Интернет мисленето

Затъпяват ли наистина децата, прекарващи деня си с очи втренчени в компютърните екрани?

Интернет и медиите изградени около него са нов начин за придобиване на знание, дори нов тип цивилизация. Но интернет е и нов начин на четене и мислене. Заради интернет сега се чете повече, но се чете по друг начин.

Не мисля да критикувам интернет като заплаха за книгите или четенето. Всъщност обратното, такива обвинения са неоправдани. Той не води до затъпяване.‌ Освен това не пречи, а само помага на четенето – бройката хора, които го практикуват, се увеличава. В ерата на телевизията също е имало притеснения по повод затъпяването на децата и хората от незнаещите класи. Макар че наистина тогава четенето може е намаляло, едва ли може да се говори за масово затъпяване, а само за разпространяване на информацията по различни канали.

Всяка цивилизация култивира различен начин на мислене в зависимост от технологията на разпространяване на знанието. Когато книгите са били свитъци, информацията в тях е била не само трудно достъпна, но и твърдо структурирана. Необходимо е било да знаеш какво има в книгата, за да го намериш, както и да знаеш къде да го търсиш. Освен това е трябвало да си я четеш от началото до края в линеен вид. Когато книгите са се превърнали в кодекси, с лесно прелистващи се издържливи пергаментови страници, те са станали и по-гъвкави. Вече е било възможно да си ги пренасяш в джоба или да си ги четеш на поставка, а най-важното, да избираш коя част ще прочетеш и лесно да се ориентираш в тях дори и без да познаваш цялата книга. А при книгопечатането, можело е да си потърсиш необходимото в съдържанието и индекса, а после да си го намериш в текста. Общо взето, доскоро цивилизацията и предаването на знанието се основават на хартиената книга и на хартиения бял лист, на който да пишем.

Телевизията променя нещата, разбира се, но само донякъде. Не че средният човек е писал книги и дори много писма по време на книжната епоха. Дори и тогава той предимно е консумирал книгите. B телевизионната епоха е консумирал телевизия, а елитното знание – това, което дава сила и власт в обществото – е продължавало да се съдържа предимно в книгите. В интернет епохата средният човек започва да чете повече, защото информацията отново е повече в текстов вид. Но нещо повече, той започва да произвежда съдържание и информация, вместо само да я консумира. И всъщност потопяването в тази култура на писането и четенето помага на децата, чиято социална среда им пречи да постигат успех в училище – тези, които не принадлежат към елитите и които в телевизионната епоха не биха чели книги. Интернет е демократичен инструмент, стига разбира се човек да има достъп до него.

Но четенето в интернет е различно от четенето на книга. Четенето в интернет е търсене на информация и се насочва точно към нея. Да, и книгите предлагат ръководство за търсене на конкретна информация чрез съдържанието и индекса си, но в интернет потребителят е господар на търсенето си. Той се ръководи от заглавия и подзаглавия в различни цветове, прозорци и рамки, линкове и категории и сам решава колко време да отдели на дадена страница, накъде да погледне и как да синтезира намереното.  В същото време той обаче е и роб на търсенето на информация, защото силно зависи от графичното организиране на думите – удебелени заглавия насочват погледа му, наличието на линкове му дават впечатление за авторитетност и обикновено не отделя повече от един екран време за дадена страница и дори тема. Авторите на сайтове знаят, че не трябва да пишат дълги текстове и да карат потребителя да кликва непрекъснато, за да продължи да търси това, което му трябва, защото рискуват да го изгубят. Информацията е фрагментирана, непрекъснато се променя и обновява или изчезва.

Различното четене култивира и различно мислене. Усвоява се новото умение за раздвоено внимание към разнообразни дразнители: сигнал за месинджър, мигаща иконка за поща или нов цвят на посетен вече линк. Но  концентрацията и продължителното съсредоточаване са първото, което се губи. Това е разсеяното мислене (случайна конвергенция със „слабото мислене“ на Джани‌ Ватимо), което отделя по малко време на разнопосочни едновременни начинания, с които се захващаме. Дори и хората в индустриите на знанието, тези, които са в елита, те също често превключват това, с което са се захванали на всеки три минути. Последствието не е само че вече не се четат романи – жанр, наложил се с идването на задължителното образование и на евтиното книгопечатане. По-важното последствие е че се губи способността за навлизане в детайли и нюанси на дадена тема, защото за тях са необходими повече време и пространство на изложение. А тази загуба е трайна, защото четенето тренира мозъка и го дисциплинира в определена посока; съответно различният вид четене го извайва по различен начин. Както отдавна е казал Маклуън, медиумът дава формата на мисловния процес.

