Госпожица-принцеса на 15

Коя е възрастта, в която децата може да се считат пораснали? И с какво събитие? Получаване на лична карта за самостоятелна идентичност, право да гласуват, право да пушат или право да се подписват? Тези права автоматично ли се случват или се отбелязват по някакъв начин, както по-рано церемонията по червените връзки?

Или да го кажем другояче: Коя е възрастта, в която на децата е позволено да излизат сами? На която момичетата може да се гримират? Когато е ОК да имат гадже? И дали първото такова позволение е някакво специално събитие, може би придружено от ритуал или само от примиренческа караница от родители? Или от безразличие?

Представете си това: на 15-годишния й рожден ден и облечена в бална рокля фантазе като принцеса, в украсена зала пред погледите на събрани роднини и приятели, бащата отвежда дъщеря си до декоративна люлка. Седнала на люлката, тя поема последната си кукла (също облечена като принцеса), а майка й слага коронка-диадема на главата. Бащата коленичи, сваля обувките-балеринки от краката й и й слага сребристи обувчици с висок тънък ток. После я отвежда до центъра на залата и тя танцува първия си танц като госпожица. След това всички я смятат за госпожица – може да се гримира, да присъства на партита на възрастни, да излиза с одобрен приятел, въобще да прави (и да бъде подозирана, че прави) всичко онова, коeто се предполага от всяка госпожица.

Покрай абитуриентските балове и както обещах по повод разходката в мексиканската махала, от едно известно време исках да разкажа за един интересен ритуал… интересен в случая, защото се чудя какви биха били неговите съответствия в България. Може би прилича на абитуриентските балове, но не съвсем. Cъображенията за ползата му са съвсем различни от абитуриентските.

Става дума за quinceañera, празникът на 15тия рожден ден, който се отбелязва пищно и шумно в богатите слоеве в Латинска Америка и особено в САЩ – където обаче се отбелязва от почти всяко уважаващo себе си латино имигрантско семейство в последните 20 години, не само от богатите. Той не е обикновено празненство, а толкова пищно, че човек може да го помисли зa сватба.

В какво се състои типичният празник. Първо има специална литургия в църквата, католическа или протестантска, все едно. Девойката влиза придружена от „двора“ си – 7 или 14 двойки в бални рокли и смокинги, също като шаферите на сватбите. Следва благословия, при която получава инструкции да се предпази от съблазните на света, които дебнат всяко пораснало момиче, както и да черпи сили за триумфите в живота си от вярата. След това свитата се отправя към наета бална зала или луксозен ресторант в хотел, където девойчето бива посрещнато с овации. След ритуала с люлката, рожденичката казва кратка реч относно това какво значи да е пораснала, за целите в живота, благодарности и acknowledgements. Може ритуално да запали 15 свещи, като нарича всяка една за някой член от семейството и казва какво означава за нея връзката им. Следва първи танц като госпожица с баща си и после други кавалери, тостове, ядене и пиене.

Всичко това може да бъде от семпло до крайно изхвърлящо се и съответно да струва от $5 000 до $100 000 и нагоре. Роклите са особено еластично перо и както всеки знае от опит, е много лесно да бъде убедена една начеваща жена (и майка й), че една рокля си струва няколкото хилядарки. Музиката често е жива, а който може да си позволи солената сума, ще покани известен състав. Тортата, куклата, лимузината, фотографа, поканите, менюто, за всичко това има съответните специализирани бизнес предприемачи, които ще ти го продадат и се надяват да те убедят колко е необходимо да се купи.

