиите иа обществото, от което идва туриста. Те представят онези забележителности, които са аналог на културните символи в неговото общество. Има Лувър, който е бивш дворец и настоящ музей, значи и София трябва да има нещо подобно. Трябва да има катедрала, площад около нея и гвардейци пред президентство.

Някой ден ще пиша за пътеводителите за България, които се продават в чужбина. Много са интересни.

А вие? На какъв пътеводител наистина бихте се доверили? Какво трябва да включва идеалният пътеводител?

Преди време писах:

Гръкщината на гръцките ресторанти

Непознат град

Павилиончето

Опитомяване на мястото

Американски прелести. Малко известни детайли за Америка

Из мексиканската махала


7 коментара

Filed under България, национално, свят, традиция

7 responses to “Моята любов с пътеводителите

  1. Бих се радвала на пътеводител, който ще ме отведе именно до места, които може да не са супер известни, но затова ще ме потопят по-силно в другата култура… Не обичам пътеводителите, които са в стил енциклопедия/справочник, без никакво чувство на автора, а само „отидете там, отворено е от..до, построено е…“ и т.н.

    Искам малки улички, нетипични места , любими за местните, искам като се върна от даденото място да имам поне една идея по-различни (&повече) спомени от това на другите туристи. Не харесвам идеята за бягане от една на друга забележителност и накрая всички имат една и съща идея за мястото…

  2. Айде сега пък аз да те поканя да напишеш аз още шест свои любови 🙂
    Тагната си в поредната верижна игра :-Р
    http://vitanova.wordpress.com/2009/07/27/the-magical-six/

  3. @Svetlina
    Дадено, ще го напиша до събота, ОК ли е?

    @apiceofme
    Hо пък всички съдържат някаква гледна точка на автора, дори и тези които звучат напълно обективно 🙂

  4. lyd

    http://lydblog.wordpress.com/2008/06/12/turizam/

    От известно време мечтая да направя пътеводител по вкуса на apieceofme – с открити от мен места в Хасково 🙂

  5. Най-добрият пътеводител е да си имаш някой местен под ръка (или поне живеещ в дадения град). Той пак ще те води по негова преценка и на неговите любими места, но поне ще си стъпка по-близо до истинската атмосфера на града от тази в пътеводителите.
    Винаги ми се е искало да замина за някой град без каквато и да е подготовка и да го откривам на място, но най-често се поддавам на мисълта „ами ако изпусна нещо“ и правя проверка какво може да се види там…срам ме е 🙂

  6. Ами хайде, действайте… 😉
    Каква по-удобна и лесна платформа от блога за създаване на такъв пътеводител за чаровни места. За града, който човек познава. И с коментар за стандартните пътеводителски места също, дали си струват.

  7. Хехе 🙂 Събота изобщо не е далече.
    Иначе… сещам се за онзи пътеводител, който уж трябваше да помогне на студентите от „Eurotrip“ 🙂 Много е хубаво да имаш нещо по… сантиментално. Наистина нещо по-блогърско, по-местно. И все пак… като знам аз как пренебрегвам някои по-кулгурни особености на Шуменска област, страх ме е, че един местен гид би пропуснал някои неща. Не нарочно, а по навик 🙂
    Аз пък като малка си мечтаех как водя хора във Вършец и даже изнасях речи под душа, разказвах местни легенди, предупреждавах туристите да обуят нещо удобно и си представях как ги водя в моето специално вирче и ги карам да рисуват 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s