The Changeling (Смененото дете) и лудите майки

madonnadelsasso5Ето холивудски филм, който трябва да бъде видян. Филмът е с Анджелина Джоли в главната роля и тя за първи път е толкова интегрална с образа, който представя. За първи път й вярвам.

Един пролетен неделен ден преди години, не знам кога, но трябва да е било през 1989, вървях по пустите сутрешни улици на София. Бяхме се разбрали, нашата група приятели, да отидем някъде извън града и аз бързах към мястото на срещата. Пресякох площада пред Народното Събрание, абсолютно празен по това време, а стъпалата отпред бяха пусти като всяко друго време. Просто там никога нищо не се случваше.

Всъщност освен мен имаше и една жена. Тя се приближи до парадните стъпала, разгърна вестник на земята и започна да се съблича гола, а когато остана съвсем без дрехи в студената слънчева сутрин, коленичи пред вестника в някакъв свой ритуал-жертвоприношение. С крайчеца на окото видях дежурен милиционер да се приближава и да я вдига за рамото. С ужас отминах, без да се заглеждам.

Моите приятели не знаеха как да тълкуват случката. Един предположи, че е майка на някое от децата, загинали скоро преди това в самолетна катастрофа, която (естествено) не бе разследвана, но за която се носеха слухове, че била предизвикана от немарлива некомпетентност и свързана с Тодор Живков. Загубила си е ума, естествено, казваха, и това е единственият начин да привлече внимание. Казваха с нотка на обреченост и съжаление едновременно.

Сетих се за тази случка, когато Василена разказа как майките са организирали grass root кампания в подкпрепа на кърменето. При липса на подкрепа от страна на медицински персонал и институции, шепа майки решени да кърмят са превърнали това в активизъм: организиране на походи, раздаване на брошури и публично кърмене. В отговор, те са били обявявани за „сектантки, дилетантки, трудни пациентки, луди, крайни или наивни, защото нищо не зависи от теб, не можеш да промениш нещата, можеш в най-добрия случай да се съгласяваш с това, което ти се говори, и тайно да правиш каквото си знаеш.“ Но след пренебрежение от една страна и активизъм от другата, сега кърменето получава признанието и институционалната подкрепа, от която могат да се възползват сегашните майки. Василена и група имат право да се гордеят c това, което са постигнали.

Това е страшно важна тема – темата за безгласната майка, която се сблъсква с институционална стена и е изправена пред избор как да постъпи. Дали да се съгласи от безизходица, да работи прикрито за интересите си или да се опълчи открито на несправедливостта. Иска ми се всяка майка да гледа филма и да почерпи кураж от майката Кристин и сила от перспективата да променя света към добро.

Майките в България са изолирани в гетото на майчинските въпроси („да си говорят там в бг-мама по техните си теми, за пелени и пюрета”). Майките се смятат за естествени експерти по тези теми, а в същото време темите се смятат за второстепенни и се омаловажават. Тяхната авторитетност при взимане на решения по майчинските въпроси се признава, а останалите (мъжете) уж не разбират от него. В същото време когато тези теми намерят пресечна точка с друга официална обществена сфера на влияние, авторитетността на майките веднага изчезва. Когато кърменето става пресечна точка на майките и техните мнения от една страна и лекарския авторитет и практика от друга, те стават сектантки и луди и техните желания и решения ги правят трудни.

Но трябва само човек да гледа филма The Changeling, за да види как се случва този процес на отнемане на правото на майката на авторитетност по отношение на майчинството и обявяването й за луда – съвсем буквално – когато попадне в машина за власт (политическа, медицинска, полицейска, институционална). Детето на самотната майка (с кариера) Кристин изчезва, а полицаите „намират“ едно различно и й го натрапват като нейно. Когато тя се съпротивлява, думите й биват манипулирани. Когато упорства, е поставена пред избор: да подпише, че лъже, че няма никакви претенции към полицията или да бъде пратена от същата в лудница под медицинската категория „трудни жени“. Звучи ли познато?

Силата на жените често бива приветствана като заобиколна сила, като силата на меката капка, която вае камъка с времето. Но понякога няма време за подмолни стратегии за влияние. Особено когато става дума за институции и за повтарящи се процеси. Филмът е създаден по истински случай на серия отвличания на деца в Калифорния от края на 20те години (XX век). За тях не може да се чака мнението на обществото постепенно и от само себе си да се промени. А да си сама жена и майка по онова време е означавало мнението ти, положението ти и всичко, което имаш винаги да се намира в един уязвим баланс.

Разбира се, Кристин не побеждава сама като Суперман всички лоши. Тя е част от социалната мрежа и побеждава с помощта на други – мъже, които са в позиция да го направят: случайният честен детектив, който напомня Дашъл Хамет, пасторът-общественик борещ се с корупцията в града, бележитият адвокатът заел се със случая безплатно. Но Кристин не би ги намерила и вдъхновила, ако самата тя не бе държала на позицията си гласно и твърдо. И понеже е единствената, която изхожда дори не от една благородна кауза, а от необходимостта да достигне до истината, това й донася успокоение и увереност, докато другите подминават истината в името на каузата и принципа.

Трябва всички жени да гледат този филм. За да придобият енергия, надежда и увереност, че активизмът на една слаба майка може да постигне толкова много да се променят нещата, ако не за нея конкретно, то за другите. И да разберат, че промяната се случва, когато се натрупа активизма на всички хора и техните малки ежедневни усилия, така че слабият глас на всеки от нас придобива голямо значение, защото попада в плетеницата на останалите гласове. Другото е чакане да падне нещо свише, а знаем, че това никога не става.

