Креативните движения

Обичам да вървя пеша и най-интересните идеи идват когато вървя. Ако имаше начин да си ги записвам, тогава моят креативен flow щеше да бъде перфектен. Дори за творческия резултат няма значение къде минавам. Може да са невдъхновяващи места като блата и сиви тротоари. Самото движение отключва движение на мисълта.

Но не минава номера с двигателната самоизмама, наречена „спортна пътечка“. Не е достатъчно едно автоматично, безсмислено движение=изразходване на калории. Движенито трябва да има смисъл.

Ръчната работа, дори и когато е механична, помага за много несвързани с нея хубави последствия. Има хора, които смятат, че гладенето и метенето имат лекуващ ефект. Не на последнo място и по практическо-символични причини, защото резултатът е свързан с обновяване и изчистване на предмети и места.

Когато напуснах България най-травматичната носталгия за мен беше пространствено-двигателната. Имах неистовата нужда да се намирам на дадени улици и площади и в дадена обстановка, да бъда обградена от дадени предмети и околна среда.

В повечето религии има броеници, които дават двигателна работа на пръстите, за да може умът освободен да се насочва към молитвите. А броеници се използват и за премахване на стрес и успокояване на духа, също като гъвкавите топки за мачкане в длан. Дервишите суфисти се въртят в кръг за достигане на религиозен екстаз.

А казват, че спортът помага в умственото развитие на децата. Но подозирам, че не е просто движението, а играта, при която тялото и мисълта се учат на синхрон. При която човек се научава, че мисълта му има действителна сила в реалния свят и може да се осъществява в него. В която мислите придобиват рисунък. Хората, които си рисуват хаотични драскулици докато слушат нещо след това се оказва, че са го запомнили по-добре. Не защото рисунките са един вид стенографен запис на чутото, а защото движението на ръката е дало пространствена форма на вътрешната логика на думите. А който си е водил записки на лекции знае, че дори и да не ги чете след това самият акт на записването му помага при припомнянето. Децата аутисти използват ритмични движения без смисъл, когато се концентрират във вътрешния си свят.

Има цели учения, които се базират на движение. Паневритмия, йога, таи-чи. Има mindful movement, mindfulness, flow. Сомнамбулизмът, който протича по време на сън, e друг вид креативно преосмисляне, което в същото време изисква той да бъде придружен и от движение.

Принципът, на който е изграден лабиринтът, е двигателно-мисловен. Въпреки легендата, античните лабиринти не са били предназначени да загубват хората в себе си, а да насочват движенията им към центъра и обратно в сложна последователност. Средновековният лабиринт, още повече, е подобна сложна пътека, просто нарисувана на пода в катедрали и свети места. Придружавани от специални молитви, движенията в тях е било с цел медитация, а достигането на центъра е метафора за проникване в Божията промисъл, защото самият лабиринт е бил символ на вселената. Извървяването на лабиринта е замествало поклонничеството на свети места, когато кандидат-поклонникът не е имал такава възможност.

Къде се пресичат едновременните възможности да извършваш движение, но и да мислиш за него, или по-скоро да оставяш подсъзнанателния ти автопилот да води посоката и да избира жестовете? Някои движения са монотонни и предсказуеми, ти знаеш предварително как ще протекат, като ходенето и боравенето с броеница. Други обаче изискват избор и макар че освобождават ума, отключват контролирана досега креативна енергия – например плетенето.

На това ме наведе Госпожа Ю, когато писа, че плете с цел медитация и бримките на плетката я водят да мисли за житейските бримки.

Друго:

Непознат град

Проект за промоция на поезията

Кръв и бели дантели

Случайна среща

Идеи за пътешествия

Advertisements

16 Коментари

Filed under изкуство, интелектуалстване, поезия

16 responses to “Креативните движения

  1. Май говориш за различни неща, за две различни движения, но като че ли интуитивно си се ориентирала. Например, механичните, монотонни движения са медитационна техника – човек може да медитира, докато си играе с броеница, плете, бели чесън. Механичен медитативен танц е и този на дервишите… Молитвата, повтарянето на думите от „Отче наш“ също…, това важи за молитвите във всички религии… Да повтаряш Харе Кришна може да те докара до транс. На Изток се казва: Светът ще съществува, докато Шива танцува.
    Предлагам да видиш нещо, което е достатъчно ярко и допълва това, за което говориш…:

    … до степен да е превърнато в изкуство.

