Насилието, между личен морал и норма

abandoned4Има един разказ, „The Phone Call,“ често включван в американски учебникарски антологии, който търсех да преведа за блога. Авторът е Бъртън Руше, медицински журналист (Медицински детектив). Както и друг христоматиен фаворит, „Лотарията„, този разказ вижда бял свят в списание Ню Йоркър, 1965 година. Историята е следната.

Един следобед камионът на главния герой се поврежда на един селски път. Той се опитва да използва телефона в съседната къща, за да се обади в магазина, където e доставчик, но се отказва заради голямото куче в двора. В следващата къща му отваря учителка по пиано, която недоверчиво го пуска да се обади, но понеже не вижда камиона вън, не вярва на обяснението му.

Следва игра на обстоятелствата. Когато шофьорът се опитва да набере номера, дуплексът е зает, но тя в момента не е там. Връщайки се го засича с тежкия пепелник в ръка, който е бутнал случайно на земята. Съмненията й, че това е някакъв измамник с тъмни намерения се засилват, когато проверява телефона и, о чудо, дуплексът не е зает. Тогава тя вади нож от джоба си и го заплашва, а той, с опасения от евентуално нападение, го избива от ръката й с кларинет и я счупва. Тя пищи.

Историята свършва тук, като някаква странна комбинация от съвпадения, уж логични съмнения и нелепи последствия. И над която да си мислим каква ли идея витае над този разказ.

И сигурно някой би се зачудил каква е връзката с училищното насилие. Все пак там всяка проява на насилие има намерения, има дълга предистория, има и лоша среда. Има дългосрочно култивиране и институция, в която възрастни (родители и учители) вземат решения. Да или да? Всъщност разказът има общо, защото показва значението на осезаемата норма (perceived peer norm) на база на осезаемото поведение на околните (perceived peer behavior) в такива действия като агресията. (По-добър превод, моля?) Когато човек очаква насилие от другите, много вероятно е да се защитава именно от него и да отговори именно с насилие, което от своя страна би поканило насилие.

Откриване на причините за насилието е важно, защото е необходима предпоставка то да бъде предотвратено в бъдеще. Когато научаваме за насилие, станало в училище, обикновено го отдаваме на личния морал на детето-побойник или, като продължение на детето, на родителите, от които се предполага то го е научило. Това е морализиращо, индивидуализиращо обяснение от същия тип както и обясненията, че бедните са виновни за бедността си, а дискриминираните – за дискриминацията си. То е обяснение, което поставя отговорност върху една индивидуализирана аберация, като един вид изключение, кретенщина, срещу което нищо не може да се направи и с което всъщност се избягва задълбочаване в същността на проблема и съответно репшението му. Защото, съгласете се, как може да се влияе на липсата на индивидуален морал? В края на краищата това има само едно възможно разрешение: засрамване и наказание на малкия насилник, както МОН ликвидира проблема за себе си, без особен ефект.

Както Василена казва, децата научават насилието в семейството като стратегия за справяне с фрустрациите си. Те самите са били жертва на насилие, унижение и обиди, и са интериоризирали това отношение с другите като начин на себеизразяване на волята си и личността си. И те пренасят тази стратегия и в отношенията си в училище.

Но както някой би отбелязал, насилието към децата в семейството съвсем не е нова практика – тя си съществува отдавна в патриархалното семейство – и въпреки това тогава не е имало училищно насилие в такива мащаби. Не само това, но и изобщо престъпността е била по-малка по времето, когато хората спокойно и често са понабийвали децата си. Но в действителност ниската престъпност и училищно насилие не са били такива заради боя върху децата, а защото осезаемата норма е била различна.

Всеки би казал, че ако преди 15-20 години в училище е имало насилие и унижение, то е било от страна на учители, не от ученици към свои съученици. Училището е микрокосмос на обществото и заради това тази норма е била насилие/власт на стоящия по-високо в социалната йерархия, в случая учителя. Не случайно в тоталитарните общества уличната престъпност е нищожна – а насилието е от страна на йерархизирана държавна структура.

Така че сега получаваме ситуацията, в която доловимата норма сред децата е конкуренция за самоизява (която те са научили в семейството си да практикуват насилствено) на ниво на групата и класа, в която възрастните не играят роля. Ако сте забелязали, в повечето случаи такова насилие се случва по повод на някаква ревност от страна на насилника заради по-голямата популярност на този, върху който е прилжено насилието. Животът им е борба за надмощие, в която децата използват свои оръжия за постигане на признание от страна на останалите, следвайки доловената норма: физическо насилие, впечатляваща външност, заплахи, демонстрация на материални възможности, готовност за секс, хвалби. Тези изхвърлящи се хвалби затвърждават доловеното от останалите (но не винаги реално) поведение, а нормата е затвърдена от мълчанието и безразличието отстрани на учителите, и родителите. Създава се отровна атмосфера, която е благодатен парник за виреене на насилие.

