Как се учи четене

portasantafeЧетенето не е просто разбиране на буквите и свързването им в думи. То е разбиране на идеите зад тях и възможността да боравим с тях. А покрай Голямото четене дискусиите за това отново поникнаха. Освен това в Либерален Преглед след публикуването на няколко мои поста от блога за образованието обещах да пиша нещо по-конкретно за него.

Затова реших да преведа набързо този материал. В него група учители споделят как учат учениците (особено тези по-неопитните от 9 и 10 клас) на добро четене, което да бъде доживотно умение в ръцете им и което да продължи с жар и след завършването на училище. Публикуван бе в списането на училището на детето ми и отразява практиките в него. Следват други обещани постове: примерни въпроси за домашни, някоя и друга реална писмена работа, анализ на един изпит… Ето първата част.

Доброто четене е умение. За да го развие, начеващият читател в училището преминава през няколко фази, като получава подкрепа от експерти и много практика. Учителите, които обикновено държат на различието на мнения помежду си, са единни в признаването на първенството на това умение.

Независимо дали в час по съвременна световна история, напреднала математика или импровизационен театър, преподаването е насочено да укпрепва умението за четене. Обикновено се започва с целта да изграждат влечение към четенето за удоволствие. Учителите виждат учениците по-уверени и силни, когато четат. По всеки предмет работят целенасочено до етап, където доброто четене, критическото мислене и изразяването да са неразривно свързани.

Английски

На практика, учителите по английски полагат основите на доброто четене в училище. „За деветокласниците преподаваме т. нар. четене отблизо (close reading),“ казва Фил Конъли. Учителите по тази дисциплина интегрират ежедневната работа в клас с ежеседмичното ателие по граматика и синтаксис.

„Във всеки изучаван жанр спецификата има значение. Опитваме се да разнищим какво означава всяка дума. Работим с речника, който винаги стои в средата на голямата маса (около която са събрани и седнали учениците). Тълкуването – образността, двусмислието, символизма – идват след и в резултат от близкото четене. Учениците започват да реагират емоционално на прочетеното. Когато идват при нас след като са прочели зададен текст, те често казват: „Звучеше доста странно“ или „Направо депресиращо.“

Тогава питаме: „Защо? Откъде идва това усещане?“ Хубаво е, когато ударят в целта: „Ами ето тук, в този параграф, на страница 20. Пълен е с мрачни думи.“ Започват да намират пряка връзка между написаното на страницата и емоционалната си реакция.

„Ние ги учим как да разгадават текста. Интерпретацията не е нещо свободно измислено, а е изградена върху него. Когато пристъпят към анализа си, те използват инструменти за тълкуване (например образност, тон, ирония, перспектива, etc). Те трябва да използват тези инструменти, за да аргументират тълкуването си.“

Заедно с умението да четат, идва и откритието, че всеки от тях гледа през своя призма. Всяка дума има лична конотация, освен денотация. Появява се и тяхното самоосъзнаване, когато започнат да си задават въпроса: „Какво означава за мен като човек факта, че възприемам тази дума по този конкретен начин?“ Когато седят около продълговатата маса, те осъзнават и че всеки друг има някаква призма. Бързо стигат до извод за собствените си културни корени и техния ефект в интерпретирането на текста. Усвояват умението да артикулират и споделят своята гледна точка. Всеки от участниците в дискусията печели от тази обмяна на гледища.

Изучаването на граматиката и синтаксиса става важно не само за писането (което е главната цел на ателието), но и за четенето, когато учениците се сблъскат с текстове, които нарушават правилата с поетична цел, като например Фокнър. Те предполагат, че това е нарочно и се питат защо точно го прави.

Оценяването по английски на учениците от 9 клас се базира върху тези нови умения. Януарският писмен изпит включва анализ на стихотворение. „Става дума за неизучавано и вероятно непознато стихотворение с еднакво ниво на трудност всяка година.“ През втория срок се пише критическо есе. Всеки избира един разказ от три възможни и има 4 седмици за написване на 5 до 10 страничен критически анализ, без използване на външни източници за това; трябва да се осланя единствено на своите умения, след прочитане на разказа 5, 7, 11 пъти. Става дума за разказ, който не е изучаван в клас и така работата върху него става интензивно лично преживяване.