  2. Аз пък мисля най-добре (и мисленето ми доставя най-голямо удоволствие :), когато пътувам в автобус. На пръв поглед прилича на ходенето, но пък липсва двигателна активност. Възможно ли е самият факт, че присъства движение, макар и без да вземаш активно участие в него, да се оказва благоприятстващ фактор?

  3. Понеже вече взимах отношение по тази тема по друг начин смятам, че всичко се събира в една дума – концентрация. И още едно виждане макар по малко необичаен начин.

    И в тази събота
    тревата е зелена,
    но малко вече
    прегоряла
    с дъждове.
    И слънчевата светлина
    е сякаш рехава.
    И птиците са някак вяли.
    Съзирам те едва
    потънала в своето стремление
    (и с далечина в очите).
    Тогава се разхождам
    сам във себе си
    и търся упование
    в растежа на кората
    на едно дърво.
    В пречупения лист
    на кестена застинал неподвижно.
    И знам.
    Живота може да премине
    преди да дойде истинското
    лято.

  4. „Дори за творческия резултат няма значение къде минавам. “ – при мен не е така 🙂 .

    Идеята е изолиране от текушите приблеми, с цел освобождаване на съзнанието.Като се пренасочва потока от мисли в „пространствено-двигателната“ посока.

    Мисля, че ако говорим за концентрация(предполага се че трябва да си сам), за мен са много важни:
    – Пътят по който съм се разхождал стотици пъти.
    – През коя част от денонощието е.
    – местоположението – да не е много далече от вкъщи
    – ясно изразенo направление, в моя случай това са две големи успоредни, празни улици, като малките улички които ги пресича изобщо не оказват влияние (разконцентрират те).

  5. Belly dance! Някой ден ще се осмеля да пусна една моя снимка от представление 🙂 Много добре дава идеята за креативните движения, защото преди да е хореография танцът е съчетание на определен речник от приети от всички движения със спонтанност на изразяването и mindful следване на музиката.

    Но за мен няма противоречие между монотонните движения и креативността. Ако то отключва креативност, е вече креативно. Също като съчетанието от мелодия и думи в една песен. Едното може да е по-монотонно за сметка на другото, но двете вървят заедно и имат съвместен ефект. Не знам дали това имаше предвид обаче.

    Може би преместването само по себе си (без непременно усилие на която и да било част от тялото) е достатъчно. Ще наблюдавам следващия път дали ми действа така, Lynn.

    Калоян, ще пробвам твоята метода 🙂

    Bogpan, къде си взел отношение? Ако е някой пост в твоя блог, дай линк 🙂

  6. Нещо не мога да свикна с тези линкове между блоговете.
    Апропо като видях „въртящите се дервиши“ първото нещо, което ми дойде беше “ Г-н Ибрахим и цветята на Корана“
    Но ето целия текст, за който идеше реч:
    Т.С Елиът

    Т.С.Елиът

    „Един поет е забележителен и интересен не с личните си вълнения, породени от определени събития в живота му. Тези лични вълнения биха могли да бъдат елементарни, груби или скучни. Чувствата в поезията му са нещо много сложно, но не със сложността на емоциите при хора, които изпитват нещо много сложно или необикновено в своя живот. Всъщност една от грешките на поетическата ексцентричност е, че тя търси да изрази нови човешки чувства : при такова търсене на новото в погрешна посока тя открива перверзното. Задачата на поета не е да намира неизвестни чувства, а да използва обикновените и като ги превръща в поезия, да изрази вълнения, които изобщо не се срещат в действителните емоции. И тези неизпитани от него чувства ще му вършат точно толкова работа, колкото и чувствата, които са му познати. Трябва следователно да считаме, че формулировката „чувство, спомняно в покой“ е неточна. Защото това не е нито чувство, нито спомен, нито, без да изопачаваме смисъла, покой. Това е концентрация, и онова ново, родено от тази концентрация на многобройни преживявания, което един практичен и деен човек изобщо не съзнава, че е преживявал; това е концентрация, която не се осъществява съзнателно или преднамерено. Тези изживявания не са „припомнени“, и накрая те се обединяват в атмосфера, която е „спокойна“ само дотолкова, доколкото означава пасивно участие в случилото се…. „

