Случайна среща

cafeАко приемем твърдението на Кастанеда, че случайните движения в природата около нас не са случайни, а са думи от разговор, който тя се опитва да завърже с нас, можем да се забавляваме като разчитаме този закодиран разговор. Случайно подета от вятъра хартия по улицата, която шумоли, може би те води някъде или ти показва нещо. Прелитнала птица ти говори.

Ако продължим това размишление, може да го приложим за случайна среща с някой на улицата. Всъщност такива поверия вече си съществуват. Ако срещнеш коминочистач, провидението ти предизвестява да очакваш късмет.  А може би имаше нещо и за среща с полицай.

А да не говорим за случайността-режисьор на гръмотевично влюбване от пръв поглед, при което аранжира сблъсък на потенциалните влюбени: тя изпуска химикала си в кафето, а той се случва до нея и й го подава; той гледа картата на метрото и се обръща до стоящата до него тя с въпрос коя линия води еди къде си; той и тя се удрят един в друг на един ъгъл.

Но става още по-интересно, когато провидението ти организира случайна среща с някой познат. Този познат и ти може би имате някакви отношения, структурирани чрез движение в пространството, в определен контекст.  Може би е твой шеф, а отношенията ви с него са се утвърдили чрез позициониране – на различни ъгли около масата за конференции, от различни страни на някакво бюро. А случайната среща разбърква картите и ви поставя в различни позиции в пасианса. Представи си, че случайно се засичаш с него в тоалетната на заведение с лоша слава, миейки ръце един до друг. Сега сте някакси равни. Тази среща и самият факт на мълчаливото признание за нея от двамата, без да правите нищо друго, ви отрежда различни мислени роли. Просто провидението чрез организиране на вашето взаимно движение в пространството ви мести в някаква игра на шах, от която произлизат нови отношения.

И така можем да продължим с играта. Ако срещнеш този, по когото въздишаш, на връщане от хлебарницата и по раздърпани гащи, как да тълкуваш въображаемите ви отношения, избрани от провидението, в резултат на срещата?

Oще повече, когато този познат не си го виждал отдавна и съвсем не се предполага, че ще го срещнеш именно там. С една приятелка говорехме за нещо хубаво предстоящо и в асансьора влезе една отдавнашна съученичка, която едно време беше побойничката на класа.

А aко на слизане от трамвая видиш бивше гадже, което едно време те е наранило гадно, но ти сега си на върха на житейския успех и щастие, обаче по случайност тъкмо в момента ядеш мазна баничка, какво си мисли гаджето и какво иска да подчертае Госпожа Случайността с такава среща? Не ти ли се иска да протестираш: „Ама тази среща трябваше да стане, като аз съм в малка черна рокля и вървя по летен тротоар!“

А когато съвсем случайно срещнеш хора, с които се знаете от друго местенце на земното кълбо? Често ми се е случвало, както и на всеки, стигнал до извода, че светът е малък. Веднъж плащах инкриминираща стока на касата на CVS и касиерката ми се стори смътно позната. Втренчено се загледах в табелката с името й и си казвах, че това не може да е Нели от политологията. Но беше. Само ако някой беше ми казал, че един ден ще си купя неделния вестник и дамските превръзки от Нели.

А имам и по-фрапиращи от този случаи.

Въобще случайната среща е като случка от сън, който не можем да контролираме и така е по-добре. Парадоксално, така имаме повече свобода и по-малко отговорност как да протича случването.  В края на краищата, ако се върнем отново на теорията за нашето взаимодействие с предметите на Кастанеда, представете си какво би било, ако нищо не става без ваше изрично решение.  Един особен вид самота имат хората, които живеят сами: в техният домашен свят нищо не помръдва само, освен ако те не го преместят. Животът им вкъщи приема вид на самотна игра с тях. Ако си захвърлил ризата на земята снощи, сутринта тя ще си бъде пак там, а ти си все така закотвен в снощния контекст.

В тези случаи ти си просто единствен главнокомандващ и войник на твоята домашна вселена.

Глосар за Мисли+Думи

Играта на ангела, Карлос Луис Сафон

Непознат град

Глосар за Мисли+Думи

Балкони

Шпионинът, дошъл от жегата

Advertisements

22 Коментари

Filed under свят, хора

22 responses to “Случайна среща

  1. „Случайните срещи“ са прекрасни. Особено ако си имал предчувствие за някоя такава. 😉

  2. nin

    С последното изречение съм съгласен, но хвърля в смут. Просто е в противоречие с всичко останало.