Развитието на тези умения, себеоткритието, изслушването и приемането на чужди аргументи – това е важен житейски опит. Друга учителка казва: „Когато хората се научат да мислят чрез литературата, те имат повече шансове да станат по-добри човешки същества.“

История

Бен Лу, учител по история, предупреждава учениците си да избягват първосигналната реакция на откриването на двуполюсни опозиции при четенето на исторически текст: добро и лошо, черно и бяло. „Често най-значимото в историята се случва точно между тези два полюса, в сивата зона. Опитвам се да ги науча да търсят не крайности, а поредица от елементи, които си взаимодействат. Това води до различни идеи. Учениците имат за задача да откриват идеи в текста, доказателства за тях и да правят връзки.“

Започваме с практическите умения да се учим да четем трудни за разбиране текстове, като използваме близко четене, анотации, обобщения. Уча ги да спират на края на всеки параграф, да си водят бележки за това, което им е направило впечатление или за неясните пасажи. Това е нещо, което те вършат преди да дойдат в час. Aко не са са подготвили за час с тази предварителна работа по текста (която е видима – това са техните бележки), освободавам ги от час и ги изпращам в моя офис, за да го направят. Правото да участват в дискусията трябва да се заслужи с тази предварителна работа преди самия час. А в дискусията откриваме идеите и цитираме доказателствата за тях. Много скоро започват да се учат едни други.

Записвам идеите, до които те са стигнали, на три крила от черната дъска. Те продължават да се позовават на тези идеи и на доказателствата, защото това е нашият принцип на работа – всяка идея трябва да се аргументира.

Освен учебника четем много първични източници. Опитваме се да откриваме важното в тези текстове, които са написани в различни стилове, от различни гледни точки и в далечни исторически моменти. Това само по себе си е доста трудно. Улеснявам ги, като им давам няколко въпроса в самото начало, върху които да работят. Давам им фенерчето, с което да се намират когато се отплеснат и с което може да откриват големите идеи в непознати трудни текстове.

По-големите ученици вече имат опит и са аналитични от самото начало. Те виждат фактите, но могат да гледат и зад тях; правят връзки и стигат до панорамни гледища сами. Но за по-малките ученици преминаването през конкретното и работата отблизо с текста е начинът да се научат.

Иронията е, че тези твърди техники помагат особено много на учениците, които идват с доста по-малко самочувствие по история. Когато се научат да четат по-добре, те придобиват увереност, а с нея идва и интереса. Това общуване с историята има връзка с момента в психологическото развитие на деветокласниците и десетокласниците. То отключва интереса им и влияе на начина, по който възприемат предмета оттук нататък.

[Следва споделеното от учители по математика и природни науки, визуални изкуства и театър, чужди езици и латински, които казват как стимулират и помагат на учениците да се научат да четат.]

По-нататък в списанието има мнения на завършили ученици, които споделят за ролята на четенето в живота им. Ето как един от тях, който е президент на благотворителна организация за развитие, отговаря на въпроса каква е ролята на четенето в работата му.

Той казва, че за работата си чете голямо количество изследвания, както и говори и пише за тях, интерпретирайки ги за неспециализирана аудитория. Но продължава да чете и за удоволствие. Любим автор: шведски автор на мистерии Хенинг Манкел, а мястото на действието е Африка, в която е работата на възпитаника. Друг любим негов автор е историкът Уилиям Далримпъл, който по негово мнение успява да пише сериозни научни изследвания, но които и се четат увлекателно. Други бивши възпитаници говорят за книжарниците като социална общност, за читателските клубове, за книгите, които четат в момента.

Следва статия, в която възпитаници-сегашни университетски преподаватели размишляват за четенето в университета. После: анализ на лятната програма задължителни четива за единадесетокласниците, за разделените класове в 7 клас (момичета и момчета са в час по английски отделно), анкета кои са любимите книги на абитуриентите и интервю по повод на общата книга, която всички ученици от всички класове четат през ваканцията. Избрана по предложение на председателите на класа, това е книга, която се дискутира в първите дни на новата учебна година и се споменава по всички предмети. За миналата година това е книгата на Трейси Кидър Mountains Beyond Mountains: Healing the World: The Quest of Dr. Paul Farmer (за Пол Фармър, американският специалист по инфекциозни болести, установил програми за лечение от СПИН в Хаити, Перу, Сибир и Руанда – повече за него друг път).