Казват, че когато израстването и узряването на едно дете е одобрено и канализирано от общността чрез ритуали, вероятността то да има необходимото самочувствие за да защитава мнението и идентичността си е много по-голяма, отколкото aко то е придружено от непрестанна съпротива на възрастните в стил „ти не си дорасъл за това“ при всяка нова стъпка и жалон. Такъв голям празник, в който детето е център на внимание и публична възхита, му носи самооценка за значимост, от която би могло да черпи сила в живота си по-нататък. Не случайно подобни ритуали е имало открай свят светува, а пък и самата кинсеаньера напомня дебютантските партита на висшето общество в някои страни.
Но когато чрез даден ритуал на едно дете му се показва, че е пораснало, този ритуал символично представя какво значи това. Може да е свързан с образователен праг, като завършване на училище и в такъв случай да е раздаване на дипломи и награди, речи и минаване през шпалир. Може да е свързан с преодоляване на някаква трудност или страшно събитие като при шаманизма, може да е религиозна съпричастност като католическата конфирмация. Ритуалът показва на детето какво е важно за него като голям човек и какво да се стреми да бъде.

Оказва се, че празникът кинсеаньера не помага особено за самочувствието и самозначимостта на момичетата. Според статистиката, не им помага да се предпазват от натиск и сексуална принуда, от дрога и изоставяне на училището. И една от вероятните причини е образа на принцеса, който промотира ритуалът на порастването.

Защото да си принцеса е хубаво и приказно, но това е вменявана роля, която съвсем не помага за развиване на качества на характера, предполагащи отстояването на своята воля, поставяне на свои цели и стремеж към усъвършенстване. Какво значи да си принцеса? Означава да си ценна за семейството си и да получаваш своята значимост заради принадлежността си към него. Но какъв е примерът на една принцеса, към който може да се стреми едно момиче? Върху който може да работи? Да бъде красива не е нещо, коeто може наистина да усъвършенства, a да се осланя на семейството си е даденост от дете. Hо това не я окуражава да бъде инициативна. Освен това ce предполага също, че най-важното е да чака принца си, който разбира се ще привлече чрез красотата си.

Ролята на принцеса, която се основава на красотата на едно момиче, може да бъде много силна.  Всеки гост изпитва  емоции на възхита и опиянение, когато види някое познато обикновено момиче да влиза в залата като ослепителна красавица в принецсешка бяла рокля, в чиито крака метафорично е паднала цялата зала. Женската красота е опияняваща сила, която е наистина осезаема в такива и други подобни моменти. Осъзнава го всяка жена, която влиза в дадено пространство и усеща момента, в който всички погледи се спират магнитно върху нея. И тя наистина може да постигне много с това, дори и в сфери, които нямат нищо общо с красотата, като социално приемане, професионално признание и подобни.

Но когато тази красота е това, което се предлага като оръжие в ръцете на едно момиче, тя се превръща в клопка. Клопка е, защото изисква оценител, защото не подтиква към друга стратегия за прилагане освен просто по-нататъшното си разкрасяване. Защото е сила, която с времето се предполага да намалява. Защото често малко зависи от самата й притежателка. Това го знаят актрисите, които вече не се котират толкова след 20те си години, когато други жени тепърва навлизат в силните си периоди на влияние. Или пеперудките, които, привлекли мъжа на мечтите си с красота, се ядосват, че той вече се заглежда по други, нови и интересни. И въобще тези, които, свикнали да постигат социалните си успехи с привлекателност, изведнъж остават безсилни, когато бъдат игнорирани.

Лично предпочитам еврейските бат и бар мицва. При тях всяко отделно дете – момиче или момче – е център на внимание на цяла общност, представенo като гордост на семейството си. За него си трябва сериозно дългогодишно учение, чиито плодове се показват публично прeд всички. Чрез ритуала детето получава отговорности на възрастни и има право да води религиозни служби. Приемат го като равен. А после има има и парти 🙂 но красотата не е натъртваното качество, предлагано за публична възхита от страна на присъстващите.

Не е необходимо такъв rite of passage да има релизиозен елемент. Дори и кинсеаньера не е религиозен празник поначало, а бат мицва е измислен преди стотина години. Всеки може да измисли такива ритуали за семейството си. Ако не иска единствената опция за детето му да е абитуриенския бал, в която семейството има малко участие и значение, а окуражаваните качества са рокля, кола и напиване.

