Балкони

Балконите са специално нещо. Една къща може да съществува и без балкон, докато същото не може да се каже за вратата, например. Доказателство са безбалконните американски къщи, в които никой не намира екзистенциален проблем. Но балконът я причислява към друга категория – категорията на къщите с балкони. Не случайно първото, което прави новият собственик ирански полковник емигрант от House of Sand and Fog на къщата, която си е купил на търг е да й сложи балкон. Без значение, че такъв въобще не й върви според aрхитектурен замисъл.

И за какво й е балкон на една къща? Балконът е до известна степен ексхибиционизъм. Начин да бъдеш видян отдалеч и нависоко и все пак да си недосегаем. Може да се печеш на него по бански или без и той си остава твоя територия, продължението на твоята къща. Затова и на Ромео и Жулиета е нужен балкон, откъдето хем да са заедно, хем тя да си е на сигурно у дома. На балкона някои хора си показват част от това каквото са и каквото имат (ако помните простряната риза в Ягоди и шоколад), колко е чисто всъщност бельото им, а може да го използват и за складиране на стари непотребни вещи. Затова балконите са като душата на къщата. Или ръката, по която може да се гледа. Покажи ми балкона си и ще ти кажа какъв си.

Само че балконите, както са си собствено пространство, където може да проснеш и прането, и висящите си градини, или да пиеш кафе или чаша вино, така то може да е и крехко. Продължение на стаята, но на негарантираща въздушна основа. Затова те са подходяши за сънища през лятото. Затова балконите може да са смели, с въображение, прелъстителни и символ на границата между горницата и долницата, наяве и насън, този и онзи свят, бялото и черното.

Балконът на една официална сграда може да не се използва, за да си пие там кафето човекът, който работи в късметлийския офис. Но макар и рядко използваем, той не е по-малко важен. Той е нос в градската география, от който се произнасят важни речи, високо над тълпата и недосегаемо от нея. Но носи и рискове – особено ако балкноът има пукнатини. Този балкон тук изобщо не показва признак на каква сграда е окачен, предвид знамето си.

Балконът може да е издатина, подутина в гладката стена на къщата. Но може и да е вдлънатина, покрита от бръшлян толкова плътно, че да се зачуди човек дали балконът всъщност е балкон или просто отворена стая с липсващ прозорец. И понеже балконите на българските блокове са от този тип, жителите им по естествен начин ги довършват, като им поставят липсващите прозорци остъклявайки ги. Такива балкони са уютни, усойни, прикрити, потайни и интровертни.
Мммa, a сега мога да издиря прочути балкони в историята иа човечеството или в изкуството, тази паралелна история на човечеството.

mosaic-balconies1

Update:

Благодарение на сътрудничеството на epistemic murk, ето визуална документация за балконите в Малта.

imgp3117

Балкон=еркерен прозорец, от който безопасно може да се наднича навън.

imgp4892

Такива замаскирани зарешетени балкончета не са ми познати. Може би са само местна традиция.

Kато подутини на сградата с цел тристранно наблюдение.

imgp4900

Тук закрити балкончета съжителстват с „нормални“ открити. Не знам на какво се дължи смесването им в една и съща сграда. Може би са към различни по вид помещения, едните публични, а другите не?

photo-0118

Балкноче на кьоше и отново закритото съжителства с открито. Вероятно закритото има стратегическа цел.

Още по темата:

Снимки от България

Искам да колекционирам…

Еротика на туризма

България е средиземноморска страна

Вие сте свидна рожба на социализма, ако:

Advertisements

25 коментара

Filed under интелектуалстване, свят, традиция

25 responses to “Балкони

  1. Хубави размисли! =) А според теб закритите или открити балкони са по-добри?

  2. Val

    Този с розите най-много ми харесва.

    Балконите някак си подхождат повече на къщи или самотоятелни административни сгради…

    Блоковете имат тераси, не балкони. 😉

    Остъклените тераси пък са следствие от липсата на всякаква мисъл (камо ли естетика!) в организацията на пространството и ‘архитектурата’ на тукашните блокове от соц-периода. Новите жилищни кооперации се мъчат да компенсират това…

  3. А на мен ми харесват всички видове балкони. Иначе моят балкон е между балкон и тераса (намиг към Вал), почти изцяло открит и има решетка отпред.

