Шпионинът, дошъл от жегата

oldtruckТози шпионин е една от най-колоритните личности, които съм срещала. Беше истински шпионин, към Държавния Департамент, но с цивилна професия преподавател по руски. Не твърдя обаче, че по времето, когато аз се запознах с него, все още функционираше като такъв. Все пак беше прехвърлил осемдесетте, макар че продължаваше да преподава. Казваше се Чарли (името е сменено за защита на лична информация на невинни хора 😉 ) Представете си един костелив висок старец, който имаше навика да се появява на лекции в пилотска унифирма, притежател на стар джип и с обичай да драска псевдо-остроумни анонимни забележки по официалните обяви и съобщения по стените.

Запознах се с Чарли още на интервюто, защото беше разбрал чрез многобройните си връзки в университета за моето идване и изявил желание да се видим. Формалният повод сигурно е бил да провери дали наистина говоря руски, както бях писала в cv-то, с което вероятно се справих. Мисля, че колегите ме бяха предупредили още тогава за неговата (бивша) шпионска функция. Все пак, макар и предупредена, бях потресена от ловкостта, с която успя да ме накара сама да му покажа паспорта си. Говорихме за това, че в руските паспорти едно време имало графа „националност“ и той твърдеше, че и в българските имало такова. И аз разбира се поисках да му докажа обратното…

В научно отношение Чарли беше слаба ракия и срещу него доста се чуваше колегиално мърморене. Допускам, че сигурно е получил професорското си място с връзки като удобен трамплин, от който да изпълнява шпионските си задължения към държавата. Но от тази си позиция беше завзел влиянието, което му отърваше. Беше заграбил частта от коридора пред своя кабинет и го използваше за преддверие, където се събираха студентите от многобройните групи, на които беше съветник. Отнякъде си беше финансирал и собствена секретарка, на което се гледаше със завист и подозрение. И познаваше всички в университета: умееше да си създава коалиции и алианси. Знаеше всички руски магазини и ресторанти в града, както и собствениците им, и редовно ги посещаваше.

Но работното му място не беше само параван. Бе много ентусиазиран за всичко, свързано с руската култура, без да дава никога политическа оценка за личности и явления. С много топло отношение към руснаците. Непрекъснато го търсеха отвън за превод, когато някой пребиваващ руснак загази. Веднъж беше спасил двама, арестувани, защото в търсене на някаква спортна зала настоявали да влязат в градския арест и никакви полицейски предупреждения не ги спрели. Били току-що пристигнали студенти със символично владеене на английски език. Освен това оправял всякакви визови и други проблеми – на гостуваща руска балетна трупа, ученически обмени и подобни. И‌ макар че научни статии не пишеше, беше добър преподавател и преподаваше двойно повече часове от необходимото, за да спаси руската програма. Защото руският отдавна не беше популярен език и желаещите се набираха главно чрез неговата готовност да агитира всеки попаднал пред погледа му студент да се запише на нещо по-различно и по-оригинално от вездесъщия испански. И ентусиазмът му беше отразен в кабинета му, украсен с всякакви руски сувенири и нагледни материали: матрьошки, плакати от Московската олимпиада и чинии с илюстрации от руски приказки.

Обичаше да разказва истории и случки от житието си. Макар и най-различни, общия сюжет беше този: „съдбата ми се усмихна и стана нещо в моя полза“. Не знам как точно беше станал шпионин. По произход бил селско момче от Юга, но през Втората Световна се оказал в Чехословакия и сигурно там е бил рекрутиран. После е прекарал в Япония една-две години, а след това е учил руски в СССР по времето на Сталин. Завършил докторат по педагогика, което дори тогава е била област, смятана за лесна и безсъдържателна. Но руски владееше добре. В един момент, вече преподавател, на руснаците станало ясно, че шпионира и го обявили за персона нон грата. Той си продължавал да води студентски групи в Москва, но ги оставял само до границата с Финландия, а оттам ги поемал местен човек. Нищо не може да промени намеренията на Чарли. Казваше, че е бил и в България много пъти, може пък и да е вярно.