Серията завършва с представяне на новоизлезли книги на бивши възпитаници (сред които има много автори).

Да, и аз бих искала да бях учила в това училище 😉

8 коментара

Filed under САЩ, литература, образование

8 responses to “Как се учи четене

  1. Eneya

    Чудесен текст, благодаря, че го публикува. 🙂

  2. me

    И аз бих искала такова училище, да. Много малко от моите преподаватели са съумявали да градят това умение у учениците си. Само че какъв е аргументът за разделените класове в 7 клас? Питам, понеже аз лично не харесвам много идеята за разделени момичета и момчета.

  3. Аргументът е, че на тази възраст момичетата в САЩ се боят да изпъкнат в часовете по точните и природни науки, защото тези науки се схващат като някак неженствени, а момчетата се боят да изпъкват в часовете по литература, за да не излезе, че са като момичетата: „женчовци“ и „гейове“. Има много изследвания в САЩ по тази тема и се експериментира с идеята в про-гимназията да разделят момичета и момчета по някои предмети, не по всички. Изследванията навеждат към хипотезата, че в прогимназията половите стереотипи и стремежът на децата да са „нормални,“ т.е. да паснат на стереотипа, влияят особено силно на поведението в клас. Тези изследвания са специфични за САЩ.

  4. me

    И въпреки всичко, моето лично мнение е, че разделянето не е най-добрият вариант. Как иначе едно момче ще свикне с това по математека да го побеждават момичета? Въпреки че не е съвсем съшото, ми напомня малко на квотите за езиковите гимназии в България, които се правеха уж с цел да стимулират момчетата, но те през цялото време оставаха на горе-долу същото ниво.

  5. Разделението е само в 7 клас и само в часовете по английски. Аргументите са каквито ги пише Стефка – момичетата са по-вербални и това е шанс да се даде на момчетата място, където да не се притесняват да се изкажат и дори да бъдат емоционални, независимо от това какви са отговорите им. В интерес на истината (присъствала съм понякога на часове като родител) в осми клас вече и момичета и момчета са еднакво смели да изкажат мнение в обща среда.

    За другите предмети няма разделяне, дори и временно, но по принцип по всички се набляга на изразяването и писането. Дори и по математика трябва да обясняват как са стигнали до дадено решение, а в клас за повечето задачи пада голямо обсъждане. Не знам какво е половото съотношение сред запалените в математиката, но случайно бях свидетел как учителят (страхотен… и с PhD) убеждаваше родителите на една осмокласничка колко е талантлива по предмета и как трябва да специализира именно това в университета.

    Сега осъзнавам, че може би заглавието беше подвеждащо и предполага пост за малките деца, а не за големите. При малките се набляга на други неща, особено четенето за удоволствие, въображението и свързването с реалния живот. Но истината е, че в началото на гимназията четенето придобива по-различно значение и за него говорят учителите тук. Точно такъв вид четене му трябва и на българското училище.

  6. Нещо не по темата но мисля че може да послужи като база за сравнение, за неучителите 🙂
    Това е един филм „Рода на Вазов“, – ужасен е.
    Незнам, дали е от жанра или просто е правен в едни други времена но на мен ми напомня за повечето ми учители.
    Каменните физиономии, предварително научените текстове, липсата на емоции.
    Просто загубваш всякакъв интерес след 15-тата минута.

  7. „…Когато седят около продълговатата маса, те осъзнават…“

    Всички знаем как са подредени чиновете у нас.
    И всички знаем, кога ги пренареждаме да са като „продълговата маса“ – когато има хапване и пийване в класа по някакъв повод.
    После – защо се чувства българинът по-възвишен не като чете, а като си порка – ами – тогава има право да е истински.

  8. lyd

    В моята класна стая учениците са около овална маса, и всеки път правим close reading и пр., но навиците от другата класна стая са твърде силни. Може би трябва да давам нещо за хапване и пийване за да ускоря процеса 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s