    Наистина има нещо, но според мен не е казано, че вселената или света говори на нас. Просто нещата са си били така, а ние не сме ги забалязвали и в този момент се отваря прозорец във вниманието ни. През този прозорец (фокусирано внимание) ние виждаме неща, които не сме виждали. Действително всеки ден откривам неща, които не съм виждал или съм се заблуждавал, че разбирам.

  3. Размишльотинка ме връща към случайните срещи с риж колоездач (http://mislidumi.de/?p=983) с рижи коси и ми продрежда мислите по един начин, който ми е толкова близък. 🙂 Колко ведро! А прочете ли, мила Размишлььотинке, онзи коментар, в който описвам как, поради обилните снеговалежи и заснежениете алее, ми се наложи не отдавна, за първи път през живота ми на този адрес, да премина ежедневното растояние пеша, а не на колело. И случайната среща с колоездачът пак се осъществи, само че и той беше тогава пешеходец. Което е нормално, нали и той е бил изправен пред същия проблем и е взел същото решение. И най-веселото в случая беше, че аз избухнах в смяхм когато се разминахме, а той също се захили, което беше знак на абсолютно разбиране 🙂 Между колоездачи. Значи ние се познаваме, макар никога да не сме си говорили. И без да си говорим, проведихме разговор за трудностите да стигнеш, накъдето си стръгнал при променени обстоятелства, после побъбрихме за това, колко трудно се въртят колелата в лепкавия сняг и колко е хлъзгаво, когато се натъкне човек на скрити под преспите ледове… После си казахме чао и до следващата среща. 🙂

  4. lyd

    да се опитваш да контролираш вселената или да оставяш следи като птица в небето?

  5. nin

    @mislidumi
    Това е много добро!
    И аз си спомням подобен случай с мен.
    Удоволствието от такъв вид общуване е голямо.

  6. Последното изречение беше иронично-намигващо 🙂

    Бях забравила историята за колоездача в снежния ден.
    Но такива случайно-епизодични срещи са направо отделен жанр срещи. Когато човек среща случайно някой и тези случайности станат съзаклятнически повторителни.

  7. Ето тук ми се струва подходящото място да пожелая една щастлива нова година, защото какво по-случайно от щастието е. Да си кажа, че беше извънредно симпатична случайността една бг книжка да попадне толкова далече,
    а и нещо да допадне на някой, който размишлява. Система от случайности. Питам се, ако вечер захвърлиш една книжка с поезия дали самотния контекст на сутринта ще бъде същия. Така или иначе удоволствието е изцяло мое да “ срещна“ Размишльотини напълно случайно по Кастанеда.

  8. nin, нали? Много са интересни такива срещо. Понякога човек се познава с дуг човек, ходят насам-натам, имат общи приятели и нищо. По някое време тръгвта два пътя в две различни посоки и никой от двамата н изпитва потребност да потърси другия 🙂 Обаче сещите със случайните колоездачи са от друго естество и поради това, че вероятно никога няма да е говорено по време на тези срещи, те са накак много приказливи по същество.

    на богпан деликатното книжле
    излапа днес килерното мишле
    😛

  9. valshebna

    Случайните срещи са организирани в скала, така както става ясно от поста. Най-ниско стоят онези, които не ти се е искало да се случат точно в този момент и точно на това място. На върха разбира се са онези, които и на сън не си помислял, че са възможни. Интересно каква статистика може да направи човек за себе си. Може би има много късметлии, които са в добри отношения с провидението и случайността ги изненадва приятно. Интуицията работи за тях 🙂

  10. Странно е как прочитам поредния ти пост и ми се случва нещо свързано с него или може би ми отваря очите да забелязвам 🙂
    Разхождаме се над Асеновград, настигаме една група младежи, единият се обръща към приятеля ми:“Случайно да се казваш Живко?“, „Ами да..(чудейки се от къде се познават, в очакване да разбере)“, „А, не се познаваме, гледал съм ви снимките в пикасата, познах те по кучето. Май доста обикаляте. И ние ходим по същите места.“ Продължихме си пътя широко усмихнати.