Но противоотрова на тази атмосфера не е да се вайкаме за „изгубените ценности“ или да въвеждаме задължително вероучение, което по никакъв начин не би повлияло на насилието, защото не би променило доловимото поведение на околните и доловимата норма. Това, което би помогнало е именно промяна на нормата и изясняване на поведението. Част от това е създаване на атмосфера, в която доловима от всички норма е недопускането на насилие и агресивни отношения и влияние върху модела за „свободна конкуренция“ за надмощие с всички средства между децата.

За това обаче е необходимa активна намеса на възрастните в средата на децата и внимание към това, което преживяват те.. Разбиране на техните отношения и поставяне на изисквания за зачитане на достойнството на всеки съученик, както и прилагане на практика на тези изисквания от страна на самите учители. Изисква разговори за изясняване на приетите норми и научаване на стратегии за постигане на разбирателство, уважение, място в общността и отстояване на интересите за всеки по адекватен начин. С една дума, учителите да поемат ролята, която дотогава са вършели родителите, с тази разлика, че става дума за цяла общност, в която интересите на всеки трябва да бъдат защитени достатъчно добре.

Именно на тази постоянна грижа за култивиране на среда почива теорията на счупените прозорци. Според тази стратегия, използвана успешно за прочистване на квартали с висока престъпност в Ню Йорк например, когато се появят дребни външни признаци на безразличие и нехайство, тези признаци служат като покана;  като знак, че възприетата обща норма позволява определено ниво на агресия и престъпност. По същия начин и дребните прояви на безразличие от страна на учители към жестокост и агресия – обидните прозвища, сритване между деца от чужд за тях клас, непозволена игра с имуществото на дете – са знак за всички, че общата норма допуска тези инструменти за налагане на надмощие на силния между тях.

Някои хора предлагат други стратегии за справяне с насилието от страна на битото дете – да се научи да се бие, да се сприятели със силните в групата, да не обръща внимание и подобни, които всъщност са предложение за усъвършенстване на засегнатите деца да следват възприетата стратегия за оцеляване в училищната джунгла. Това може да помогне на някое отделно взето дете да оцелее, но не разрешава проблема на общността.

Друг би казал, tough luck, такъв е светът и няма нужда да променяме отношенията в училище, защото като пораснат децата ще намерят същите отношения в обществото. Това обаче е въпрос за кокошката и яйцето. Ако децата са научили и интериоризирали една норма в училище, има много голяма вероятност да я прилагат след това. Ако в света на възрастните искаме демокрация, отговорност, спазване на човешки права, лична свобода и достойнство, не можем да очакваме това от деца, научени да живеят чрез насилие.

За съжаление точно този проблем едва ли скоро би бил предмет на училищна реформа. Въпреки, че бих казала, че западането на образованието се дължи до голяма степен точно на тази атмосфера.

Как се учат умения на емпатия в нюйоркско училище: http://www.nytimes.com/2009/04/10/opinion/l10gossip.html?ref=opinion

Свежо?

21 коментара

Filed under България, идеология, образование, социално, хора

21 responses to “Насилието, между личен морал и норма

  1. За сега само мога да благодаря за този пост, който е необходим поне като начало на разговор. Все пак ми се иска
    авторката да даде някои конкретики относно рещаването на този проблем в САЩ, за да има все пак определена емипирачна база за сравнение. В забележка -доста произволно твърдението, че преди 15-20 г. не е имало насилие и унижение между съучениците. Напротив. Имаше.
    Друг е въпросът , доколко тези факти стваха обществено достояние. Най-малко един преглед на училишните протоколи и би доказало по категоричен начин насилието между учениците., особено между 6-9 клас по разбираеми причини.
    Още веднъж, благодаря за темата.

  2. От къде черпиш информацията, че:

    „…тогава не е имало училищно насилие в такива мащаби. Не само това, но и изобщо престъпността е била по-малка по времето, когато хората спокойно и често са понабийвали децата си…“

    Защото ми се вижда силно невярна…

  3. Чудесен пост 🙂
    Въпрос: приемаме, че по комунистическо училищното насилие е било по-малко. Как знаем за преди това?

  4. lyd

    Благодаря ти, Ели.

    Като че това е последна грижа на повечето хора, ако въобще благоволяват да забележат съществуването на проблема.

    Много от тези хора са родители, но децата им не споделят с тях, че са жертви на насилие (струва си да помислим защо), и то остава незабелязано докато не се случи нещо драстично. После Миролюба Бенатова пита някой „психоаналитик“ за обяснение, а той предлага като такова „абсолютна лудост!“ …

    Лесно е да сложим точка с „Винаги е било така“. А после, когато се случи на собственото дете да недоумяваме и да искаме отмъщение. Когато обръщам внимание на тези неща, обикновено ме отрязват като параноична майка-орлица на дете, отгледано в саксия – просто защото искам децата да се връщат живи от училище.