А, и да внимаваме с приказките за принцеси. Установено е, че момичетата, израснали с традиционните приказки за принцеси статистически е по-вероятно да попаднат в проблемна връзка когато пораснат. Предполага се, че това е заради нереалистичните очаквания, които са си изградили за романтичните отношения, включително за своята роля в нея и за ролята на партньора си.

Advertisements

20 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, свят, социално, традиция, феминизъм

20 responses to “Госпожица-принцеса на 15

  1. Много чудесен пост 🙂 Тоя детайл от латино-американската култура не ми беше известен.

    В България много семейства третират абитуриентския бал по този начин. Чудел съм се защо: към тоя момент повечето момчета и момичета вече отдавна са нагазили в „живота“. И въпреки това наблюдавам семейства, които коренно променят правилата за децата си след бала или след 18-тия рожден ден. „Ей сега вече си голям, може да не се прибираш цяла нощ, отговорността носиш ти“. Нямам идея дали ефектът е добър или лош- все си мисля, че порасването е процес еволюционен и родителският контрол би трябвало да отслабва също еволюционно. И все пак изглежда за много родители тая формална граница дава някакво спокойствие: „Поне докато беше в училище не пушеше (пред нас)“. За децата тя е по-скоро тегоба- особено когато не се прилага от всички семейства, а само от някои. Ей такива.

  2. не знам дали има връзка, но припомням, че в САЩ латиноамериканците водят класациите по ранна бременност – и като брой, и като възраст

  3. me

    Добре че на мен ми се размина българският вариант с абитуриентския бал, а и онзи със сватбата, който може да бъде не по-малко показен и скъп. Е, като казвам „размина се“, имам предвид „аз така си го направих“. Не съм си мечтала за пищна бална рокля, даже не исках да ходя на скромния за училището ми бал, но баща ми ме убеди да отида и да се забалявам.
    После не исках и пищна бяла рокля и 300 гости :))) Никак не обичам ритуалите в традиционните български сватби, които целят да „поставят на място“ булката и да й отредят роля на послушна съпруга, която вече придобива ново семейство, нови „мама и тате“, която ще се грижи и за децата си, и за съпруга си, и за неговото семейство.
    Ако имате информация за традиционни ритуали, при които на жената се гледа като на индивид, а не като на послушно украшение, споделяйте 🙂

  4. Интересна традиция, наистина. И точно като нашите абитуриентски балове – излишно кичозна. С подобни рокли момичетата ми приличат на коледни елхи, не на принцеси.
    А моя „ритуал“ за приемане в света на възрастните също беше свързан в люлка – изгониха ме от една детска площадка, със съответния религиозен напев – „хулигани, люлките са за децата!“. Не че имаше деца (освен мен, по дяволите) наоколо. По-стара не съм се чувствала през живота си. 😄

  5. Лонганлон, да, има връзка 🙂

    Роклите са най-малкото зло, но за съжаление стават големия символ на сватби и балове. И съответно започват да се превръщат в осъществяваща се метафора на най-важното в новия живот: парцали, показност и външно впечатление.

  6. Eneya

    Принцеса… баси сигурно ми има нещо, но никога не съм искала да бъда принцеса.
    Не знам, може би защото прочетох много малка историята на Принцеса Сии (оригиналната, а не напудрената, смехотворна и нереална анимационна измислица).

    Каква е тази мания обаче жените да ги превръщат в кукли?
    Нима единственото, което вълнува едно 15 годишно момиче е потенциалното гадже, правото да ходи по партита, да пуши и да носи обувчици на висок ток напъхано в рокля, която прилича на торта?? И защо аз като бях на тази възраст се приемаше за нормално ако не искаш да си такава, а днес се гледа сякаш имаш мозъчни отклонения ако случайно се отделиш от стадото?

    Хм, хм.

    Интересно.

  7. me

    Eneya, не мисля, че има особено голяма разлика между времената, когато си била на 15 и сегашните. Доколкото виждам, не си много много възрастна 🙂 Според мен е по-скоро въпрос на среда, на това как са те възпитавали родителите ти, какви приятели имаш, къде учиш и живееш, с какви нагласи се сблъскваш, какъв характер имаш.

