Изоставени

windmill

koprivshtitza1

Све ме помоли да публикувам снимки от моите градски изследователски пътешествия към изоставени сгради. Тя каза, че гледката на красивите разпадащи се къщи е тъжна като умиращ човек. А Василена е откривала съкровища в такива – гривна, детска рисунка…

Ето ги тук, долу. Всъщност тези сгради, в които съм надничала, са в повечето случаи изоставени фабрики. Гледката е също толкова тъжна както при къщите, защото както от къщите си отива духа на хората, обитавали в тях, така и фабриките имат свой дух на усърдие, действие и практичен смисъл, който ги е напуснал, когато те станат непотребни.

Разбира се, в момента в Америка има доста изоставени къщи, чиито собственици не могат да ги изплащат, но за тях трябва още време, за да подивеят и заживеят свой живот. А фабриките вече задават мълчаливи отговори за това как са се променяли ветровете на икономиката в страната. Как от северните щати индустрията се е премествала на юг и от центъра на градовете към периферията, а днес пък от юг са отлетели към други топли страни.

Сега бившите фабрики, изоставени и в много случаи попадащи в границите на града, съжителстват с неугледни къщи в неособено престижни квартали. На някои места са започнали да ги реновират и превръщат в апартаменти и офис сгради, но много други няма да дочакат нов живот.

Сигурно ще кажете, какво общо имат изоставените американски фабрики с Копривщица и Несебър? Общо има. Тази вятърна мелница и копривщенските къщи са също толкова изоставени, колкото и американските текстилни предприятия. Разбира се, често чуваме стереотипа, че те са светини и затова трябва да се съхраняват. Станали са реликва, а думата реликва не значи нищо друго освен мощите – мъртвото тяло – на някой светец. От тези къщи никой не изпитва нужда – поне не нуждата, за която те са били създадени и каквато нормално утолява една къща. Също като препарирано животно от изчезнал вид, на което се възхищаваме. Красиво и запазено, но не и живо. Град-музей е оксиморон, от който извира режеща ирония.

Живите градове непрекъснато умират и се обновяват. Някои сгради губят смисъла си, защото употребата, за която са създадени, вече я няма. Ако градът е жив, той губи старата си обвивка като змия, за да му порасне нова. Hепотребните, залинели сгради се префасонират, защото възниква нова, по-важна нужда, а ако новата нужда е толкова различна от старата, че да й трябва и ново пространство и толкова жизнена, че да измести старата грубиянски, може би се събарят и на тяхно място изникват нови. За да бъдат построени днес вече историческите паметници от която и да е епоха, нещо на тяхното място е било съборено. Ако не е съборено, то градът е просто млад.

Как се е случило така, че съществуват препарирани градове-музеи? Кое е позволило да бъдат запазени къщите, и то с покъщината вътре? За да имаме град-музей, който диша само с помощта на туризъм, са необходими две условия. Първо, значението на града трябва да е намаляло, заедно с жизнеността на икономиката, потоците и вида хора, които го посещават. Второ, тази промяна трябва да е рязка, за да може градът да не мине период на постепенно забвение, а сградите – на съпътстваща разруха. Ако промяната е рязка, отминалата важност на града все още има тежест в съзнанието на обществото, за да бъдат предприети мерки те да се запазят.

Така Копривщица се е замогнала като град, защото през османското владичество се е ползвал с привилегии, една от които е била известна автономия в замяна на задължението да събира данъци за султанската хазна, а освен това и важен кръстопът. След създаване на новата българска държава и установяването на София като културно и стопански най-важен град, тези привилегии отпадат и градът рязко губи предишното си значение.

Но имаме и градове като Рим, чието значение в момента може да не е толкова голямо като някога, но все пак е голямо. Освен това през дългата си история значението мy е било достатъчно високо, което би предполагало постоянна нужда от ново строителство, но въпреки това доста сгради от предишни периоди са се запазвали. Това е възможно, защото предходните култури са запазвали идеологическото си значение в новите времена, а новите властващи са черпели престиж от тях. Затова за властимащите запазването на старите сгради е било в подкрепа за техния собствен имидж и необходимо за тяхната власт. Милано например е бил важен град още от Средновековието, но в миналото му не са се намирали факти, лица, събития и емблеми на престиж, затова и няма особено много древни сгради. Така че идва и третото условие за градовете-музеи: те да са източник на емблеми за престиж, идентичност, символи.