  5. Не държа на твърдението, че преди насилие и унижение е нямало. Това е аргументът на тези, които оплакват сегашното положение с носталгия към миналото, който аз отмествам настрани 🙂 . Факт е обаче, че не се е стигало до убийства на деца едно от друго. По същия начин и преди соца 🙂 Тогава не че е имало демокрация наистина.

    Bogpan, има различни начини, чрез които това става тук и които не са никак, ама никак екзотични. 🙂 От една страна, учителите често обсъждат с децата и натъртват правилата за общуване. Oсобено с малките ученици, етиката на общуването се подчертава и чрез четивата, и чрез самите класни занимания в групи, както и специални занимания за превенция от рода на училищните програми против дрогата. От друга страна, всяка проява на bullying и сбиване се пресича, като й се обръща внимание, обсъждат се правилата отново с класа, обаждат сe нa родителите, викат се в училище, има разговор с тях и децата. По този начин се затвърждава впечатлението у децата, че това просто е недопустимо и не е прието. Гради се възприемане на осезаема норма.

    Има и доста сериозна практическа страна на тези официални училищни действия и тя е, че ако едно дете е жертва на системен тормоз, оплакало се е на учители и въпреки това училището не е предприело мерки, детето (тоест родителите) може да съдят училището…

    Това разбира се не значи, че няма случаи на насилие между ученици, няма дори убийства (за които се чете по вестниците). Причините за това са много и част от тях са именно, че училището не е предотвратило тормоза, който насилниците са понасяли от страна на връстниците. Тоест, не си е свършило работата.

    Но обикновено си я върши и по мои наблюдения – на детето ми – разликата в атмосферата в нормалното училище и българското, където ходеше в събота, беше огромна и познайте къде не му харесваше.

  6. Ели Иванова, благодаря Ви за допълнителната информация, но предполагам, че се разбира, че не става въпрос за „ екзотика”, а за един доста болезнен проблем.
    Безспорно социалния модел има много определящо значение в изграждането
    на осезаемата норма, но такава норма може да е напълно фалшива, което показват
    изминалите години и само да прикрива агресията. Конкуренцията в крайна сметка е форма на обществено приета като полезна трансформация на същата. Разбирате, че правя разлика между естественото поведение произтичащо от инстинкта за самосъхранение и наложената в крайна сметка норма. За да избегна от доста общите и
    оспорвани теоретични модели в крайна сметка приемам една чисто прагматична позиция т.е съществуват ли програми за превенция на училищното насилие ( аналогични на тези за дрогата) има ли систематичност в действията за предотвратяване
    на тези прояви или всичко се крепи на индивидуалния подход на отделни субекти и на съответните училища. Как се решава въпросът в случаите на смесени училища ( от малцинствата) и как се тушират напреженията?
    Благодаря и се извинавм са настойчивостта по темата.

  7. Bogpan, всъщност благодаря за въпроса, защото ме накара да се разтърся за конкретни програми, които наистина са различни за всяко училище. И всяко си има различна конфигурация проблеми, среда и тип родители, което определя много неща. Като казах, че няма екзотика исках да кажа, че това не са някакви програми, за които самите ние няма да се сетим, а прости неща, които просто се прилагат последователно.

    Аз лично като родител например съм доброволствала в една програма за малки ученици, в която децата четяха и обсъждаха серия от таргетиращи книжки. Помня една за рибка, която беше с различен цвят люспи от другите и се чувстваше отхвърлена, но накрая разбра, че това няма никакво значение и странните люспи могат да бъдат предимство. Друга подобна, която имаше откъсната перка. Двама мъжки пингвина, които заедно отглеждат едно яйце (по действителна случка от Нюйоркския зоопарк). И подобни, които общо взето промотираха развитието на чувство за идентичност, положителна самооценка (чиято липса е в основата на насилието), приемане на различните от нас и начини да се справят с разни ситуации. Децата получиха книжките за в къщи, + интересни ленени торбички за да си ги носят, за да ги четат с родителите.

    Има подобни програми и за по-големи ученици, но аз лично не съм ставала свидетел, защото училището на детето този проблем не е толкова голям, няма отделна програма, а натъртването на нормата става по вграден начин в самото училищно ежедневие. Но има отделна програма против дрогата, както споменаваш ти, за сексуално образование, работа в екип и лидерство, здравословен начин на живот и подобни. А, и всяка есен – 20 страници обяснителни материали как да не се преписва, които всеки ученик и родител трябва да подпише. Това разбира се не изхожда от презумпцията, че учениците са преписвачи, а им се обяснява как да се избягват разни тактики, които те може да си мислят, че са нормални, а не са. Как да се цитира, да се събира информация, etc.