  8. „И защо аз като бях на тази възраст се приемаше за нормално ако не искаш да си такава, а днес се гледа сякаш имаш мозъчни отклонения ако случайно се отделиш от стадото?“

    Енея, позволи ми да предположа, че си израснала в епохата на грънджа… а сега е епохата на хип-хопа. Затова.

  9. Статията ти е много интересна. Винаги ме е учудвало това как с нещата се определят с една дата… Още в часовете по история се чудех на периодизациите. Хората са си легнали в средновековието и са се събудили в новото време например. Как тъй става, че някой си ляга в пубертета и се събужда на другия ден като възрастен. Без никакви допълнителни вещества, четене на лекции, важни разговори за живота, вселената и всичко останало.

    Тъй, с някакъв безобразен ритуал латино-момичетата се обявяват за възрастни. Или абитуриентите. Винаги са ми били смешни с това, че претендират за възрастни а се държат като пубери. От време на време ги бъзикам, когато им чуя идиотския ритуал с броенето до 12. Викам й, че аз съм с више образование и мога да боря до 20. 🙂

    В цялата работа има нещо иронично. Въпросните индивиди претендират за възрастни, но в същото време са почти изцяло зависими от родителите си. Живеят при родителите си, родителите им набавят всичко необходимо (храна, дрехи, учебници и т.н.), що за възрастни хора са това? Ако искаш да си наистина възрастен трябва сам да се грижиш за себе си, а не да разчиташ на родители. Това, че пушиш тютюн или трева, пиеш алкохол, правил си секс или имаш лична карта не те прави автоматично възрастен.

    Може да се каже, че се отделих донякъде от родителите си когато отидох в казармата. После като студент разчитах само на финанси от тяхна страна, но пък за всичко останало (живеене, готвене, чистене, пране, планиране на разходи и т.н.) се оправях сам. Състудентите ми, които живееха при родителите си ми изглеждаха доста инфантилни (да не вземе сега някой да се обиди де). Е, сега за нищо не разчитам на родителите си и имам що-годе някакви претенции за възрастен.

    Мисля, че Ели засяга важна тема-за колективистката култура. Всичко става в семейството, то контролира личния живот на всички. Този ритуал в моите очи е по-скоро карикатурен. Дъщерята уж е вече голяма, но не може да прави нещата, които може да правят да речем 30-годишните. Ако има приятел, то той трябва да е одобрен от семейството. Разбирайте, че ако си хареса някой пънкар с гребенче до тавана, то работата няма да е на добре. Или хипар от Сан Франциско с коса под раменете, спален чувал и китара на гърба…

    Другото, което не ми харесва е дивата консуматорщина и в касаньерата, и в абитуриентските балове. Всичко е неприятно скъпо и колкото по-скъпо, толкова по-безмислено.

    А за ролята на принцеса… е аз познавах една, която я бяха набутали в тази роля. Изключително лоша услуга й беше направила майката. Целта й в живота беше да си намери заможен мъж. С течение на времето шансовете намаляват, инвестира се в дрехи и престой в София. Трагедия! Пълна неспособност за общуване, съжителство с други хора и справяне с елементарни ситуации. Инфантилна, разглезена и цупеща се. Учене магистратура с цел да си увеличи шансовете за женитба с подходящия. Живееше с идеята, че това няма да го работи така или иначе (принцесите не работят, те по цял ден се гледат в огледалото 🙂 ), и затова нищо не й влизаше в главата. Прекарваше повече време пред огледалото, отколкото за всяко друго нещо. Лоша работа, скапан и мизерен живот й бяха отредили и я бяха направили неспособна да го промени.