Една фабрика е „черноработна“ сграда. Тя не би била носител на престиж ако номиналната нужда от нея изчезне. Освен това районите, в които те се намират днес, не са златна мина на скъпи площи, от които да се извлече печалба при продажба след събарянето им. Затова много фабрики си остават като скелета на динозаври – като прекалено големи, за да се разпаднат, но отдавна мъртви. Ето ги:

abandoned25

Това всъщност не е градска къща, а кой знае откога датираща постройка в сегашен природен резерват.

abandoned12

Когато природата завземе създаденото от хората, тo стават част от нея и започва да се променя без тяхна намеса. Цветовете се променят, между стените плъзват растения, стените се разпадат според изхода на борбата между силата на тежестта и съпротивлението на материалите…

abandoned13

Тази сграда е била младежки център към явно просперираща някога църква, после продадена, а сегашният й собственик, който нарича себе си аристократ, очаква по-добри времена, когато да я продаде с печалба. Жалко, защото е доста добре запазена и би могла да влезе в работа още сега… abandoned15

Електросъоръженията на бивша фабрика за бутилиране на кока кола.

abandoned17

Бивш склад

abandoned10

Бивша шивашка фабрика. Разбрах, че през 20те години на XX век в нея е имало стачка, при която собственикът Милър извикал временни работнички, неучастващи в стачкуващия синдикат. Имало е стълкновение между стачкуващите и временните. Фабриката останала затворена месец, след което той преместил производството другаде.

abandoned7

Единствената сграда, в която успяхме и да влезем, защото е купена на безценица от приятел на Вергилий, познавача на градски старини, който ми показа някои от тези сгради.  Съдбата й е щастлива, защото ще стане на апартаменти с капандури 🙂

abandoned8

Съжалявам, че не си отмъкнах това чекмедже… Хареса ми цветът.

abandoned9

Намерихмe и историческа кутия от бира, празна. 🙂

abandoned18

Изоставена синагога. Невероятно красива сграда, но едва ли ще намери собственик. Не може да стане на църква, защото архитектурно е различна, не може да стане увеселително заведение, защото точно до нея има действаща църква и продажбата на алкохол в близост е забранено.

abandoned19

Това някога е бил градският център за развлечения – имало е зала за боулинг, билярд, баскетбол… Не знам откога е изоставен. Но ако съдя по дизайна на прозорците, датира от началото на XX век.

abandoned20

Било е жп склад, а отгоре офиси на компанията. Красива сграда, но собственичката нехае за нея и не я продава. Сега вътре се устройват нелегални партита за Хелоуин.

abandoned1

По залез слънце, фабрика за производство на храна за домашни любимци. Красива графика има 🙂

abandoned6

Същата фабрика, отвътре.

abandoned211

Изглежда сграда с достойнство, щом са й построили такава красива стълба, която, както разбрах, градската управа се кани да запишe като архитектурно защитена (стълбата). Но е просто към фабрика за пакетиране на месо.

abandoned23

А това е същинската сграда на фабриката. Беше твърде късно за опит за влизане и качване по етажите…

abandoned22

Дори и срутените стени са красиви по залез.

Познавате ли такива изоставени места в България, къде се намират те и посещавали ли сте ги? Имат ли пазачи? Документирайте ги, ако можете 🙂

Още по темата:

Гробище за коли

Антропология на боклука

Американски прелести. Малко известни детайли за Америка

Непознат град

Балкони

Снимки от България

19 коментара

Filed under България, САЩ, минало, традиция

19 responses to “Изоставени

  1. За много от снимките благородно завиждам, че не съм ги правила аз. Ето ти малко софийски картинки:

    Пиротска, преди години (вече я няма).

    Пак на Пиротска.

    Опълченска, близо до Стамболийски, наскоро я събориха
    .

    Пак на Стамболийски, май че и тази я събориха, но не съм съвсем сигурна.