  7. звучиш като грамши, който имаше тази безумна идея как поточната линия е най-еманципиращото нещо, защото освобождава ума да мисли докато ръцете извършват автоматичната монотонна дейност, за чието извършване не се изисква съсредоточаване.
    всъщност, това не е ли доста картезианска позиция като цяло?

  8. иначе грамши ме кефи де, и то много даже:)

  9. Хе хе… епистемик, като спомена Грамши се сетих за една моя братовчедка, която спечели зелена карта от лотарията. Най-неподходящият човек да спечели зелена карта, според мен, защото в същото време не искаше да си остави работата като юрист в една българска институция. И планираше да идва тук по един-два месеца в годината, за си поддържа картата, работейки временно в магазин за козметика. След всяка такава ментална ваканция споделяше, че всъщност макар и системно лишавана от отпуска, макар и тя да е била главно ръчен труд, след нея умът й ставал много остър за юридическите проблеми 🙂

    Но има и други хора, които съм чувала да препоръчват като Грамши монотонната ръчна работа за сметка на изнурителната ментално претоварване със също толкова монотонно интелектуално робуване. Аз обаче не съм от тях. Монотонната работа не ме вдъхновява по принцип, колкото и свободен да е умът ми да витае, защото никой не би се интересувал от резултата на моето витаене като работник на конвейр. Но монотонните движения? Те са друго нещо. От една страна, са свободен избор и следват нуждите на тялото като вид хедонизъм, а не са цел сама за себе си или имат за цел нещо материално. От друга страна имат пространствено-философски смисъл извън самите себе си, който се оказва по-значим от самото движение – да стигнеш на върха на 1000-те стъпъла, центъра на лабиринта или да постигнеш екстаз/някаква нова идея.

    Аз пък си мислех, че идеята е мистична 🙂

    Bogpan – merci!

  10. хедонизъм?:) хайде хайде:) ти май не си тренирала бойни изкуства или йога:) за хедонизъм можем да говорим след години ебаси и мъченията:)

  11. Каква хубава пролетна публикация 🙂 Включвам се малко късно, защото бях в движение. Благоадаря за споменаването на Ю с всичките му монотонни движения.

    Познах много свои навици тук. Да, на мен лично монотонното движение ми действа много успокояващо, помага ми да се съсредоточа върху някоя мисъл, а не да прескачам от идея на идея. Когато карам колело из околността, си избирам винаги един и същ маршрут. Някои казват: „колко скучно“. Но идеята е тази, че по познатия маршрут мога спокойно да си въртя педалите с постоянна скорост, не ми се налага да откривам, мога да се съсредоточа в мислите си и като се прибера да свърша за кратко време измислената работа. 🙂 Същото важи за плетенето на една кука на еднакъв мотив, в който автоматъзмът е водещ. Или в беленето на картофи, аспержи, подреждането на архиви, които познаваш… Странното е, че и в работата винаги съм вършела с удоволствие монотонни неща, от които на много хора им призлява. Хахах, може би съм иделаният работник за поточната линия. 🙂

    За спорта и умственото развитие на децата – да, и тук така мисля.

    Абе, сега като се замисля – обичам даже да чета понякога книги, които са ми скучни, защото, докато чета, успявам да си мисля своите неща, а текстът, който тече автоматично пред очите ми, е само за да заблуждава околните. 🙂

  12. Да добавя само, че лабиринтите упражняват върху мен изключителна притегателна сила. Онзи ден имах удоволствието да медитирам е зеления пролетен лаборинт в градината на един цистерциански женски манастир… 🙂 Ех, че беше хубаво.

  13. Много хубава статия.
    Може би при движенията се активират съседни центрове в мозъка и така стимулират мисълта и помагат мисловните процеси да протичат по различни „пътеки“ а не само по канализирания начин.