  11. Bogpan, a случайно захвърленото книжле може да е метонимия за автора си и случайната среща да стане чрез него. Например ако аз намеря едно такова книжле на пейката в парка, в кафето или в пощенската кутия ето ти случайна среща.

    Mislidumi, следващия път искам да обърна внимание на момента на заговаряне. Кога и при какви обстоятелства човек решава да заговори случайно срещнатия. И най-мъчителното: как завършва разговорът… Дали с формално довиждане, дали просто с усмивка или с продължение на приятелството в реалното пространство.

    Valshebna, и аз си мисля, че може би изпускаме много интересни случайни срещи, когато сме си втълпили какви точно срещи трябва да очакваме и не забелязваме тези, които случайността в момента ни предлага…и които може да бъдат много по-ценни.

    Batpep, а какво общо имат жените тук? 🙂

    Anikrush, това пък е друг жанр случайна среща – срещата на виртуалното разпознаване 🙂

  12. Като заговорихте за срещи и книжки, се сетих за „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Там най-отзад пише читателят да отиде в последната сряда от месеца на най-централния площад в града и там ще срещне още някой друг читател и какво да правят после даже пише. Аз ходих, след като прочетох книгата, ама другите читатели излязоха нещо несериозни. Въпреки това през цялото време имах усещането, че нещо тайно и вълшебно ми се случва.

  13. Хе хе… не съм го чела Хазарския речник. Но това, което казваш, че се опитва да прави – продължение на книгата в реалността на читателя – ми напомня Хулио Кортасар (разказа му „Приемствеността на парковете“) или минимум Борхес 🙂

  14. Val

    Аз съм „за“ предизвиканата случайност!
    Струва ми се тя е подобна на случката на Мислидуми. 🙂

  15. astilar

    Да, приемам твърдението на Кастанеда, макар че не винаги разбирам какво в този диалог иска да ми каже природата. 🙂 А може би не е и нужно да разбирам? 🙂 Случките са забавни сами по себе си и създават усещане за вълшебство, което пък е повод за спомен, усмивка и т.н., докато не се почувстваш лек (ефирен) и част от тайнството. 🙂 Хубаво е.

  16. Хм, като групирам различните „особени” случайности през живота си те категорично отказват да се вместят в математическите закони на случайността. А в какви закони се вместват казва ли ти някой?

  17. хахах, графе – чети дъглас адамс, той ги знае законите на невероятността 😆

  18. Чел съм, batpep, разни неща съм чел. 😉
    Ама все нещо куца като започне човек да намества своята наличност…

  19. Ами общо взето, когато човек е изчел вече различни теории за дадена тема, и всяка от тях влиза в противоречие с другата, започва да скептичи за всяка от тях.

    А за който при споменаването на случайните срещи си е спомнил за филма Амели, сега си мисля, че повечето от филмите на Одре Тоту са за силата на случайността и възможността ние да я контролираме: Най-дългият годеж (2004), Трепкащи крила на пеперуда (2000), etc, с различна теория всеки.

  20. melanie

    Това беше статията, която ме провокира да отворя блога. – 🙂 Ето какви мисли ми навя моята вчерашна случайна среща и думите на Ели :

    Случайна среща.
    Миг на нежност.
    Очи докоснали
    сърце.
    Безгласен повик
    разпиляващ
    мечти
    раздиращи небе.
    Горещи стъпки
    в снежни преспи.
    Безкрайни мисли –
    водопад
    и вятър
    във косите
    шепнещ,
    че всичко пак
    ще е добре.
    Камбанен звън.
    Час като вечност.
    Усмивка –
    парещо море,
    а после път
    и сън –
    безбрежност,
    загубвам се
    във тях,
    като дете.

    ~ ~

  21. potrebitelka

    Случката на “mislidumi“ ужасно много прилича на това, което ми се случва вече цяла година… с разлика в персонажите… Не знам дали се нарича “случайност“ или “съдба“ или “предизвикана случайност“ , но е факт, че е адски красиво… Срещаш един непознат човек постоянно на най-различни странни места … След стотния път спираш да се чудиш защо го срещаш… Усещаш, че нещо вълшебно те свързва с него и най-хубавото е – четеш в погледа му, че и той усеща същото… Пожелавам на всеки да изпита нещо подобно…. Неописуемо е 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s