    Стамболийски

    Пак там

    Пак там

    Същата сграда

    Пак на Стамболийски

    Част от любимата ми серия от бул. Цар Борис Трети, към Княжево. Специално ходих да снимам там – толкова изоставени сгради, че чак са поникнали дървета в тях и по покривите им.

    бул. Цар Борис Трети

    Пак там

    Пак там

    Пак там</a

    Пак там

    Пак там

    Пак там

    Любимата ми от тази серия 🙂

    Неработеща тоалетна в Южния парк

    Подлез в Благоевград, там наистина е поникнало дърво.

    Благоевград

    Цялостен изглед на същата будка

    Благоевград

    И малко отклонение от Созопол – в какво се превръщат обществените телефонив ерата на мобилните комуникации 😉

    За всички сгради, които снимах – не установих дали някои от тях имат пазачи, но пък все изникват отнякъде подозрителни чичковци да питат враждебно какво точно снимам и да се опитват да ми забраняват. Май навсякъде има хора, дето се занимават с не съвсем законен бизнес ;-).

  2. Светла, страхотни са снимките – особено жълтата сграда, чернобялата врата и някои други перлички 🙂 Забелязвам, че в повечето случаи са къщи, a аз мислех, че цялата използваема площ в София отдавна е оползотворена…

  3. pippi

    Не, определено има още неизползвана площ. Просто някои стари сгради в София са паметници на културата и тъй като не могат да ги срутят, ги чакат да се съборят сами от времето, за да построят на парцела някоя нова офис-сграда…

  4. Районът около новия булевард „Тодор Александров“ е особено интересен (трябва да ида и там да снимам, докато не е станало късно). Нови-лъскави-футуристични сгради съжителстват с тотални порутини. Просто – най-големите контрасти в България на едно място.

  5. Страхотна тема и снимки. Като тийнейджър бях достатъчно смела да влизам в изоставени постройки във Варна, където израснах. Някои от тях сякаш никой даже не ги забеязваше, толкова бяха слети с пейзажа. Една от най-любимите ми беше разрушената синагога http://varna.info.bg/sinagoga_pliska.jpg , която открих случайно, тъй като беше оградена с метални огради, гъста растителност или други сгради от всички достъпни страни. Когато влязох, вътре излетяха сигурно към 100 гълъба и вдигнаха страховит шум, защото от акустиката още беше останало нещо, въпреки падналите части от покрива. Сградата беше страшно красива и доста време и разпитване ми отне, докато разбера, че това е някогашна синагога. Просто почти никой от моето и на родителите ми поколение не беше чувал, че има такава сграда и не беше я виждал. Чувствах се все едно съм открила някаква тайна гънка в пространството.
    В същия квартал имаше и други изоставени къщи, в които можеше да се влиза. В малката метална вратичка към комина на една от тях с мой приятел оставихме бележка – на следващата седмица я намерихме овъглена. Имат си някакъв живот изоставените сгради, не са съвсем мъртви.
    Понякога ми става тъжно, когато изоставена сграда със своя собствена дълга биография е модернизирана по начин, който й заличава характера. Така е например с една от двете огледални къщи на ъгъла на Оборище и Евлоги Георгиев в София. Едната е в лошо състояние, но с физиономия, а другата е боядисана, но обезличена с пвц дограма и неподходящ цвят на фасадата.

  6. Благодаря за добавките 🙂
    А има и саморазрушаващи се градове, които са живи. Например Старата Хавана, която е полуостров също като Манхатън 🙂

    Между другото, не се учудвам за синагогата. Едно от най-хубавите бижута е видинската синагога, също къща на гълъби, но дочувам, че е започнала да се реставрира.

    Old Synagogue Ruins - Vidin

    4559 - abandoned synagogue - Видин - Vidin - Columns - Arches - Vaults (Bulgaria)

    Вторият фотограф е снимал и много други изоставени места в България, включително и фабрики:

    2971 - Black Sea Beach - Umbrellas
  7. Това са снимки на Боряна Росса на Западния Парк – едно от изоставените, порутени места в София.

    http://boryanar.blogspot.com/2008/02/blog-post_1401.html
    http://boryanar.blogspot.com/2008/02/blog-post_4343.html
    http://boryanar.blogspot.com/2008/02/blog-post_03.html

    Бетонното стърчащо нещо е остатък от виенското колело.
    Заради една от снимките някой е изпортил стария й блог и сега той се води „обиден“ блог, за който е нужно потвърждение, за да влезеш.