    Между другото две приказки ми хрумнаха докато чаках автобус на една и съща спирка и ходех нервно напред-назад.

    Не знам, за да ми дойде някоя полезна мисъл, дали трябва да сменя спирката, или движението – вместо да ходя, даподрипвам, да речем.

    Това последното беше само шега де. Иначе много ценна статия.

  14. Епистемик, всеки който харесва цигарата и питието ще каже, че първите му стъпки в това съвсем не са били приятни 🙂 И въпреки това сега му се нравят от чисто удоволствие. Но мога да намеря и по-лесно, медицинско доказателство и така да избягам от философски зъбобол – движението предизвиква образуването на ефедрини, които са хормоните на щастието.

    Мислидуми, това за скучните книги и блуждаенето на мисълта ме зашемети 🙂 Значи можеш да си раздвояваш четивното съзнание, което е трик, който малко хора могат… Може би с изключение когато слушаш внимателно обясненията на учителката и в същото време забелязваш и цвета на лака на показалеца и как си отива с тебешира.

    Божо, а може би всяка спирка има различна енергия – а представи си ако тръгнеш пеша завкъщи 😉

  15. батемко

    Размишльотини, благодаря за хубавата статия.

    Ето какво ми хрумна, като я прочетох:
    В най-общ вид можем да разделим човешките действия на външни и вътрешни. Първите са насочени навън, те са физическото проявление на нашето тяло в средата, която го заобикаля. Важна роля при тях играят познатите ни пет сетива. Вътрешните действия извършваме в света на мислите си. За разлика от физическите действия те са светкавични и доста по-аморфни (по отношение на възможността да бъдат усетени и обрисувани чрез споменатите по-горе сетива).
    Човекът е врата свързваща менталния и физическия свят. Ето защо по-голямата част от ежедневните ни действия са комбинация от вътрешни и външни движения. С времето тази взаимовръзка се задълбочава и усложнява. Мисълта опознава възможностите на физиката и постепенно я поставя в едни предвидими рамки. Физиката пък опознава нуждите на мисълта и започва да й доставя само това, което й е необходимо. Така двете се вклиняват и блокират развитието на човека в коя да е от двете посоки. За да излезе от това положение на човек са му необходими: критична опасност или целенасочена работа.
    Всички сме попадали във форсмажорни ситуации, в които сме откривали неподозирани качества и способности в себе си. За някой това е преломен момент в живота, за други просто повод да се посмеят, когато опасността е отминала.
    Целенасочената работа по деблокирането и последващото самоусъвършенстване е по-дълъг и съзнателно предизвикан процес. В повечето случаи той включва овладяване на някакво умение, движение, танц, текст… След което идва ритъма и/или мелодиката. Факт е, че повечето духовни практики използват тези два елемента и това е напълно естествено, тъй като те са едни от градивните елементи на всемира.
    И тук в съзнанието ми изникват пъстрите, неделни хора на мегдана и монотонният ежедневен труд на нивата. Вдигаш мотиката, забиваш, придърпваш, минаваш напред, вдигаш, забиваш, придърпваш… и така до залез слънце. Не са ли тези грижи за насъщния, колкото изнурителни, толкова и облагородяващи? И не е ли скромната мъдрост на селянина награда за любовта, с която е работил и претворявал облика на земята?

    Цял живот търсим начин да изкачим поне няколко духовни стъпала. Оглежда ме се за подходящи, практики, знания, учители, просветени… а май всичко, което ни трябва е една нива и две здрави ръце.

  16. милена

    Привет,

    Приятно-отвличаща статийка, радва много! Не ми е до споделени размисли, но написаното ми подейства като перфектно направен горещ шоколад, преглътнат с някой роман на Ремарк в хладна дъждовна нощ…
    Всеки път започва с първата крачка…Пътят е състояние на духа също…Твоят дух определено има какво и как да преживее и сътвори…Права си за движението.Стихът на богпан ме се стори интересен, на кого е? Най-големите истини научаваме чрез най-простичките неща.

    Величествена и мъдроцветна седмица!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s