Чарли отказваше да се пенсионира до последно и всички казваха, че той всъщност живее чрез и заради работата си и в момента, в който се пенсионира, ще рухне. Това, което го държеше беше и съзнанието, че като се пенсионира руската програма ще изчезне. Но през седващия август получил сърдечна криза и се наложи да се оттегли, уж само за един семестър. През зимата се пенсионира след официално тържество (с гости от Държавния Департамент), а няколко месеца по-късно почина. За съжаление не успя да напише мемоарите си, а сигурно не е и можел да го направи.

Advertisements

17 коментара

Filed under САЩ, минало, образование, хора

17 responses to “Шпионинът, дошъл от жегата

  1. Мда, много колоритен човек е както го описваш. Бихме си допаднали с него, да си разправяме разни историйки за как ни се е усмихнала съдбата.
    А можеше да го тестваш дали е бил у нас като по негов тертип му зададеш подвеждаш въпрос дали е виждал рафинерията във Варна или дали е бил в Кремиковци, оня комбинат, дето е близо до Пловдив… Как да е.
    А оцеля ли програмата по руски език?
    Христо

  2. Val

    zashto go opredelyash kato ‘doshul ot zhegata’? – samo zaradi proizhoda mu ot Yuga li?

    ne vyarvam ruskata programa da se e ‘zatrila’… 🙂 … ako se e nameril drug prepodavatel, razbira se.

  3. mislidumi

    🙂 хехе
    И аз веднага си помислух как бихме си допаднали с Чарли. Направо си го представих, така хубаво си го описала.

  4. Много интересен портрет, Рамишльота!

    Чудя се дали човек като Чарли би се радвал, на това което си направила за него – малко виртуално увековечаване, твърде любопитно, достатъчно дистанцирано, но с „много топло отношение“ и забавно. Аз се радвам 🙂

  5. Радвам се, че ви хареса Чарли. Има много други интересни хора, за които си струва да се пише и сигурно ще го правя и в бъдеще.

    С него ние също си допадахме. Има още историйки, като например как ме накара да кандидатствам за една международен обмен, спонсориран от Ротари клуб (на който той беше член). Общо взето той беше словоохотлив, но ако навлезеш в някои полета отклоняваше разговора 🙂

    Програмата по руски оцеля някакси, но доста различна. За да съществува имаше нужда от хабилитирано лице, а след него нямаше основания да назначават друг. Просто е много скъпо за университета, освен ако идеята няма „връзки“ и влиятелни поддържници.

    Хей, Вал и Марси, радвам се да ви видя! 🙂

  6. „В един момент, вече преподавател, на руснаците станало ясно, че шпионира и го обявили за персона нон грата.“… В ония времена, за човек подозрян в шпионаж и то в СССР, нямаше понятие персона нон грата.
    Иначе много интересен портрет на човек прихванал някои качества на старата руска интелигенция.

  7. Val

    Я, то имало и „шпионин, дошъл от студа“! 10х, Дагър – това ще да е филм отпреди моето раждане… а аз съм вече лелка! Не ми е попадала книгата.

    Хей-хо, Ели! Пак съм тук. Ще гледам да се активизирам…

    Та, казваш, този ‘самонатурализирал’ се руснак с южна кръв е бил и ротарианец… 🙂

  8. Cамоатурализирал ce руснак? Изобщо не бих го определила като такъв 🙂
    Да, беше член и на Rotary, и на Kiwanis и познаваше всеки.

    @kanew, не знам дали терминът е бил точно персона нон грата (той не е имал допломатически статус), но не му даваха входна виза за СССР. Мерси за коментара 🙂

    Но в какъв смисъл е прихванал качества на старата руска интелигенция? Кои от тези качества е имала тя? Не разбирам връзката.