    @Val: Според определението това в типичните български блокове са лоджии (стил също като многокатните къщи в Ню Орлинз). Но има и блокове с балкони. Както и къщи с тераси (porches) – американските са такива.

  4. haz

    Моят апартамент има балкон, не тераса, но на мен „тераса“ ми звучи по-бохемски и му викам тераса. (Чисто архитектурно, балконът е издаден напред – няма стени и при остъкляване се налага иззиждане, докато при терасата просто слагаш остъкляването отпред. Питайте патило.)

    Страшно хубав пост, Размисли. Балконът е това, което дори непознатите виждат от твоя дом – например цветята разкрасяват като усмивката.
    Това лято си сложих маса с два стола и чадър – сутрин кафе, следобед децата похапваха сладолед, вечер дори сме се събирали трима души там да пием бира. Ами чувства се съвсем различно човек:) Сега в студа ги прибрахме, останаха само няколко саксии. Обичам си терасата. Дори когато простирам на нея понякога;)

  5. mislidumi

    🙂 Какло приятно разследване на тема балкони!
    И аз често съм си мислила, защо строят толкова много безбалконни жилища. Ако живее в апартамент, на човек все ще му се прище да се развее навън 🙂 И да, балконите говорят много за обитателите им. Често съм наблюдавала как се променя балкона, когато се сменят наемателите на жилището. И често промените са радикални, все едно новите обитатели се стремт максимално да се разграничат от предишните.

    А връзките към прочутите балкони са чудесни, голямо удоволствие е да се порови човек.

  6. Val

    Наистина – и аз се заседях доста време ‘на’ известните балкони… Чуднички изображения!

  7. В Люлин-6 наскоро построиха един блок с изцяло остъклени балкони, който изведнъж се оказа забележителност – спечели разни международни награди, идваха от чужбина да правят репортажи за него и т.н. Тогава се зачудих – а какво по-очевидно – да се строи с готови остъклени балкони, след като на българина винаги първата му работа като си купи апартамент е да си остъкли балкона?!?
    Но да не забравяме, че с един балкон е свързана една от най-гадните трагедии през последните години у нас – когато преди малко повече от две години стена затрупа две момичета (на 24 и 26 години) на ул. Алабин в София; около половин минута преди да падне стената, балконът на нея започва да скърца и да се откача – хората се разбягват, той пада, а след петнадесетина секунди – рухва и стената. Имаше мнения, че ако не е бил балкона, жертвите са щели да бъдат много повече.

  8. Lady Frost

    Интересен човек, със „странни“ интереси… Тъй то, дрънкам „глупости“, като няча какво да кажа, а много искам да се изкажа…

  9. О да, моят интерес към балконите датира от времето, когато изучавах света чрез наблюдение на балконите на съседите отсреща 🙂

    Хм, значи балконът е и най-слабото място в една сграда. Символично. Ако пада балконът значи след секунди и сградата ще се срути.

    Аз си мисля, че остъкляването на балконите е един вид завоюване на нова територия за собствениците. Ако имат къща може би могат да си вземат от тротоара. А балконът е разширение в посока встрани.

    Щом са ви харесали тези балкони, ето ви една мозайка с други от лятото (добавка в поста по-горе):

  10. mislidumi

    „О да, моят интерес към балконите датира от времето, когато изучавах света чрез наблюдение на балконите на съседите отсреща“

    И аз, и аз така права 🙂

  11. Като повдигаш въпроса, в „Покаяние“ май имаше 5-6 сцени с вариации по темата.

  12. Аз пък съм била в една възрожденска къща в старата част на Търново, където по вътрешна стълба от първия етаж директно се качваш на балкона на втория. Или по-скоро нещо като чардак, от който се влиза в две спални от двете страни. Доста странна архитектура, но е прекрасно в гореща лятна вечер, когато си седиш на практика в нещо като стая на втория етаж, но отворена към реката.
    Иначе в Скандинавия има много жилища без балкони, но пък наличието на балкон вдига цената на имота.
    Тук балконът, че и прозорците, са някакъв вид място за демонстрация, дори в списанията за обзавеждане има секции за балконски дизайн.