  10. neuromantic

    Ах, колко приятно е да прочетеш един такъв поглед над явлението принцесщина, особено когато вчера си бил анатемосан със замах заради нечисти аналитични помисли и наблюдения върху въпросния феномен изказани неблагоразумно на глас точно пред принцеса (не е лесно да си черна овца). Забелязвам обаче че принцесщината не е просто анахронизъм от отминали еони, та да я заклеймим с лекота. Изглежда тя еволюира. Появил се е нов модел принцеса с псевдоинтелигентен слой служещ да маскира поведението и като непредвидимо. Така всеки средностатически кандидат-принц може да бъде финтиран и впечатлен т.е. красотата се абстрахира от очевидното и ниво и се превръща в идеал преследващ свои цели, някои от които отдавна станали класика в конкурсите за принцеси, но в същността си не се различава по нищо от добрата стара схема „загубвай си акъла по мен, моля“. Този модел определено има и поле за усъвършенстване – разкрасяването може да продължи във всевъзможни причудливи форми. При опит за предвиждането (очевиждането понякога) им обаче се задейства системата за сигурност и нещастникът опитал го се класифицира като крадец на свободна воля, след което бива порицан… Хаха. Не знам за бар мицва, но един обикновен бар ще свърши много добра работа за профилиране на качествени принцеси 🙂 Нищо по-непредвидимо няма от класическия розов шум.

    Сериозно, не вярвам да има знание на таз планета, което да замени короната и на бала.

  11. Не знам как е в България, но в САЩ в последните години принцеската треска е по-разпространена и вече предизвиква тревога у родители – освен приказки и филми, както и традиционните костюми за игра, темата за принцесите е станала осезаема и в други области – книги за тийнейджъри, които внезапно откриват, че са изгубени принцеси, мода, аксесоари и декорация… И това съвсем не се отнася до испаноезичните имигранти. В края на краищата, традицията на дебютантките си е традиция на синята кръв в САЩ. Така че ако тази вълна е дошла и в България, Енея наистина наблюдава промяна.

    А това е може да е проблемно, защото, както казват Христо и neuromantic, подмолно внушава приоритети. Установено е, че момичетата, израснали с традиционните приказки за принцеси статистически е по-вероятно да попаднат в проблемна връзка когато пораснат. Предполага се, че това е заради нереалистичните очаквания, които са си изградили за романтичните отношения, включително за своята роля в нея и за ролята на партньора си.

    Христо, преходът е постепенен 🙂 На една година се прави прощъпулник на децата в България, на 7 – първото зъбче се хвърля на покрива, а за войниците преди време се правеше войнишка вечер. Бат мицва например има религиозен смисъл (детето може да води религиозни служби от този род. Наистина по ритуалите и тяхната символика може да се познае една култура. А може хората да проявят и креативност, но за един ритуал все пак се иска участие на някаква общност, която да се „съгласи“ с тях.

    @neuromantic, а може би ключът на проблема е независимостта?

  12. Аз ако бях латиноамерикански родител, не бих направила бал по случай красотата на дъщеря си, а по-скоро бих организирала огромно парти, на което на нея да й стане ясно, че вече е възрастен и че с шегите е било до тук. Сега вече има отговорности, има целуване на ръка на мустакатата леля на чичо й, че от нея се очаква да спазва цял набор житейски правила, а също й за да й натякна, че сега ни дължи нещо. Дължи ни коректност, дължи ни признателност за бала, за доверието, за грижите.
    Според мен всички тези абитуриентски, новобрански, кинсеаньери си приличат по това, че натякват на децата/юношите „ти вече си голям, аз винаги съм се грижила за теб, длъжен си ми, дръж се както трябва“. И на мен ми се размина тая част, защото тогава вече живеех сама, но предпологам, че не е никак приятно вчера да нямаш никакви задължения, а днес да очакват да се държиш зряло. Да изискват да се държиш зряло.