Разсеяните, нефокусирани и несъсредоточени хора губят и креативността си и се превръщат в субекти с черно-бяло мислене, подхранено със синтезирана информация. Губят способността си да се навлизат в дълбочина и да сравняват противоречива информация, дори да се ангажират продължително с някаква тема или кауза. Четенето става като импулсивното пиене или ядене, при което човек се тъпче оттук и оттам, без наистина да усети вкуса на храната или питието. И дума не става за четене за удоволствие – от изказа, не от информацията.

Има и други промени в мисленето идващи от промяната в начина на писане и комуникиране. Докато преди изразяването на идеи е предполагало задълбочаването им в пространен вид, както и поне временното изолиране на пишещия от публиката, сега е по-важна комуникацията и обратната връзка с другите като реакция на написаното. Преди личността на пишещия е била „насочена навътре“, а сега се поставя акцент върху насочеността й навън и като следствие писането (тоест изследването и излагането на идеите и разпространението им) се влияе много повече от одобрението и приемането отвън.

Да, изолирането от мрежата за знание и контакти, която представлява интернет е проблем за хората, които са съвсем лишени от нея. То е препятствие към пълното им участие в цивилизацията със свързаните с това облаги. Но пък ако интернет мисленето е доминиращият начин на мислене, тези хора ще си продължат да страдат от същата липса на възможности, характерни и за средния човек в телевизионната епоха. Елитите, произвеждащи знанието и съответно доминиращи в обществото ще продължават да култивират мислене подкрепено от книгата и ще го правят съзнателно, с цел да развиват това ключово умение. И днес различни компании, които се основават на креативността и генериране на нови идеи разбират проблема с интернет мисленето и се опитват да създават възможности за промяна на мисловния климат. Има и училища, които създават „бели пространства“ – място и време за съсредоточаване, вникване и насочване на вниманието.

Какъв е изходът? Освен такива „бели пространства“ трябва да се култивира четенето на книги, които да достигнат до дълбочини и да тренират ума за поддържане на вниманието. Четенето не е просто сърч с гугъл. А знанието, за да се превърне във власт, трябва да отива отвъд владеенето на фактологията и намирането на информация. В това хуманитарните науки, в които дългият текст все още си е най-главният инструмент за разбиране и знание, имат предимство.

Свежо?

13 коментара

Filed under интелектуалстване, култура, образование, Uncategorized

13 responses to “Интернет мисленето

  1. nin

    Книгата в дигиталното време и в Интернет се трансформира. Не губи от задълбочеността си, дори обратното. Гледах едно видео с един от „Института за бъдещето на книгата“, ако се наложи книгата, която те създават, то тя ще е много по-богата като съдържание (визуално, аудио и текстово) и съответно много по-разностранно и развито мислене ще създава.

    Интернет както беше писал един професор (не помня името) е различно нещо за всеки „библиотека, комуникационен канал, медия или всичко заедно и други неща“. Това елитарно знание може да се добие и по Интернет. Много по-бързо и по-лесно от преди.

  2. Съгласен съм с теб, че не бива да се вдига паника до бога, че видите ли, децата затъпявали, не четяли книги и т.н. Нито пък възрастните, израснали с интернета са тъпи.

    Да, електронното информационно общество промени начина на разпространение на информацията, но, според мен, не можа да промени хората. Хората са си хора, има умни и глупави, креативни и скучни, тъпи и остри, любознателни и не чак толкова.

    Романи не се четяли, сканирала се информацията… Как това „сканиране“ отгоре-отгоре, което и аз правя, като чета новини или търся нещо, е по-различно от преглеждането на заглавията сутрин във вестника, което баща ми прави и до сега? Как е по-различно от прелистването на технически справочник в търсене на пасажа, който ми трябва? Как е по-различно от четенето на „списание“ Блясък от празноглава кукла?