    Обикновено училищата с проблеми с насилието са тези, които се намират в бедни квартали, което често съвпада с насилие по улиците, дрога, нестабилни семейства и подобни. Там по-често се срещат и безразличните учители обаче, а децата са оставени на собствени усилия да намерят мястото си. За тези училища насилието има обяснение в социалната сегрегация, докато в България ми се струва, че е по-различно и по-сложно. Ето това е една програма: http://cecp.air.org/school_violence.asp

    Осезаемата норма никога не е фалшива 🙂 Защото тя включва и лицемерието в себе си. 🙂 Например по-рано наложената норма е била послушание пред облечените с власт (учителите) и прикрито насилие, но осезаемата – тоест тази, към която учениците смятат, че се придържат техните съученици – е била, че може да си правиш доста неща, стига да не разберат даскалите. Номерът е да стане uncool именно сред тях да се проявява такова лицемерие и да се предлагат други начини за себеизява, така че да се влияе на осезаемата норма.

    Защото конкуренцията не е проблем сама по себе си. Ние всички се конкурираме и за това не е необходимо да се избиваме. Всъщност това винаги става в някакъв баланс със сътрудничеството. Конкуренцията между децата обаче е малко по-различна, защото те се учат на социализация все още, а не са самостоятелни, с достатъчно опит или в състояние да вземат обмислени решения. Просто трябва да им се помогне да разрешават потенциалните конфликти. То е нещо като обучение от типа „как да печелим приятели и да влияем на хората“, което би било полезно ръководство за всички възрастни също 🙂

  8. walegi

    Простете ми, колеги ( надявам се да сте учители ), но

    имам неприятното усещане, че използвате „пространството“ не толкова да предложите конкретни решения за излизане от „кризата на насилието в БГ-училището“, колкото за…ще го кажа лицеприятно – за РЕДЕНЕ НА ВИСОКОИНТЕЛЕКТУАЛНИ ИЗЛОЖЕНИЯ…

    Дейл Карнеги е полезен наистина, но той „достига“ до хората, които го пожелават…

    Насилието в БГ-образованието е ПРОДУКТ…

    И то на хора, които много добре познават идеите на Дейл Карнеги !

    И не желаят те да стават „рамка на социално поведение“ у
    съвременните подрастващи !

    И предложенията ми и ТУК, и към МОН, и в други сайтове ( под друго име ) НЯМА ДА СЕ ПРИЕМАТ ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ, ЗАЩОТО „ЩЕ ВЪРШАТ РАБОТА“…

    ТЪЖНО Е, НО КАКВО ОТ ТОВА…ЩОМ ДОРИ НА КОЛЕГИТЕ НЕ ИМ ПУКА ,И НЕ ГИ КОМЕНТИРАТ…

    И НЕ ПРЕДЛАГАТ АЛТЕРНАТИВА …

    Тъжно, но факт…

    А РЕДЕНЕТО НА ВИСОКОИНТЕЛЕКТУАЛНИ ИЗЛОЖЕНИЯ ВЕРОЯТНО ЩЕ ВИ НОСИ „УТЕШЕНИЕ“, НО НЯМА ДА ПРОМЕНИ СТАТУКВОТО…

  9. Ели, благодарности за толкова полезния постинг, надявам се да има и още по темата.
    Интересувала съм се от програмите против насилие в училищата също, някои от нещата са доста интересни и приложими според мен в България.
    Тези програми са отчасти просто информационни кампании и насърчаване на децата да съобщават за случаи на насилие, които са видели или преживели, насърчаване на родителите да реагират, ако детето им е жертва, защото има доста такива, които смятат, че не трябва да се бъркат, а е важно винаги да се предприема нещо.
    Друго, което се прави в някои училища тук в Скандинавия, е всеки по-голям ученик да отговаря индивидуално за някой по-малък – да му бъде нещо като ментор, да си говори с него, да го съветва, да прекарва някакво време с него извън училище евентуално. Така се насърчава отговорното отношение на по-големите към по-малките, а малките имат от кого да потърсят помощ, дори ако в определена ситуация имат проблем да се обърнат към учител или родител.
    Също при проблеми с насилие никога не се правят опити за медиация между насилника и жертвата и не се организират срещи между тях. Жертвата е в защитена ситуация, а усилията на възрастните се насочват към разговори с извършителя на насилието, семейството му и т.н. без участието на жертвата. Когато децата знаят, че няма да бъдат призовавани да се изправят срещу някой, който ги тормози, по-лесно съобщават за случаи на насилие.
    Чела съм и за кампании в САЩ, при които фирма се ангажира с определено училище в проблемен квартал с много улични банди и отпадащи от училище деца. Работодателите предлагат на служителите си 2 часа платен отпуск седмично, ако желаят да ги прекарат с някое дете от училището – да разговарят с него, да му помагат с уроците или просто да го заведат на разходка някъде. Доколкото знам има страхотни резултати от типа на чувствително покачване на средните резултати на учениците в такива училища на стандартизираните тестове.
    По повод последната училищна стрелба в Германия също прочетох доста мнения на специалисти, че макар да е трудно да се направи профил на този тип престъпници, по правило те са били жертви на насилие в училище.
    Доколкото знам, повечето образователни министерства в Европа имат поне някакви официални насоки към училищата за предотвратяването на насилието или имат програми, към които желаещите училища могат да се включат. Според мен българското министерство на образованието е крайно време да насочи усилията си към разработването на такава съвременна програма, вместо да се чуди какви наказателни мерки да въвежда за плашене на децата.