  9. А какво значи в САЩ като се каже „националност“? Защото, останал съм с убеждение, че за тях това е по-скоро принадлежноста към дадена държава (или даже територия), докато в Европа – това е по-скоро етническата принадлежност. Ако човекът е имал това предвид – колкото и да е странно – но – бил е прав; само че става дума за „зелените“ паспорти. В тях графа „националност“ действително, нямаше, но имаше обозначения, чрез които се отбелязваше етническата принадлежност на човека – това не е от цикъла „конспиративни теории“ – убедил съм се, че наистина беше така. Разбира се, след десети, тези практики вероятно са били преустановени.
    А и само във „вътрешните“ съветските паспорти имаше графа „националност“ – в задграничните им паспорти нямаше – за пред света те всички бяха „совйетико“.

  10. Но в какъв смисъл е прихванал качества на старата руска интелигенция? – живее чрез и за работата си и упорито се бори за някоя кауза пердута.

  11. @Андрей
    Хм.. не бих казала, че в Европа националност значи етнически произход. Вземи например България. Турците в България дали са били определяни с турска националност? Преди са били „граждани с турско самосъзнание“, турско-говорещи българи и подобни. Нито арменците в Пловдив се е считало, че са с арменска националност.

    Сигурно в българските зелени паспорти е имало някаква белязка за етническа принадлежност, но въпросът е, че когато е ясна и явна графа в паспорта терминът и последващото от него самоопределяне става публична категоризация.

    Случаят със СССР по отношение на националността е уникален. От една страна, съществуването на републики и автономни области приравнява графата „националност“ в паспорта към общоприетото значение на термина. Ти си таджик по националност, което се свързва логично с факта, че има република Таджикистан и ти евентуално живееш в нея. Но от друга страна може да си руснак по националност и ако семейството ти живее в Латвия от поколения. Бих искала обаче да разбера дали е имало националности в съветската терминология, които са си нямали съответна република или автономна област. Тогава би могло ясно да се види, че националност=етническа принадлежност.

    @kanew О, това си е характерно за университетските преподаватели в САЩ по принцип. Класиците например са още по-настървени в това отношение.

  12. О, разбира се, че в СССР имаше националности без национални формирования. Първото, за което се сещам – поляци, унгарци, българи. Ако кажем – ами те си имаха братски държави – сещам се за аварците (наследници на древните авари – или поне легендата е такава) – те бяха (а и вероятно още са) доста многобройно малцинство, преживяващо сравнително компактно, но си нямаха автономно окръгче даже, пък какво остава за република.
    Днешна Русия за мен е образец по отношение на терминологията – като се каже „российский“ – отнася се за страната, като се каже „русский“ – отнася се за етноса; т.е. – всички граждани на Русия са „россияне“, но само етническите руснаци са „русские“. Ако в България имахме подобна терминология, това щеше да ни спести много недоразумения. Да речем, пълно недоумение предизвикват у мен разни подмятания, като „Ако искаш да говориш турски – върви си в Турция“ и др.под. Ако се проведе един референдум, дали да се забранят новините на турски език по държавната телевизия – със сигурност болшинството ще е „за“ забраната.
    Между другото, това ти писание ме привлече и от една гледна точка, която сигурно не си допускала – и смятам в тази връзка да го цитирам във форума на ИРИОН. Става дума за следното – има сред борещите се за реформиране на родните наука и висше образование една тенденция за идеализиране на западната наука. Докато, според мен, много отрицателни неща, от които ние се възмущаваме, си ги има и на Запад – просто не дразнят чак толкова, понеже не са чак толкова просташки като у нас. Та – от тази гледна точка – дай да го разгледаме нашия Чарли – ами – очевидно е на възраст, на която ако някой наш ректор или директор си позволи да държи преподавател – направо ще го изядат. После – няма научна продукция – същата работа. Получил професорското си място с връзки – точно каквато е практиката у нас. Заграбил част от общия коридор – тук пък направо нямам думи. Защо, обаче, описваният образ предизвиква симпатии, за разлика от българските си аналози – ами, защото очевидно има една много същностна разлика между него и образа на родния професор; и двамата са престарели, и двамата са тарикати, и двамата експлоатират обществения ресурс без да е съвсем сигурно какво дават в замяна – и все пак са различни. Чарли гори в работата си, а родният професор само се кандилка нагоре-надолу с дипломатическото куфарче и чат-пат изпрочита някоя лекция от някоя измачкана тетрадка. Всъщност, тази разлика е свързана с това, което написах по-горе – че ако се проведе референдум за забрана на новините на турски – повечето ми сънародници ще са ЗА забраната…

  13. Хе хе… пусни го, но хвърли един линк насам, защото съм любопитна за дискусията.