    На който му се четат романи ги чете и сега, на хартия, в интернет, на телефона си. Така или иначе хората, четящи книги редовно никога не са били мнозинство сред човечеството. Разпространението на нови формати за четене не бива да плаши никого.

  3. И аз съм съгласен, но съм длъжен да измрънкам. 🙂

    „…се губи способността за навлизане в детайли и нюанси на дадена тема, защото за тях са необходими повече време и пространство на изложение“ – от моята гледна точка е точно обратното.

    Пространството за изложение в Интернет е практически неограничено, освен това е меко казано много по-добре структурирано. Това ти дава възможност лесно да достигнеш точно до подробностите, които те интересуват. За сметка на това губиш част от контекста, който иначе по принуда трябва да смелиш (дори в добре индексирана книга, трябва да преминеш през страница-две, за да намериш това, което те интересува).

  4. mislidumi

    Много интересна публикация! Засягаш вечната тема на новия век. Помня, че преди няколко години бе много модерно да се задава публично въпросът: ще измести ли интернет книгата. И тогава вземаше превес сдържаният оптимизъм, че това ни очаква в скоро време. Всъщност прогнозите не се сбъднаха съвсем, тъй като електронното четене продължава да си бъде препятствие за огромна част от човечеството. Все още има поколения, израснали без компютри и интернет, все още има шефове на корпорации, които изискват от секретарките им да им разпечатват пощата и отговарят на писмата си с химикалка и лист. Да не говорим, че компютърът е привилегия, а не всекидневност за голяма част от света. В този смисъл и владеенето на електронни технологии и достъпът до тях отделя една малка група от човечеството, от друга. Предимството на книгата е нейната елементарност (с уточнение, че това упределение е доста условно) – трябва просто да владееш кода, да можеш да четеш. Така че в нашия свят, в който нищетата и бедността не само че не намалява, но и расте, това примитивно средство книгата все още ще бъде търсено.

    Друг е въпросът за жанровете. Абсолютно предимстови, именно заради стуктурираността на информацията, има интернет в областта на енциклопедиите и справочната литература. Преди месеци имах възможността да си поговоря с библиотекари в Германия. Тенденциятя в момента е да се разчистват огромните зали с енциколопедии и справочници от всякакъв тип, понеже те не са докосвани през последните години и на тяхно място да се създават мултимедийни зали, оазиси за кафе и литература 🙂 Да видим какво ще излезе от тая работа. Тук много ми се ще да поговоря за електронните публикации на научна литература, ама понеже предполагам, че Размисли е запозната с въпроса добре, ще спестя този сложен проблем.

    Съгласна съм, че четенето зависи от носителя – мисля, че в това няма спор. Интересен е също и фактът, че електронните книги, които се смятаха за умряла работа през последните години, сега преживяват отново своя бум. Естествено, вече е разработено новото покление от четци, с които четенето на слънчева светлина уж вече нямало да бъде мъчение. Да видим, много съм любопитна, понеже сега в средата на октомви е Франкфуртския панаир на книгата и тази година се очаква тези електронни четци да бъдат най-големия хит. Мога да си представя, че бих си заредила 100 романчета в архив преди да отпраша на почивка, примерно. Почти съм сигурна, че поколението на сина ми ще предпочита така да чете. Ако бъдем оптимистични, може би такива електронни библиотеки ще могат да се съзадат и в бедни раьони и да бъдат достъпни и за повече хора, ще видим. Във секи случай това е много любопитна тема…

    А какво ще стане със старите книги? Един въпрос с носталгичен привкус.

    Нямам време, за повече коментра 🙂 Но очаквам с интерес дискусията тук.

  5. Книгата не губи задълбочеността си, но интернет не е книга. Има хора, които се хранят само с интернет. Не че това е нещо по-различно отпреди, когато хората са се хранели само с телевизия, както казва Лонг. И преди телевизията малко хора наистина са четяли. Елитарното знание като тип информация не ми е точката в случая – точката ми е, че самото многообразие на дразнители моделира друг тип мислене, където липсва концентрацията и навлизането в дълбочина. Говоря за знанието като умение за тълкуване и промяна на действителността, и то е умение на елитите.