  13. Спас, Покаяние филмът? Не си спомням тези сцени… би ли уточнил?

    Василена, първият балкон е точно от Търново!

    Мисли, просто един балкон е много удобен микрокосмос за изследване на вселената 🙂 Имаме подобна стратегия, значи.

  14. hazelbag

    Размисли, гледах House of Sand and Fog заради този пост. Много тъжен филм, но гледката от балкона беше невероятна… както и контраста в интериора на къщата при различните собственици.
    И другият ли споменат филм е толкова депресиращ?:)

  15. Не, другият (Strawberry & Chocolate) е много нежен и свеж, гледай го да си оправиш вкуса 🙂 Но в него балконът играе съвсем епизодична роля.

  16. Уточнявам, но по памет, не съм го гледал скоро. 🙂 [Впрочем, понасям добре звателния падеж, консервативен съм в някои отношения. :)) ]

    Ъглов балкон над малък площад, от който четат речи за посрещането на новия гаулайтер. По-късно на няколко пъти самият той чете речи от него. В първата от въпросните сцени срещу първия балкон има не-точно-балкон (отворен френски прозорец), на който момичето прави нещо (сапунени мехури??), а родителите му го затварят.

    После има тераса (пак не точно балкон), по който тичат паникьосани от появата на трупа. Още един балкон, на който комшийското домочадие излиза да гледа сеир.

    Има и няколко сцени с отворен прозорец към улицата, през който се подават торти и се разговаря с минувачите. Вече ако разтегнем съвсем дефиницията, вътрешният двор, в който се появява трупът, може да мине за грамаден и прекалено дискретен балкон. 🙂

  17. Май и аз ще гледам филм във връзка с този пост 🙂
    Тези примери от Покаяние ми се струват толкова невероятни, че няма начин да не са един от ключовете към филма. Заслужават просто цяла статия, а някой да отдели достатъчното време и внимание, което те заслужават. Имам предвид статия в печатно/научно издание. Или поне пост в блог 🙂

  18. Страничен въпрос: някой знае ли дали „Покаяние“ изобщо е стигнал до Америка и как се нарича по тези земи ако да? Гледал съм го преди 10-ина години, ама тогава нищо не ми разбираше главата и имам чувството, че трябва да го гледам пак.

  19. размишльотино, искаш ли да ти пратя снимка на „традиционно“ малтийско балконче? :Д
    те са много смешни, съвсем малки и закрити и според местните са пространство на жените (балконът като gendered space), откъдето да гледат какво става на улицата, но да са скрити у дома.

  20. @nicodile Не знам дали е бил по екраните едно време, но в момента се намира чрез netflix и именно така си го поръчах 🙂

    @epistemicmurk Естествено, че искам – пращай! Нали знаеш адреса? Ще помогне за сравнителното изследване 🙂

  21. @Nikola: би трябвало да е издаван като Repentance

  22. Update: за любопитните, прибавих въпросните наблюдавани от epistemic murk закрити балкончета към статията. Значи, имаме конвергенция на процеси с различни причини. В България балконите се остъкляват, за да бъде разширена територията на жилището с още две-три педи полезна площ. В Малта, за защита на домашната неприкосновеност и необезпокоявано наблюдение.

  23. много интересно сравнение:)
    трябва да си сътрудничим по-често.
    бтв, 2рата снимка отгоре надолу е на колониалните имения. не мога да се сетя някоя от сградите в това градче на бивши колониалисти да има широка тераса или балкон. новите вили имат, но старите май не. може да е от съображения за сигурност.
    само предположение..

  24. Една къща може да съществува и без балкон, докато българинът не може без балкона си.
    Типичната тенденция: хубава новопостроена сграда с добра фасада, ама нещо и куца от към балкона на третия етаж. Решил човекът разбил, та остъклил, кухничка да си прави.

  25. За интересуващите се от филма Покаяние

    Благодарение на Спас го гледах отново и ми се стори, че съвсем не съм го гледала преди. Един от най-семплите и символични филми, които познавам. Семпъл и символичен като малко бижу. Балконите в него са по-малко, отколкото очаквах, но съществени. Един вид комуникация със света от по-висока позиция – на сцена. А прозорците са позицията на дистанциран, но зорък наблюдател.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s