  10. Конкуренция сама по себе си не съществува. Има различия, които се стремят да се изравнят. Но както казва Мърфи, ако баланса излезе, то има грешки и от двете страни ( на баланса). Това в рамките на шегата. А иначе коментарите са ми само в качеството на родител, чието дете има сериозни проблеми с насилниците. Учителите, начело с директорката, ресурсния учител, наистина полагат максимални усилия за овладяване на положението, но съвсем откровено споделям, че просто е безнадежно. Определено наказателните мерки не дават никакъв резултат, понеже са привикнали тези деца да бъдат санкционирани. Родителите ( поне това, което виждам) проявяват също неспособност да се справят със ситуацията. Явна е нуждата от компетентна помощ в това отношение и систематичност като подход , а не палиативни мерки.

  11. Съжалявам да чуя, че въпросът е породен от конкретен проблем с насилници. Но какви усилия полагат учителите и директорката и защо това не помага?

  12. walegi

    „…коментарите са ми само в качеството на родител, чието дете има сериозни проблеми с насилниците.

    откровено споделям, че просто е безнадежно. Определено наказателните мерки не дават никакъв резултат, понеже са привикнали тези деца да бъдат санкционирани….“

    Познавате ли родител, който да възпитава детето си САМО чрез наказания.???..

    Ако отговорът Ви е отрицателен – какво ще кажете за „системата“ на БГ – образование, където основният подход към подрастващите е „НАКАЗАНИЯ ЗА НАРУШЕНИЯТА и мижави ( или почти смешни за времето , в което живеем ) „пощрения“???…

    Не смятате ли, че това статукво точно ПОРАЖДА И АКУМУЛИРА насилието в училище ???

    Защо пишете за това, което отдавна е прието и използваемо в други държави, и не предлагате конкретни неща за НАШАТА ???…

    Или смятате, че „просто споменаването на понятието КОТКА ще изгони МИШКИТЕ от мазата“…

  13. Моята лична история е пълна с насилие към мен, но не съм позволил това да ми повлияе. Не съм станал насилник, не съм физически агресивен, не повтарям шаблона. Ако един човек има достатъчно любов в сърцето си, той може да преодолее всичко. Насилието в училище беше плод на ценностния разпад на обществото в последните 64 години, разпад, който желязната ръка на тоталитаризма причини, но и сдържаше от външни публични прояви

  14. Walegi, тук се предложиха един куп неща. Прочети. А ти какво си предложил/а?

    Лъчезар… наистина. За излизане от омагьосания кръг на насилието се иска доста сила.

  15. walegi

    Към РАЗМИШЛЬОТИНИ…

    АКО ЖЕЛАЕШ НАИСТИНА ДА ПРОЧЕТЕШ ЧАСТ ОТ МОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ – ПРОСТО ВЛЕЗ В ПРОФИЛА МИ ТУК И …ЧЕТИ…

    ЩЕ МИ БЪДЕ ИНТЕРЕСНО ДА КОМЕНТИРАШ ИСКРЕНО И СМИСЛЕНО „ПРОЧЕТЕНОТО“…

  16. walegi, не виждам никакъв твой профил тук. А и да виждах нещо самата аз, нямаше да бъде честно спрямо останалите участници в дискусията, които не биха видели предложенията ти след като подробно са изложили своите.

  17. walegi

    Привет на „размишльотини“ !!!

    Приятно е, че си обърнала внимание на писанията ми и си искрена и лоялна спрямо останалите…

    Сега, за тези, които наистина искат да се запознаят с написаното от мен в този сайт:

    Блог тук нямам.

    Но от Форум:

    1. Нововъведения в образованието:
    1.1. Проект Закон за училищното образование.
    1.2. За „идиотската реалност“.
    1.3. Размисли относно проекта за НОВ ЗНП“.

    2. Прогимназиален етап:
    2.1. Дисциплина и поведение на учениците.
    2.2. За образованието в други държави.

    3. Учебни предмети – ФИЗИКА – 2012 ( година )

    Мисля , че е „достатъчно“…

    Ако смяташ, „размишльотини“, че е необходимо – мога да вмъкна някой от текстовете и тук…

    Благодаря предварително на тези, които ще намерят 30 минути за да прочетат написаното от мен в горните „чекмеджета“ на Форума и ще споделят наистина „своето виждане“ по проблемите…

    СЛЪНЧЕВ НЕДЕЛЕН СЛЕДОБЕД НА ВСИЧКИ !!!

