Акордеон на сърцето

Акордеонът е един от любимите ми инструменти (макар че не мога да свиря на него), заради въображението си – изключителната си многостранност и адаптивност. Изобретен в началото на XIX век, с патент и класически претенции, на практика много бързо и лесно става фолклорен инструмент в най-различни култури. А това вече е за учудване, защото адаптирането на един клавишен към толкова различни традиции, до пълното му поглъщане до степен днес да се счита за душата на съвсем разнородни стилове – от танго до зайдеко до полка – е рядкост.

А това са любимите ми мелодии:


Buckwheat Zydeco. Зайдеко е музика на франкофонните креоли в Югоизточна Луизиана. Сърцето й е акордеонът, а корените – в блуса и R&B. Бъкуит е един от големите имена, първият зайдеко музикант направил жанра популярен извън границите на региона. „Hey Good Lookin’“ е едно от по-бавните парчета, но интересно с това, че интегрира елементи на други популярни (във фолклорния смисъл на думата) стилове. Със затворени очи човек може да си представи, че е в Луизиана един ленив следобед.


Френски мюзет – безгрижен преливащ акордеон, музиката, която се очаква във всеки филм, когато действието се развива в Париж.


Давиде Ван де Сфроос (няма нищо холандско, името означава „отиват да мамят“ на ломбардски диалект) прави лирично-ироничен и тъжно-саркастичен фолк рок. „Синът на Вилхелм Тел“ е смазващa с различната си гледна точка: тревожната беззащитна самотa на едно момче, което трябва да участва в изпитание, без никой не пита дали иска; мислите на сина на Вилхелм Тел в очакване баща му да застреля ябълката. Акордеонът носи тази тревожност. И разни подобни странни тъжни и неочаквани интерпретации на познати истории – за Адам и Ева, за Каин и Авел и други премисляни сюжети.


Тангото е равносилно на акордеон благодарение на Астор Пиацола, който е негов създател такова, каквото го познаваме днес. Всъщност то не е за акордеон, а за бандонеон – с бутони и по-малък диапазон, но особено експресивен и изобретателен в настоятелността на ритъма си.  Libertango e една от най-известните му композиции.


Карлос Вивес, ангажиран поет с китара в стил вайенато, (колумбийската фолк музика), който е специалeн и отличаващ Колумбия от близкте райони, в които властват други инструменти. Той има и по-вълнуващи неща, например „Фиделина“. Поетичният тон един вид казва: животът е хубав, макар и нещата винаги да излизат не както трябва. Забелязвате ли как акордеонът доминира над всички други инструменти?


А това е едно от големите ми удоволствия, до сълзи – цигански фолклор среща еврейски клезмер. Винаги ми е харесвал небрежния жест с наклонената китка на акордеониста. Акордеонът не доминира, но без него не може и в двата стила. Той е душата, пулсът, сърцето. Напомня ми, че ако си дете и се изгубиш в тълпата, винаги ще те намерят.


Това пъргаво хоро, което сближава българския акордеон с братята му в други традиции, ме наведе до мисълта да пиша този пост. Звукът – един от най-хубавите ми спомени от детството, чието разнопосочно звучене винаги съм подозирала, но едва по-късно открих във френски мюзет и вайенато. Ако наистина се замислим, можем да открием връзките ни с толкова други култури и мирогледи и сходства на идеи и усещания. Вместо да се окопаваме в някаква самозаблуждаваща уникалност.

За друг път: акордеонът в Corteo на Cirque du Soleil, в In cerca di cibo на Gianluigi Trovesi и Gianni Coscia (джаз), руски баян.

Advertisements

14 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, култура, музика, традиция

14 responses to “Акордеон на сърцето

  1. Xquisite

    Благодаря за този подбор, някои неща не ги бях чувала, а са прекрасни.

    p. s.
    Първият клип го няма.

  2. Интересното е, че акордеонът се е вградил в българската народна музика изключително бързо, за около 10-20 години. Дори горе-долу се знае кой е човекът, който го е направил – Борис Карлов (сега виждам, че преди няколко месеца някой е махнал от статията циганския му произход ).

  3. Ех, че хубава музика!
    Покрай Астор Пиацола се сетих за Готан Project

  4. Благодаря 🙂

    Xquisite – Не знам защо така се получава – при мен се вижда. Някой друг има ли този проблем?

    Не знаех за Борис Карлов – и колко показателно, че е изтрита „засрамващата“ информация, че е от цигански произход. Нали трябва имиджът на фолклора да се запазва като уникален като чисто български.

  5. Xquisite

    Аз пък се сетих за любимата ми литовска група покрай акордеона:

  6. Бисер

    Здравейте Размишльотини,

    С интерес следя коментарите Ви в БГ блогове.
    Вие сте чудесна инвестиция на
    съзидателния Български дух в Новия Свят.
    Днес преполових блога Ви –
    to much for the midle of the day.
    ОК, абонирах се.
    You will be continued.