  8. Е мен ме кефят много изоставените сгради. Не знам защо, сигурно имам влечение към разрушението…
    Аз се бях пъхал пролетта в една сграда към изоставена мина в Малко Търново. За съжаление нямах тогава фотоапаратче, иначе доста интересни снимки щеше да има. Освен всичко имаше и една стая, цялата пълна с книжа, разхвърляни по пода. Нямах много време да ги преглеждам всичките, но имаше доста голямо разнообразие. Освен всичко намерих и миньорски каски, едно табло за съревнованието между бригадите, а в сградата все още си личеше къде е била кухнята, баните, шкафчетата на миньорите… Но беше доста изкорубена тая сграда, нямаше прозорци и врати, от едната страна беше започнало да влиза вода.
    Понякога си мисля, че подобни сгради могат да бъдат преустроени в младежки център например, с кино и библиотека, малка градска радиостанция, столова, еко-център и прочие… Ще се събираме тълпи хипари и ще хипарстваме докато накрая всичко изхипарее.
    Спомням си и един изоставен соц. ресторант до крепоста на Кракра в Перник. Имаше оригинална теракота с исторически изображения по стената. Не знам как е оцеляла.
    Изобщо в България има доста изоставени сгради, да не говорим че има и цели села. Минавал съм през такова, чувството изобщо не е приятно… Тишината е непоносима, нали се сещате, асоциирате селото с наличие на определни шумове като крякане на гъски, цвърчене на врабчета, блеене на овце и т.н. Но е тихо като в гора… човек доста се обърква. Да не говорим за ужасно обраслите дворове и разпадащите се дувари и къщи. Но тая тема може да се продължи до безкрай…

  9. Христо, знаех си аз, че ще имаш нещо интересно по темата 🙂 Това за мината обаче е изненада! Надявам се да пишеш и публикуваш снимки ако попаднеш на други такива места. И… пази се. Понякога те са опасни.

  10. С Христо (хипар) замисляме едно пътешествие по изоставени места, така че като се върнем ще разказваме, включително и със снимки. А там има какво ли не – къщи, общежитие, църква, индустрия…

  11. Ще ви пиша на теб и Христо за една консултация по въпроса за изоставените места… А надявам се и да пишете като се върнете! Пусни един линк, моля, за да не го изпусна…

  12. Преди седмица осъществих пътешествието, за което говоря в предишния постинг. Първоначалният замисъл за това пътешествие беше малко по-различен от този, който в крайна сметка се осъществи. В проектния вариант освен мен присъстваха и двама приятели. Единият от тях беше горд притежател на нов професионален фотоапарат, който трябваше да бъде изпробван в подобаваща среда, а другият, в лицето на Христо (хипар) е всеизвестен велосипедист и любител на пътешествията. По различни причини и двамата ми вързаха тенекии, така че на помощ в осъществяването на проекта се притекоха жена ми и една приятелка. И така, в неделната утрин паркирахме колите пред Централна гара, за да хванем в 7:50 влака за Черепиш.
    Цялата история + снимки: http://indreal.blog.bg/turizam/2009/12/08/izostaveniiat-cherepish.450851

  13. superfly

    Снимките са страхотни и с приятели искаме да посетим някои, някой би ли благоволил да подскаже къде са? (съжалявам ако това го пише в някой друг пост и съм го пропуснал)

  14. Superfly, местата на снимките са в САЩ – ако те интересуват точните места, пиши ми и ще ти дам адреса.

  15. superfly

    Жалко, на мен ми трябват такива места в София, имам доста ентусиазирани приятели а не можем да намерим нещо подходящо.

  16. Виж коментара на Светла – всички нейни находки са в София.

  17. superfly

    Да, прегледал съм ги, но са все къщи, прекалено малко за да е вълнуващо.

  18. Тони

    Можеш ли да ми кажеш къде се намират тези сгради? Ориентир, адрес?
    Ще ти бъда много благодарна!

  19. Ellie

    Не са в България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s