  18. Съвсем не става дума за лоялност, walegi, но това е дискусия по един важен въпрос, към който различни хора тук допринесоха доста с наблюдения и информация отдругаде. И просто си губи смисъла ако ти сама не напишеш твоето предложение по темата. Ако искаш да допринесеш също, напиши накратко какво предлагаш конкретно по въпроса за насилието в училище.

    Между другото, днес в New York Times има интересна статия за това как едно училище в щата Ню Йорк въвежда култура на съпричастие чрез учебната си програма, отчасти за превенция на насилие във всичките му форми: социална изолация на различни деца, насмешки, стереотипи, отхвърляне, etc:
    http://www.nytimes.com/2009/04/05/education/05empathy.html?em
    Оказва се, че 18 щата изискват училищата да прилагат програми за възпитание на ценности като съпричастие, уважение, отговорност и честност.

  19. walegi

    ПРОСВЕТИТЕЛСТВОТО Е ВОЙНА НА ЗНАНИЕТО СРЕЩУ ПРЕДРАЗСЪДЪКА …

    Привет, Ели !

    Ти постара ли се след ( или преди това ) като прочете статията в New York Times да прочетеш и десетина реда от това, което съм написал в този сайт ???????

    България не е САЩ…,

    както и обратното…

    Българското дете е подложено на тотален срив на неговата ценностна система…

    ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОЛИТИКАТА И ИДЕОЛОГИЯТА В САЩ ОТ ГОДИНИ…

    БЪЛГАРСКИЯТ РОДИТЕЛ Е АБДИКИРАЛ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ КАТО РОДИТЕЛ…И СМЯТА, ЧЕ ТОВА Е НОРМАЛНО, И ЧЕ УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА И ДА ВЪЗПИТАВА ДЕТЕТО МУ…

    ЗА РАЗЛИКА ОТ САЩ…

    ПОСОЧИ МИ ПОНЕ ЕДНО У-ЩЕ В САЩ, КЪДЕТО УЧЕНИКЪТ МОЖЕ ДА СЧУПИ КАКВОТО И ДА Е ( ВРАТА, ПРОЗОРЕЦ, СТОЛ , МАСА ) , А РОДИТЕЛЯТ ДА КАЖЕ СПОКОЙНО НА РЪКОВОДСТВОТО – АМИ, НЯМА ДА ПЛАТЯ…АКО ГО ИЗГОНИТЕ ОТ У-ЩЕТО ( ДЕТЕНЦЕТО МУ, ДЕ ) ЩЕ ЗАГУБИТЕ 1500 ЛВ………………………………………………………………………….

    ТОВА, НАИСТИНА Е „ВАЖЕН ВЪПРОС“, И НАЧИНЪТ , ПО КОИТО СЕ РАЗГЛЕЖДА („… различни хора тук допринесоха доста с наблюдения и информация отдругаде…“) ПОКАЗВА, ЧЕ ПРОСТО СИ „ЧЕШЕТЕ“ ЕЗИЦИТЕ…, И , ЧЕ ВЕРОЯТНО ПОЛОВИНАТА ОТ ВАС НЕ СА ВЛИЗАЛИ СКОРО В ЧАС ( В БЪЛГАРСКО „СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ“), И ИЗОБЩО НЕ ЗНАЯТ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ………….

    НО, НЕЙСЕ…

    Щом всички тези словоизлияния Ви носят утешение и омиротворение на душата – правете го…

    НО това НЕ променя СТАТУКВОТО…

    П.С. : ( към Ели ) :Защо си мислиш, че една статия в New York Times може да ти даде повече РЕАЛНА представа за това, което се случва в БГ-училището, и което трябва ТУК ( в БГ ) да се промени, ….. от написаното тук ( в този сайт ) от един редови БЪЛГАРСКИ учител ( с 20 годишен стаж )…
    Ами, чети си статиите “ от другаде“ и си ги обсъждайте със здраве !!!

    Това МОЖЕ ДА ВИ ДОНЕСЕ УТЕШЕНИЕ, НО НЯМА ДА ПРОМЕНИ РЕАЛНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ……….!!!

    АКО НАИСТИНА ЖЕЛАЕШ ДА ПОМОГНЕШ, АКО НАИСТИНА ТИ ТЕЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ВЪПРЕКИ ТАКИВА , КАТО МЕН, КОИТО ЩЕ ИМАТ ОСТЪР ЕЗИК – ПРОДЪЛЖАВАЙ !!!

    НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ, КАКТО ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ, КОИТО СА НАЯСНО, ЧЕ НИЩО НЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ С ИДЕИТЕ СИ…

    ПИШИ И В САЙТОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ С МОН, МОЛЯ ТЕ !!!

    ЗАЩОТО БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОТОЛКОВА Е „ОГРУХАН“ И „ОТЧАЯН“ , ЧЕ НЕ СМЕЕ…

    И все пак ще ми е интересно да видя ТВОИТЕ РАЗУМНИ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИ РАЗБОРИ ВЪРХУ НАПИСАНОТО ОТ МЕН В ТОЗИ САЙТ ( В ЧЕКМЕДЖЕТО „фОРУМ“ )

    email адреса ми е : greshkoff@abv.bg

    А СЕГА НЕЩО ОТ „ФОРУМИ“ :

    Ето три конкретни предложения:

    1. Минималният брой на учениците в паралелките да се намали от следващата година още на 16 , а максималния – на 20 уч-ци ( предвид отрицателния прираст на населението в БГ от години ).