    Акордеонът е вторият „език“, който „проговорих“.
    Държа ме на сцената чак до 11 клас.
    И сега си го дрънкам от време на време по Дивия Запад.
    С балканската му интерпретация ще се срещна отново
    на 19-20 Юни в UCLA- Royce Hall, в изпълнения на оркестъра на Горан Брегович, като и на два гласа от
    Les Mistere de viox Bulgare./www.uclalive.edu/

    Борис Карлов е първопокорителя на акордеона у нас
    и го популяризира в западните покрайнини на България в рамките на сезонното катунарство
    по панаирите в началото на 20 век.
    По късно в 50-те и 60-те негов наследник е акордеонистът- виртуоз Михаил Гюров,
    както и Иван Шибилев – всички български цигани от
    Нишкия край.
    В рамките не само на България, акордеонът носи класови и етнически белези, от които съвременните
    сънародници се дистанцират. Жалко.

    Бих желал да предложа на Вашето accordion-aficionado
    внимание книгата „Accordion Crimes“ by Annie Proulx.
    French autor, New Orleans story. Magnificent.

    За съжаление и аз не мога да отворя половината клипове по горе. Намерих ги в нета без проблем.

    До нови срещи.

    Бисер

  7. Благодаря, Бисер 🙂
    Намерих информация за събитието с Горан Брегович, ето тук по-долу. За мен остава само да го слушам на диск 🙂
    http://www.uclalive.org/Event.asp?Event_ID=566
    Намерих и книгата и си я набелязвам за лятото.

    Това с техническите проблеми е голяма досада… презаредих адресите, пишете ако има отново проблем.

  8. Петър

    Здравеите страхотни хора…
    казвам се Петър и свиря на акордеон вече 9 години. Мисля че това което правите е страхотно и Ви пожелавам да бъдете все така отворени към този невероятен инструмент!

    Имам само един въпрос. Малко по-горе прочетох за книгата “accordion crimes“. Ще съм много благодарен ако някой ми каже от къде мога да си я намеря…

  9. bisser

    Zdraveite Petar,

    Mojete da potarsite knigata „Accordion Crimes“ na Amazon.com
    Sus sigurnoost shte ya namerite na angliiski – na ezika na koiito az ya prochetoh.
    Ne znaya dali e prevedena na BG.

    Svirete sas zadave,

    Bisser

  10. bisser

    Razmishlyotiny,
    Privet ot Fiesta in Santa Barbara, CA.
    Mexikano/Ispanzite vladeyat akordeonnoto izkustvo
    ne po zle ot ostanaliya akordeonen svyat.
    Parada varvi v momenta pred dverite na Mac Stora ot koito Vi pisha v momenta.
    Akordeonat vliza v meksikanskiya folklor chrez tirolo-avstriiskite melodii predstaveni v meksikanskiya kralski dvor ot naslednizite na Napoleon Bonapart – vienska aristokraziya …..
    Ne sa virtuozi kato nashenskite maistori , no pak sa mnogo po veseli i pozitivni v muzikalnoto si poslanie.

    Sorry , no Kirilitza na tozi komputar.

    Happy summer to you !

    Bisser

  11. andreeva

    Zdraveite Razmi6liotini,ne sam sre6tala dosega tolkova inteligentno da se govori za akordeona i to ot ovek koito ne se zanimava s tozi instryment.A moje bi i tyk se krie tazi zagadka za men:)?Iskam da Vi pozdravia.I razbira se mi e liobopitno da si pogovoria stakiva xora.6te se radvam d aystanovi kontakt.Az sam prepodavatel po akordeon v myzikalnoto y4ili6te v Plovdiv.Xybav den i do skoro nadiavam se

  12. peter

    Поздрави и от мен – Петър Григоров,
    Попаднах на тази страница докато се ровех из мрежата (в момента съм в отпуска в България). Браво!! Акордеона беше моят първи инструмент преди повече от 50 години. След като свирих цял живот на пиано (и китара като по-млад) се върнах кам него. Не сам съвсем за изхварляне дори на моята преклона вазраст – доказателство? Сами се убедете като потърсите „grigpit“ vav „youtube.com“.Не си нравя реклама а само искам ако разбирате от акордеон да видите как се свиреше през 60-те години. Имаше мощтна читалищтна самодейност и аз участвах също. От много години живея в Бостон но нищто не е забравено. Прекрасно е че обичате музиката и акордеона. Красотата ще спаси света!!!
    Привети и бадете здрави!!
    П.

  13. Благодаря ви,госпожо за великолепната статия!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s