    Спас, разбира се, интернет пространството е голямо и в него може да се открият (почти) всички детайли по дадена тема, въпросът е дали повечето хора го правят. Въпросът е и че детайлите не се съдържат в рамките на едно и също четиво. По-голямата част от четивата са кратки с къси параграфи и ясно отделени подточки или ако не са кратки, според изследвания хората не отделят времето да ги изчетат. Затова именно пишещите в интернет и блогове знаят, че не трябва да пишат дълги текстове, ако не искат да загубят читателите си. Докато ако детайлите се съдържат в книга, на нея й се налага да ги има предвид всички заедно, тя ще ги сравнява и аргументира, ще ги степенува и отхвърля и накрая ще постигне задълбоченост на някакъв извод. Може ли човек да постигне същото сам и с откъслечна инфо оттук оттам в интернет? Може, но трябва да му е изграден вече навик и умение да го прави.

    Едно е да притежаваш дадена книга и тя да ти е единственият източник по дадена тема. Ти си дал пари за нея и до голяма степен се ангажираш с нея. Ако си запазил даден линк ангажираността не е същата. Ако си читател със специални интереси по дадена тема може да издириш всички материали за нея и интернет в това отношение помага за достъп до информация от много по-голям брой източници. Интересно ми е дали в България някой е правил изследване какво четат сега децата в интернет и как го четат. Защото сигурна съм, че учителите им съвсем не ги насочват и учат как да го правят.

    Мисли+думи, да, има огромни части на света, както и много хора в цивилизования свят, където интернет е недостъпен и те са изключени в момента. Но там и книги не е имало особено много. и дори през книжната епоха тяхната изолираност е била по-голяма, защото всяка книга се купува отделно и цената е кумулативна (следователно по правило книгите са били по-малко), докато при интернет е достатъчно да имаш месечен абонамент и имаш достъп до неограничено количество източници. В това отношение интернет е голямо предимство за тях, както и липсата му е еднакво голямо препятствие.

    Научната литература – щях да пиша и за това. Интернет е нож с две остриета за нея. Естествено, сега повече научни списания са достъпни в мрежата, а някои дори обмислят да преминат изцяло в дигитален вид. Удобно и по-евтино, защото не заемат скъпоструващо място, а в същото време като се абонираш за една мрежа, нампример Ingenta или Project Muse, си абониран за всички, дори и по-неизвестните и тясно специализирани списания. В същото време е много по-изолирано от широката публика, ако не са асоциирани с някоя университетска библиотека. Но хубавото е, че сега може да си добър, информиран, космополитен изследовател дори и ако се намираш насред Големия Каньон 🙂

  6. Eli_83

    Здравей, Ели! Темата е изключително интересна! Една от целите, които съм си поставила е да предложа интересна информация от най-различни области /основно научна/, за да се избегне еднопосочността! Естествено използвам най-вече източници от книгите, систематизирам информацията и чак тогава я качвам в стил…характерен за мен! Искам да кажа, че най-напред се старая да я обработя за себе си, а после да я кача във форума! Но съм на мнение, че само с ползване на нета…без четене на книги….не е много добре!!

  7. „…Тук много ми се ще да поговоря за електронните публикации на научна литература,…“

    Ресорната ми ВАК-овска комисия не ги признава – за да бъде признат даден труд за научен, не само задължително трябва да е на хартия, но и задължително да представиш ксерокопие от титулната страница на списанието – иначе – не се брои.

    Иначе и на мен ми се мрънка, че друго си е хартията… Както имаше един стар лаф – вестниците от Интернет не можеш да ги навиеш на руло и с тях да убиеш муха. Или, същото нещо казано малко по-сериозно – няма го с „електронните“ книги очарованието на четенето вечер преди лягане – макар че, както е тръгнало, много скоро ще има компютри, които и често физически ще напомнят книга – и пак няма да е същото.