    2. Родителите да внасят „ДЕПОЗИТ“ в размер на 50 % от минималната работна заплата (за периода) в училището, където е записано детето им , които да се използват за 4 години от обучението и възпитанието на ученика от Училищното настоятелство. (при наказание да се „отнемат“ част от тези пари, които да се използват за поощрения на други уч-ци…)

    3. Заплащането на класния р-л да бъде променено – на 50 % от миним . раб. заплата ежемесечно.

    Всъщност дисциплината на учениците е важен фактор за нормално протичане на часовете. Особено пък ако говорим за ЕФЕКТИВНО образование.

    Само, че ППЗНП е така направен ( виж чл.139 за т.нар. „наказания“ на учениците) и „обвързан“ с идеята за делегираните бюджети, че ВСЪЩНОСТ НАКАЗАНИЯ ЗА УЧЕНИЦИТЕ НЯМА !!!( ЛИПСВАТ ЛИШЕНИЯ ЗА УЧЕНИЦИТЕ ПРИ „НАКАЗАНИЕ“) И те се чувстват отдавна безнаказани и недосегаеми…В кое смислено учреждение( или институция) „калпавият работник“ е защитен да се премести в друго подобно учреждение (разбирай – училище), или пък да „премине на надомна работа“ (разбирай – да премине в самост. форма на обучение), А В СЪЩОТО ВРЕМЕ РАБОТОДАТЕЛЯТ ДА ОСТАНЕ БЕЗ РАБОТА И ДА ОТИДЕ НА ТРУДОВАТА БОРСА ??????… Абсурдно, но факт – в българското образование дефакто е така – съществуването на ученика в едно училище определя оцеляването на учителя в същото училище !!!

    Така се създава един порочен модел на мислене и поведение в подрастващите !!!! Особено във възраста след 16 години…И ако „висшестоящите разбират това , но не променят ЗНП и ППЗНП – тогава тежко ни и като учители, и като държава…Освен ако не са с „вързани ръце“ защото някой „отвън“ ги дирижира…Да речем Световната банка например…Например…

    Сега Ще Ви запозная с един текст, който изпратих по повод ПОЗДРАВЛЕНИЯТА за 24. май от страна на АДМИН-ИТЕ на този сайт…

    Да се надяваме, че този текст ще види „бял свят“ И, ЧЕ НЯКОЙ ВСЕ ПАК ЩЕ КАЖЕ СВОЕТО МНЕНИЕ ПО ПОВДИГНАТИТЕ В НЕГО ВЪПРОСИ…

    НЕЩО, КОЕТО „АДМИНИТЕ“ ЗАСЕГА ЕЛЕГАНТНО ПРОПУСКАТ !!! ( ЗАЩО ЛИ ??? )

    Уважаеми колеги,

    коленопреклонно Ви благодаря за изпратените поздравления и приветствени думи !!!

    Тъй като съм в сферата на образованието от 1987 година имам известен опит и представа какво представлява българското образование в момента…

    Ще използвам за БАЗА Вашите думи : ПРОСВЕТИТЕЛСТВОТО Е ВОЙНА НА ЗНАНИЕТО СРЕЩУ ПРЕДРАЗСЪДЪКА …

    Интересно тогава :

    – Предразсъдък ли е възможността да обучаваш и възпитаваш повече от 16 ученика ЕФЕКТИВНО в час ??? Ако е така – то кой налага този предразсъдък ??? ( за тези от Вас, които скоро не са влизали в час – погледнете внимателно и избройте учениците в час , с които учителят работи в кой да е съвременен филм от Европа или Америка ).

    – Предразсъдък ли е възпитанието и образованието на ученик, чиито родители са „абдикирали“ от процеса на израстване на детето им ??? А такива са родителите на 90 % от учениците в момента ( или поне където аз работя ) !!! И това е съвсем закономерно след като ЗНП и ППЗНП с нищо не „ангажира“ активното участие на родителите в образователно-възпитателния процес…
    Така обаче „третият връх“ на триъгълника УЧИТЕЛИ – УЧЕНИЦИ – РОДИТЕЛИ липсва и „отсечката“ УЧИТЕЛИ – УЧЕНИЦИ „блуждае в пространството“…

    – Предразсъдък ли е възможността със средствата на чл.139 от ППЗНП ефективно да се въздейства върху поведението на ученика след като неговото присъствие в едно училище осигурява оцеляването на учителя и училището ( според идеята за т.нар. „делегирани бюджети“ ) ??? В коя институция на „пазарната държава“ калпавият работник се премества в друга подобна служба, а предишният му работодател се записва Бюрото по труда??? И всичко това – гарантирано със Закон ???????????????? Абсурдно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    – Предразсъдък ли е възможността КЛАСНИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ да осъществява редовна телекомуникация ( за своя сметка !!! ) с родителите на 26 ученика, с цел уведомяване на родителите ( например преди наказание по чл.139 от ППЗНП , нещо, което му влиза в задълженията според ЗНП ) , или с цел осъществяване на ефективна съвместна дейност относно възпитанието и образованието на ученика ???