  13. neuromantic

    Сложен въпрос постави, Размишльотини. Вероятно ключът е независимостта, но ключове разни, а колко са вратите до сърцевината е трудно да се каже. Аз като един философ по душа и математик по убеждения не вярвам в абсолютната независимост. Първата стъпка при проблема разбира се е независимост от родата, но достатъчна ли е тя? Ами зависимостта от социални, медийни, архетипни и т.н. модели? Възможно ли е да се премахнат всички те и дали отключвайки врата след врата няма да се стигне до задънена улица и логичния въпрос „ами сега накъде“. Как бедните души ще си отговорят на него и какво да кажем за извечната зависимост от материалните блага? Не е ли възможно принцесата да се усъвършенства дотолкова че да привлича за каузата си всички ресурси попаднали в гравитационното и поле? Статистически харесваните жени (а почти всяка може да стане такава с подходяща украса) с поне малко ум бързо осъзнават силата си и започват да се възползват от нея при всеки удобен случай – те не чакат принца да направи тежкия си избор, те просто протягат ръка и вършат това вместо него – превключват жертвата си в режим инструмент и прибират реколтата. Това е нов вид феминизирана принцеса-хищник, която е превърнала оценката за нея в самоцел, откъсната дори от родовите корени тя се движи в някакъв свой порочен цикъл. У нас този тип жени са особено популярни сред мутроелита. Наистина, тежък религиозен празник ще е необходим за прогонване на злите духове. 🙂

    Може би просто преувеличавам…

  14. Според мен проблемът в образа на принцесата не е във физическата красотата или в хубавата рокля. Защо да е лошо това, че красотата е ценена? Тя е естетическа категория, ценност към която хората се стремят. За предпочитане е красивото през безобразното, нали така?

    Проблем е, когато преклонението пред физическата красота не е съчетано и с ценене и стремеж и към нравствената красота. И когато този тип виждане залегне във възпитанието на момичето, тогава става страшно.

    Подобно пищно събитие не ми се струва, че възпитава нравствени ценности, напротив. Така се формират повърхностните момичета (жени). Иначе идеята за ритуал, който да отбелязва преминаването на детето в света на възрастните, е хубава. Но както каза някой в предишните коментари, има хиляди други по-удачни начини да се реазлизира той. Дори сега се замислям, че индивидуалното осъществяване на един такъв ритуал би било много показателно за ценностната система на конкретното семейство и за възгледите им за правилното възпитание на детето им.

  15. @neuromantic Наистина пълна независимост е невъзможна – все пак сме социални същества. Но всяко общество определя своя парадигма на тези зависимости и докъде се простират те. Евентуална пълна независимост е и неприемлива, защото какво друго ако не все пак зависимост са приятелството, любовта, загрижеността и ангажираността.

    Привлекателната жена-хищник, която споменаваш, не е ново явление. Тя датира от времето на Клеопатра и толкова много други нейни следовнички 🙂 Не мисля, че е плод на феминизма, а по-скоро на възприетата идея, че красотата на жената привлича фатално, а съчетана с някои други качества е оръжието, с което една жена може да си проправи път нагоре. Властни неустоими жени е имало много в историята и те обикновено са възвеличавани, а когато са демонизирани, то е пак потвърждение на ефективността на съчетанието. Феминизмът по-скоро се отитва да отдели красотата от този механизъм на израстване.

    @Царевна и Светлина
    Между другото, нравствени напътствия има много в този празник. Част от събитието се развива в църквата, където на специална кратка литургия в чест на момичето се дават такива. След това и на самото тържество то прочита някакво слово/благодарности/обещание, където такива ценности също се споменават. Въпросът е, че тези напътствия – за послушание, опазване от съблазни, девойка с много отговорности, etc. са думи. Докато ритуалът показва чрез образи и действия други ценности и с големия си визуален импакт в края на краищата има по-голямо влияние. Самият повод за празника е физическата зрялост и слeдователно привлекателност на момичето като пораснала жена. Забележете, че празникът съществува само за момичета, не и за момчета. Това говори нещо на всички участници.

