Среща с класа

portavt3Когато бях в училище бъдещето ми изглеждаше по-скоро любопитно, отколкото трудно или дори триумфално блестящо. Бях любопитна как ще се развие моето собствено бъдеще. И също толкова какво би станало със съучениците ми. Не от съперничество, а само от изследователски интерес. Дали целенасочеността на мълчаливите ще се бъде по-плодоносна от самонадеяността на празнословните? Или пък увереността на тези, които дават да се разбере, че знаят как върви светът, ще се окаже самозаблуда? Исках да разбера как техните характери, намерения и предходни събития ще предопределят събитията по-нататък. И най-вече по какъв начин това би съвпаднало с моите предвиждания. Играех си на писател, боравещ с човешки съдби – мисловно.  И очаквах срещите с класа след време като един вид прочитане на такава книга.

Защото всички наши собствени планове за бъдещето, доброжелателни напътствия от другите и дори едно хартиено CV почиват на един мислен, въобразен сюжет. Децата искат да станат нещо, когато пораснат, защото им е казано, че ще пораснат и в процеса на порастването им предстоят разни неща. Хората с опит раздават съвети, предполагайки, че неопитните се стремят да осъществят някакви планове – базирайки се на своите познания как работят тези сюжети. CV-то дава информация за миналото, но и рисува с невидим пунктир бъдещето на даден човек, чрез ясни имплицитни доказателства за това.

Разбира се, доста често предвижданията не се осъществяват. Може би хората имат твърде нереална представа за възможностите си. Може би са разтълкували зле предходните събития в живота им и те всъщност се оказват пречка за мечтаното. И макар че не познавах плановете и желанията на всички, любопитството ми не беше за това дали те ще си ги осъществят, а дали моите предвиждания за живота им ще се сбъднат.

Срещата на класа дава донякъде материал за такъв изследователски интерес. Все пак на нея в известен смисъл пилците се броят. И резултатите от моите изследвания са следните.

Тези, които тогава изглеждаха като познавачи на живота и на триковете в неговите игри са претърпели различни крахове и излъгани предвиждания. Или в най-добрия случай са следвали тенденции, които тогава са били модни, което днес ги е ограничило в най-скучния и обикновен сценарий. Мълчаливите са намерили свой интересен път, макар и с определено криволичене, понеже са останали незадължени от предишно споделени мечти и неограничавани от очакванията на другите към тях. Същото важи и за несигурните в себе си. Щедрите мечтатели са постигнали мечтите си донякъде, въпреки лудостта им.

Разбира се, при такива резултати всеки би могъл да каже: а може би такава преценка е въпрос на момента, в който се прави? Може би в началото на старостта скучните сценарии ще се окажат печеливши. Може би смелите мечтатели ще загубят всичко. Може би е само въпрос на време неуспелите да направят големия удар. Може би самите критерии за преценка се променят с възрастта и на следващата среща след десет години същата класация ще изглежда съвсем различно.

Ако наистина ще играя писател, да кажем, че такива срещи играят ролята на развръзка, или поне на епилог. Кой каквото и да го е дробил измежду героите, в края на краищата нещо трябва да се случи с него, нещо трябва да произлезе от перипетиите му. И тази развръзка дава смисъла на усилията му и на останалата част от разказа. Казваме си че ето, този резултат се е получил като следствие от тези и тези предпоставки и те са оказали значение за него. Той е един вид поука за историята.

Но ако животът на всеки един е вид роман, кога може да очакваме развръзката? Дали тя се представлява именно от срещите с класа? Може пък една седмица след нея животът на някой от нас да се промени тотално и да опровергае логиката, която тя е предложила за разказа на живота. И съответно поуката да се окаже различна. Ако е така, тогава разбирам тези съученици, които избягват срещата, защото не искат да сложат развръзка все още на разказа на живота си.

Така че срещите с класа разказват история в жанра „роман с продължение“ или може би по-скоро сапунка. При тях сценарий не е написан, историята може да се точи с години без някакво заключение и може да свърши в момента, когато зрителите загубят интерес към нея. В такъв случай последният епизод едва ли е наистина развръзка. И съответно в живота на един човек няма поука.

Обратно погледнато, автобиографиите са огледален жанр на сапунките. При тях животът не е свършил, героичната дейност на героя също, но разказът има заключение. Той дава логика и оправдание на усилията на героя и на събитията. И всеки автор на автобиография попада на различни решения: някакво знаменателно събитие, което има и значение за сегашната позиция на героя. Някакви планове за следващото бъдеще. Някакъв опит за разказваческа стратегия за вечно продължение на сюжета на живота му под формата на деца. Този жанр (макар и в съкратена форма) използват хората, когато на среща ги питат какво става с тях.

Ах, какъв пълен със значение въпрос! И всъщност сега ми е много по-интересно да „прочета“ автобиографията на всеки, да видя как всеки подрежда отговора си, как избира събитията от сюжета и как ги представя, вместо да чета романа му с продължение.

Виж още:

Фабула за успеха

Госпожица-принцеса на 15

Изоставени

Случайна среща

Стратегия за живота


Advertisements

има 1 коментар

Filed under интелектуалстване, литература, минало, хора

One response to “Среща с класа

  1. Наистина ли си била на среща на класа? Колко хубаво! 🙂 Поне аз така си мисля, мисля си от години, че трябва да си направим една сериозна и задължаваща среща на класа.

    Мислила съм си подобни неща – за хората, за това кои идват (или биха дошли) на срещата и кои не. Но разликата е, че с повечето хора от класа имаме връзка и знаем кой какво прави и докъде е стигнал, с някои се чуваме и си пишем. Някак май би липсвал моментът на пълната изненада.

    Има и друго нещо. Наблюдавам, че в Германия си има изградена култура на срещи на класа. Дори 70 годишни съученици се срещат, и то редовно!, вероятно защото съзнават, че времето им се изплъзва. Има си заведения, които са подготвени за такива мероприятия, органицацията е много по-лесна и сериозна.

    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s