  8. Изчетох статията, както и другите преди мен. Значи все още има хора, които се опитват задълбочено да разберат нещо. И се съгласявам с теб. За четенето на романи се иска повече време, а от навсякъде ни внушават, че трябва да се бърза (но не разбираш защо и за къде). Лично аз не мога да чета книги на монитора, предпочитам си ги на хартия. Струва ми се, че интернета няма да измести книгите, тъй като все повече става нещо като справочник, кратка енциклопедия, а не източник на задълбочено четиво.
    Мисля, че в миналото са твърдели, че телевизията ще измести театъра. Е, все още има театри. Според мен процесът е не на изместване на едно нещо от друго, а разннобразяване. Бритни Спиърс не води до гибел слушаемостта на Бийтълс. Или на Бах. По-скоро (в този случай) музикалният живот се обогатява. Както и интернета просто обогатява източниците на информация например.
    Христо

  9. Eli_83, благодаря, твоето мнение е интересно като ученичка. Как се виждат нещата от гледната точка на учениците.

    Андрей, аз всъщност говорех за научните списания, които си се издават на хартия и само са достъпни за поръчки в пдф формат, ако библиотеката ти не е абонирана за хартиеното копие. Предполагам, че в скоро време хартиеният формат на тези списания ще стане толкова безсмислен, че ще изчезне. В същото време при нас започват да гледат по-позитивно и на списанията, които са създадени изключително в електронен формат. Оценяват стойността им на същата база, на която оценяват и хартиените: критерии за селективност на статиите, процес на подготовка за публикация, редакционен борд, impact factor…

    Христо, може би самото четене на екран е по-трудно за окото и затова хората са по-икономични в четенето… и оттам не предпочитат дългите текстове. Нещо като да четеш книга прав. Или да пишеш на машина прав, както го е правил Хемингуей с цел кратък изказ.

  10. balin

    Много ясно че да! Интернет съкс ако се използват форуми, но е полезен ако го използваш в работата или университета. Иначе повечето хора във форумите са груби циници, които се псуват и флеймят.

  11. balin

    Аз пък още си предпочитам телевизията пред Интернет, както й филмите пред музиката.

  12. Зелен бетон

    Не бих казал, че има някакъв нов, специфичен тип мислене, наречен „Интернет мислене“. Мисленето си е едно. Предпочитам да разглеждам темата в информационен аспект. Интернет е информационен ресурс – който може да е благоприятна среда за определен тип мислене, но не може да СЪЗДАВА мислене per se.

    Нов език можеш да научиш по три начина:

    ПЪРВИ. Вземаш учебника и речника, и започваш. Прилежно и последователно. Информацията ти се предоставя структурирана и систематизирана, процесът на възприемането й е линеен. Като приключиш, със сигурност познаваш структурата на езика, което ти дава основата оттам нататък да усъвършенстваш знанието си както намериш за добре и в каквато посока пожелаеш.

    ВТОРИ. Отиваш при преподавател. Той ти предоставя информацията също така систематизирана и структурирана, но много по-добре пригодена към твоите собствени дадености – така, че процесът на учене е най-оптимален за теб. Същевременно контактът с живия човек ти дава информация и за живото ползване на езика – при което в края не само познаваш структурата му, а и си много по-готов да започнеш да го използваш незабавно, без необходимост от кой знае каква адаптация.

    ТРЕТИ. Отиваш да живееш в страна (среда), в която се комуникира на този език. Получаваш информацията разпокъсано, изграждаш асоциации инстинктивно и интуитивно. След известно време можеш (поне на пръв поглед) да ползваш езика така, както и всички останали в тази среда. Усещането за структурата и правилата на езика се появява дотолкова, доколкото ти самият си способен (и имаш желанието) да осмислиш и систематизираш наученото.

    Следвайки тази аналогия:

    Книгите са първият (линеен) начин за възприемане на информация. Той е най-полезен – дори, бих казал, задължителен – когато се придобива ново знание. Плюсът е, че възприемаш информацията като система (включително и с графична визуализация) и логическите връзки в самата нея по-нататък не са ти проблем. Освен това книгата дава едно чисто материално усещане за опора в качеството си на справочен ресурс, който ти е винаги на разположение. Този начин има три недостатъка: 1) че е бавен; 2) че покрай нужната ти (обективно погледнато) информация се налага да възприемаш и такава, която едва ли някога ще използваш; и 3) че като правило не ти предоставя кой знае колко актуална и готова за пряко приложение информация – нея трябва впоследствие да си търсиш или генерираш сам.

    Придобиването на информация по този линеен начин за повечето индивиди води до схоластичност на знанието; творческата интерпретация и мислене са налице само тогава, когато има индивидуална предразположеност към тях.