    Пък и нравственост има във всеки един модел на поведение. Послушанието също е нравствена ценност. Скромността, да си знаеш мястото, да отстъпваш. Всичко това звучи много хубаво, а всъщност подчертаването му подчертава зависимост. В‌ края на краищата патриархалните ценности най-много са заграбили за себе си видимост като нравственост и като говорим за нея най-много се сещаме за тях. А именно те са тези, които пък възпитават образ на жената, според който тя трябва да бъде преди всичко привлекателна, отколкото инициативна, учена, със своя воля и така нататък, което би помогнало на тези момичета да изберат образование и да имат достатъчно самочувствие, за да не превръщат стремежа към привлекателност като единствен свой шанс. Красивото е за предпочитане пред некрасивото, но не и когато се превръща в очакване за израстването и социалното приемане на един човек. Ако стане така, подкрепяме модела, в които хубавите момиченца от малки усещат, че сладката им външност им отваря врати и започват да се облягат предимно на нея, и по-лошо, впоследствие да зависят от нея, независимо от други качества. Мерилин Монро споделя някъде, че е забелязала
    силата на красотата си от малка и то е имало влияние върху нея през целия й живот. А той не е пример на отстояване на себе си.

  16. Eneya

    Това, което ме притеснява в принцещината е, че се върти около външния вид.
    Ако не си спомняте, филмчето „Дневниците на принцесата“, да ви припомня.
    Имаме активистката Мия (Нещо-си), която беше с очила, огромна къдрава коса, беше непохватна и иначе казано, не полагаше извънредни старания за вида си.

    В момента в който стана ясно, че е принцеса, първата промяна беше чисто визуална. Вчесаха косата й (вече беше права, а не къдрава, което мен ме навя на мисли… искат да ни кажат, че къдравата коса е нещо плебесйко (?), после й махнаха очилата (защото както знаем, очилата са… ???, след което я набутаха в дизайнерски дрехи. Гримираха я, изобщо, тя измени тотални вида си. След което и поведението си.)

    Хареса ми идеята за порастването и поумняването на Мия, но не ми хареса подтекста „всяко момиче може да бъде принцеса, стига да има подходящия привлекателен външен вид, красиви дрешки и пари. Защото да бъдеш принцеса не е нещо, което си като характер (благородство, интелигентност, т.н., а е външен вид)

    Изобщо, не разбирам защо всички се прехласват така по принцесите, при положение, че са сковани от хиляди условности и от тях рядко забелязваме нещо друго, освен децата им или външния вид.

    Имам чувството, че на реалните принцеси им е в пъти по-тежко, отколкото на съпругите на президентите, защото първите дами търпят отношението само 4 години.

    Поредната идеализация на нещо, което всъщност по-скоро може да се приеме за тегоба, отколкото удоволствие.

  17. В САЩ беше излязъл и филм Quinceanera преди има-няма три години. Който не го е гледал и е в САЩ, може да го поръча от Netflix. Много интересно разглежда проблемите за съзряването, илюзиите и парите, за които говори и Размисли. Идеята за бат мицва, коят свързва съзряването с поумняването и духовното израстване и на мен ми допада повече, но на практика нещата не винаги са по-различни от quinceanera-та. В по-богати семейства и дъщерята, и майката сменят по две пищни рокли по време на бат мицва.