    Разбира се, че има доста преподаватели и в САЩ, които не отговарят на критериите на университетите си дори. А трите приоритети са:
    1. публикации
    2. преподаване (качеството му)
    3. academic service (участие в комисии, проекти и всякакви други дейности, които не спадат към другите две).
    Всеки университет има определено съотношение на тези три дейности, които изисква. Има такива, които държат повече на преподаването, други на публикациите. Освен това на един по-ранен етап критериите също са били различни. Ако днес се кандидатираше, Чарли не би могъл да отговори на условията, а по негово време (мисля, че е започнал края на 50те/началото на 60те) това е било възможно. Затова и на стари години срещу неговата нищожна научна дейност имаше доста мусене. Но го използваха за преподаване, за academic service и връзките му.

    Съветският етнически модел на теория може би не е бил зле, но на практика не се оказа стабилен. Аз предпочитам обаче швейцарския 🙂

    И какво е толкова лошо да има новини и тв програми на турски? Нима в противен случай турците няма да си гледат турски канали от Анкара? Ще им го забранят ли или смятат да заглушават турската телевизия?

  14. Защо петминутните новините на турски език по БНТ предизвикват толкова емоции вече толкова години, за мен си остава загадка. Основният довод – били сме под турско робство – на което отговарям – първо, днешна Турция има толкова общо с онази империя, колкото и ние – тъй като онова не е било турска държава, а една теократична империя, и, второ, по тази логика в Трансилвания би трябвало унгарския да е забранен – а – напротив – там видях как може само в рамките на броени години да се забравят междуетнически наслоявания трупани векове. За съжаление тук пак опираме до тезата за „втората по интелигентност нация в света“; примитивизмът в българското общество очевидно е достигнал такива висоти, че съперничеството между т.нар. опозиционни политически сили е главно по отношение на антитурското говорене.
    Впрочем, сега имаме прекрасен актуален пример до какви безпределни висоти е затъпял българина – основна тема тук в последно време е спасяването на „Кремиковци“ (ей, ама как му отиваше на този комбинат името „Леонид Илич Брежнев“ – не трябваше да го махат!) – направо се чудя – имаме една частна фирма (с миноритарно държавно участие), която работи на загуба и очевидно няма как да заработи на печалба, в същото време е изпуснала всички срокове за поставяне на очистващи съоръжения и ЕК е завела процедура срещу България по този повод (т.е. – не стига че „Кремиковци ни трови въздуха, ами сега като данъкоплатци ще трябва да плащаме огромни глоби на Брюксел заради това?!?) и – при цялото това положение – има масови протести, които искат държавата да спасява комбината!!! – каква е тук логиката – ей, Богу – да пукна, не мога да разбера! Ей ти го нА – нивото на интелигентност на българина – частна фирма, устойчиво работи на загуба, крупен замърсител – ама не – трябва всички ние (като данъкоплатци) да финансираме съществуването му.
    Току-що пуснах плануваната тема:
    http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=1089
    За съжаление, едва ли ще се получи някаква дискусия (за което си ма обективни причини) – по-скоро с участието си в онзи форум си провеждам автотерапията 🙂

  15. Често съм се питал дали директорът на US у-щето в Гърция дето посещавах като тийнеджър е бил шпионин под прикритие. Аргументите: завършва гръцка класика и език в Йейл, пристига в Гърция точно след идването на хунтата на власт, много предразполагащ но сдържан човек, дори ми се стори че разбира славянските езици. Пък и като шеф на международно училище има добър поглед какви чужденци прибивават в страната. Перфектното прикритие :)))

  16. Е, хайде сега… Човекът предразполагащ и това е уличаващо обстоятелство за шпионаж! 🙂

    И какво подозрително има да е учил класически езици всъщност?

    Много хубави снимки имаш, Владо Джув! 🙂 Хвърлих едно око на сайта ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s