Стратегия за живота

Продавач на надежда (non-profit)

Глобализиран 8 март

Милосърдието е несправедливо

Поглед в метатето на ближния

Алехандра

Балкони

13 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, кино, традиция, феминизъм

13 responses to “The Changeling (Смененото дете) и лудите майки

  1. абе, виждал съм достатъчно „луди“, както се изрази ти, майки, които ще направят всеки, който се опита да им противоречи, на две стотинки. мани ти меката капка 🙂

  2. А това тяхно противопоставяне на институции ли е? 😉
    Защото ако е в махалата не се брои.

  3. Това съм го срещал при баба ми и майка ми. Смятат, че с някои неща само мъж може да се оправи – и нещата са свързани с разните институции. Макар че майка ми е доста борбена напоследък и въобще не се колебае да се разправя с полицията например и да им трови живота докато не се размърдат.
    „Дали да се съгласи от безизходица, да работи прикрито за интересите си или да се опълчи открито на несправедливостта. “ Ха-ха, пак блестящ цитат, прикритото действие напук на властта може да се сметне за го за част от културата на нашенеца.
    Тоя филм ще го гледам.

  4. birdita

    Чудесно написан пост, поздравления!
    И ще гледам филма.

  5. Val

    Няколко пъти вече препрочитам поста и всеки път си казвам – ще коментирам следващия път…

    Не съм майка, но лудост достатъчно мога ‘да изкарам наяве’. Със стената на институциите се сблъскват всички – и не-майките също.

    Съгласна съм с едно – ако викаш сам, дори гласните струни да си скъсаш, може никой да не те чуе. Ако се събере цял хор от викащи, обаче, няма как да се заглуши толкова лесно…

    Дали номерът не е в създаването на ‘съзвездия’ от малки, подкрепящи се едно друго, общества?

  6. >“И да разберат, че промяната се случва, когато се натрупа активизма на всички хора и техните малки ежедневни усилия, така че слабият глас на всеки от нас придобива голямо значение,…“

    То това с пълна сила важи за всички, не само за жените, майките и т.н. За всички онеправдани по някакъв начин.

  7. Струвами се, че по-важното в случая е ( не омаловажавам, разбира се, конкретната инициатива) проявата на активност на “ несъществуващото“ гражданско общество. Ако подобни реакции станат практика, едва ли ще се появява толкова много информация за произвола на властите в Бг.
    Тук мисля си, че не бива да се поставя акцента върху жената, като такава, а върху реакцията на човека с накърнени права. Важното е да тръгне лавината)))

  8. Личността все пак има значение. Пасторът и преди си е бил активен срещу корупцията на полицията, но когато се появява случаят с майката, той го взема като знаме и около случая се обединява хорското недоволство. Хората биват привличани от историята на Кристин и нейните детайли.

    Едно време една приятелка в студентското общежитие в София реши да се обади на телевизията, за да се оплаче от лошите условия в стаята. Беше сигурна, че ще дойдат и ще снимат, защото ако си самотна майка или бременна жена това е вече силна история, на която не могат да устоят. Така и се случи. Това може да ни наведе до някои мисли 🙂

    Но разбира се, всеки може да бъде или в един момент да се окаже такава личност.

  9. Pingback: Стратегия за живота « Размишльотини

  10. valshebna

    Чудесен пост! Чета те с удоволствие 🙂 А защо майката и майчинството са били издигани в култ (напр. Великата богиня-майка, Дева Мария и др) и едновременно с това обикновената жена-майка е принизявана?

  11. Радвам се да те видя, вълшебна, къде се изгуби? 🙂
    Интересен въпрос поставяш. Самата изключителност на позицията на въпросната майка, към която има култ, е разковничето. Дева Мария е майка, но никоя обикновена жена не може да бъде като нея, защото нейният случай на майчинство не е като на всички останали жени. Просто явно всичко зависи от бащата 😉 а в нейния случай той не е обикновен (макар че тя е обикновена…). За Великата богиня-майка не мога да кажа, защото не ми е известно откога датира тя като образ. Ако идва от времето на палеолита и събирачеството, тогава обикновените жени не са били точно принизявани и това обяснява съществуването на култа. Но запазвайки се като образ и до по-късна епоха, в която ролята на жените става наистина второстепенна, тогава тя е просто културна отживелица, придобила различен статус. Ти как мислиш?

  12. valshebna

    Замислих се, но не успях да си дам задоволителен отговор. Изглежда образите издигани в култ винаги имат статута на изключителни, което автоматично поставя обикновените хора (в зависимост от социалната роля) в другия край на опозицията. Но все пак това не отговаря на въпроса защо именно обикновените жени са в дъното на социалната йерархия за един много дълъг период от човешката история, въпреки наличието на култ към жената-майка. Ще се съглася, че много по-издържано е обяснението със СПЕЦИаЛНИЯТ баща – напр. върховния Бог. Но сигурно има и още нещо, защото християнската епоха, при цялото развитие на култа към Дева Мария, пак не успява да изравни социалната значимост на жената с тази на мъжа.

  13. О, християнството не се е и опитвало да изравни социалната значимост на жените и мъжете. Самото съществуване на Дева Мария подчертава че да, ролята на жените е да се стремят да бъдат като нея, но те никога не могат да бъдат в нейното положение като едновременно майка И‌ Дева. Ключът на женската неравнопоставеност е в тази невъзможност.

    За мъжете християнството предлага други модели, които са напълно постижими.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s