  18. Pingback: Красота и женственост? « It Looks Like A Feminist Blog

  19. Мег

    Аз съм на 39 години и също считам, че по времето, когато тепърва се формирах като личност (преди 20-30 години) принцесщината не беше в апогея си. Или поне не в този й вид. Никой не ми е препоръчвал или натрапвал насила някакъв специфичен тип „женственост“. Смятам, че не е и наложително, защото децата са много наблюдателни и много лесно попиват не само думи, но и модели на поведение. Какво имам предвид. Майка ми беше много женствен тип визуално. Неведнъж със задоволстрво съм констатирала положителния ефект от външността й върху околните. Усещала съм и в училище как по-миловидните и спретнати мои съученички са обект на „по-специално“ отношение и от момчетата, а и от разни кръгове на момичета, които считат себе си за нещо „ПО“. Естествено, и аз имах период (когато много искаш да си порастнал), през който се опитвах да доближа визията си максимално до тази вълшебна женственост. И какво установих: 1. Че не ми носи чак такова безмерно щастие по-позитивното отношение на околните, щом се базира на външния ми вид (т.е.-до вчера не съм била оценена, а утре ако не уцеля поне толкова ефектна комбинация от дрешки – пак няма да бъда). Някак си … не ме топлеше такъв тип отношение; 2. Абе страшна концентрация се изисква за това нещо женствеността бе – постоянно трябва да гледаш къде стъпваш, за да не си обелиш токчето на обувката, трябва да внимаваш да не закачиш чорапогащника, да не си обелиш лака или да не счупиш нокът, да не си размажеш червилото или очната линия и какаво ли не още; и 3. Това вече беше много по решаващо – абе много време се губи за това, бе мама му стара! А пък има купища по-интересни неща за правене. Наистина съм много щастлива, че съм имала късмета да го усетя в една доста ранна възраст. До ден днешен с интерес разпитвам някои от по-натруфените си колежки по колко време отделят за грим, за прически, за маникюр, маски и каквото там още правят „порядъчните“ женички. Отговорите (поне според мен) са катастрофални! Варират между 1.5 и 3 часа на ден (според индивида). Разбирате ли, че това са минимум 10 часа на седмица или около 40 часа месечно! Както и да го погледнеш – това си е денонощие и половина (минимум) всеки месец, което тези персони отделят за някаква странна и съмнителна инвестиция. И това години наред. Може и да не съм права, може и на някой от вас да му звучи преувеличено – но това за мен е разсипия на време. Време, в което е можело да спортуват, да четат книги, да учат език, или ако щеш дори да изиграеш един куест или една стратегия на компа – пак щеше да е по-смислено, мамка му! Понякога ми е унизително самото съществуване на подобни индивиди наоколо. Ужасявам се, че има хора, които по такива представители като тях съдят за жените като цяло. И после приказки: „че то кой може да разбере жените“ и „жените са загадка“. Няма загадки – има изкуствено измислено разделение по странни белези на „женственост“ и „мъжественост“, като първата категория рядко се използва за ласкателства, освен в някои случаи, когато касае външния вид. В крайна сметка – целия този цирк ме е довел до състояние, при което избирам гардероба си не по това, което най-много харесвам, а по това на всяка цена в него ДА НЕ се озове някоя дрешка, която би била носена от някоя „принцеса“, защото ако някой вземе да ме сбърка дори за момент за такава – сигурно ще изживея няколкодневна трагедия. Аналогично – косата и прическата ми НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да са различни от всичко сладникаво и „миловидно“. Ако някой ми каже: „Еди-как си ти стои много сладко“ – ще си счупя краката да бягам да се преоблека или да си сменя прическата. Знам, че звучи ужасно, но всички тези клишета и обобщения са ме довели точно до такова поведение. Наречете го безхарактерност или прекомерна податливост към външни влияния, но не знам дали съм в състояние да променя нещо. Настръхвам от клишетата, които ежедневно ни заливат от медиите: „Всяка жена обича еди-какво си“ или „Коя ли жена не би искала…“ (да бъде булка, например). Изумява ме упоритостта, с която болшинството хора се хвърлят в клишетата и даже изпитват някакъв извратен вид радост да ги повтарят като ехо: „Да, наистина – и аз съм така!“ без въобще да са го подложили на каквото и да било осмисляне.
    Не знам – много объркан ми се струва понякога животът на тази планета :-)))

  20. A fifteen years old feminist

    Леле,Мег,много точен коментар!Направо ми взе думите от клавиатурата.:)Единствено бих те посъветвала да не го взимаш толкова навътре.Няма нищо лошо в това да искаш понякога да се разкрасиш.Аз самата го давам по „грънджи“ и „tomboyish“ (ако това е дума де),но е готино от време на време да се видиш по друг начин.Заради самата себе си де,не заради някой друг (защото това,което пишеш ме кара да си мисля,че се носиш по този начин или от страх или напук на другите),което и аз самата правя,но вече взех да се чудя дали не изпадам в другата крайност (на крайно отрицание и отхвърляне и демонстрация на нонконформизъм),което не ме прави много щастлива anyway.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s