    АКО ВСИЧКО ТОВА СА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ТО КОЙ ГИ НАЛАГА И С КАКВА ЦЕЛ ???

    БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО НАМЕРИХА СИЛИ И ВРЕМЕ ДА ПРОЧЕТАТ ВСИЧКО ТОВА !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    МОЖЕ И ДА „ИМА СМИСЪЛ“…

  20. Ох!

    Много интересен пост и много интересни коментари. Наистина има какво да направим, за да помогнем на децата си. Бих искала само да помоля пишещите да не „крещят“… Предполагам знаете, че използването на главни букви и много удивителни и въпросителни в писмения текст се приема като крещене? За мен е много уморително дори да съзерцавам такъв текст, без да го чета. Съжалявам.

    Исках да споделя за един конкретен проект, създаден и приложен най-напред в Дания, целящ намаляване на леките криминални прояви сред подрастващите (като напр. графити, счупени обществени пейки, кошчета за боклук, автобусни спирки, улични боеве, злоупотреба с алкохол и т.н.) Проектът се състои в това, в часовете на класния, по най-безболезнения начин, да бъдат организирани родителите на децата – да им се даде възможност да се запознаят, да разменят телефонни номера и да се решат основни неща за възпитанието на децата си. Напр.: колко минимум и колко максимум джобни пари ще получават децата за училище; ще имат ли и как ще ползват мобилни телефони; какъв вечерен час ще имат; въпроси относно облеклото; хобита, които родителите насърчават; на кой му се позволява да пие алкохол и на кой не; кой може да гостува с преспиване у съученик и кой не; кой идва с автобус и кой с луксозна лимузина и възможно ли е да речем, лимузината да спира на съседната улица, а не пред училищната врата. Целта не е всички да правят едно и също, а да са наясно какви норми на възпитание и поведение имат другите родители, да се споразумеят какви компромиси и отстъпки могат да направят от начина си на живот, за да създадат една обща по-сигулна и толерантна среда за децата си.Да вземат по-информирано решение какво да съветват и как да възпитава собстветните си деца в тяхното реално обкръжение. Не става въпрос родителите задължително да постигнат консенсус как да възпитават децата си еднакво, а по-скоро да се съгласят на няколко наистина общи правила, а за остналото да се инфирмират и да се подкрепят. Така биха могли дори да помогнат на другите родители да налагат техните си норми на поведение на техните деца: напр. аз мога да се намеся, ако вашето дете, което има вечерен час 21,00 и което е на гости на рожден ден на моето вече закъснява да се прибере. Или да ви се обадя, защото ви имам телефонния номер, за да решим заедно как да постъпим. Ако се абстрахираме от леко полицейския момент и възможността да има винаги индивидуалисти и несъгласни, моделът е дъстатъчно разумен и уместен. В случая несъгласието на няколко родители от едн клас да участват в подобен обмен на информация и идеи надали ще попречи на болшинството успешно да подпомогне създаването на по-здравословна атмосфера за децата си.

    Опитът на тази датска организация е, че след година провеждане на програмата детската престъпност в града е спаднала с 50%. След още година програмата е въведена и в побратимен полски град и отчита същите резултати. такива са резултатите и в другите градове в които различни НПО-та започват да посредничат на родителите в този процес.

  21. Искам само да споделя, че насилието в училище много ме притеснява и за мен то, а не ниското качество на обучението, е главният проблем. Защото, ако училището не осигурява качествено образование, бихме могли да мислим за допълването или подобряването му, но ако детето е принудено всеки ден да прекарва много часове на място, където не е в безопасност, то дори да оцелее физически, може да бъде душевно травмирано за цял живот, да не говорим, че поради стреса няма да може нищо да научи. Според мен трябва да се въвеждат повече изпити тип матури и задължителното образование да се изразява във вземане на матурите, а не в присъствие в училище дупом. Тогава училището ще бъде просто едно от местата, където подготвят за тези изпити, и докато детето си взема изпитите, никой няма да се интересува колко то ходи на училище. Имам предвид размиване на границата между училище, извънкласно обучение и индивидуално обучение (home-schooling) и отпадане на главния фактор, пораждащ насилието – а именно недоброволното съжителство. Защото тези, които мислят, че в живота е същото и нека децата се подготвят, не осъзнават, че на много малко места в света на възрастните има толкова благоприятни предпоставки за насилие. Май само в затворите и казармите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s