    Обучаването е вторият (насочен, но адаптиран) начин. Той за момента е най-добрият компромис между системност и пълнота, от една страна, и практическа адекватност от друга. Очевидно преподавателят не може да бъде винаги достъпен справочен ресурс – затова книгите са неразделна част от едно обучение. Предполагайки, разбира се, че преподавателят е идеален, чрез обучението може да се формира необходимата структура на знанието, като същевременно се избегне схоластичното отношение към новото и различното.

    Взаимодействието с информационна среда е третият (стохастичен) начин. Той е най-близък до начина, по който детето придобива знания за света. Така получената информация може да се прилага непосредствено; систематизирането й обаче често пъти е непосилна задача, особено в днешното време на информационен потоп. За сметка на което се стимулира интуитивността, отвореният подход, и догматизмът е практически невъзможен.

    Интернет е някъде между втория и третия начин: до голяма степен интуитивен механизъм, изключително богат на информация; донякъде систематизирана – но само дотолкова, доколкото всяко публикувано съдържание има някаква (поне предполагаема) заявка за позициониране тук или там в сферата на знанието. Механизъм, изключително удобен от прагматична гледна точка; механизъм, не поставящ практически никакви прегради пред (дори, може да се каже, стимулиращ) неконвенционалното мислене (творческо, критично). Но същевременно – механизъм, ИЗИСКВАЩ наличие на предварително системно познание и изградено логическо мислене.

    Така погледнато, става ясно, че Интернет е великолепна среда за интелектуално развитие ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ образованието е създало предпоставките индивидът да умее да я ползва като такава. Иначе казано – ако нямаш необходимата основа на мисленето, Интернет може да ти го изгради дотолкова, доколкото живенето в чужда страна само по себе си може да те направи специалист-филолог по съответния език.

    С оглед на дотук написаното, тезата ми е следната:

    1) Поне в обозримо бъдеще е изключено да се разчита на Интернет за формиране на мислене. Може би, когато навлезе изкуственият интелект, и това ще стане. Но сега-засега формирането на мислене е прерогатив на образованието – и в това отношение няма реални алтернативи.

    2) Основният проблем е доколко образованието създава мислене, което да е адекватна основа за ефективно възприемане на днешния информационен поток. Дебатът по тази тема (включително и конкретно в контекста на Интернет) би следвало вече да се е разгорял с пълна сила, а вместо това има само плахи спорадични опити. Закъснението вече е сериозно – защото комуникационната среда (не само Интернет) се развива със зашеметяващи темпове.

    3) Поради (все още) явната неадекватност на образованието в този аспект, Интернет в момента представлява до голяма степен и заплаха – създавайки усещането, че е класическото образование е безполезно, след като почти всичко може да се намери в „готов смлян“ вид само с няколко кликвания на мишката. Само че това не е „Интернет мислене“, и не е мислене въобще: то е един сурогат, формален заместител на мисленето – то е НЕМИСЛЕНЕ, което по принцип с нищо не се различава от провокираната (а и нерядко – умишлено поддържаната) по други начини умствена леност.

    4) Съществуват без съмнение властови фактори, за които е много изгодно Интернет да се превърне в инструмент за създаване на НЕмислещи хора. И точно в този контекст възприемам все по-отчетливите опити да се налага контрол върху съдържанието и ползването на Мрежата – както и стремежът Интернет да се превърне в де факто придатък на масовата развлекателна индустрия, заглушавайки функцията му като средство за разпространение и обмен на интелектуален продукт.

    Накратко: от следващите едно-две десетилетия зависи дали ще позволим Интернет да ни ОТКАЖЕ да мислим или обратното – ще направим така, че да ни НАУЧИ на това. Защото той е изключително мощен инструмент, който би могъл да свърши както едното, така и другото. Зависи от начина, по който ще се използва – и от начина, по който самите ние ще сме готови да го използваме.

  13. Мишо

    Аз не чета новинарски сайтове заради глупавите коментари. Във вастниците и списанията няма такива. По вестниците и списанията поне хората разбират от журналистика, а повечето от драскачите в новинарски сайтове като Днес.бг са тотални лаици хванати от улицата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s